Незаконно уволнение при трансформиране на длъжност за държавен служител

Текстът на акта

Ключови фрази

- 13 -

РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. София, 31.07.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 15.10.2025 (петнадесети октомври две хиляди двадесет и пета) година в състав:

Председател : Владимир Йорданов
Членове : Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4092 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3920/23.04.2024 година, подадена от Г. В. Н., срещу решение № 123/26.03.2024 година на Окръжен съд Хасково, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 161/2024 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Хасково е отменил първоинстанционното решение № 213/08.12.2023 година на Районен съд Свиленград, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 564/2023 година, като е отхвърлил предявените от Г. В. Н. срещу Българска агенция за безопасност на храните [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т .2 от КТ за признаване за незаконно и за отмяната като такова на прекратяване на трудовото му правоотношение, извършено със заповед № *** година на Изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните [населено място], на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, като Н. бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните [населено място].

В подадената от Г. В. Н. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от касатора срещу Българска агенция за безопасност на храните [населено място] искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат уважени..

Ответникът по подадената касационна жалба Българска агенция за безопасност на храните [населено място] е подал отговор с вх. № 5686/12.06.2024 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

Г. В. Н. е бил уведомен за обжалваното решение на 27.03.2023 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е вх. № 3920/23.04.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С определение № 3891/31.07.2025 година, постановено по ч. гр. д. № 4092/2024 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. производството по това дело е било присъединено към производството по гр. д. № 4092/2024 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. за общо произнасяне, превит връзката между делата.

Присъединеното по делото производство е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 7462/31.07.2024 година, подадена по пощата на 30.07.2023 година, от Българска агенция за безопасност на храните [населено място] срещу определение № 458/29.05.2024 година на Окръжен съд Хасково, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 161/2024 година в частта му, с което е оставена без уважение подадената от агенцията молба с вх. № 4065/26.04.2024 година за допълване на постановеното по делото решение № 123/26.03.2024 година, в частта му за разноските за сумата от 3200.00 лева (разликата между претендираната сума от 4000.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции и присъдените такива от 800.00 лева), представляващи направени по делото разноски за две съдебни инстанции.

В частната жалба са изложени доводи за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от Българска агенция за безопасност на храните [населено място] молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 4065/26.04.2024 година за изменение на постановеното по делото решение № 123/26.03.2024 година в частта му за разноските бъде уважена изцяло.

Ответникът по частната жалба Г. В. Н. не е подал отговор на същата, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

Българска агенция за безопасност на храните [населено място] е била уведомена за обжалваното определение на 09.07.2024 година, а частната й жалба е с вх. № 7462/31.07.2024 година, като е подадена по пощата на 30.07.2024 година. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. е спазен определения от въззивния съд едномесечен срок за обжалване на определението. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С постановеното по делото определение № 3890/31.07.2025 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това длъжен ли е въззивният съд да действа като инстанция по същество като формира самостоятелни изводи от приетото за установено и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото?; за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? и за това дали определянето на длъжността за заемане по служебно правоотношение е единствената предпоставка за законосъобразно упражняване правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ?

По отношение на първите два от поставените въпроси съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира, че въззивният съд трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, включени в предмета на въззивното производство, като в решението си посочи какво е становището му по тях и въз основа на какви доказателства са изградени изводите му. Съгласно чл. 269 от ГПК в предмета на въззивното производство се включва проверка на валидността на първоинстанционното решение в неговата цялост, на допустимостта на същото в обжалваната му част и на правилността му, съобразно посоченото във въззивната жалба. Проверката за валидност и допустимост на обжалваното решение предхожда произнасянето на въззивния съд по съществото на материалноправния спор. Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г., постановено по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, която съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е запазила действието си при новата нормативна уредба, дейността на въззивният съд по проверка на правилността на първоинстанционното решение не е контролно отменителна, а е аналогична на дейността на първата инстанция, като без да представлява нейно повторение я продължава. Целта на въззивното производство е да бъде дадено разрешение на конкретния материален спор, като предмет на производството е спорното материално право. Въззивният съд дължи разрешаването на спора по същество, като преценката за правилността на първоинстанционното решение е само косвен резултат от това разрешаване. При разрешаването на спора въззивният съд трябва да извърши същите дейности както и първоинстанционния такъв, а именно чрез преценка на събраните по делото доказателства да установи кои от твърдените от страните факти и обстоятелства са доказани и кои не, като подведе установените такива под приложимата правна норма. В тази връзка основанията за обжалване по чл. 260, т. 3 от ГПК не представляват основания за отмяна на първоинстанционното решение, а очертават обхвата на извършваната от въззивния съд дейност по разрешаването на материалноправния спор. По този спор въззивният съд трябва да се произнесе с решението си, като изложи собствените си мотиви относно спорното право, като поради това, че направените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение очертават предмета на въззивното производство съдът е длъжен да ги вземе предвид и да се произнесе по допустимостта и основателността им, като оглед на тези си изводи формира и крайния си извод относно спорното материално право, предмет на производството. Тъй като не се предвижда произнасянето по направените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение да става с отделен акт, становището на въззивния съд по отношение на тях следва да намери отражение в постановеното от него решение по съществото на спора. Затова мотивите към въззивното решение трябва да съдържат и изводите на въззивния съд относно тези доводи. Те задължително трябва да бъдат взети предвид от съда и липсата на произнасяне по тях представлява съществено процесуално нарушение. Задължението на въззивния съд да мотивира решението си може да бъде изпълнено и чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение, в случаите по чл. 272 от ГПК, като по този начин съдът превърне мотивите на първоинстанционния съд в свои. Тази възможност обаче не освобождава въззивният съд от задължението да изложи и свои мотиви по съществото на спора, като обоснове извършеното препращане към мотивите на първоинстанционното решение, а също така и от задължението да изложи собствени мотиви по направените с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, а също така и по наведените от страните във въззивното производство твърдения и доводи. В раздел І, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 г. изрично е посочено, че всяко решение трябва да бъде мотивирано, като мотивите трябва да съдържат най-кратко указание за спора, както и това какво е приел съда по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. Изрично е посочено, че при наличие на противоречиви доказателства съдът е задължен да изложи мотиви, за това кои приема и кои отхвърля като посочи причините за това. На последно място мотивите към съдебното решение трябва да съдържат преценката на съда за установените факти и приложението на закона към тях. Дадените с посоченото ППВС указания относно съдържанието на мотивите са доразвити в ППВС № 7/27.12.1965 г. и в ППВС № 1/10.11.1985 г. Мотивите към съдебното решение отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението си воля по съществото на спора. Освен, че са източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, мотивите дават възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и са средство за защита на правата и интересите на страните производството. От тях се черпи информацията за това дали съдът е спазил задължението си по чл. 235, ал. 2 от ГПК, а именно да установи правно релевантните за спора факти като ги подведе под приложимата за същите правна норма и оттам да направи извод за начина, по който последиците от нея се прилагат по отношение на спорното право. Установяването на релевантните за спорното право факти се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства като разпоредбата на чл. 12 от ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право и въз основа на тях приеме за установени или не спорните по делото факти. Съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях. При това обсъждане съдът е длъжен да посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал да този извод. При наличието на противоречиви доказателства съдът трябва да посочи, кои от тях и защо приема за достоверни и защо, и кои не. Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право. При това по силата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК съдът е задължен да установи действителното състояние на спорното право, такова каквото е към момента на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. Затова, при постановяването на решението си, той е длъжен да вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК. Задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора и за това, че даден факт или възражение, който е въведен в предмета на спора, няма да бъде преклудиран от силата на присъдено нещо на постановено по делото решение, в случай че не е бил обсъден от съда. Затова съдът е длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение. Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Тези правила са общи и намират приложение както за първата, така и за въззивната инстанция.

Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие поради определянето на длъжността за заемане от държавен служител. От текста на разпоредбата е видно, че единствената предпоставка за възникване на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е определянето на заеманата по трудовия договор длъжност като такава за заемане от държавен служител. Самата длъжност като съвкупност от конкретни трудови функции, права, задължения и отговорности не се променя и продължава да съществува в структурата на предприятието на работодателя, такава каквато е била до този момент. Това не изключва възможността наред с предвиждането на същата за заемане от държавен служител работодателят да извърши промяна в наименованието на длъжността, съответно да прибави нови функции или да премахне част от функциите на длъжността, а също така да прехвърли част от тях за изпълнение на друга длъжност. Във всички случаи тези промени не трябва да водят до промяна на основните трудови функции на длъжността. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е приложимо в случаите промените не са довели до промяна на тези трудови функции и замяната им с други такива. При определяне на нови основни трудови функции е възможно да се стигне до заличаване на съществуващата до този момент длъжност и създаването на нова такава. Затова при преценката дали в този случай е налице основанието по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ трябва да се провери дали след извършените промени е запазена старата длъжност или е създадена нова такава. При тази проверка не трябва да се изхожда само от наименованието на длъжностите, доколкото две длъжности с еднакво или сходно наименование може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различно наименование може да включват трудови функции, които не се различават съществено. Същевременно едни и същи задължения по длъжностната характеристика могат да съдържат съществени различия с оглед на мястото на длъжността в структурата и йерархията на предприятието, както и с оглед на предмета на изтърваваната дейност. Затова преценката за идентичност на трудовите задължения трябва да се извършва с оглед на действително възложените трудови функции, естеството на работата, на присъщите за длъжността задължения и от това има ли разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа, като от значение е това дали различията са съществени. В случаите когато трудовите функции на длъжността са премахнати или е създадена нова длъжност, или пък функциите са разпределени между други длъжности, така наречената трансформация на длъжности, няма да е приложимо основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, а това по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ-съкращаване на щата. Последното основание за прекратяване на трудовото правоотношение ще е приложимо и в случаите когато се премахват част от бройките на работниците или служителите, предвидени за изпълнение на една длъжност и се създават нови бройки за друга длъжност, ако двете длъжности, имат съвпадащи допълнителни и спомагателни функции, но се различават съществено по отношение на основните си такива.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване въпроси касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, по отношение на правилността на обжалваното въззивно решение на Окръжен съд Хасково следното:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Хасково е приел, че до момента на прекратяването на трудовия му договор Г. В. Н. бил заемал длъжността „специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните [населено място] при Българска агенция за безопасност на храните [населено място]. На основание чл. 5, ал.1 , т. 2 и т. 11 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ [населено място] и одобрен доклад с изх. № I-1580/31.07.2023 година, вх. № 14 745/31.07.2023 година в ЦУ на БАБХ [населено място] и утвърдено длъжностно разписание на Областна дирекция по безопасност на храните [населено място] длъжността„специалист“ в отдел „Растителна защита“ била определена като такава за заемане от държавен служител. Със Заповед № *** година на Изпълнителния директора на БАБХ [населено място] Г. В. Н. бил уволнен , на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител, считано от 01.08.2023 година. Заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение била връчена при отказ на 03.08.2023 година. По делото били представени длъжностно разписание, в сила от 12.05.2023 година; длъжностно разписание, в сила от 03.07.2023 година и длъжностно разписание в сила от 31.07.2023 година. В първото били предвидени четири щатни бройки за длъжността „специалист“, заемана от Н. в отдел „Растителна защита“, предвидени за заемане по трудово правоотношение и две щатни бройки за длъжността „старши инспектор“ в същия отдел, предвидени за заемане по служебно правоотношение. В длъжностното разписание, в сила от 31.07.2023 година били предвидени две щатни бройки за длъжността-„специалист“ в Отдел „Растителна защита“, предвидени за заемане по трудово правоотношение и пет щатни бройки за длъжността „старши инспектор“ в същия отдел, предвидени за заемане по служебно правоотношение. За да уважи исковата молба първоинстанционният съд бил приел,че с последното щатно разписание били приети промени, с които били трансформирани три заети щатни бройки, съответно една „главен специалист“ и две „специалист“ по трудово правоотношение от отдел „Растителна защита“ при ОБДХ [населено място] в длъжности по служебно правоотношение, съответно три щатни бройки на длъжност „старши инспектор“ в отдел „Растителна защита“ при ОБДХ [населено място] към БАБХ [населено място], което на практика представлявало реално съкращаване на щатната бройка на Н. за длъжността „специалист“ и била разкрита една щатна бройка за длъжността „старши инспектор“, на каквото основание обаче не бил прекратен трудовия договор с Г. В. Н. . Затова спорният момент по делото бил за длъжността, която Г. В. Н. заемал преди уволнението и за преобразуването й по новото длъжностно разписание в сила от 31.07.2023 година, като такава за заемане по служебно правоотношение. Това била материално правната предпоставка за издаване на оспорваната заповед за уволнение.В случая изводите на първоинстанционния съд, че се касаело до съкращаване на щата, вместо посоченото в заповедта основание по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ били неоснователни. Трансформирането на трудовите функции чрез тяхното разширяване и включване на допълнителни задължение и въвеждане на по-високи изисквания от съществуващите за длъжността били преминали в обхвата на служебното правоотношение, поради което се изключвала хипотезата на съкращаване на щата. В случая бил налице валиден административен акт, утвърдено длъжностно разписание, с което заеманата до момента длъжност била определена за заемане по служебно правоотношение и това е единствената предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. При разглеждането на спора в първоинстанционното производство съдът е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях бил установил фактическа обстановка,въз основа на която бил достигнал до извод, че предявените обективно съединени искове били основателни,който извод обаче не се споделял от въззивната инстанция и затова първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно следвало да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ предявени от Г. В. Н. срещу БАБХ [населено място].

