Отказ за отмяна на решение относно прилежаща площ към сграда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 266

гр. София, 14.05.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова като изслуша докладваното от съдия Петрова гр.д. № 4852 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на „Занекс пропърти мениджмънт“ЕООД , гр. Варна за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 50083 от 06.02.2024 г. по кас. гр. д. № 3118 от 2022 г. на ВКС, І г.о.

В молбата за отмяна пълномощникът на дружеството- молител твърди, че представя доказателства, които по обективни причини не са били приобщени към доказателствения материал по делото, въпреки че са съществували. Поддържа, че съдът , постановил решението, при непълнота на доказателствата е приел, че поземленият имот, върху който е изградена вертикална планировка и движими вещи се намира в територия, отредена за комплексно застрояване. Освен това поддържа, че съдът е кредитирал изолирано становище на вещо лице относно калкулирането в цената на дворната инфраструктура в отделните самостоятелни обекти и е приел,че вертикалната планировка и движимите вещи са принадлежност към сградите- етажна собственост. Поддържа, че за дружеството е новоузнато обстоятелство, че процесният имот се явява част от територия с комплексно застрояване, че е ангажирал доказателства съобразно разпределената му доказателствена тежест с определението по чл.140 от ГПК. Представя извадка от ПУП, с която иска да удостовери, че процесният имот не е част от територия с комплексно застрояване. Счита, че това е ново доказателство от значение за делото. Подчертава наличието на разлики между „имот в територия с отредено комплексно застрояване“ по ЗУТ и „комплекс от сгради“ по смисъла на ДР на ЗУЕС. Молителят сочи, че не е ясно от какви доказателства се обосновава извода за наличие на комплекс от затворен тип. Оспорва обосноваността на изводите на съда, че обекти от допълващото застрояване са принадлежност към сградите. За доказване на твърденията си към молбата за отмяна молителят е представил копие от ПУП-ПЗР за к.к.Св. Св. Константин и Елена, становище от Община-Варна, Дирекция АГУП, постановление на РП-Варна.

В открито съдебно заседание пълномощникът на молителя поддържа молбата за отмяна, моли същата да бъде уважена, като поддържа, че решението се обосновавана на един неправилно възприет факт, реално неосъществен в действителността. Предвид на гореизложеното, пълномощникът на молителите моли решението да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Пълномощникът на молителя представя писмена защита, в която поддържа развитите съображения в молбата за отмяна на окончателното решение по делото.

В молба адвокат С., пълномощник на А. А. М. и А. А. М., правоприемници в процеса на първоначалия ищец А. В. М. и на Ю. Н. Ц. заявява, че представените доказателства към молбата по чл.303 от ГПК не са нови, че молителят е имал възможност да представи тези доказателства в рамките на водения процес. Поддържа възражение, че молбата е просрочена. Възразява, че представените доказателства не са от съществено значение по делото и не биха могли да променят формираните от съда изводи. Поради това се моли молбата за отмяна да бъде отхвърлена и на ответниците да бъдат присъдени направените разноски за адвокат по делото пред ВКС.

В открито съдебно заседание ответниците по молбата не се представляват.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на второ отделение по основателността на подадената молба за отмяна приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са съществували преди влизане на решението в сила, но не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

При тълкуването на тази разпоредба следва да се съобрази моментът, към който настъпва правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо на съдебно решение и който е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. При проявление на факти , настъпили след този момент страната има право на защита поради настъпилото ново фактическо положение. В случаите, в които в хода на съдебното производство страната е пропуснала да посочи и поиска събирането на относимо към спора доказателство, съгласно разпоредбата на чл.303 , ал.1, т.1 от ГПК, когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, тя би могла да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В тези случаи страната следва да установи , че въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае за релевантното обстоятелство или да се снабди със съответното доказателство и съответно да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което да се съберат и обсъдят посочените нови доказателства. Съгласно изложеното и даденото задължително тълкуване на закона с ТР №7/2017г по т.д. № 7/2014г на ОСГТК на ВКС, т. 13А, новите обстоятелства или писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, поради което при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му, тези обстоятелства и доказателства трябва да не са посочвани и представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му , а когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, трябва да установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към посочения момент. Новите доказателства следва да са такива,че да могат да обосноват отмяна на съдебното решение, т.е. доказателствата следва да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение.

По отношение допустимостта на молбата по чл. 303 от ГПК съдебният състав се е произнесъл с определение по настоящото дело от 04.02.2025г.

В конкретния случай представените от молителя писмени доказателства не са нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като противно на оплакванията в молбата по чл. 303 от ГПК още в исковата молба ищците са навели твърдения за приложимостта на разпоредбата на §1, т.2 от ЗУЕС към спора, за принадлежността на елементите и съоръженията/процесни по делото/към сградите, изградени след учредено право на строеж върху терен, придобит от „Занекс пропърти мениджмънт“ЕООД, както и че посочените елементи от вертикалната планировка представляват част от прилежащата площ. Т.е. възприемането на изводи в този смисъл от страна на съдебните инстанции не може да е изненада за ответника по делото. Ако се поддържа оплакването, че на ответника не е разпределена доказателствена тежест по отношение на тези твърдения в исковата молба, то това не е основание въз основа на което да е допустима отмяна на влязло в сила решение и събиране на доказателства по делото.

Не се установява представените доказателства да са от значение за делото и тяхното обсъждане да е основание за различни изводи по съществото на спора. Оплакванията, поддържани от молителя в молбата по чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК, според настоящия съдебен състав, са такива за допуснати от съда процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, и не представляват основание за отмяна на влязло в сила решение. С постановеното решение № 50083 по гр. д. № 3118/2022 г. по описа на ВКС съдът е дал отговор на въпроса „При тълкуване на нормата на пар.1, т.2 от ЗУЕС следва ли теренът, в който е изградена вертикална планировка към сграда в режим на етажна собственост, включваща ограда, озеленяване, алеи, детска площадка, парково осветление, поливна система и система за видеонаблюдение да се счита прилежаща част към сградата“ и „Собствениците на самостоятелни обекти в сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищни комплекси от затворен тип имат и право да ползват постройки и съоръжения, представляващи елементи на вертикалната планировка“. Касационният състав е дал отговор на така поставените въпроси , като е тълкувал разпоредбата на пар.1,т.2 от ЗУЕС, чл.64 от ЗС, чл. 98 от ЗС и съобразно този отговор е дал своето решение по делото. Според дадените отговори на въпросите съдебният състав е приел,че частта от поземления имот в която е изградена вертикалната планировка, представлява прилежаща площ към сградите в режим на етажна собственост, съгласно пар.1, т.2 от ЗУЕС. Представените по делото сега доказателства ПУП, заповед към плана и писмо от Община - Варна- нямат отношение към дадените отговори от състава на ВКС на поставените въпроси, доколкото в своите отговори съдебния състав не е обсъждал предвижданията на ПУП за процесния имот, не е обсъждал отреждането на плановете за имота и представения ПУП-ПРЗ не би довел до различен отговор на поставения касационен въпрос, съответно не би довел до различен изход от касационното обжалване. Представеното писмо от Община- Варна за липса на информация в общината по поставени въпроси не доказва факти, относими към спора, не доказва обстоятелства, въз основа на които да се приеме , че ако това доказателство се обсъжда по съществото на спора изхода от делото би бил различен.

Без значение е и представеното към молбата по чл.303 от ГПК постановление на РП-Варна, доколкото направеното тълкуване на събрани доказателства в рамките на прокурорска преписка и изводите, приети от съответния прокурор не са обвързващи гражданския съд. На собствено основание следва да се посочи, че представеното прокурорско постановление също няма отношение към отговорите на касационния състав на поставените правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване и съответно нямат правно значение за изхода от спора.

Поради всичко гореизложено молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата Ю. Ц. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 750лв, съобразно договор за правна защита и съдействие от 10.03.2025г.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Занекс пропърти мениджмънт“ЕООД , гр. Варна с ЕИК 204914479 молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 50083 от 06.02.2024 г. по кас. гр. д. № 3118 от 2022 г. на Върховен касационен съд, I г.о.

ОСЪЖДА „Занекс пропърти мениджмънт“ЕООД , гр. Варна с ЕИК 204914479 да заплати на Ю. Н. Ц. гражданин на Руската федерация , [дата на раждане] , на основание чл.81 вр. чл. 78 ГПК сумата 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: