Отказ за намаляване на наказание за държане и отглеждане на коноп

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * съкратено съдебно следствие * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 167

гр. София, 15 декември 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Галина Стоянова

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 865 по описа за 2022 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. В. Н., към която е направено допълнение от неговия защитник, срещу решение на Бургаски апелативен съд № 67 от 11.08.22 г, по ВНОХД № 109/22, с което е изменена присъда на Сливенски окръжен съд № 6 от 15.03.2022 г, по НОХД № 170/21,като наложеното наказание „лишаване от свобода“ е намалено на четири години, намалено е определеното по съвкупност общо наказание „лишаване от свобода“ на четири години, изменен е първоначалния режим на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ на „общ“, а присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда е постановено следното:

Подсъдимият Н. е признат за виновен за съвкупност от престъпления:

1/ в това, че на 3.11.2020 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с В. Д. А. без надлежно разрешение е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: канабис, с общо тегло 1 094, 253 гр, на обща стойност 6 565, 52 лв, и направил опит да разпространи същите наркотични вещества на А. Д. М., като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 1, алт. 4 и пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, и глоба от 12 000 лв.

2/ в това, че от неустановена дата и месец през 2020 г до 3.11.2020 г в [населено място], в съучастие като подбудител и помагач с В. Д. А., действал като извършител, засял и отглеждал 20 бр. растения от рода „коноп“, в нарушение на правилата, установени в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, с оглед на което и на основание чл. 354 в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, и глоба от 6 000 лв.

На основание чл. 23 НК, му е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, а именно: пет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим и глоба от 12 000 лв.

На основание чл. 59 НК, е зачетено и приспаднато предварителното задържане на подсъдимия, считано от 4.11.2020 г.

На основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието три години „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 251/18 по описа на Сливенски окръжен съд, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъкват се следните доводи: При определяне на наказанието не е взето предвид обстоятелството, че деянието е спряло в стадия на опита, което сочи на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с довършено престъпление. Подсъдимият е пропуснал възможността да се признае за виновен по съвет на неговия защитник, както и да сключи споразумение, с което неговата отговорност да се реализира при хипотезата на чл. 55 НК. Неправилно е оценена степента на обществена опасност на инкриминираното деяние. Не са отчетени данни за семейното положение и семейните задължения на подсъдимия, който е баща на две малолетни деца, за чието отглеждане полага грижи.

С жалбата са прави искане да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият жалбоподател се присъединява към съображенията на своя защитник. Моли да му бъде намалено наложеното наказание.

Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е допуснато.

Подсъдимият е осъждан с присъда / споразумение / на Сливенски окръжен съд, по НОХД № 184/13, влязла в сила на 11.04.2013 г, за престъпление по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, пр. 3, 4, 5 и 6 НК, на две години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 5 000 лв.

Осъждан е и с присъда / споразумение / на Сливенски окръжен съд, по НОХД № 251/18, влязла в сила на 21.05.2018 г, за престъпление по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1, алт. 1, пр. 4 НК, на три години „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и глоба от 10 000 лв.

Престъпленията, предмет на настоящето производство, са извършени в рамките на изпитателния срок по осъждането с присъдата на Сливенски окръжен съд, по НОХД № 251/18, което е дало основание на съда да приложи чл. 68 НК.

Съдебното минало на жалбоподателя го очертава като личност със завишена степен на обществена опасност, което произтича от формираните при него трайни престъпни навици, които не са повлияни от двукратно предоставената му възможност за поправяне и превъзпитаване чрез условно осъждане. От друга страна, личната му степен на обществена опасност допълнително се завишава от обстоятелството, че престъпното му поведение е насочено към извършване на едно и също по вид тежко престъпление: по чл. 354 а НК. Посоченото престъпление сериозно накърнява защитените обществени отношения и специфичното при него е това, че поражда тежки последици за здравето и живота на лицата, страдащи от наркотична зависимост. Изложеното очертава подсъдимия като личност с висока степен на обществена опасност, което предполага необходимост от изолирането му от обществото за подходящ срок, през който спрямо него да бъде проведено адекватно поправително и превъзпитателно въздействие с цел да бъде приучен към спазване на законите и добрите нрави.

На следващо място, по настоящето дело е реализирана наказателната отговорност на жалбоподателя за съвкупност от престъпления, всяко от които е със завишена степен на обществена опасност. Този извод не се променя от обстоятелството, че е налице опит за разпространение на нарокотични вещества, тъй като, от една страна, опитът не се отразява съществено на цялостното престъпно поведение, а, от друга страна, не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че единствената причина опитът да не бъде довършен е намесата на органите на МВР. Не може да бъде възприет аргумента, че неправилно е оценена степента на обществена опасност на инкриминираните деяния. Това е така, защото всяко от тях представлява сериозно посегателство върху защитените обществени отношения, а количеството на предмета на престъплението по чл. 354 а НК: 1 094, 253 гр марихуана, на стойност 6 565, 52 лв, самостоятелно завишаващо степента на обществена опасност на деянието.

На следващо място, неоснователно се изтъква, че подсъдимият е пропуснал възможността да сключи споразумение и по този начин да постигне осъждане при условията на чл. 55 НК. Приключването на делото по реда на Гл. 29 НПК е възможност, която не е задължително да бъде реализирана, тоест, подсъдимият не разполага с право да му бъде осигурено приключване на делото със споразумение и ако делото приключи по общия ред, това не засяга негативно правото му на защита. В случая, делото е протекло по общия ред и отговорността му е реализирана при условията на чл. 54 НК, която хипотеза е налице. Въззивният съд е намалил наложеното наказание „лишаване от свобода“ на четири години, както и е намалил срока на определеното по съвкупност наказание „лишаване от свобода“, като е свел същото до срок от четири години. Смекченото наказание е съобразено със семейния статус на жалбоподателя и семейните му задължения като баща на две малолетни деца, поради което неоснователно се твърди, че посоченото обстоятелство е останало извън вниманието на съда. В същото време, определящо значение за справедливостта на наказанието имат завишената степен на обществена опасност на инкриминираните деяния и високата степен на обществена опасност на дееца, в която хипотеза не би могло да се стигне до по-нататъшно смекчаване на наказанието, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА решение на Бургаски апелативен съд № 67 от 11.08.2022 г, по ВНОХД № 109/22.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: