Обезщетение за бавно правосъдие по делото за „Възродителния процес“

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 590

София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова и на прокурор Станева за Върховна касационна прокуратура, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 195 по описа за 2025г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 2628 от 23.05.2025г. по касационната жалба на Х. С. Ю., чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 1115 от 6.11.2024г. по в.гр.д. № 269/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6210 от 5.12.2023г. по гр.д.№ 4550/2023г. на Софийски градски съд като е уважена исковата претенция до размер на 12 000лв.,за която сума е осъдена Прокуратурата на РБ да му заплати, на основание чл.2б ЗОДОВ, обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. № 1/91г., преобразувано в сл.д.№ 780-ІІ/1998г.на ВОП София, а сега ДП № ІІ-48/1999г. на ВОП София, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023г., като е потвърден акта в останалата му отхвърлителна част до претендираните 124 000лв.
Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ начинът на определяне на обезщетението за неимуществени вреди при констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, когато са налице множество сходни случай, с оглед установената практика за сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на подобни неимущестевни вреди, от един и същи вид и източник, в аналогични случаи.
В проведеното открито съдебно заседание, касаторът не се явява, но се представлява. Процесуалният представител адвокат И. потвърждава вече изразените доводи, с които обосновава становището си за основателност на подадената жалба. Представя писмена защита и претендира направените разноски за държавна такса от 30лв.
Изразеното от представителят на Върховна касационна прокуратура становище е за неоснователност на подадената жалба. Счита, че установените като причинени вреди са обезщетени от въззивния съд в справедлив размер, доколкото счита че във воденото наказателно производство ищецът е в процесуалното качество на свидетел и не е бил е трайно ангажиран като участник. Счита, че следва да бъде отчетено и обстоятелството, че самото осъждане на Прокуратурата като процесуален субституент на държавата има репаририщото действие.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното по въпроса, във връзка с които е допуснато касационно обжалване:
Настоящият съдебен състав споделя установената въз основа на постановките в ППВС № 4/23.12.1968г. съдебна практика, съгласно която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя след съобразяване на всички установени по делото обстоятелства,обуславящи тези вреди. Обезщетяват се вредите, които са в причинна връзка с увреждането и техният размер се определя както според вида и характера на упражнената принуда, така и според тежестта на уврежданията. Когато последните са идентични /вредите са резултат от идентична принуда, осъществена по отношение на различни страни, но по идентично дело/, независимо че за всяка личност, начинът на понасяне на причинените увреждания не може да е идентичен, следва размерът на обезщетението, доколкото се касае за сходен случай, да е в сходни граници.
В конкретният случай е било безспорно следното:

Х. С. Ю. е живеел в [населено място], [община]. Бил е арестуван през 1985г. и за периода 13.05.1985г. до 20.09.1985г.е бил затворен в затвора в о.Белене. Там е бил в килия с други лица, при изключително тежки условия /студ, влага, смрад, липса на тоалетна и възможност за поддържане на каквато и да е хигиена, оскъдна храна/. Бил е принуден да полага тежък физически труд. След като е бил освободен е върнат в [населено място], а през 1989г. принудително е изселен в Турция заедно със семейството му, където живее и понастоящем. Съучредител е на Сдружение „За справедливост, права, култура и солидарност в България“.

На 30.01.1991г. е образувано сл.д.№ 1/1991г.на Прокуратурата на Въоръжените сили по повдигнато обвинение срещу пет лица за извършено престъпление по чл.162, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, които са били обвинени, че през периода 1984-1985г., при условията на продължавано престъпление, всеки един, в съучастие с другите лица, са проповядвали и подбуждали към национална вражда и омраза. Впоследствие, с постановление от 14.01.1993г., на двама от обвиняемите е било повдигнато обвинение по чл.387, ал.2, вр.с ал.1, чл.20, ал.2 НК, за това, че през периода 1984-1985г., при условията на продължавано престъпление, обвиняемите, в съучастие, са злоупотребили и превишили властта си, с цел постигане консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната.Обвиняемите са били предадени на съд, с внасяне на обвинителен акт на 20.07.1993г., но образуваното съдебно производство е било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, като делото е върнато на Прокуратурата с указания на 9.02.1995г.

След проведено разследване делото отново е внесено в съда на 19.12.1997г. и съдебно производство отново е било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения на процесуални правила, като делото е върнато на Прокуратурата с указания на 28.04.1998г.

Делото е било преобразувано в ДП № ІІ-048/1999г.на ВОП София.

Поради настъпила смърт на двама от обвиняемите, производството частично е било прекратено, като е продължило срещу един от обвиняемите. Последният е бил разпитан на 7.12.2012г. като е поискал производството да бъде прекратено поради изтичане на абсолютната давност.

След връщане от съда на производството на Прокуратурата са били установени 446 пострадали лица, които е следвало да бъдат разпитани. Разпитани са 369 от тях.

С постановление № 03/2001г. от 8.10.2018г. прокурор при ВОП е спрял производството, на основание чл.244, ал.1, т.1 НПК, във връзка с възложени съдебни поръчки за осъществяване на разпит на пострадали.

В съдебно заседание прокурорът заяви, че и понастоящем делото е висящо след като Постановлението за прекратяване на наказателното производство е отменено от съда и делото е върнато на Прокуратурата с указания.

Не се спори и се установява от гореизброените доказателства, че ищецът е един от тези пострадали. Той е разпитан и са му разяснени правата на пострадал през 2001г./л.313/, включително и възможността за предявяване на граждански иск. В исковата си молба, той е твърдял, че след образуване на наказателното производство, се е надявал на справедливост, като е смятал, че виновниците за репресиите, насилието и страданията, които е бил принуден да изтърпи ще бъдат наказани, а той обезщетен. Производството обаче се е забавило повече от 32 години, през които не е имало реален резултат.

Ищецът регулярно се е интересувал от развоя на делото. През м.05.1996г., той като член на Сдружението е изпратил жалба до Главния прокурор с искане за разследване на причиненото във връзка с т.нар.“Възродителен процес“. Отговор не е последвал. Чрез българското консулство в [населено място], са изпратили запитване за хода на жалбата, но отговор не е последвал. От името на пострадалите, на 1.04.1997г.е внесено ново искане в Главна прокуратура. Аналогично искане е внесено и на 18.09.1997г. Обратна информация не е получена. Нито един от актовете, издаден във връзка с воденото сл.д.№ 1/1991г. не му е бил връчен. Той не се е опитвал да инициира ускоряване на наказателната процедура чрез подаване на заявление по чл.368 и чл.369 НПК, непосредствено след въведените изменения в НПК през 2017г., защото е бил запознат с опита на други пострадали, които са се възползвали от процедурата, но ефективен резултат не е последвал.

Според ищеца, изключителното забавяне на образуваното наказателно производство, е довело до нарушение както на правото му да бъде конституиран като частен обвинител, така и негативно се е отразило на възможността му да получи справедливо репариране на причинените му значителни имуществени и неимуществени вреди. Претенцията му е за присъждане на обезщетение в размер на 124 000лв., заради нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в срок. Твърди, че е изпитвал разочарование, че толкова дълго няма напредък по делото, а и съществува голяма вероятност, същото да бъде прекратено, пред вид изтичането на абсолютна давност. Очакванията му за възмездие са останали излъгани и неоправдани, което води и до срив на доверието му в институциите. Чувствал се е безпомощен и безсилен. Изпитвал е и продължава да изпитва разочарование и от факта, че няма изгледи за осезаем напредък по делото, че е възможно виновните, причинили страданията му, ще останат ненаказани. Възможно е прекомерното забавяне да го лиши от възможност да потърси достойно обезщетение за причинените му вреди. Допълнителна тежест създавало и обстоятелството, че делото е секретно, което изключва възможността за всякакъв достъп до информация относно обвиняемите, за деянията за които са обвинени, за събраните доказателства. Това възпрепятства възможността за организиране на защита.

Въззивният съд е приел предявеният иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ за основателен, защото ищецът има качеството на пострадал по сл.д.№1/1991г., по-късно преобразувано в № ІІ-048/1999г.на ВОП. Констатирал е наличие на допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, за което е преценил, че справедливият размер за обезщетение за причинените неимуществени вреди е 12 000лв. Мотивирал се е с следното: Наказателното производство е с продължителност от 32 години и 3 месеца, през който период е било многократно преобразувано, повдигани са нови обвинения, препращано между прокуратури, спирано е, прекратявано е поради смърт на обвиняеми и е възобновено. Касае се за дело със значителна фактическа и правна сложност, с огромен обем и множество участници, което касае извършването на „тежки“ по смисъла на закона престъпления, доказването на които изисква предприемането на многобройни и множество като вид процесуални действия. Безспорно е, че ищецът е бил сред репресираните по време на т.нар.“възродителен процес“ и за периода 13.05.1985г. – 20.09.1985г.е бил лишен от свобода и задържан в затвора на остров Белене. Впоследствие е върнат в [населено място], [община], а през 1989г.е принуден да напусне страната, като се е установил в Турция, където и понастоящем живее. По делото той е бил разпитван през 2001г., разяснени са му правата на пострадал и възможността да предяви граждански иск, като не е установено негово поведение да е довело до забавяне на производството. Забавянето изцяло е свързано с поведението на ответника. В мотивите си съдът се е позовал на оборимата презумция, че неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди, но е посочил, че не се ангажирани доказателства, установяващи вреди над обичайните.
Имайки пред вид даденият по-горе отговор на първият въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд досежно определения размер на дължимото обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок. Независимо, че е налице значителна фактическа и правна сложност на образуваното досъдебно производство /то изисква изясняване на множество факти, при различни обвинения, с множество пострадали лица – 446на брой, извършване на многобройни процесуални действия, засягащи широк кръг лица, производството е водено срещу лица, заемащи високи длъжности/, тази сложност сама по себе си обаче, по никакъв начин не може да обоснове извод за разумност на продължителност от повече от 30 години за водене на досъдебно производство още повече, че производството е за разследване на деяния, които засягат основни човешки права, каквито са насилствената асимилация, смяната на имена, принудителното затваряне в лагери, задължително заселване и упражняване на насилие срещу свободата на личността. Изводът за неразумната продължителност на производството се потвърждава и от обстоятелството, че с поведението си ищецът по никакъв начин не е възпрепятствал воденето на разследването. Напротив, стремял се е с всякакви законни средства да способства за неговото ускоряване. Прекомерното забавяне е единствено и само по вина на прокуратурата, която не е изпълнила съвестно задълженията си по ръководство и надзор на досъдебното производство, така че разследването да приключи в срок. Наличието на допуснато нарушение за правото на разглеждане на делото в срок, съгласно чл.6 ЕЗПЧ е основание за присъждане на обезщетение. В своите решения ЕСПЧ приема, че е налице оборима прозумция, че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от време, лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство, накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин работата, така че резултатът от престъпното деяние да бъде овъзмезден. В случая обаче, извън тези обичайни вреди са налице и допълнително установени произтичащи от следното: 1. Конкретната продължителност на производството значително надхвърля законоустановените срокове, 2. Обстоятелството, че разследването е било значително забавено е довело още през 2000г. до изтичане на абсолютната давност за деянията, предмет на обвинителния акт, 3. Независимо, че неимуществените вреди, предмет на наказателното производство не подлежат на обезщетяване в производството по чл.2б ЗОДОВ, вр.чл.6 ЕКЗПЧ, в случая следва да бъде отчетено значението на делото за жалбоподателя, пред вид изключително тежката репресия, която е упражнена конкретно срещу него и с оглед видът на засегнатите му права, които са определящи за всяка личност /правото на име, на самоопределение, на труд, на свободно придвижване, избор на начин на живот/ и 4.Конкретното отражение на забавеното производството върху пострадалият и най-близките му хора, установено въз основа на ангажираните доказателства по делото. След 1991г., когато се е разбрало за образуваното наказателно производство, ищецът е имал големи надежди справедливостта да възтържествува, но е останал разочарован. Не е получил очакваната справедливост. Съобразявайки изложеното, както и вече установената съдебна практика за сходни случаи /например по гр.д.№ 4037/2021г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 4201/2021г.на ІV г.о., гр.д.№ 3589/20223г.на ІV г.о., гр.д.№ 4315/2024г.на ІІІ г.о. и др./ настоящият съдебен състав намира, че следва да се присъди обезщетение за конкретно установеното нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок в размер на 30 000лв., като в останалата част заявената претенция е неоснователна. Това налага отмяна на въззивния акт в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 12 000лв. до 30 000лв. и постановяване на нов акт за осъждане на Прокуратурата да заплати допълнително сумата от 18 000лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. /Решението на въззивният съд, с което е присъдена сумата от 12 000лв. е влязло в сила/.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1115 от 6.11.2024г. по в.гр.д. № 269/2024г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 6210 от 5.12.2023г. по гр.д.№ 4550/2023г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на Прокуратурата на РБ да заплати на Х. С. Ю. сума над 12 000лв. до 30 000лв., обезщетение за неимуществени вреди и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, на основание чл.2б ЗОДОВ, да заплати на Х. С. Ю. допълнително сумата от 18 000лв. /осемнадесет хиляди лева/, представляваща разлика над вече присъдените 12 000лв. до 30 000лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди, в резултат на нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на сл.д.№ 1/1991 по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл.д.№ ІІ-048/1999г.на Софийска военно-окръжна прокуратура, в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2023г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1115 от 6.11.2024г. по в.гр.д. № 269/2024г. на Апелативен съд София в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.