Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024

Задължение на въззивния съд да обсъди оплакванията за недопустими свидетелски показания

Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Спорът е дали договор за покупко-продажба на имот е нищожен поради привидност. Въззивният съд е потвърдил нищожността на сделката, без да разгледа оплакването, че първата инстанция е допуснала свидетелски показания в нарушение на процесуалния закон. Върховният касационен съд отменя това решение и връща делото за ново разглеждане.

Какво приема съдът

Въззивният съд е длъжен да формира своите изводи въз основа на всички доказателства и изрично да обсъди в мотивите си всички оплаквания и доводи на страните, включително тези за нарушени правила относно допустимостта на свидетелски показания.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

привидностнищожност на сделкасвидетелски показаниявъззивно решениевръщане на делото

Текстът на акта

Ключови фрази

Нищожност * процесуални задължения на въззивния съд * съществено нарушение на съдопроизводствените правила * допустимост на свидетелски показания

4

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50001
гр. София, 05.02.2024

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 25 януари , две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело № 2111/22 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на „ТИТАНИУМ“ АД -в ликвидация ЕИК[ЕИК] на решение №283 /28.04.2022 г. по т.д. №611/2021 г. на САС, ТО,Пети с-в в частта , с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 260 357 от 04.03. 2021 по т.д. № 8215/2013 г. на СГС,ТО в частта, с която е бил прогласен за нищожен , поради неговата привидност, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от 24.03.2008 г. на нотариус Р. Д., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. № 18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24. 03. 2008 г.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение : същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и материално правна незаконосъобразност: необсъждането от страна на съда на оплакването на тази страна във въззивната й жалба за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл. 164 ал.1,т.6 ГПК и чл.165 ал.2 ГПК от страна на първоинстанционния съд при разглеждане и решаване на спора , доколкото в разрез с цитираните процесуални норми , съдът е приел, че процесният договор е нищожен като сключен привидно, без да са били изпълнени фактическите състави на същите.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на КЖ.
С определение №50582 от 07.11.2023 г. постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК -противоречие на обжалваното решение с константната практика на ВКС по чл.290 ГПК относно това, длъжен ли е въззивният съд да формира своите изводи въз основа на всички събрани доказателства, и да обсъди в мотивите си доводите на страните и всички оплакванията на въззивния жалбоподател.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
Неоснователно е оплакването за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес , от тук - и на обжалваното въззивно решение, доколкото същото е постановено по спор относно недействителността на договор за покупко-продажба, страна по който е предявилия иска „ВИК ИНВЕСТМЪНТ“ЕООД -продавач и „ТИТАНИУМ“ АД -в ликвидация-купувач. Евентуални последващи разпореждания с имота не водят до извод за липса на правен интерес от така предявения иск, доколкото целената по този иск защита на правата на продавача, в случай на недействителност на тази сделка, би могла да има значение и за последващите разпоредителни сделки със същия имот.
При постановяване на въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, съдебният състав на САС е изложил следното:
Приел е, че жалбата на ответника срещу основното, постановено по делото първоинстанционно решение в частта му, с която е прогласена за нищожна процесната сделка, като привидна се явява е неоснователна. Неоснователно, според съда, е оплакването, базирано на твърденията за неправилност на изводите на съда в решението в тази им част, поради неизследване на въпроса за точният начин, по който цената е заплатена. Съдът се е позовал на това, че именно върху ответника тежи установяването на тази част от релевантните за спора факти и същите са останали неустановени, на негово разположение са били всички процесуални способи да излага твърдения в тази насока и да ги доказва, от друга страна. Според въззивния съдебен състав, първоинстанционният съд е формирал извод за наличието на претендираната от ищеца привидност на сделката не поради простото неплащане на цената, в какъвто смисъл само би било основателното оплакване в жалбата досежно значението на това неплащане, само като неизпълнение на отделно договорно задължение на купувача, а на цялостен анализ на всички доказателства по делото, сочещи в съвкупност на липсата на намерение у страните да бъдат обвързани с конкретният, правен ефект на процесната сделка, от който комплекс простото неплащане на цената е само един елемент.
Според настоящия съдебен състав на ВКС,Първо т.о. обжалваното решение на въззивния съд се явява незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в допусната до касационно разглеждане част по следните съображения:
От страна на ТИТАНИУМ“ АД -в ликвидация, в първото проведеното по делото о.з. пред СГС и било изрично направено възражение за недопускане на установяване с гласни доказателства, че изразеното в нотариален акт № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от 24.03.2008 г. на нотариус Р. Д., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. № 18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24. 03. 2008 г. e привидно, като страната-ответник по иска се е позовала на принципната забрана за това в разпоредбата на чл.164 ал.1,т.6 ГПК и на ограничените хипотези, в които само по изключение това е допустимо, уредени в чл.165 ал.2 ГПК и които не са налице в процесния спор.

Във въззивната жалба на ТИТАНИУМ“ АД -в ликвидация изрично са изложени конкретни оплаквания, че първоинстанционния съд е пропуснал да вземе в предвид приложението на горецитираните съдопроизводствени правила .

Константната практика на ВКС по чл.290 ГПК - цитираното в КЖ :Р № 173/03.01.2016 г по т.д. № 1689/2015 г. на Второ т.о. и посочените в него множество решения на ВКС, постановени по същия ред относно това, длъжен ли е въззивният съд да формира своите изводи въз основа на всички събрани доказателства, и да обсъди в мотивите си доводите на страните и всички оплакванията на въззивния жалбоподател, дава категоричен положителен отговор на този правен въпрос.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени на основание чл.281,т.3 и делото, при условията на чл.293 ал.3 ГПК, да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , който следва да се съобрази с указанията на ВКС дадени в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона като извърши съответните процесуални действия по обсъждането на съответните оплаквания във ВЖ и наведените доводи от страна на „ТИТАНИУМ“ АД -в ликвидация за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в разпоредбата на чл.164 ал.1,т.6 ГПК при постановяване на обжалваното с ВЖ първоинстанционно решение в частта, с която е бил прогласен за нищожен , поради неговата привидност, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от 24.03.2008 г. на нотариус Р. Д., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. № 18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24. 03. 2008 г.

.

По отношение на разноските в настоящото производство:

Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК.

Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №283 /28.04.2022 г. по т.д. №611/2021 г. на САС, ТО,Пети с-в в частта , с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 260 357 от 04.03. 2021 по т.д. № 8215/2013 г. на СГС,ТО в частта, с която е бил прогласен за нищожен , поради неговата привидност, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от 24.03.2008 г. на нотариус Р. Д., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. № 18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24. 03. 2008 г.

ВРЪЩА , съобразно чл.293 ал.3 ГПК , делото на Софийски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.