Обезщетяване при влошаване на здравето в хода на делото след ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 327

гр.София, 05.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2145 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Б. срещу решение № 31 от 8.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1289 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2-ри състав, с което е потвърдено решение № 903704 от 25.08.2020 г. по гр. д. № 39 по описа за 2019 г. на Благоевградския окръжен съд за отхвърляне на предявения от нея против ЗД „Бул инс“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от водача на лек автомобил с рег. № 6950 ВМ при пътнотранспортно произшествие, станало на 26.10.2018 г., над сумата от 35 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено в да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен до пълния предявен размер.

ЗД „Бул Инс“ АД оспорва касационната жалба и моли решението на Софийския апелативен съд да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение

на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 70 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №334 от 25.01.2024 г. по настоящото дело по два въпроса:

1. Следва ли съдът при приложението на чл.52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от ПТП да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.II на ППВС № 4/1968 г. и да анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?

2. Следва ли съдът при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на ищцата да се съобрази с разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД за пълно обезщетяване на вредите, преки и непосредствени от процесното ПТП и т.10 на ППВС № 4/30.10.1975 г.?

Отговорът на първия въпрос съгласно т.II на ППВС № 4/1968 г. е, че при приложението на чл.52 от ЗЗД и определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да прецени редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето , причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Тази преценка трябва да е изчерпателна -съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства, които са от значение и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

По втория въпрос в т.10 на ППВС № 4 от 30.X.1975 г. Върховният съд се е позовал на принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД), за да приеме, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. При развитието на съдебната практика в решение №161 от 17.01. 2013 г. по т. д. № 1040/2011 г. на ТК, І ТО на ВКС е даден отговор на въпроса съставлява ли противоречие с т.10 на ППВС № 4/1975 год. обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението. Съдебният състав е приел, че с чл.51 ал.1 от ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал.3 на чл.51 ЗЗД, съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението не е в противоречие с т.10 на ППВС № 4/1975 год., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение. Това схващане е застъпено и в решение № 228 от 05.06.2014 г. по т. д. № 583 по описа за 2012 г. на ТК, I ТО на ВКС.

В обобщение тази практика на ВКС води до извода, че с чл.51 ал.1 ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. Затова влошаването на здравословното състояние на пострадалия съставлява вид новонастъпили вреди, които трябва да бъдат обезщетени, ако са пряка и непосредствена последица от увреждането. Влошаването на здравословното състояние трябва да бъде взето предвид не само при предявяване на нов иск, но и при висящо дело, тъй като е факт, който е от значение за спорното право съгласно чл.235, ал.3 от ГПК.

При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Д. Б. е изложила в исковата си молба, че на 26.10.2018 г. около 15,40 часа, при пресичане на пешеходна пътека на [улица]в [населено място], е била ударена от лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР-В“ с рег. [рег.номер на МПС] , управлявано от Т. С. Т., който е отнел предимството и. В резултат от произшествието ищцата е получила фрактура на лява подбедрица и хематом на главата, което е наложило сложна операция, последвана от болничен престой. Нарушен е бил нормалният и начин на живот, тъй като в продължение на четири месеца не може да се придвижва самостоятелно и се налага да ползва в ежедневието помощта на близки и познати. Ето защо е поискала „ЗД Бул Инс“ АД, с което дружество виновният водач е сключил застраховка „Гражданска отговорност“, да бъде осъдено да и заплати 70 000 лв. обезщетение за причинените и неимуществени вреди.

В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило предявения иск за заплащане на неимуществени вреди както по основание, така и по размер.

Благоевградският окръжен съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. Счел е, че адекватният размер на това обезщетение е 35 000 лв., поради което е присъдил тази сума и е отхвърлил иска за разликата до 70 000 лв.

Ищцата е обжалвала първоинстанционното решение в отхвърлителната част, но Софийският апелативен съд е счел за неоснователен довода и за занижен размер на обезщетението. Констатирал е, че ищцата е претърпяла две оперативни интервенции за поставяне и изваждане на метални винтове и лечението и двата пъти е продължило първоначално в болнично зведение за 5-6 дни, а след това в домашно-амбулаторни условия. От оперативните интервенции Б. има белег по лявото коляно, движенията на лявото коляно са възстановени, но болезнени при крайно свито и крайно разгънато положение. Няма данни ищцата да се нуждае от последващи операции и не се очаква бъдещо влошаване на здравословното състояние. Меродавни за съда при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди са възрастта на пострадалата/46 години/, лечебният и възстановителен процес, преживяната остра стресова реакция и настъпилата промяна от преживяното стресогенно събитие, с което е нарушен досегашният и начин на живот, както и последващата оперативна интервенция през 2021 г. Всички тези обстоятелства според въззивната инстанция са променили в негативен аспект живота на ищцата за определен период от време. От друга страна обаче съдът е съобразил извода на вещото лице за възстановяване и липсата на данни за последващи оперативни интервенции, както и икономическата конюнктура към момента на произшествието и практиката на съдилищата в подобни случаи. Затова при съвкупната преценка на всички тези факти въззивният съд е счел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 35 000 лв., поради което е потвърдил първоинстанционното решение.

В мотивите на въззивния съд при преценка на критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди липсват констатациите от приетата пред тази инстанция съдебно-медицинска експертиза, че пострадалата не се е въъзстановила напълно. От направената рентгенова снимка на 10.10.2022 г. се вижда, че в лявото коляно са настъпили болестни промени-започнало е развитието на „артрозна болест-гонартроза“. От прегледа на пострадалата се установява, че походката и е накуцваща, по външната повърхност на лявото коляно се вижда белег от операция 9 см, лявото бедро е по-слабо с 4 см, лявата подбедрица е по-слаба с 2 см. Налице е изместване навън на лявата подбедрица спрямо оста на левия долен крайник с 10 градуса/стр.77 по описа на САС/. Следователно ищцата не е обезщетена за началното развитие на артрозна болест-гонартроза, което според приетата пред въззивната инстанция съдебно-медицинска експертиза е пряка и непосредствена последица от пътнотранспортното произшествие. В съответствие с отговорите на поставените въпроси в този случай ищцата трябва да бъде обезщетена и за това влошаване на здравословното и състояние, настъпило в хода на делото, както изисква разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Към момента на публичното заседание на въззивната инстанция- 19.10.2022 г. ищцата е била на 50 г. На тази сравнително ранна възраст вече е поставено началото на дегенеративна болест-гонартроза. За пълното обезщетяване на тази неблагоприятна последица от произшествието е необходимо допълнително присъждане на още 5 000 лв. Ето защо въззивното решение в частта, с която искът над 35 000 лв. до 40 000 лв. е отхвърлен, трябва да бъде отменено и застрахователят трябва да бъде осъден да заплати на ищцата още 5 000 лв.

При този изход на спора застрахователното дружество дължи на касатора 604,28 лв. разноски съразмерно уважената част на касационната жалба.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 31 от 8.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1289 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2-ри състав, с което е потвърдено решение № 903704 от 25.8.2020 г. по гр. д. №39 по описа за 2019 г. на Благоевградския окръжен съд за отхвърляне на предявения от Д. И. Б. против ЗД „Бул инс“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от водача на лек автомобил с рег. № ........ при пътнотранспортно произшествие, станало на 26.10.2018 г., над сумата от 35 000 лв. до размера от 40 000 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД-ЕИК:831830482, да заплати на Д. И. Б.-[ЕГН], допълнително 5 000 /пет хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от водача на лек автомобил с рег. № ......... при пътнотранспортно произшествие, станало на 26.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.10.2018 г. до окончателното плащане, както и 604,28 лв. разноски за касационното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31 от 8.01.2023 г., постановено по гр. д. № 1289 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2-ри състав, в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение № 903704 от 25.08.2020 г. по гр. д. № 39 по описа за 2019 г. на Благоевградския окръжен съд за отхвърляне на предявения от Д. И. Б. против ЗД „Бул инс“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени и от водача на лек автомобил с рег. №......... при пътнотранспортно произшествие, станало на 26.10.2018 г., над сумата от 40 000 лв. до размера от 70 000 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: