Практика · Върховен касационен съд · 05 Октомври 2021
Недопустимост на иск за собственост върху несъществуващи мазета
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищците претендират собственост и предаване на владението върху две отделни мазета, които са били предвидени по архитектурен проект към апартаментите им. По делото е установено, че мазетата никога не са били реално изградени и обособени, а вместо тях съществува едно общо избено помещение. Върховният касационен съд обезсилва решенията на долните инстанции и прекратява делото по тези искове като недопустими.
Какво приема съдът
Иск за собственост върху несъществуваща вещ или несъществуваща реална част от вещ е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като на съдебна защита по исков ред подлежат само съществуващи субективни права, но не и бъдещи такива.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
иск за собственостревандикациянесъществуваща вещмазенедопустимост на искаправен интерес
Текстът на акта
Ключови фрази 5 Р Е Ш Е Н И Е № 60098 София, 05.10.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА Членове: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3416/2020 година. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 110 от 24. 03. 2021 г. по гр. д. № 3416/2020 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на решение № 779 от 17. 02. 2020 г. по гр. д. № 589/2019 г. на ОС – Благоевград в следните части: а/. по касационната жалба на Х. Л. Г. – в частта потвърждаваща решение № 40 от 4. 01. 2019 г. по гр. д. № 446/2018 г. на РС – Сандански в частта, с която, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е признато за установено по отношение на Х. Л. Г., че Г. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на МАЗЕ № 4, със застроена площ от 6,10 кв.м., находящо се в приземния етаж на масивната жилищна сграда, прилежащо към апартамент № 2 със застроена площ от 99, 35 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ .... по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор .... по одобрената кадастрална карта на [населено място], а Т. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на МАЗЕ № 3, със застроена площ от 6,10 кв.м., прилежащо към апартамент № 1 със застроена площ от 99, 48 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ .... по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор .... по одобрената кадастрална карта на [населено място]; б/. по касационната жалба на И. С. И., Б. И. К. и П. И. К. – в частта потвърждаваща решение № 40 от 4. 01. 2019 г. по гр. д. № 446/2018 г. на РС – Сандански в частта, с която, на основание чл. 108 ЗС, е признато за установено по отношение на И. С. И., Б. И. К. и П. И. К., че Г. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на описаното по-горе мазе № 4, а Т. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на описаното по-горе мазе № 3. в/. по касационната жалба на Г. А. Г. и Т. А. Г. – в частта потвърждаваща решение № 40 от 4. 01. 2019 г. по гр. д. № 446/2018 г. на РС – Сандански в частта, с която предявеният от Г. А. Г. и Т. А. Г. против И. С. И., Б. И. К. и П. И. К. иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната му част – за осъждане на И. С. И., Б. И. К. и П. И. К. да предадат на Г. А. Г. владението върху описаното по-горе мазе № 4 и да предадат на Т. А. Г. владението върху описаното по-горе мазе № 3. Касационното обжалване на въззивното решение в частта по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на допустимостта му. Настоящият състав намира, че в посочените части въззивното решение е недопустимо по следните съображения: Установено е от събраните по делото доказателства, че обектите, предмет на исковете за собственост, са предвидени по проект, но не са изградени и реално не съществуват. По проект на приземния етаж е следвало да се обособят четири мазета към всеки от апартаментите, с коридор между тях, при следните площи и граници: а/. мазе № 2 с площ 8, 46 кв.м. и граници: от изток – „Магазин, ателие № 1 със склад“, запад – мазе № 3 и коридор, север – мазе № 5 и коридор, юг – дворно място; б/. мазе № 3 с площ 6,30 кв.м., при граници: от изток – мазе № 2, юг и запад – свободно дворно място, север – коридор; в/. мазе № 4 с площ 6, 30 кв.м., при граници: изток – мазе № 5, запад – свободно дворно място и пл. № ...., север – „Магазин, ателие № 1 със склад“ и юг – коридор; г/. мазе № 5 с площ от 8, 46 кв.м., при граници: изток – „Магазин, ателие № 1 със склад“, запад – мазе № 4 и коридор, север – „Магазин, ателие № 1 със склад“. Мазета № 2, 3, 4 и 5 са предвидени да са разположени в югозападната част на приземния етаж, извън контура на обекти „Магазин, ателие № 1 със склад“ и „Склад № 6 и мазе“, които два обекта са на кота „0“ предвид денивелацията, с общ коридор между мазетата и общ външен вход от западната фасада, като всяко от мазетата е следвало да представлява складово помещение към съответен апартамент. Четирите мазета не са обособени като самостоятелни избени помещения – с ограждащи стени и врати към всяко от тях, в площта и обема на изграденото общо избено помещение с площ от 37, 70 кв.м. Вместо отделни мазета, в сградата е изградено едно общо избено помещение от 37, 70 кв.м., с една врата, което да се ползва като складово помещение от собствениците на четирите самостоятелни жилищни обекти – апартаменти. Иск за собственост (установителен или ревандикационен), предявен за несъществуваща вещ или за несъществуваща реална част от вещ е недопустим, тъй като на защита по исков ред подлежат само спорни субективни материални права, но не и бъдещи права, които биха могли да възникнат. Обект на правото на собственост е дадена вещ и с погиването й правото на собственост се погасява, съответно – до възникването й право на собственост не възниква, тъй като субективно материално право без обект (предмет) не може да има. Процесуалният закон не предвижда възможност за защита по исков ред на евентуални бъдещи права, включително и на бъдещо право на собственост, което би възникнало с възникването на вещта. Такъв иск би бил недопустим. В този смисъл е и постоянната съдебна практика. Така, в решение № 408 от 28. 05. 2010 г. по гр. д. № 52/2009 г. на ВКС, 1 г.о., се приема, че бъдеща вещ може да бъде предмет на валидна сделка, но не и на съдебна защита, тъй като правото на собственост върху нея все още не е възникнало. Приема се, че е недопустимо със съдебното решение по иска за собственост да се обособява вещта, както и че обособяване на нови вещи е допустимо само в делбеното производство, при спазване на съответните нормативни изисквания, но не и при разрешаване на спорове за собственост. В определение № 895 от 23. 10. 2010 г. по гр. д. № 501/2010 г. на ВКС, 2 г.о., се приема, че интерес от защита с иска по чл. 108 ЗС е налице при наличие на съществуващ обект, а ако такъв липсва ревандикационният иск е недопустим. В определение № 64 от 10. 02. 2014 г. по ч. гр. д. № 216/2014 г. на ВКС, 1 г.о. и определение № 62 от 18. 03. 2020 г. по ч. гр. д. № 321/2020 г. на ВКС, 2 г.о. се приема, че е недопустим иск за собственост върху вещ, която е погинала или разрушена, както и че ищецът има правен интерес от установяване на правото си на собственост тогава, когато е налице вещ, която реално съществува. Несъществуването на обекта на правото на собственост обосновава липса на правен интерес от установяване на това право. По изложените съображения въззивното решение ще следва да бъде обезсилено в частта потвърждаваща първоинстанционното в частта по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от Г. А. Г. и Т. А. Г. срещу Х. Л. Г. и в частта по исковете по чл. 108 ЗС, предявени от Г. А. Г. и Т. А. Г. срещу И. С. И., Б. И. К. и П. И. К., и производството по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС бъде прекратено. При този изход на делото по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС и предвид недопускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която е уважен искът по чл. 109 ЗС, ответниците И. С. И., Б. И. К. и П. И. К. ще следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищците Г. А. Г. и Т. А. Г. сумата 700 лв. (по 350 лв. на всеки от тях) част от разноските по делото за трите инстанции, съответна на уважената част от исковете. Ищците Г. А. Г. и Т. А. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника Х. Л. Г. сумата 850 лв., на И. С. И. сумата 440 лв., на Б. И. К. и П. И. К. - сумата 455 лв. част от разноските за трите инстанции, съответна на отхвърлената част от исковете. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 779 от 17. 02. 2020 г. по гр. д. № 589/2019 г. на ОС – Благоевград в частта му потвърждаваща решение № 40 от 4. 01. 2019 г. по гр. д. № 446/2018 г. на РС – Сандански в частта, с която е признато за установено, по предявените от Г. А. Г. и Т. А. Г. против Х. Л. Г. искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК , че Г. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на МАЗЕ № 4, със застроена площ от 6,10 кв.м., находящо се в приземния етаж на масивната жилищна сграда, прилежащо към апартамент № 2 със застроена площ от 99, 35 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ .... по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор .... по одобрената кадастрална карта на [населено място], а Т. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на МАЗЕ № 3, със застроена площ от 6,10 кв.м., прилежащо към апартамент № 1 със застроена площ от 99, 48 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ .... по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор .... по одобрената кадастрална карта на [населено място] И ПРЕКРАТЯВА исковото производство в частта по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК. ОБЕЗСИЛВА решение № 779 от 17. 02. 2020 г. по гр. д. № 589/2019 г. на ОС – Благоевград в частта му потвърждаваща решение № 40 от 4. 01. 2019 г. по гр. д. № 446/2018 г. на РС – Сандански в частта, с която предявените от Г. А. Г. и Т. А. Г. против И. С. И., Б. И. К. и П. И. К. искове с правни основания чл. 108 ЗС , за признаване за установено, че Г. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на МАЗЕ № 4, със застроена площ от 6,10 кв.м., находящо се в приземния етаж на масивната жилищна сграда, прилежащо към апартамент № 2 със застроена площ от 99, 35 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ .... по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор .... по одобрената кадастрална карта на [населено място], а Т. А. Г. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, на МАЗЕ № 3, със застроена площ от 6,10 кв.м., прилежащо към апартамент № 1 със застроена площ от 99, 48 кв.м., находящ се на втория етаж от масивната жилищна сграда, изградена в УПИ .... по регулационния план на [населено място], който апартамент е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор .... по одобрената кадастрална карта на [населено място], и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху описаните две мазета са уважени в установителната и отхвърлени в осъдителната част И ПРЕКРАТЯВА исковото производство в частта по исковете по чл. 108 ЗС. Въззивното решение № 779 от 17. 02. 2020 г. по гр. д. № 589/2019 г. на ОС – Благоевград не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила в частта потвърждаваща решение № 40 от 4. 01. 2019 г. по гр. д. № 446/2018 г. на РС – Сандански в частта, с която е уважен предявеният от Г. А. Г. и Т. А. Г. против И. С. И., Б. И. К. и П. И. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС. ОСЪЖДА И. С. И., Б. И. К. и П. И. К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищците Г. А. Г. и Т. А. Г. сумата 700 лв. (по 350 лв. на всеки от тях) част от разноските по делото, съответна на уважената част от исковете. ОСЪЖДА Г. А. Г. и Т. А. Г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на Х. Л. Г. сумата 800 лв., на И. С. И. сумата 400 лв. и на Б. И. К. и П. И. К. общо сумата 400 лв. част от разноските по делото, съответна на отхвърлената част от исковете. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.