Увеличаване на обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * обезщетение за неимуществени вреди * неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50061

София, 08.03. 2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1494 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. П., представляван от адв. П. К., срещу решение № 50 от 17.03.2022г. по т.д. № 371/2021г. на Великотърновски апелативен съд, III граждански и търговски състав, с което е потвърдено решение № 17 от 09.08.2021г. по т.д. № 36/2021г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. П. П. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 70 000 лева до пълния претендиран размер от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД, извършвайки явно неправилна съпоставка на действително търпените болки и страдания със справедливия размер на обезщетението. Твърди, че съдът неправилно е обсъдил и ценил доказателствата, вследствие на което е извлякъл неверни и неправилни правни изводи относно дължимото обезщетение. Поддържа, че присъдената сума не съответства на броя и вида на уврежданията, продължителността на лечението и възстановителния период, неудобствата и ограниченията, влошеното качество на живот, възрастта на пострадалия, интензивните болки, търпени при всяко движение, остатъчните усложнения, отражението на инцидента върху психиката на пострадалия, провалената успешна състезателна спортна кариера, установените към датата на ПТП лимити на отговорността на застрахователя и съдебната практика по сходни казуси. Поради това моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, представляван от юрк. А. Г., оспорва касационната жалба, като поддържа, че въззивното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и определеното обезщетение в размер на 70 000 лева се явява справедливо.

С определение № 50365 от 07.07.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по следния уточнен материалноправен въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?“.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, е приел за безспорно, че на 01.07.2019г. е настъпило ПТП между лек автомобил „Ауди 80“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от застрахования при ответника водач А. В. В., и автобус „Мерцедес Травего“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Х. Ж. Ж., като вследствие на инцидента е настъпила смъртта на А. В. В. и са причинени телесни увреждания на ищеца К. П. П..
Въззивният съд е съобразил заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно медицинска /травматологична/ и съдебно медицинска /неврологична/ експертизи, свидетелските показания на Ф. Ф. П., Б. К. П. и Р. Д. Т., както и обясненията на ищеца. Отчел е вида на уврежданията – коремна травма – разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, разкъсване на дебелото черво, хематом на меките тъкани зад коремницата – ретроперитонеален хематом, разкъсно – контузни рани по лицето и долните крайници, както и черепно – мозъчна травма – мозъчна контузия със загуба на съзнание и липса на спомен за събитията; проведеното лечение – хирургично по спешност в хирургичното отделение на МБАЛ – [населено място], изразяващо се в отстраняване на слезката и обшиване на дебелото черво на мястото на разкъсването му; изпитваните болки и страдания, които първоначално са били много силни; изпитваните неудобства в ежедневието поради невъзможността пострадалият да се придвижва – първоначално е разчитал изцяло на помощта на жената, с която живее във фактическо съжителство, и на своята майка; неудобствата от необходимостта да бъде обслужван и подпомаган от близките си; възрастта му към датата на ПТП – 17 години; отражението на травмата върху психическото му състояние – пострадалият е бил напрегнат, потиснат и затворен в себе си; периода на възстановяване – около 6 месеца. Отчел е още, че състоянието на ищеца се характеризира с наличието на церебрастенен синдром; обстоятелството, че вследствие на отстраняването на слезката организмът му е по – податлив на инфекции, което налага периодична имунизация; съществуващата вероятност от развитие на посттравматична епилепсия и липсата на данни подобна негативна промяна да е настъпила у пострадалия, както и обстоятелството, че претърпените вследствие на инцидента травми са се отразили неблагоприятно на спортната му кариера. С оглед на тези съображения, както и отчитайки икономическите условия в страната към датата на ПТП, въззивният съд е намерил, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 70 000 лева. Приел е, че по делото не са налице данни, които да обосновават присъждането на обезщетение в по – висок размер, като е изтъкнал липсата на отклонения от нормалното физическо състояние, обосноваващи извода за успешно приключил процес на възстановяване; липсата на усложнения вследствие на получената черепно – мозъчна травма; обстоятелството, че ищецът е в трудоспособна възраст, като претърпените травми и осъщественото хирургично лечение не биха се отразили на трудоспособността му в бъдеще, както и обстоятелството, че възможността да практикува спорта, с който се е занимавал преди инцидента, не е отречена.
По формулирания материалноправен въпрос е създадена постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя - ППВС № 4 от 23.12.1968г. и решения по чл.290 ГПК – решение № 151 от 12.11.2013г., по т.д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на решението си въззивният съд не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, в това число вида и продължителността на проведеното лечение, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания и прогнозите за отзвучаването им.
По касационната жалба:
В настоящото производство не е спорен механизмът на процесното ПТП, настъпило на 01.07.2021г., както и че то е причинено от делинквента А. В. В., който при управление на МПС - л.а. „Ауди 80”, с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата, като е навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал в движещия се по нея автобус „Мерцедес Траверго”. Не е спорно и обстоятелството, че в резултат на настъпилото ПТП на ищеца, пътувал в автомобила на предна дясна седалка, са били причинени телесни увреждания. По делото е безспорно установено и наличието към датата на ПТП на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответното дружество по отношение на увреждащото МПС.
Установява се още от приетите по делото две заключения на съдебно медицинските експертизи, че като пряка и непосредствена последица от деянието на ищеца са били причинени следните телесни увреждания: коремна травма – разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина, което е наложило нейното оперативно отстраняване, разкъсване на дебелото черво – обшито интраоперативно, хематом на меките тъкани зад коремницата – ретроперитонеален хематом, разкъсно – контузни рани по лицето и долните крайници, както и черепно – мозъчна травма – мозъчна травма, определена като сътресение на мозъка, с основен клиничен симптом загуба на съзнание и липса на спомен за събитията /амнезия/. Оздравителният процес при получените от ищеца тежки травми е не по-малко от пет-шест месеца при нормалното му протичане. Според вещото лице д-р Д. оздравителният процес при ищеца е протекъл в границите на нормата и е приключил успешно, но отстраняването на слезката до голяма степен ограничава възможностите за понасяне на тежки физически предизвикателства поне в рамките на една година, след което при дозирано повишаване на натоварването може да се постигне пълно възстановяване. Вещото лице пояснява, че като цяло липсата на далак прави пациентите по-податливи на инфекции, което налага провеждането на препоръчителни имунизации срещу пневмококи, ежегодно ваксина срещу грип, срещу хемофилус инфлуенца и менингит С. От заключението на вещото лице – невролог д-р Х. след извършени клинични прегледи на ищеца през юли-август 2019г., юни 2020г. и януари 2021г. се установява, че ищецът имал оплаквания от главоболие, виене на свят и нарушение на равновесието, особено при ходене и поддържане на изправен стоеж, които симптоми, редуцирани, но персистиращи в по-лека форма и към момента на заключението /февруари 2021г./ оформят церебрастенния синдром. Установените с магнитно-резонансно изследване двустранни челни посттравматични огнища са предпоставка /с повишена вероятност, но не задължителна/ за развитието на посттравматимна епилепсия. Според заключението все още наличните церебрастенни прояви, както и повишената вероятност от развитие на посттравматична епилепсия, несъмнено биха затруднили бъдещия тренировъчен процес, както и евентуалните бъдещи спортни успехи, особено като се има предвид тежестта на практикувания от ищеца спорт – борба.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ф. Ф. П., Б. К. П. и Р. Д. Т. се установявя, че преди процесното ПТП ищецът е бил ученик в гимназия и активен спортист по борба, свободен стил, като успешно участвал в национални и международни състезания в продължение на около 10 години, бил е пет кратен шампион на България във всички възрасти, в продължение на две години тренирал с националния отбор, бил пети на Европейското първенство. След изписването му от болница ищецът не можел да се грижи сам за себе си, което наложило в продължение на три-четири месеца за него да се грижат свидетелката Ф. П., с която живеел на семейни начала, и майка му - свидетелката Б. П., а след това започнал да се обслужва с тяхна помощ. Ищецът трудно възстановил теглото си, често страдал от главоболие, покачвал кръвно налягане и мнокогратно посещавал невролог. Започнал да ходи на училище около шест месеца след процесното ПТП. Психологическото му състояние не било добро, затворил се в себе си и страдал поради невъзможността /по лекарска препоръка/ да продължи да спортува, което било основната цел в живота му.
Настоящият състав, като съобразява медико-биологичната характеристика на претърпените от ищеца политравматични телесни увреждания, проведеното оперативно лечение, продължителността на протеклия възстановителен период от около шест месеца, възрастта на ищеца към датата на ПТП /17 г./, преживените в резултат на увреждането болки и страдания и отражението им върху живота на ищеца, продължилите в дълъг период от време след увреждането оплаквания в резултат на черепно-мозъчната травма и повишената опасност от развитието на посттравматимна епилепсия /макар да не е задължително развитието на такава/, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ГО” като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания възлиза на 100 000 лева. Определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 70 000 лева се явява занижено, тъй като не е съобразено с доказаните по делото търпени от ищеца неимуществени вреди, в това число и с емоционалните му преживявания поради прекъсване на успешната му спортна кариера. Изводът, че възможността на ищеца да практикува спорта, с който се е занимавал преди инцидента, не е отречена, се явява необоснован с оглед заключението на вещото лице невролог, че церебрастенните прояви, както и повишената вероятност от развитие на посттравматична епилепсия, несъмнено биха затруднили бъдещия тренировъчен процес, както и евентуалните бъдещи спортни успехи, особено като се има предвид тежестта на практикувания от ищеца спорт – борба. На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от 23.12.2019г.
Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за разликата над 70 000 лева до 100 000 лева , вместо което ответникът ЗК „Лев инс” АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от настъпилото на 01.07.2019г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2019г. до окончателното плащане. В останалата му обжалвана част въззивното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3420 лева съразмерно на уважената част от касационната жалба. На пълномощника на ищеца адв. П. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото в първоинстанционното производство безплатно процесуално представителство съобразно уважената част от иска в размер на 750 лева, след приспадане на присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение в размер на 3156 лева, а за въззивното производство – в размер на 1500 лева, определени при съобразяване на фактическата и правната сложност на спора, в това число броя на проведените съдебни заседания, съобраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и възражения. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2400 лева /4% държавна такса за първоинстанционното производство, 2% държавна такса за въззивното производство и 2% държавна такса за настоящото производство/ съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска, както и по сметка на Окръжен съд – Ловеч още 160,25 лева, представляващи заплатени от бюджета на съда разноски за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 50 от 17.03.2022г. по т.д. № 371/2021г. на Великотърновски апелативен съд, III граждански и търговски състав в частта, с която е потвърдено решение № 17 от 09.08.2021г. по т.д. № 36/2021г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. П. П. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 70 000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 01.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019г. до окончателното изплащане на главницата, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на К. П. П., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], офис 10, чрез адв. П. К., още 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, представляващи допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решение № 17 от 09.08.2021г. по т.д. № 36/2021г. на Ловешки окръжен съд/ за неимуществени вреди от настъпило на 01.07.2019г. ПТП, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019г. до окончателното плащане, както сумата 3420 лева /три хиляди четиристотин и двадесет лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 50 от 17.03.2022г. по т.д. № 371/2021г. на Великотърновски апелативен съд, III граждански и търговски състав в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. П. Д. К. допълнително сумата 750 лева /седемстотин и петдесет лева/ – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за първата инстанция инстанция, и сумата 1500 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА К. П. П. да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата 100 лева /сто лева/ - юреисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 2400 лева /две хиляди и четиристотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК, а по сметка на Окръжен съд – Ловеч – сумата 160,25 лева /сто и шестдесет лева и двадесет и пет стотинки/ - заплатени от бюджета на съда разноски за първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: