Обезщетение за клевета при телевизионно изявление и определяне на размера му

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50016

София, 02.03.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 2447 по описа за 2022 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от М. Ж. Г.-Н., чрез адв. Т. Г., САК, против решение № 260224 от 11. 01. 2022 г. по гр. д. № 9491/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав, потвърждаващо решение № 80429 от 02. 05. 2020 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на СРС, 45 с-в, с което е осъдена М. Ж. Г.-Н., на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на Б. Т. Б. сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от следните клеветнически изявления на ответницата, направени при участието й на 12. 12. 2018 г., в сутрешния блок „Здравей, България“ на Нова телевизия: „Това е случаят в „Елма“. Значи, там по същия начин „Елма“ в общи линии аз, до колкото ми е известно, със самото приватизиране на „Елма“, между Н. Б. и друг виден приватизатор г-н Б. Б. е имало негласна договорка „Елма“ – Троян да бъде фалирана, за да може г-н Б., който има абсолютно същия бизнес, да прогресира, а „Елма“ – Троян да бъде нарязана на скрап. А това нещо се случва, даже в техните среди се говори за едни 10 милиона, които Б. Б. е трябвало да даде на Н. Б., включително аз съм чувала, че са му дадени и част от тези пари или всичките, не мога да кажа, нали, са дошли от небезизвестния г-н М., който е свързан с „Алфа банк“ , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23. 01. 2019 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 1000 лв. разноски за първата инстанция. Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 45 ЗЗД, с твърдения, че ответницата не е осъществила противоправно деяние, доколкото в изявленията си възпроизвежда информация от десетки статии и публикации в различни средства за масово осведомяване, че не е налице виновно поведение от нейна страна, тъй като не е съзнавала противоправния характер на деянието, че вредите са причинени от лицето, което за пръв път е разпространило посочените по-горе факти, че изявленията са израз на лично мнение. Твърди се и противоречие на изводите на въззивния съд с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и създадената във връзка с тълкуването и прилагането й практика на ВКС. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска или намаляване размера на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на разноски за трите инстанции.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищеца Б. Б., чрез адв. Н. Х., с който са развити съображения за правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба. Не се претендират разноски за касационната инстанция.

С определение № 50526 от 07. 12. 2022 г. по гр. д. № 2447/2022 г. на ВКС, 1 г.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът да прецени установените по делото конкретни обстоятелства, касаещи тази претенция.

Отговор на въпроса се съдържа в практиката на ВКС - ППВС № 4/1968 г., решение № 710/2010 от 10. 01. 2011 г. по гр. д. № 1824/2009 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 164 от 30. 06. 2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г. на ВКС, 4 г.о. и др., според която при определяне размера на обезщетението съдът следва да обсъди и вземе предвид всички доказани по делото факти от значение за тази преценка.

По основателността на касационната жалба:

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за уважаване на предявения от Б. Б. против М. Г.-Н. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за пълния предявен размер от 10000 лв., ведно със законната лихва от 24. 01. 2019 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за допуснати от въззивния съд нарушения на чл. 39, 40, 41 КРБ, чл. 10 КЗПЧОС, чл. 45 ЗЗД. Законосъобразен и обоснован е изводът за наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата М. Г.-Н. към ищеца. Правилна е преценката, че изявлението на ответницата в телевизионното предаване представлява противоправно деяние, тъй като съдържа клеветнически твърдения, касаещи ищеца, и нарушава разпоредбите на чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и разпоредбата на чл. 10, т. 2 ЕКПЧ, недопускащи правото на мнение и разпространяването му, както и правото на информация да се използват за накърняване правата, честта, достойнството и доброто име на другиго. Правилна е преценката, че съдържащата се в изявлението информация е клеветническа, тъй като е позорна и неприемлива според обществените морални норми - приписва на ищеца извършването на противоправни деяния и не е доказано от ответницата, носеща тежестта да установи осъществяването на изложените от нея факти, че изнесената информация отговаря на обективната действителност. Обоснована е преценката за причинени на ищеца неимуществени вреди, както и за наличието на причинна връзка между вредите и противоправното деяние на ответницата. Правилен е изводът на въззивният съд за неоснователност на възражението на ответницата за липса на причинно-следствена връзка, тъй като ищецът бил предявил иск и срещу друго лице за разпространение на същата информация, както и изводът, че деянието на ответницата е ново и различно от това на другото лице и то самостоятелно е годно да причини нови и различни от другото деяние вредни последици. Обоснован е и изводът, че от събраните по делото доказателства не е оборена презумпцията за вина, установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Неоснователно е оплакването на ответницата в касационната жалба, че не е осъществила противоправно деяние, тъй като с изявленията си е възпроизвела информация от десетки статии и публикации в различни средства за масово осведомяване, както и че вредите са причинени от лицето, което за пръв път е разпространило изнесените от нея факти. Действащото законодателство не съдържа норма, забраняваща на лицата да цитират или възпроизвеждат смислово части от статии, публикувани в печатни или електронни издания, позовавайки се на статия, автор, издател. За да се приеме обаче, че дадено изявление съдържа цитат или смислово възпроизвеждане на част от статия следва в това изявление да има конкретна препратка към статията, автора, изданието в което е публикувана. Общото позоваване на информация публикувана в друга статия не представлява нито цитат от статия, нито смислово възпроизвеждане на част от конкретна статия, поради което авторът на изявлението съдържащо клеветническо твърдение не се освобождава от гражданската отговорност за вреди от непозволено увреждане.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че процесното изявление на ответницата не е противоправно, тъй като е израз на правото й да изразява личното си мнение. Публично разпространеното невярно изявление за извършено от дадено лице противоправно деяние, покриващо състава на престъпление или друго правонарушение, не може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространение на мнение и на свободата на словото (решение № 164 от 30. 06. 2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г. на ВКС, 4 г.о.)

Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и на формираната по прилагането й задължителна и незадължителна практика на ВКС (ППВС № 4/1968 г., решение № 710/2010 от 10. 01. 2011 г. по гр. д. № 1824/2009 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 164 от 30. 06. 2016 г. по гр. д. № 5255/2015 г. на ВКС, 4 г.о. и др.), според която при определяне размера на обезщетението съдът следва да обсъди и вземе предвид всички доказани по делото факти от значение за тази преценка. В случая е установено, от показанията на свидетеля Т. Б. Б., син на ищеца, че след изявления на ответницата, направени при участието й на 12. 12. 2018 г., в сутрешния блок „Здравей, България“ на Нова телевизия, ищецът се почувствал емоционално натоварен, потиснат, унизен, имал проблеми със съня. Не е доказано обемът и интензитетът на негативните емоционални изживявания да е бил значителен, нито отрицателните психични състояния да са търпени продължителен период от време след инцидента.

Отчитайки характера на клеветническите твърдения и съдържащата се в тях степен на позорност, общественото положение на ищеца, фактът, че клеветническите твърдения са изразени публично, чрез средство за масова информация и са станали достояние на широк кръг лица, броя на клеветническите твърдения, обществено-икономическите условия в страната към осъществяване на деликта, интензитета и продължителността на конкретно претърпените негативни психични изживявания, както и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 2000 лв. би обезщетила ищеца за причинените му неимуществени вреди. Следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от 24. 11. 2019 г. до окончателното й изплащане.

Въззивното решение следва да бъде потвърдено в частта, потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата 2000 лв., ведно със законната лихва върху същата от 24. 01. 2019 г. до окончателното й изплащане, и в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която ответницата е била осъдена да заплати на ищеца разноски за водене на делото пред първата инстанция в размер на 200 лв.

В частта, потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която искът по чл. 45 ЗЗД е уважен над сумата 2000 лв. до сумата 10000 лв., а претенцията за разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК е уважена над сумата 200 лв. до сумата 1000 лв., въззивното решение следва да бъде отменено, вместо което – постановено друго, с което искът по чл. 45 ЗЗД бъде отхвърлен за посочената разлика от 8000 лв. и за законната лихва върху нея от 24. 01. 2019 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото, ищецът дължи на ответницата 80 % от разноските, направени от същата пред трите инстанции. Общият размер на разноските е 1260 лв. (830 лв. разходи за адвокатско възнаграждение за процесуалното й представителство пред първата инстанция, 200 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 230 лв. държавни такси за касационно обжалване), от която сума ищецът ще следва да бъде осъден да й заплати 1008 лв. Ищецът не претендира присъждане на разноски за касационната и въззивна инстанции и няма данни такива да са направени.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 260224 от 11. 01. 2022 г. по гр. д. № 9491/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав, в частта потвърждаваща решение № 80429 от 02. 05. 2020 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на СРС, 45 с-в, в частта, с която предявеният от Б. Т. Б. против М. Ж. Г.-Н. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е уважен над сумата 2000 лв. до сумата 10000 лв. и в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която М. Ж. Г. – Н. е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Б. Т. Б. разноски за първата инстанция над сумата 200 лв. до сумата 1000 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Т. Б. против М. Ж. Г.-Н. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от клеветнически изявления на ответницата, направени при участието й на 12. 12. 2018 г., в сутрешния блок „Здравей, България“ на Нова телевизия, за разликата над сумата 2000 лв. до сумата 10000 лв., и за присъждане на законна лихва върху тази разлика от 8000 лв. от 24. 01. 2019 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260224 от 11. 01. 2022 г. по гр. д. № 9491/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав, в останалите му части.

ОСЪЖДА Б. Т. Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М. Ж. Г.-Н. сумата 1008 лв. част от разноските за трите инстанции, съответна на отхвърлената част от иска.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: