Убийство без физиологичен афект и потвърждаване на смекчено наказание от пет години затвор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 375

гр. София, 13 август 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Петров

ЧЛЕНОВЕ: Спас Иванчев

Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Сийка Милева, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №399 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на защитника на подсъдимия Р. С. А. и частните обвинители И. срещу присъда от 23.01.2025 г., постановена по ВНОХД №20245000600256/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

С присъдата е отменена частично присъда №21 от 06.03.2024 г., постановена по НОХД №1163/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта й, с която подсъдимият А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.118 НК, във вр. с чл.115 НК защото на 21.19.2019 г. в [населено място] умишлено е умъртвил М. А. И., като на основание чл.115 НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Първоинстанционната присъда е потвърдена в частта за веществените доказателства и разноските по делото.

С въззивната присъда подсъдимият А. е осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК сумата от 6 914, 04 лева- разноски по водене на делото, направени пред въззивната инстанция.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия А. са посочени всички касационни основания.

Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила като неправилно е възприел заключението на приетата комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза и не е отчел, че същото е подписано с особено мнение от двама от експертите, които са категорични, че към момента на извършване на деянието подсъдимият не е могъл да възприема действията си адекватно и е бил с отслабени задръжки, което сочи за наличие на физиологичен афект, който е преминал в паталогичен афект. На тези основания защитникът поддържа, че неправилно деянието е квалифицирано по чл.115 НК и предлага постановената въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато на въззивния съд за разглеждането му от друг съдебен състав.

По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК в тази жалба липсват конкретни оплаквания.

В касационната жалба на частните обвинители И. и допълнението към нея се посочва единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Поддържа се, че отмереното наказание в размер на пет години „лишаване от свобода“ е явно несправедливо, като неправилно въззивният съд е преценил, че в случая е приложима нормата на чл.55, ал.1, т.1 НК. Твърди се, че по делото липсват основания съдът да прецени, че по отношение на подсъдимия са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства като неправилно за такива са преценени изразеното разкаяние от извършеното, трудовата му ангажираност и липсата на предходни осъждания на А..

С жалбата се оспорват изводите на въззивния съд, че пострадалият е бил активната страна в конфликта, като не е отчетено, че именно А. е доминирал във физическия сблъсък между двамата и той е нанесъл повечето удари. Предлага се да бъде отчетена и завишена обществена опасност на подсъдимия, изразила се в това, че той е взел дейно участие в конфликт разразил се на обществено място пред много хора.

На тези основания се моли атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба, като отново възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Допълнително предлага да бъде обсъдена възможната правна квалификация, свързана с приложението на института на неизбежната отбрана, като бъде отчетено това, че пострадалият е нанесъл на подсъдимия сериозни телесни увреждания- порязване на лявата китка, прободни наранявания в корема, гръдния кош и двата крака, които са довели до загуба на кръв и са наложили постъпването на А. в болнично заведение.

Оспорва и размера на наложеното наказание, като твърди, че то неправилно е определено за срок, който не позволява приложението на чл.66, ал. НК.

Моли да не бъде уважавана касационната жалба на частните обвинители.

Повереникът на частните обвинители моли касационната жалба на защитника да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна и да бъде уважена касационната жалба на частните обвинители по съображенията, изложени в нея и допълнението към нея.

Представителят на прокуратурата предлага касационната жалба на защитника на подсъдимия А. да бъде преценена като неоснователна, а жалбата на частните обвинители да бъде уважена.

Моли възприетата от въззивния съд правна квалификация да бъде преценена като правилна, като не бъде уважено оплакването, че инкриминираното деяние е осъществено при условията на физиологичен афект. Предлага да бъдат възприети изводите, отразени в заключението на последната приета комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза, които съответстват на наличните по делото доказателства и на заключението на приетата видео- техническа експертиза. Пледира да бъде отчетено, че заключението на мнозинството от експертите е изградено въз основа на извършен задълбочен анализ на наличните доказателства и на направеното подробно и задълбочено изследване на подсъдимия А..

Представителят на прокуратурата се присъединява към тезата на частното обвинение, че в случая неправилно е приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като липсват кумулативните предпоставки за приложението й. Твърди, че отмереното наказание е в размер, който не може да гарантира изпълнението на специалната и генералната превенция.

На тези основания пледира атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Подсъдимият А. моли за условна присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационните жалби са неоснователни.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са посочени единствено в касационната жалба на защитника на подсъдимия и са за погрешен доказателствен анализ. В жалбата се твърди, че неправилно въззивният съд е кредитирал заключението на приетата комплексна петорна арбитражна съдебно- психологична и психиатрична експертиза, като е приел, че подсъдимият не е осъществил деянието при условията на физиологичен афект.

Преди да отговори на това възражение касационният съд трябва да посочи, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При обсъжданото оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал съществени фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Направеният доказателствен анализ е пълен, подробен и верен, като съдът е събрал всички възможни доказателства и доказателствени средства и правилно ги е обсъдил.

В настоящото производство релевантните за изхода на делото факти са установени от всички доказателствени източници по несъмнен и категоричен начин. Законосъобразно предходните съдебни състави са обсъдили събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и са изяснили случилото се непосредствено преди, по време и след инкриминираното деяние. Вярно са установени участниците в конфликта, съществуващите между тях отношения преди възникналия физически сблъсък, мястото и времето на възникване на конфликта и присъстващите лица, който са го възприели. Детайлно са изяснени действията и на подсъдимия и пострадалия, като подробно съдилищата са очертали етапите и продължителността на възникналия конфликт, употребените ножове и от страна на двамата, поредността на ударите, нанесени от И. и А., причинените на подсъдимия увреждания и начина на причиняване на увреждането, довело до смъртта на пострадалия. Правилно са кредитирани и заключенията на приетите съдебно- медицински експертизи и това на приетата видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза. На практика всички тези обстоятелства се установяват на базата на множество безпротиворечиви доказателствени източници и същите не се оспорват от страните в производството.

Основният спорен въпрос по делото е свързан с психологическото състояние, в което се е намирал подсъдимият А. към момента на осъществяване на инкриминираното деяние и конкретно дали той го е извършил при условията на физиологичен афект.

Отговор на този въпрос е даден във всяка една от изготвените и приети по делото комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи (КСППЕ). В хода на производството са назначени множество такива експертизи, като изготвилите ги вещи лица са дали противоречиви отговори по отношение на наличието или липсата на физиологичен афект.

В рамките на досъдебното производство е приета КСППЕ (изготвена от експертите Ц., П. и Д.), в заключението на която те са приели, че към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект.

В хода на разглеждане на делото от първоинстанционния съд са допуснати и приети две КСППЕ.

В първата експертиза (изготвена от експертите С., К. и С.) те са преценили, че подсъдимият е осъществил деянието при условията на физиологичен афект, като в хода на приемането й в съдебното следствие при отговор на въпросите отправени от страните в производството са били категорични, че А. е действал при условията на физиологичен афект, предизвикан от предходното поведение на пострадалия И., който е преминал в паталогичен афект.

В заключението на втората експертиза (изработена от вещите лица А., К., М., М. и М.) те са посочили, че подсъдимият е осъществил деянието в състояние силно раздразнение, което е било предизвикано от пострадалия и са изключили възможността да е бил налице паталогичен афект.

Въззивният съд е назначил нова КСППЕ (изготвена от експертите П., К., Г., М. и В.), като мнозинството от тях са приели, че инкриминираното деяние не е осъществено от подсъдимия в състояние на физиологичен афект. Това становище не е подкрепено от вещите лица П. (психиатър) и В. (клиничен психолог), които са застъпили обратното виждане- че предходните действия на пострадалия И. представляват нападение и са довели до възникване на физиологичен афект.

Всички експерти от обсъжданата експертиза са изключили възможността инкриминираното деяние да е осъществено от подсъдимия, когато той се е намирал в състояние на паталогичен афект, както и възможността съществуващ физиологичен афект да е преминал в паталогичен афект.

При тези противоречиви заключения въззивният съд е кредитирал приетата в хода на въззивното производство КСППЕ, като е възприел тезата, застъпена от мнозинството на експертите, изработили заключението.

Касационният съд споделя изводите на въззивната инстанция, че това заключение следва да бъде кредитирано. Правилно съдът е приел, че то почива на всички доказателствени материали и същото е изработено след проведено изследване на подсъдимия. Заключението е съобразено и със събраните гласни доказателства и заключението на приетата видео- техническа експертиза. Вярно съдът е приел, че инкриминираното деяние не е осъществено при условията на физиологичен афект, като е отчел, че наличието му е налице, когато са налични определени медицински ясно проследими характеристики на това състояние. Законосъобразно съдът е преценил, че подсъдимият в хода на проведеното изследване е дал подробни обяснения, които изключват възможността при нанасянето на удара, довел до смъртта на пострадалия И. и непосредствено преди това той да е действал при типичното за афекта стеснено съзнание и при условията на т. нар. „тунелно“ мислене. Ако то бе налично А. не би могъл в обясненията си да опише в детайли случилото се, включително подробно своите и на пострадалия действия. Правилно въззивният съд е приел, че при физиологичния афект, е налице мощно, внезапно настъпило емоционално избухване, което препятства възможността извършителят да контролира поведението си и той осъществява деянието при снижени или отслабени задръжки. Допълнителен аргумент за липсата на афект е и това, че престъплението е осъществено чрез един единствен удар с нож, който е довел до смъртта на пострадалия, което е нехарактерно за деянията, осъществени при физиологичен афект, които обичайно са предприети в резултат на бурна емоционална реакция, водеща до изразено агресивно поведение изразяващо се в импулсивна физическа агресия, която е несъвместима с нанасянето на един единствен удар и последвалото оттегляне.

Законосъобразно въззивният съд е приел, че поведението на подсъдимия след деянието сочи на извод, че той е бил ориентиран за време и място, както и е имал ясна представа за случилото се и е действал с нормална разсъдъчна дейност, като е съзнавал не само стореното, но и необходимостта да се оттегли и да получи медицинска помощ във връзка с претърпените в хода на инцидента увреждания. Всички тези действия сочат на извод за липса на физиологичен афект.

Касационната инстанция приема, че привилегирования състав на чл.118 НК изиска не само наличието на физиологичен афект у извършителя към момента на извършване на деянието, който винаги е с конкретни обективни характеристики, но това специфично състояние да е предизвикано от конкретни действия на пострадалия осъществени непосредствено преди деянието. Няма спор, че осъщественото от пострадалия И. предходно нападение с нож по отношение на подсъдимия може да доведе до възникването на афект, но това не е достатъчно, за да се приеме, че такъв е възникнал. Дори да е налице юридическият критерий- необходим за приложението на обсъждания привилегирован състав, ако липса медицинския, то няма как деянието да бъде преценено като осъществено при условията на физиологичен афект. Ето защо изводите на въззивния съд, че от доказателствата по делото не се установява А. да е осъществил престъплението при наличието на бурна емоционална реакция, която е затруднила възможността му да контролира действията си е верен.

Касационният съд внимателно обсъди и становището на експертите, които са подписали кредитираното заключение с особено мнение, но не възприе същото. Тези специалисти приемат наличието на физиологичен афект като се позовават на предходните действия на подсъдимия и пострадалия в хода на развилия се между тях конфликт. Преценяват, че осъщественото от И. нападение обективно е могло да доведе до възникване на физиологичен афект, но не посочват конкретни основания, почиващи на обективни доказателствени източници, че такъв е възникнал. В тази връзка трябва да се отбележи, че не всяко от действията, посочени в чл.118 НК води непременно до възникване на афектен умисъл, като това зависи от множество други обстоятелства- обективни (време, изминало от началото на конфликта до неговото приключване, интензивност на действията, породили афектното състояние и т.н.) и субективни (свързани с характеристиките на конкретната личност на извършителя на престъплението). Обективно е възможно едни и същи действия да не доведат до един и същ резултат и затова няма как само въз основа на анализа на действията на пострадалия да се предполага наличието на афект у извършителя на престъплението.

Ето защо при преценка на изразените мнения на вещите лица, изготвили обсъжданото заключение, въззивният съд правилно е ценил тези на мнозинството, защото те в по- голяма степен кореспондират с доказателствените материали по делото и конкретно с тези относими към психологичното състояние, в което се е намирал А. към момента на нанасянето на удара довел до смъртта на пострадалия.

Касационният съд не намира за необходимо да обсъжда подробно изводите на въззивния съд по отношение на останалите приети заключения на КСППЕ, като единствено следва да отбележи, че правилно възможността престъплението да е осъществено от подсъдимия при наличието на паталогичен афект е изключена.

Законосъобразно е изключена и възможността А. да е осъществил престъплението при наличието на кумулиран (застоен) афект.

На тези основания съдът прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.343, ал.3 НПК, които налагат отмяната на атакуваното въззивно решение.

По оплакванията за неправилно приложение на материалния закон:

В касационната жалба на защитника липсват конкретни оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, като единствено се твърди, че вярната правна квалификация следва да е по чл.118, във вр. с чл.115 НК. Това оплакване е свързано с преценката за това дали инкриминираното деяние е осъществено при условията на афектен умисъл или не. Отговор на този въпрос бе даден в изложението до момента, като единствено следва да се посочи това, че правилно въззивният съд е приел, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115 НК.

Вярно съдът е приел, че той е нанесъл удар с нож по пострадалия И., като именно това нараняване е причинило смъртта му.

Законосъобразно съдът е приел, че той е осъществил престъплението от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал, че с действията си ще причини смъртта на пострадалия, стремял се е и е постигнал именно този резултат.

Инкриминираното деяние не може да бъде квалифицирано по чл.118 НК или да бъдат обмислени квалификациите по чл.12 НК, тъй като към момента на извършване на деянието конфликта между подсъдимия и пострадалия е бил приключил, като И. се е оттеглял. Ето защо действията на А. не могат да бъдат преценени като защитни по отношение на съществуващо нападение- с оглед приложението на чл.12 НК или като такива, представляващи превишаване на пределите на неизбежна отбрана- с оглед приложението на чл.119 НК.

В хода на производството е безспорно установено, че между подсъдимият е пострадалия непосредствено преди деянието е имало конфликт, в хода на който И. е осъществил агресивни действия по отношение на А.. Този конфликт няма отношение към правната квалификация на деянието защото към момента на нанасяне на удара с нож по И. той е бил приключил и липсват доказателства за съществуването на възможност той да бъде възобновен. Случилото се преди това има отношение към мотива за извършване на престъплението и без съмнение следва да бъде отчетено при индивидуализация на наказанието, но не може да бъде основание за приложение на привилегирован състав на умишленото убийство.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че правилно въззивната инстанция е квалифицирала деянието като престъпление по чл.115 НК и не се налага атакувания въззивен съдебен акт да бъде коригиран по отношение на приложението на материалния закон.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

И в двете касационни жалби са отразени оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

В жалбата на защитника се поддържа, че наказанието, наложено на подсъдимия е силно завишено, а в жалбата на частните обвинители се твърди, че то е занижено и не е съобразено с обществената опасност на извършеното престъпление. Оспорва се и приложението на чл.55 НК.

Касационният съд прецени, че законосъобразно наказанието на подсъдимия А. е определено при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК.

Вярно въззивният съд е ценил като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, изразеното съжаление за извършеното, трудовата му ангажираност и затрудненото му социално положение. Правилно като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство е ценено това, че пострадалият преди случилото се е провокирал жената, с която подсъдимият е живял на семейни начала. Като такова следва да бъде отчетено и това, че непосредствено преди инкриминираното деяние И. е нападнал А., използвал е хладно оръжие и с него му е нанесъл сериозни увреждания, изразили се в нараняване на мускули, сухожилия и нерви на лявата предмишница и увреждания на левия крак.

Правилно въззивният съд е приел, че по делото липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.

При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно съдът е приел, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като от една страна по делото са налични и многобройни, и изключителни смекчаващи отговорността на А. обстоятелства и предвиденото в санционната част на чл.115 НК наказание е несъразмерно тежко и несъответно на конкретното извършено престъпление и личната обществената опасност на подсъдимия.

Законосъобразно наказанието на подсъдимия е определено на пет години „лишаване от свобода“, като то е съобразено с обществената му опасност и тази на извършеното престъпление и е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК. Същото не следва да бъде нито увеличавано, нито намалявано, защото е отмерено по вид и размер, който е достатъчен за постигане целите на специалната и генералната превенция. Това наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК и не следва да бъде коригирано.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 23.01.2025 г., постановена по ВНОХД №20245000600256/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.