Придобиване по давност на сънаследствен имот от един от съсобствениците

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 744
гр. София, 10.12.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3894 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 783 от 17.06.2024г. по гр.д. № 2943/2023г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 380/07.08.23г. по гр.д.№ 1981/22г. на Районен съд-Асеновград, е постановено отхвърляне на предявения от В. П. П. и Д. П. Д. против Й. Д. Ш. иск за установяване правото на собственост на ищците върху по 1/4 идеална част от УПИ *-* в квартал 68 по ПУП на [населено място], [община], с площ от 1342 кв.м., както отхвърляне на иска против Й. Д. Ш. и З. Г. Ш. за установяване собствеността върху: УПИ *-* в квартал 68 по ПУП на същото село, с площ от 822 кв.м., застроен с двуетажна масивна жилищна сграда от 67кв.м. и паянтова стопанска постройка от 60 кв.м. и УПИ *-* в квартал 68 по ПУП на същото село, с площ 1085 кв.м.

Касационната жалба е подадена от ищците по иска В. П. П. и Д. П. Д. чрез адвокат М. И.. Поддържа се, че решението е неправилно. Според тях съдът е приел, че в полза на ответниците е изтекла придобивна давност, без да вземе предвид, че осъществяваното от ответницата Й. Ш. владение е било тайно, не е демонстрирано пред ищците, напротив - тя винаги е признавала правата на ищците. Също така считат, че не е установен периодът на претендираното десетгодишно владение.

Ответниците по жалбата Й. Д. Ш. и З. Г. Ш. чрез пълномощника си адв. С. А. в писмения си отговор считат решението за правилно.

С определение №3029 от 12.06.2025г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: с какви действия владеещият имота сънаследник следва да покаже, че отрича правата на останалите наследници; дали живеенето в имота, неговото ползване, извършването на ремонти и подобрения, както и липсата на ключ от имота у другите съсобственици, са достатъчни, за да установят преобръщане на държането на чуждите идеални части във владение; дали владението по скрит начин може да доведе до придобиване на правата на останалите сънаследници по давност.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Предявени са от двете ищци установителни искове са собственост на по 1/4 ид.ч. от три поземлени имота . Ищците са наследници на П. Д. Б., починал 2011г. Ответницата Й. Ш. е негова сестра, а ответницата З. Д. /сега с фамилно име Ш./ е дъщеря на последната. Не се спори, че имотите, които са заградени като един имот, са били собственост на общия наследодател Д. С. (дядо на ищците и баща на Й. Ш.), като той не притежавал документ за собственост. Ищците са живели в имота като деца, съответно до 2004г. и до 2000г. заедно с баща си П., който е живял в имота до смъртта си през 2011г. След неговата смърт в имота се настанила ответницата Й., която през 2022г. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост и непосредствено след това прехвърлила застроения имот и единия от незастроените, а именно УПИ *-*, на дъщеря си З. Ш..

Спорът е концентриран върху наведеното от ответниците възражение за придобиване по давност и по-конкретно върху това кога Й. се е настанила в имота, ползвали ли са ищците имота след 2012г. и демонстрирала ли е Й. намерение за своене спрямо тях. Според ищците Й. се преместила да живее в къщата с тяхно съгласие през 2014г., а според ответниците това е станало през април 2012г. когато тя и мъжът, с когото живее, е трябвало да освободят заеманото ведомствено жилище. В подкрепа на последното твърдение е представено писмо от месец май 2012г. от Министерство на отбраната до М. М., с което го уведомяват, че сключеният с него договор за наем на жилище се прекратява.

По делото са събрани множество гласни доказателства. Разпитани са свидетели на ищците: С. С., М. Й. и Д. Д. - съпруг на ищцата Д. Д., както и свидетели на ответницата Й. Ш.: Б. Б., М. С. - първа братовчедка на Й. и Д. Б. - също неин първи братовчед. Разпитан е един свидетелят К. А., посочен от ответницата З. Ш.. Във въззивното производство е разпитана отново С. С., както и Я. Ш. - дъщеря на Й. и сестра на З. Ш..

След анализ на доказателствата въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния, че не е доказан десетгодишен срок на владение и че Й. Ш. не е доказала промяна в намерението си да свои имотите по отношение на частта на ответниците. Съдът е приел, че се доказват действия на своене от Й. Ш. - тя единствена от останалите сънаследници, които живеят в други населени места, обитава имота; тя обработва незастроените парцели; тя е извършила ремонти по първия етаж и покрива на сградата, като не е искала за това пари от племенниците си, нито те са й предлагали. Намерил е за доказано, че тези действия на своене на Й. Ш. са изявени пред ищците по начин, че те да разберат, че имотът се свои изцяло от нея. Двете ищци живеят в други населени места, не са посещавали процесния имот често, а само няколко пъти в годината по празници и за събора на селото. Те са оставали да пренощуват, но са посрещани от Й. Ш. като гости (в този смисъл са показанията на свидетелите на ответниците). С ключ от имота е разполагала само Й. Ш.. Според съда заключването на имота и преустановяването на достъпа на другите съсобственици може да се разглежда като действие на отблъскване на владението, още повече че няма данни да е извършвано разпределение на ползването на къщата. Твърденията на ищците, че са ползвали втория етаж от къщата съдът е намерил за недоказани. Съдът е приел, че страните са били в много добри отношения и не се е налагало Й. Ш. да забранява на племенниците си достъпа до имота, но тя ги е посрещала като гости, а не като съсобственици. Съдът не е кредитирал показанията на св.Д. - съпруг на ищцата Д. Д. за това, че при направата на вътрешна баня и тоалетна Й. Ш. е поискала съгласието на Д.. Тези показания, ценени съгласно чл.172 ГПК, не се подкрепят от останалите гласни доказателства и противоречат на по-голямата чат от тях. Поради горното окръжният съд е приел, че ответницата Й. Ш. е установила владение и върху идеалните части на останалите съсобственици и това е станало след като е починал нейния брат П. Б.. Съдът е възприел показанията на свидетелите М. С. и К. А., че Й. Ш. се е преместила да живее в имота през 2012г, без да уточняват кога, а свидетелят Б., който е съсед на имота, сочи месец април 2012г. Според представеното писмо на Министерство на отбраната ответницата и съжителят й са разбрали през месец май 2012г., че трябва да напуснат ведомственото жилище. Въпреки различията относно конкретния момент на настаняване на ответницата, съдът е счел, че десетгодишната давност е изтекла към датата на подаване на исковата молба на 05.10.2022г., защото дори да се приеме, че преместването е станало не през април 2012г., а малко след това през същата година, то срокът е достатъчен. С тези съображения въззивният съд е отхвърлил исковете.

По основанието за касационно обжалване .

Според практиката на Върховния касационен съд по спорове за придобиване по давност на съсобствен имот живеенето в имота, неговото ползване, извършването на ремонти и подобрения, както и липсата на ключ от имота у другите съсобственици не са достатъчни, за да демонстрират на невладеещите съсобственици, че правата им се отричат и че съсобственикът, упражняващ фактическа власт, е преобърнал държането на техните идеални части във владение. В Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК се приема, че този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части и се позовава на придобивна давност за тези идеални части, трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Такива действия биха били отстраняване от имота, недопускане в него, оспорване на права и те подлежат на доказване във всеки конкретен случай - Решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870/2011г. на ІІ г.о. В Решение № 166 от 13.03.2024г. по гр.д. № 3950/2022г. на І г.о. се акцентира върху това, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение, спрямо което засегнатият собственик поради неведение не може да се брани; приема се също, че извършването на ремонти дейности по сграда и изграждането на нова постройка от съсобственика, който упражнява фактическа власт, не са действия, с които по явен и недвусмислен начин да покаже, че отрича владението на останалите и манифестира пред тях намерението си да владее техните части.

По касационните основания.

Обжалваното решение е постановено в отклонение от тази практика и се явява неправилно поради нарушение на закона.

При съпоставка на гласните и писмени доказателства може да се приеме, че Й. Ш. се е настанила в имота най-късно през есента на 2012г. когато е следвало да освободят заеманото ведомствено жилище. Така установената фактическа власт върху целия съсобствен имот обаче не е имала характеристиките на владение на чуждите идеални части, за да сложи началото на давностния срок за придобиване на собствеността. Събраните доказателства, че ищците са идвали в имота безпрепятствено (макар и няколко пъти в годината), въпреки че не са имали ключ от къщата, оставали са в нея, имали са оставен свой багаж на втория етаж, не позволяват да се направи извод, че по някакъв начин ответницата Й. Ш. е довела до знанието им намерението си да свои изцяло имота. Напротив, искала е от тях съгласие за направа на вътрешна баня и тоалетна, искала е съгласие за продажба на двата незастроени парцела. Това показва зачитане на правата им. Фактът, че не е търсила от ищците пари за извършените ремонти, не води на обратен извод. След като единствено тя от съсобствениците постоянно пребивава в имота и го ползва е нормално да го поддържа в годен за живеене вид. Следва да се приеме за нормално в тази ситуация и само тя да разполага с ключ от къщата. Вярно е, че според практиката на Върховния касационен съд заключването на имота и преустановяване на достъпа на другия съсобственик в него може да е действие на отблъскване на владението, но преценката е винаги конкретна и базирана на всички събрани доказателства. В случая липсват други доказателства, които да сочат на явно демонстриране на намерение за своене пред ищците. В течение на претендирания десетгодишен срок от 2012г. до 2022г. отношенията между лелята и племенниците са били добри, общували са помежду си, ищците са идвали в къщата не като гости и не е имало действия, от които да възприемат, че леля им счита имота само за свой. Допълнително значение има и фактът, че имотът е деклариран пред общината и е заплатен данък за него от Й. Ш. непосредствено преди снабдяването с констативния нотариален акт, а не по-рано. Ето защо съвкупната преценка на доказателствата сочи на извод, че възражението за придобиване по давност на притежаваните от двете ищци идеални части от трите имота е неоснователно; съответно, че ищците не са изгубили притежаваната от тях по наследство 1/2 ид.ч (по 1/4 за всяка от ищците) от спорния имот. Горното обуславя уважаване на предявения от тях установителен иск.

По тези съображения въззивното решение, с което искът е отхвърлен, следва да се отмени и да се постанови ново за уважаването му.

По разноските. При този изход касаторите имат право на сторените разноски в настоящето производство, които са 1355лв. за адвокатско възнаграждение и държавни такси. Следва да им се присъдят и разноските пред въззивната инстанция, които са 600 лв. и тези пред първата инстанция в размер на 950 лв. или общо дължимите разноски са 2905лв.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 783 от 17.06.2024г. по гр.д. № 2943/2023г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Д. Ш., че В. П. П. и Д. П. Д. са собственици по наследство на по 1/4 /една четвърт/ идеална част от УПИ *-* в квартал 68 по ПУП на [населено място], [община], с площ от 1342 кв.м.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Д. Ш. и З. Г. Ш., че В. П. П. и Д. П. Д. са собственици по наследство на по 1/4 /една четвърт/ идеална част от: УПИ *-* в квартал 68 по ПУП на същото село, с площ от 822 кв.м., заедно с двуетажна масивна жилищна сграда от 67 кв.м. и паянтова стопанска постройка от 60 кв.м. и УПИ *-* в квартал 68 по ПУП на същото село, с площ 1085 кв.м.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 99, т.4, рег. № 3473, н.д. № 667 от 12.07.2022г. на нотариус С. К. с рег. № 234 при Нотариалната камара за признатите на Й. Д. Ш. права над 1/2 ид.ч. от описаните имоти.

ОСЪЖДА Й. Д. Ш. ЕГН [ЕГН] и З. Г. Ш. ЕГН [ЕГН] да заплатят на В. П. П. и Д. П. Д. сумата 2905/две хиляди деветстотин и пет/ лева разноски по делото за трите инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: