Служебно назначаване на експертиза при оспорена обезценка на дружествени активи

Текстът на акта

Ключови фрази

Имуществени последици при прекратяване участието на съдружник * дружествен дял при прекратяване участие на съдружник в дружество * служебно начало * задължения на въззивния съд

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 272

гр. София,17.09.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1477 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищците по делото К. К. К. и Р. Й. П. срещу решение № 88/20.03.2023г. по в.т.д. № 551/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 285/13.07.2022г. по т.д. № 637/2021г. на Окръжен съд -Варна, с което са отхвърлени предявените от тях частични искове срещу "Милкос-Инженеринг" ООД за заплащане, на основание чл.125, ал.3 ТЗ, на всеки от ищците на сума от по 250 000 лева, представляваща част от неизплатен остатък от полагащ им се дружествен дял след прекратяване участието в ответното дружество на съдружника К. К. М. - техен наследодател, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В касационните жалби се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторите се позовават на т.3.1 от Счетоводен стандарт 36, че обезценка на активите се извършва най-малко веднъж в края на отчетния период във връзка със съставянето на годишния финансов отчет. Сочат, че такава обезценка дружеството не е правило от момента на придобиване на земеделските земи с нотариален акт от 22.08.2013г., а за първи път дружеството прави това през 2021г. Същевременно са твърди, че извършената преоценка, която е направена от дружеството, освен че не отговаря на т. 3.1 от СС 36, не следва и никаква житейска или пазарна логика. Процесните имоти, предмет на оценката, са закупени през 2013г. от дружеството общо за сумата от 1 158 840 лева, а при преоценката стойността им е сведена до символичната стойност от 16 490 лева. Относно оспорването на извършената обезценка на земите на дружеството в [населено място] се поддържа, че въззивната инстанция е следвало да назначи експертиза за пазарните цени, на основание т.3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която насока е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 160 по т. д. № 2634/2019г. на 2-ро т. о. Предвид практиката на ВКС, обективирана в решение № 180/26.03.2021г. по т.д. № 2602/2019 на 2-ро т.о. на ВКС, считат че при установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите, равностойността на дружествения дял по чл.125, ал.3 ТЗ е следвало да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица. Според касаторите, въззивната инстанция е извършила съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е допуснала повторна тройна ССЕ, с включване на вещо лице с ценз „доцент“ или „професор“ в тази област.

Поддържа се, че необосновано апелативният съд е кредитирал допусната от него ССЕ, тъй като, видно от протокол № 70 от съдебното заседание на 21.02.2023г., вещото лице не може да отговори, дали дружеството е извършвало действия в съответствие със СС 16, макар в експертизата многократно същият да е цитиран /стр. 3,4,5,6 от ССЕ/ и дали дружеството е правило редовно преразглеждане на балансова/възстановима стойност на ДМА.

Сочи си, че дружеството продължава да ползва множество машини и съоръжения, придобити в периода 2005г.- ­2017г. без същите да са бракувани и извадени от употреба, както и разполага с над 25 автомобила, закупени в периода 2006г.- 2016г., отново с балансова стойност „0“, поради което е налице значително разминаване със заложения в амортизационния план полезен срок на годност на машините, съоръженията, оборудването и автомобилите. Въпреки, че същите са придобити в преобладаващата си част в периода 2006г. - 2016г., с указана амортизационна квота, водеща до изчерпване на амортизационната им стойност (с годишна амортизационна квота от 30 % за машини и съоръжения и 25% за транспортни средства), тези активи са били експлоатирани повече години към меродавния в случая момент и очевидно са съхранили годността си да формират полза за предприятието за още години спрямо меродавния момент. С оглед на това, касаторите считат, че отразената стойност на тези активи в изготвения от ответника счетоводен баланс към датата на прекратяването му е недостоверна.

С оглед горните твърдения , касаторите считат, че неправилно е определена балансовата стойност на дружествените им дялове на след прекратяване участието в ответното дружество на съдружника К. К. М. - техен наследодател. Претендират заплащане на направените разноски за производството .

Касаторите твърдят, че въззивната инстанция не е извършила самостоятелна преценка на вписванията на счетоводните книги, каквато дължи, на основание чл.182 ГПК.

На следващо място сочат, че както в първа инстанция, така и във въззивната жалба е поискана оценителна експертиза за балансовата стойност на ДМА на дружеството. Изясняват, че тук има два подхода — да се оценят всички ДМА по балансова стойност или ДМА, които все още фигурират по балансова стойност, а останалите, които нямат балансова стойност, но все още се водят като активи на дружеството - по цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена, според приложимите счетоводни стандарти.

Ответникът по жалбата и по делото, „Милкос Инженериг“ ООД, изразява становище, че подадените касационни жалби не отговарят на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество са неоснователни. Претендират присъждане на направените разноски за настоящата инстанция.

С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „ Следва ли въззивният съд при извършване на анализ на обезценка на дълготрайни активи да допусне служебно доказателства, необходими за прилагане на императивни материалноправни норми относно обезценката на дълготрайни активи на предприятие, при предявен иск чл.125, ал.3 ТЗ, когато обезценката е надлежно оспорена и с приетите по делото експертизи не е даден отговор на въпроса за действителното обезценяване на активите? “.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Безспорно установено е, че наследодателят на ищците К. К. М. е бил съдружник в ответното дружество, като членственото му правоотношение е прекратено на 02.07.2021г. поради неговата смърт. Ищците се негови наследници по закон - син и съпруга, наследяващи по равно дружествения му дял от 50% от капитала на дружеството, на които ответникът е изплатил по 153 536,57 лева, на основание чл.125, ал.3 ТЗ.

От извършената от съда справка в търговския регистър по партидата на "Милкос - Инженеринг" ООД е установено, че с рег. № 20210907102718 по партидата на дружеството е вписано поемане на дружествените дялове на починалия съдружник от оставащите двама съдружници И. М. М. и А. Бохос А., решението за което е прието на Общо събрание на съдружниците от 31.08.2021г.

Апелативният състав е определил за спорен въпросът за правилното определяне на равностойността на дружествения дял на наследодателя на ищците, респ. на дължимия на наследниците размер на дела им според наследствената им квота. Според ищците, на всеки от тях следва да бъде изплатен дял в размер на 534 153,69 лева, като балансът към 31.07.2021г., съставен на 11.08.2021г., не отразява действителното финансово състояние на дружеството към релевантния момент, поради което са оспорили всички счетоводни записвания от представения им счетоводен баланс към 31.07.2021г.

Посочено е, че .според приетата в първата инстанция ССЕ, счетоводната отчетност на „Милкос инженеринг" ООД за периодите 01.01.2020г.- 31.12.2020г. и 01.01.2021г.- 31.07.2021г. е водена редовно и в съответствие с изискванията на ЗСч. Всички получени и издадени от „Милкос Инженеринг" ООД в периода 01.01.2021г.-31.07.2021г. първични счетоводни документи са намерили отражение в счетоводството на дружеството чрез взетите счетоводни операции като вещото лице не е установило несъответствия на посочените в тях основания и суми. Констатирано е, че съгласно заповед от 10.02.2021г., подписана от управителя на дружеството е извършена преоценка на имотите на дружеството в [населено място] въз основа на доклад за пазарна оценка на недвижими имоти, извършена от инж. П. А. - лицензиран оценител на земеделски земи и трайни насаждения. На основание извършената оценка е изготвен протокол за преоценка на дълготрайни материални активи, одобрен от управителя с дата 10.02.2021г., въз основа на който е извършено намаляване на стойността на ДМА със сумата 1 180 565,38 лева, отразена в административни разходи, а от там във финансовия резултат на дружеството - загуба. Според експертизата, за да се стигне до отразената към 31.07.2021г. текуща загуба, причината е извършената преоценка на ДМА - земи в [населено място] в размер на 1 180 565,38 лева, както и на начисляване на амортизационни отчисления на ДА за периода от 01.01.2021г. до 31.07.2021г. Заедно със заключението си вещото лице е представило и копия от първичните счетоводни документи, въз основа на които е осчетоводена преоценката на активите - заповед от 10.02.2021г., доклад за пазарна оценка на недвижими имоти и протокол за преоценка на дълготрайни материални активи, одобрен от управителя, с дата 10.02.2021г.

На база на изготвения от вещото лице междинен счетоводен баланс към 31.07.2021г. е констатирано, че чистата стойност на активите на дружеството е 614 146,41 лева, а делът на починалия съдружник, притежаващ половината от дяловете в капитала, възлиза на 307 073,20 лева. Въз основа на това съдът е приел, че на всеки от ищците в качеството им на наследници при равни квоти на починалия съдружник се дължи равностойност на дружествения дял по баланс към 31.07.2021г. в размер на 153 536,57 лева, които суми вече са били изплатени по банков път.

Същевременно съдът е констатирал, че така посочените цифри се потвърждават и от заключението на ССЕ, приета във въззивната инстанция. Според него, съгласно оповестената си счетоводна политика, дружеството е прилагало следните счетоводни стандарти: за дълготрайни нематериални активи - СС 38, 4 и 36 и за дълготрайни материални активи - СС 16, 4 и 36. С оглед на това, решаващият състав е намерил, че позоваването във въззивната жалба на предписанията на Международните счетоводни стандарти за определяне на справедлива стойност на ДМА по пазарна оценка, за неотносимо към предмета на спора. Според това заключение собственият капитал на дружеството към 31.07.2021г. също е в размер на 614 146,28 лева, представляващ разлика между активите - 3 727 941,75 лева и пасивите - 3 113 795,47 лева. Равностойността на дружествения дял на починалия съдружник М. е в размер на 307 073,14 лева, а дела на всеки от ищците е равен на изплатената им сума от по 153 536, 57 лева за всеки един от тях.

Съдът е приел, че на основание заповед от 10.02.2021г. на управителя на дружеството М. за извършване на преоценка на активите съгласно посочените стойности в доклад „Пазарна оценка на недвижими имоти“ от същата дата, с протокол за преоценка на ДМА от 10.02.2021г. и мемориален ордер от същата дата в счетоводството е извършена обезценка на недвижими имоти - ниви в [населено място]. Отчетената загуба от обезценката на земите в размер на 1 180 565,38 лева е отразена в намаление на балансовата стойност на земите до възстановимата им стойност. Загубата от обезценката на нивите е призната като текущ разход за дейността на основание т.7.2 от СС № 36 – „Обезценка на активи“. С оглед на това съдът е приел, че извършената обезценка на нивите в [населено място] е осчетоводена още през м. февруари 2021г., което изключва да е вярно твърдението на ищците, че тази обезценка е антидатирана с цел да бъдат увредени същите при определяне и изплащане на дружествения дял на техния наследодател. Намерил е за невярно и твърдението им във въззивната жалба, че „Пазарната оценка“ на инж. П. А. и заповед от 10.02.2021г., подписана от И. М., са изготвени за целите на процеса и по-конкретно - за целите на допуснатата счетоводна експертиза, тъй като не са намерили отражение в данъчните регистри на [община] през 2021г. Аргументирано е, че съгласно чл.14 ЗМДТ, земеделските земи не се декларират в общината в Дирекция „Местни данъци и такси“, тъй като не се облагат с данък, поради което липсва основание сочените документи да фигурират в данъчните регистри на [община] за 2021г.

Решаващият състав е кредитирал заключенията и на двете експертизи, че счетоводството на ответното дружество е водено редовно, както и че счетоводното отразяване на обезценката на нивите в [населено място] е редовно извършено. Счел е за спазени приложимите законови разпоредби и счетоводни стандарти за признаване и оценяване на позиции във финансовите отчети, в т.ч. и относно ДМА, чиято балансова стойност се оспорва от ищците.

Съдът е намерил за неоснователно и твърдението, че преоценката на земеделските земи в [населено място] не е основание за промяна в отчетните стойности, така както са отразени в междинния счетоводен баланс на дружеството. В тази връзка решаващият състав е счел, че ограничението на чл.61 ЗКПО, че последващата счетоводна обезценка не променя стойностите на данъчния амортизируем актив, е установено само за данъчни цели и в интерес на фиска, с оглед на което и предвид НСС е заключил, че тази разпоредба е неприложима към ДМА „Земи“ на „Милкос - Инженеринг“ ООД.

Съдът е приел за преклудирано като релевирано за пръв път пред въззивната инстанция искането за изследване на въпроса за изпълнение от страна на „Милкос ингенеринг“ ООД на изискването на т.9 от СС 16 за преразглеждане на балансовата стойност на ДМА и отписването им, за преразглеждането на същата стойност и определяне на тяхната възстановима стойност. Доколкото се иска това да бъде извършено към 31.07.21г., е намерил искането и за неотносимо към предмета на доказване.

Апелативният съд е посочил, че въпреки изрично указаната доказателствена тежест, оспорването на извършената обезценка на земите в [населено място] е останало недоказано, тъй като пазарна оценка на обезценените земи към момента на обезценката - м.февруари 2021г., не е поискана. Иска се съдът да допусне оценителна експертиза за пазарната оценка на ДМА на дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение, както и експертиза за балансова стойност на всички активи, респ. само на земеделските земи, отново към същата дата, което е в противоречие с чл.125 ТЗ, изискващ дружественият дял на напускащия, респ. починалия съдружник да бъде определен по балансова стойност.

Въз основа на горното въззивният състав е достигнал до извода за недоказаност на исковата претенция, предпоставяща отхвърляне на предявения иск.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение 1/19.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата , които се събират служебно от съда / експертиза , оглед , освидетелстване /, ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

Предвид даденото от ВКС задължително тълкуване по чл.130 ЗСВ и императивния характер на материалноправните норми на СС № 36 „Обезценка на активи“, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на въпроса, обусловил допускането на касационния контрол: Въззивният съд следва да извърши анализ на обезценката на дълготрайни активи и да допусне служебно доказателства, необходими за прилагане на императивни материалноправни норми относно обезценката на дълготрайни активи на предприятие, при предявен иск чл.125, ал.3 ТЗ, когато обезценката е надлежно оспорена и с приетите по делото експертизи не е даден отговор на въпроса за действителното обезценяване на активите.

По основателността на касационната жалба:

С оглед даденото разрешение относно поставения процесуалноправен въпрос, обжалваният съдебен акт е неправилен.

Обезценката на земеделските земи е надлежно оспорена от ищците още в първоинстанционното производство, а в приетите от двете инстанции експертизи вещите лица са се ограничили до констатация за наличие на първична документация за извършване на обезценката - доклад от 10.02.2021г. за пазарна оценка на недвижими имоти, извършена от лицензиран оценител на земеделски земи и трайни насаждения, и протокол за преоценка на дълготрайни материални активи, одобрен от управителя на дружеството на същата дата, без по делото да е изследван въпроса, дали при извършването на обезценката оценителят е спазил императивните норми на СС № 36, за които съдът не само следи служебно, но и във връзка с приложението на които следва служебно да допусне събиране на доказателства, вкл. на експертиза (в случая оценителна) - т.3 от Тълкувателно решение 1/19.12.2013г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При приемането на допуснатата от въззивния съд експертиза вещото лице не е могло да отговори на поставените му въпроси относно възстановимата стойност на активите, която е от значение за определянето на обезценката на активите, съгласно СС № 36. В настоящия случай съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като вместо да допусне оценителна експертиза по своя инициатива, се е позовал на липсата на искане на страната за допускане на експертиза относно пазарната оценка на „обзценените земеделски земи“ към момента на обезценката – м. февруари 2021г.

Предвид допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е от значение за определяне на равностойността на дружествения дял, атакуваният акт следва да се отмени като неправилен и делото да се върне за нова разглеждане от друг състав на апелативния съд с оглед допускане от въззивния съд служебно на експертиза, изготвена от вещо лице – лицензиран оценител, която да даде отговор на въпросите, дали са налице съобразно СС № 36 „Обезценка на активи“ условия за обезценка на поземлените имоти (4-ри броя ниви в [населено място]) и ако такива са налице, каква е възстановимата им стойност към м. февруари 2021г., съответно загубата от обезценката им, и въз основа на отговорите на посочените въпроси се определи стойността на дружествените дялове на всеки от ищците.

С оглед разпоредбите на чл.396 ЗСВ и по аргумент на чл.402б, ал.2 ЗСВ, неоснователна е тезата на касаторите, че за вещото лице следва да бъде назначено лице, заемащо академична длъжност „професор“ или „доцент“.

Неснователни са и оплакванията на жалбоподателите, че от значение за изхода на спора е обстоятелството, че предприятието продължава да ползва амортизируеми активи с вече нулева балансова стойност, поради начислената амортизация, което налага преизчисляване на тяхната балансова стойност, тъй като по делото е установено, че амортизационните норми и отчисления са съобразени със СС № 4, т. е. осчетоводяването е в съответствие с приложимите императивни норми. За определяне на стойността на дела е от значение единствено дали балансовите стойности са формирани в съответствие с приложимите за предприятието счетоводни стандарти, които за повелителни норми, а в случая по отношение на амортизацията същите са съобразени.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за отговорността на страните за разноските за производството пред ВКС.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.3, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 88/20.03.2023г. по в.т.д. № 551/2022г. на Апелативен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.