Както е посочил въззивният съдебен състав в длъжностното разписание, в сила от 31.07.2023 година били определени пет щатни бройки за длъжността „старши инспектор“ в Отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните [населено място] при Българска агенция за безопасност на храните [населено място], предвидени за заемане по трудово правоотношение и, предвидени за заемане по служебно правоотношение, за разлика от предходното такова, с което за същата длъжност били предвидени две бройки. Увеличението на щата за тази бройки произтича от намаляването на бройките за длъжността „специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните [населено място] при Българска агенция за безопасност на храните [населено място] от четири в предшестващото щатно разписание на две в действащото такова и намаляването на бройките за длъжността „главен специалист“ в същата дирекция от осемнадесет в предшестващото щатно разписание в седемнадесет в действащото такова. Във връзка с това не е отчетено обстоятелството, че както длъжността „специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните [населено място] при Българска агенция за безопасност на храните [населено място], така и длъжността „старши инспектор“ в същата дирекция съществуват самостоятелно една от друга в щатното разписание, действащо преди това в сила от 31.07.2023 година. От това произтича обстоятелството, че самият работодател е третирал тези длъжности като самостоятелни и различни една от друга. На първо място това е видно от различното им наименование, което трябва да се разглежда във връзка с останалите елементи на двете длъжности. Доколкото в производствата не са събрани други доказателства относно изпълняваните от същите функции, то сравнението между тях трябва да се извърши въз основа на представените по делото длъжностни характеристики. От тази за длъжността „специалист“ е видно, че се касае за длъжност с длъжностно ниво 13 и наименование на длъжностното ниво „специалист 3“ по КДА, като за заемането й се изисква средно образование, без същото да е в конкретна професионална област, както и не се изисква предишен професионален опит. Същевременно от длъжностната характеристика за длъжността „старши инспектор“ се установява, че се касае до длъжност с длъжностно ниво 10 и наименование на длъжностното ниво „експертно ниво 6“ по КДА, като за заемането й се изисква образователна степен бакалавър, по професионална област агроном-растителна защита, както и една година професионален опит. Освен това като минимално изискване за заемането на длъжността е поставено и тава за притежаването на ранг в администрацията-ІV-ти младши. От сравнението между минималните изисквания за заемането на двете длъжности следва, че заемащият длъжността „старши инспектор“ може да изпълнява длъжността „специалист“, но не и обратното, което сочи на разлика между двете длъжности. Освен това дейността на втората длъжност е свързана изцяло с осъществяването на товаро-разтоварни дейности на ГКПП „Капитан Андреево“, като заемащият я подрежда товара на палети, товари и разтоварва с транспортни колички-механични и електрически. Също така осъществява и ръчно изпълнение на тази дейност, като пренася, товари, разтоварва и складира товара в определеното за това място/помещение. Основната задача за длъжността е постигането на максимална ефективност, точност и бързина в товаро-разтоварната на ГКПП „Капитан Андреево“, като във връзка с това са конкретизирани и отделните му трудови задължения. Същите могат да бъдат открити и в длъжностната характеристика за длъжността „старши инспектор“, но не се изчерпват с тях. Това следва от обстоятелството, че заемащият тази длъжност извършва товаро-разтоварна дейност, но само за нуждите на пращането на проби за анализ. С оглед на това тази дейност не е определяща за основните функции на длъжността, които са свързани с осъществяването на фитосанитарен контрол на регистрирани производители по приложение V, част А на Наредба № 8 за ФСК. С оглед на това и основните задължения определящи всяка една от двете длъжности са различни, като тези за длъжността „старши инспектор“ не могат да бъдат осъществявани от заемащия длъжността „специалист“. Различията между двете длъжности са видни и от доклада на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните [населено място] при Българска агенция за безопасност на храните [населено място] изх. № І-1580/31.07.2023 година, в който е посочено, че дирекцията има спешна необходимост от трима експерти с аналитични и контролни функции, които да осъществяват ефективни действия за предотвратяване въвеждането и разпространението на карантинни вредители по растенията и растителни продукти и други дейности по фитосанитарен контрол на регистрирани производители по приложение V, част А на Наредба № 8 за ФСК. Затова е поискано за същата длъжност да бъдат предвидени нови три бройки, които е трябвало да бъда осигурено от бройките на заемащите длъжностите „специалист“ и „главен специалист“, които са определени, като такива със спомагателни функции.Именно поради това в длъжностната характеристика за длъжността „специалист“ е посочено, че заемащото я лице не може да планира работата си самостоятелно, докато такава възможност е предвидена за заемащия длъжността „старши инспектор“, след съгласуване с началника на отдела.

От горното е видно, че трансформирането на длъжността „специалист“ в длъжност „старши инспектор“ макар и да не води изрично до заличаване на основните функции на длъжността превръща същите във второстепенни, имащи спомагателен характер, а се придобиват изцяло нови основни функции. Поради това първата длъжност се трансформира в нова такава, която е различна от първоначалната, което прави приложението на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ невъзможно. В случая на практика се постига ефекта на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, като се съкращават щатни бройки за една длъжност и се откриват нови такава за друга длъжност, като двете длъжности не са идентични или сходни, т. е. налице е съкращаване на щата чрез така наречената трансформация на длъжности. Затова трудовото правоотношение на Г. В. Н. е трябвало да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, при което положение обаче намират приложение правилата на чл. 329 и чл. 333 от КТ. Прилагайки като основание за прекратяване на трудовото правоотношение чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ работодателят е заобиколил приложението на посочените две разпоредби, което прави прекратяването на трудовото правоотношение незаконосъобразно. С оглед на това предявените от Г. В. Н. срещу Българска агенция за безопасност на храните [населено място] са основателни и трябва да бъдат уважени. Това налага обжалваното решение на Окръжен съд Хасково да бъде отменено и да се постанови друго в посочения смисъл. Това от своя страна води до потвърждаване на определение № 458/29.05.2024 година на Окръжен съд Хасково, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 161/2024 година в обжалваната му част, тъй като с оглед изхода на делото Българска агенция за безопасност на храните [населено място] няма право на направените с оглед на същото разноски, а уважаването на частната жалба би довело до присъждането на такива.

С оглед изхода на делото Българска агенция за безопасност на храните [населено място] ще трябва да заплати на Г. В. Н. сумата от 1489.39 €, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред всички съдебни инстанции, а по сметка на ВКС сумата от 178.95 €, представляваща държавна такса за всички инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 123/26.03.2024 година на Окръжен съд Хасково, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 161/2024 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за незаконно и като такова ОТМЕНЯ по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, предявени от Г. В. Н. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] срещу БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ [населено място], район ***, [улица] прекратяването на трудовото правоотношение на Г. В. Н., извършено със заповед № *** година на Изпълнителния директор на Българска агенция за безопасност на храните [населено място], на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, като ВЪЗСТАНОВЯВА Г. В. Н. на заеманата преди уволнението длъжност „специалист“ в отдел „Растителна защита“ в Областна дирекция по безопасност на храните [населено място]

ПОТВЪРЖДАВА определение № 458/29.05.2024 година на Окръжен съд Хасково, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 161/2024 година в обжалваната му част, с която е оставена без уважение подадената БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ [населено място], район ***, [улица] молба с вх. № 4065/26.04.2024 година за допълване на постановеното по делото решение № 123/26.03.2024 година, в частта му за разноските за сумата от 3200.00 лева (разликата между претендираната сума от 4000.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции и присъдените такива от 800.00 лева), представляващи направени по делото разноски за две съдебни инстанции.

ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ [населено място], район ***, [улица], да заплати на Г. В. Н. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] сумата от 1489.39 €, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред всички съдебни инстанции, а по сметка на ВКС сумата от 178.95 €, представляваща държавна такса за всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.