Придобиване по давност на наследствен имот от снаха без наследствен дял

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 117
София, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. 166 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. Х. срещу решение № 171 от 03.10.2019 г. по в. гр. д. № 197/2019 г. на Разградския окръжен съд.

Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд неправилно приложил института на придобивната давност, като приел, че по отношение на фактическата власт на ответницата С. Х. се прилага презумпцията на чл.69 ЗС, която не е опровергана, без да съобрази обстоятелството, че тя няма наследствен дял от имота на своите свекър и свекърва, тъй като съпругът ѝ Н. Х. е починал преди тях, а тя е останала да живее в имота им заедно със своите дъщери, които са техни наследници. Неправилно съдът приел, че С. Х. е придобила имота по давност, без да е необходимо да демонстрира пред жалбоподателката завладяването на нейната идеална част, останала в наследство от родителите ѝ. Неправилно бил отхвърлен искът за делба, предявен от жалбоподателката в качеството ѝ на наследник на бившите собственици на имота.

Ответниците в производството С. Ю. Х., З. А. А., Г. Н. А., М. Н. М., Г. Н. Ю., Н. Н. А., А. Ю. Ю., М- Ю. Ю. не вземат становище по жалбата.

С определение № 116 от 19.03.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса възможно ли е преживялата съпруга, която не притежава наследствен дял от имота на своите свекър и свекърва, тъй като съпругът ѝ е починал преди тях и тя живее в имота заедно с дъщерите си, да придобие този имот по давност, без да манифестира владение спрямо останалите наследници лично за себе си.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

Когато едно от децата на двама съпрузи е починало преди тях, кръгът на наследниците им се определя по реда на чл.5, ал.1 и чл.10, ал.1 ЗН. В този случай наследници на общите наследодатели са техните живи деца – чл.5, ал.1 ЗН, както и низходящите на детето, починало преди тях – чл.10, ал.1 ЗН. Преживялата съпруга на починалото преди общите наследодатели тяхно дете не притежава наследствен дял от техния имот. Когато продължи да живее в този имот след смъртта на съпруга си и след смъртта на общите наследодатели, тя извършва само търпими действия, а когато осъществява фактическата власт и за децата си, тази власт има характеристиките на държане, а не на владение. Нейните деца са сънаследници и съответно – владелци на своята наследствена идеална част и държатели на идеалните части на останалите наследници на имота. По отношение на децата, в качеството им на наследници на общите наследодатели, се прилага разрешението, дадено в ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. След като основанието, на което се основава фактическата им власт върху имота, /наследственото правоприемство/, разкрива съвладение, презумпцията на чл.69 ЗС по отношение на тях се счита за оборена. За да придобият по давност идеалните части на останалите сънаследници децата трябва да демонстрират промяна в намерението си за своене, като отблъснат владението на останалите сънаследници. По отношение на преживялата съпруга и майка на посочените деца презумпцията на чл.69 ЗС също е оборена, тъй като за себе си тя упражнява търпими действия, а за децата си – държане. За да преобърне това държане във владение, тя трябва да демонстрира явно и недвусмислено това свое намерение по отношение на съсобствениците на имота, като отблъсне владението им.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Разградския окръжен съд е потвърдил решение № 235 от 11.08.2017 г. по гр. д. № 2422/2016 г. на Разградския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Е. А. Х. срещу З. А. А., С. Ю. Х., Г. Н. И., Г. Н. А., М. Н. М., Н. Н. А., А. Ю. Ю. и М. Ю. Ю. иск за делба на имот в [населено място], [община], област Р., съставляващ УПИ -..... в квартал ....., ведно с построената на уличната регулационна линия паянтова жилищна сграда с частичен сутерен, със застроена площ от 68 кв. м., състояща се от три стаи, салон, изба, и паянтов навес със застроена площ от 78 кв. м.

Въззивното решение е постановено в производство по чл.294 ГПК, след отменително решение на ВКС № 77 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 2332/2018 г. Съставът на ВКС е върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд с указания да се изследва въпросът дали ответницата С. Х. е била държател в имота, тъй като е живяла в него като майка на непълнолетните си деца и снаха на собствениците на имота; да се изложат мотиви за момента и основанието, на които тя е получила фактическата власт върху имота; за разграничаване на държането, установено на облигационно основание, от владението; след като упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи вещта като своя, кога държането е преобърнато във владение, насочено срещу собственика.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел следното:

Предмет на делото е иск за делба на имот, оставен в наследство от А. А., починал на 01.09.1978 г. и А. А., починала на 03.04.1986 г. Наследодателите имат четири деца – Е. Х., З. А., Х. А. и Н. Х.. Ответницата С. Х. е преживяла съпруга на Н. Х., който е починал преди своите родители, на 26.09.1975 г., като освен нея е оставил четири деца – Г. Ю., Г. А., М. М. и Н. А.. Х. А. е починала на 02.02.2012 г. и е заместена в наследяването от своите деца А. Ю. и М. Ю.. След смъртта на наследодателите в процесния имот е останала да живее С. Х., заедно с четирите си деца, които след време се установили в Б.. С. стопанисвала къщата и двора, правела ремонти със свои средства. Тя ходела на гости при децата си в Б., но след месец-два се връщала. През 2007 г. С. се снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

От правна страна съдът е приел, че нотариалният акт за собственост по обстоятелствена проверка не е опроверган. С. Х. е започнала да осъществява фактическа власт върху имота само за себе след смъртта на своята свекърва А. А., починала на 03.04.1986 г. Действително, по делото няма данни кога дъщерите на С., които към този момент са имали качество на съсобственици по силата на наследственото правоприемство, са напуснали имота, но всички свидетели са категорични в показанията си, че те отдавна живеят в Б.. Дори и към момента, в който се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2007 г. да не е изтекъл 10 годишният период на осъществявано само от С. давностно владение върху имота, то към момента на завеждане на делото този срок е изтекъл. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание /т. нар. завладяване/, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, докато не се докаже, че я държи за другиго, т. е. има качеството на владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. В случая основанието, на което С. Х. е упражнявала давностно владение върху имота, не произтича от наследяване, поради което и същата не е имала качество на негов съсобственик. Съпругът ѝ Н. Х. е починал преди своите родители - на 26.09.1975 г. и на основание чл. 10, ал. 1 ЗН по отношение на открилото се наследство след смъртта им се замества само от своите низходящи. От показанията на разпитаните по делото свидетели А., И. и Х. се установява, че след смъртта на А. А. през 1986 г. до настоящият момент С. Х. е извършвала ремонти и подобрения в процесния имот, заплащайки ги със свои средства, на които нито въззивницата Е. Х., която живее в същото село, нито другите сестри на починалия ѝ съпруг, се противопоставяли. В отсъствието на С. те не са посещавали имота. От действията на С. може да се направи извод за осъществявано от нея несъмнено и явно за собствениците на имота давностно владение, на което те не са се противопоставили. Затова тя е придобила имота по давност и искът за делба на този имот между наследниците на А. А. и А. А. е неоснователен.

Решението е неправилно.

Неправилен е решаващият извод на въззивния съд, че С. Х. се ползва от презумпцията на чл.69 ЗС, която не е оборена и че за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане.

С. Х. не притежава наследствен дял в процесния имот, тъй като съпругът ѝ Н. Х. е починал през 1975 г., преди своите родители, които са били собственици на имота. След смъртта на Н. неговата преживяла съпруга С. е продължила да живее в имота на своите свекър и свекърва, осъществявайки за себе си само търпими действия, а за децата си – държане /когато поради възрастта си те не са могли да формират самостоятелна воля или когато са живели в чужбина/. Тези обстоятелства опровергават презумпцията на чл.69 ЗС. След смъртта на своя съпруг, а и след смъртта на своите свекър и свекърва, С. Х. не е имала качеството на владелец. За да преобърне установените търпими действия и държане във владение, тя е следвало да демонстрира на наследниците това свое намерение с ясни и категорични действия, като отблъсне владението им. Такива данни по делото няма. Поради близките роднински отношения останалите наследници на имота не са предявявали своите права до момента, в който имотът не е бил обявен за продажба. Едва със снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2007 г. и последващото обявяването на имота за продажба, С. Х. е изявила пред останалите наследници завладяването на идеалните им части, но с предявяване на иска за делба през 2016 г. придобивната давност е прекъсната.

По изложените съображения неправилно съдът е отхвърлил иска за делба, като е приел, че С. Х. е придобила по давност процесния имот. Имотът продължава да има наследствен характер и делбата следва да се допусне между наследниците на А. А. и А. А., при произтичащите от закон квоти – 1/4 ид. част за ищцата Е. А. Х.; 1/4 ид. част за ответницата З. А. А.; общо 1/4 или по 1/16 ид. части за наследниците на Н. А. Х. – Г. Н. А., М. Н. М., Г. Н. Ю. и Н. Н. А.; общо 1/4 или по 1/8 за наследниците на Х. А. А. - А. Ю. Ю. и М. Ю. Ю.. След привеждане към общ знаменател, квотите на съделителите са както следва: 4/16 ид. части за Е. А. Х.; 4/16 ид. части за З. А. А.; по 1/16 ид. част за Г. Н. А., М. Н. М., Г. Н. Ю. и Н. Н. А. и по 2/16 ид. части за А. Ю. Ю. и Мюджаит Ю. Ю..

Искът за делба следва да бъде отхвърлен по отношение на ответницата С. Ю. Х., тъй като тя не притежава наследствен дял в процесния имот. На основание чл.537, ал.2 ГПК следва да бъде отменен нотариалният акт по обстоятелствена проверка, с който С. Х. се легитимира като собственик на процесния имот.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 171 от 03.10.2019 г. по в. гр. д. № 197/2019 г. на Разградския окръжен съд и вместо него постановява:

ДОПУСКА делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в урбанизирана територия с начин на функционално предназначение – дворно място, находящо се в [населено място], [община], област Р., с административен адрес [улица], цялото с площ от 1385 кв. м. , представляващ УПИ ..... в кв. ..... по плана на [населено място], одобрен със заповед № 143/1998 г. на кмета на [община], при граници: на север – УПИ ..... и УПИ ..... ; на изток – УПИ ..... ; на юг – УПИ ..... и УПИ ..... и на запад – улица, ведно с построената в този имот на линията на уличната регулация едноетажна паянтова жилищна сграда с частичен сутерен, със застроена площ от 68 кв. м., състояща се от три стаи, салон и изба, и паянтов навес със застроена площ от 78 кв. м., между съсобственици и при квоти: 4/16 ид. части за Е. А. Х.; 4/16 ид. части за З. А. А.; 1/16 ид. част за Г. Н. А., 1/16 ид. част за М. Н. М., 1/16 ид. част за Г. Н. Ю., 1/16 ид. част за Н. Н. А., 2/16 ид. части за А. Ю. Ю. и 2/16 ид. части за М. Ю. Ю..

ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на С. Ю. Х..

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № ....., т. ....., рег. № 3999 , дело № ...../2007 г. на нотариус Н. С., № ..... по регистъра на Нотариалната камара.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: