Обезсилване на съдебно решение при иск срещу прокуратурата по правото на ЕС

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 150

гр. София, 13.03.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:1. Велислав Павков 2.Десислава Попколева

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1957 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „МИЛАБ“ ЕООД против решение № 25/13.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 383/2023 г. от 2-ри граждански състав на АС – Пловдив.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание оспорва жалбата, чрез своя процесуален представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 5661/04.12.2024 г., във връзка с твърденията на касатора за недопустимост на постановеното решение и проверка на тази вероятна недопустимост.

С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по предявен от Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „МИЛАБ“ ЕООД иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 195 843,88 лева, представляваща пропуснати ползи за периода от 22.04.2015г. до 13.07.2015г., с твърдения за незаконосъобразни действия на органите на ПРБ – ответник по делото.

Твърденията по исковата молба, както и допълнителните, направени с уточняващ молба, дадени в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд са, че действията на органите на ответника, изразяващи се в запечатването на лабораторията и изземването на автомобилите на дружеството са незаконосъобразни, тъй като не са били налице предпоставките за изземването и запечатването по воденото наказателно производство. При тези твърдения, съдът е дал правна квалификация на предявения иск като такъв по чл. чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз, като е приел, че липсва нарушение на правото на ЕС и е отхвърлил иска.

В настоящия случай е прието, че визираните от ищеца действия и бездействия на прокуратурата в никакъв случай не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на посочените от ищеца норми от правото на ЕС, а още по-малко, като „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“ такова. Прието е, че дори хипотетично да се приеме, че действията и бездействията на прокуратурата, изразяващи се в запечатване на лабораторията на ищеца за около 2 месеца и половина, както и в отнемане на 3 бр. автомобили на дружеството, по някакъв начин нарушават посочените от ищеца норми от правото на ЕС, доколкото са свързани с общественото здраве, в която област развива дейност ищцовото дружество, те категорично не могат да бъдат считани като „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“ нарушение в аспекта на разясненията на СЕС, цитирани по-горе. В тази връзка е прието, че по делото не се установява вследствие запечатването на процесната лаборатория да е създаден реален риск за живота и здравето на пациенти, чиито проби са се съхранявали в същата, нито да са били унищожени съхранявани във въпросните помещения проби от кръв и друг биологичен материал, с което да са били нарушени предвидените във визираната от ищеца норма на чл.168 от ДФЕС мерки, въвеждащи високи стандарти на качество и на сигурност на органите и субстанциите от човешки произход, на кръвта и кръвните продукти.

Съдът обаче не е направил прценка на правомерността на поведението на ответника, пропуснал е да съобрази неговото съответствие с принципите на правото на Европейския съюз и по-специално на принципа на пропорционалност, като не е идентифицирал и обсъдил фактите и обстоятелствата, които имат отношение към пропорционалността на наложените ограничителни мерки на ищеца: кое престъпление се разследва, какво е предвиденото наказание за него, кои са уликите за вина на заподозрения деец, каква е предполагаемата връзка на ищеца и иззетите материали с разследваното престъпление, кои са конкретните опитни данни, позволяващи да се направи обоснован извод за ефикасност на наложените ограничителните мерки, какво е тяхното въздействие върху правата на ищеца и сторено ли е необходимото за ограничаване на вредното им въздействие.

Всички тези обстоятелства са относими към изводите за основателност на предявения иск, като същите не са обсъдени от въззивния съд. Пред първоинстанционния съд, в изпълнение на указанията на съда за конкретизиране на нарушението/нарушенията от които произтичат вредите, в каква причинна връзка се намират те с настъпилите вреди, ищецът е представил молба от 07.09.2022 г., с която е посочил, че е нарушено първично право на ЕС, свързано с възможността на правните субекти да осъществяват своите задачи, като накърнението на тези права е посочено в изложената като втора причина за настъпването на вредите, а именно липсата на реално извършвани процесуални действия свързани с иззетите МПС по образуваното наказателно производство. Твърди се, че самото изземване е неправомерно в тази насока и по този начин е възпрепятствано осъществяване на дейността на лабораторията, която работи основно на куриерен принцип с постоянно използване на отнетите МПС за доставка на кръвни проби и друг биологичен материал.

Очевидно, с тази свои твърдения, ищецът е навел довод за непропорционалност на предприетите и осъществени процесуални мерки в наказателното производство, изразяващи се в изземване на посочените МПС и запечатване на лабораторията, с целите на наказателното производство. Това са обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и тези фактически твърдения на ищеца определят правната квалификация на иска, която, макар като посочена от съда правилно като такава по чл.2в ЗОДОВ, не е разгледана от съда въз основа на фактите и обстоятелствата, която я определят.

Правото на Европейския съюз може да бъде нарушено не само, когато е приложена национална правна уредба, съдържаща правило, което не е съобразено с правото на Европейския съюз, но също и когато правото на Европейския съюз не е приложено или е приложено неточно, като приложимата правна норма е тълкувана неправилно (напр. неавтономно), но също и когато тя не е приложена, независимо от това дали същата е уредена изрично, или може да бъде изведена от националната правна уредба, т.е. обективно да съществува в друг вид в националното право.Що се отнася до принципа на пропорционалност, като един от общите принципи на правото на Европейския съюз, наред с принципите за забрана за дискриминация, за защита на оправданите правни очаквания, на добра администрация, за недопускане на неоснователно обогатяване и др. (те всички несъмнено са част от първичното право), има за цел предоставянето на права на частноправни субекти и съответно директен ефект, т.е. съставлява критерий за оценка на правомерността на поведението, както на органите на общността (Решение от 11.03.1987 г., Vandemoortele / Комисия, 27/85, EU:C:1987:120), така и на държавите членки, което задължава съда да прецени дали предприетите от държавния орган ограничителни мерки са в състояние да обезпечат постигането на преследваната с тях легитимна цел, но без да надхвърлят необходимото за нейното постигане (Решение от 24.09.2008 г., M / Омбудсман, T-412/05, EU:T:2008:397). В този смисъл е налице практика на ВКС – решение № 16/02.03.2021 г. по гр.д.№ 1914/2020 г. на ІV гр.отд., която не е съобразена от въззивния съд, а е следвало да се съобрази, предвид навадените доводи от ищеца, посочени по-горе, определящи и основанието на предявения иск.

Касационната инстанция не следва да се произнася по съществото на спора, доколкото по заявеното основание, определено от фактическите твърдения на ищеца, това произнасяне би било първо по ред от последната, касационна инстанция, което би довело до нарушение на правата на страните по осъществяване на тяхната процесуална защита.

Горното налага обезсилване на постановеното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда, на посоченото от ищеца основание и отразено по-горе, съответстващо на изложените от ищеца фактически твърдения.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят от съда при повторното разглеждане на спора, с оглед неговия изход.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 25/13.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 383/2023 г. от 2-ри граждански състав на АС – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от АС – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.