Отмяна на нотариален акт и повторно произнасяне по влезли в сила възражения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 142/2020 г.

СОФИЯ, 06.04.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осми декември две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 619/2020 г. година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 362 от 03.08.2020 г. по гр.д. № 619/2020 г. на ВКС, І г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 419 от 12.11.2018 г. по в.гр.д. № 2/2018 г. на Окръжен съд - Смолян в частта, с която е потвърдено решение № 36 от 17.01.2017 г. по гр.д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд в частта, с която са оставени без разглеждане като процесуално недопустими възраженията на А. Д., Т. Д. и К. Д. за признаване на право на задържане до заплащане на направените от тях разноски за запазване на спорния недвижим имот, както и в частта, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ........, том ..., рег. № ..., дело № .../2009 г. по описа на нотариус Ш. с рег. № ... по регистъра на НК по отношение на жалбоподателя А. Д. за разликата от 5/8 до 6/8 ид. части. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2 ГПК.

Жалбоподателите А. Д. Д., Д. Т. Г., Т. А. Д., К. А. Д. и К. В. Д. считат, че в тези части въззивното решение е недопустимо по съображения, подробно изложени в подадените от тях касационни жалби.

Ответниците по касация И. А. Н., А. Й. Н., И. Й. Н., Х. К. Б. и А. К. Б. изразяват становище, че въззивното решение не е недопустимо в частта, с която са оставени без разглеждане като процесуално недопустими възраженията на А. Д., Т. Д. и К. Д. за признаване на право на задържане до заплащане на направените от тях разноски за запазване на процесния имот, тъй като след отмяната на решение № 114 от 07.03.2014 г. по гр.д. № 545/2009 г. на Смолянския районен съд на основание чл. 304 ГПК при новото разглеждане на делото са конституирани двама нови ответници - К. Д., съпруга на А. Д., и Д. Г., съпруг на Т. Д., по отношение на които предходното решение няма обвързваща сила.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 451 от 02.12.2014 г. по в.гр.д. № 263/2014 г. на Смолянския окръжен съд е отменено решение № 114 от 07.03.2014 г. по гр.д. № 545/2009 г. на Смолянския районен съд в частта , с която е прието за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д., че М. С. С. е собственик на основание реституция по ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС на 1/8 ид. част от поземлен имот с идентификатор ........ по КККР на С., с площ 204 кв.м, ведно с построената в него сграда с идентификатор ...........; в частта , с която А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д. са осъдени да предадат на М. С. С. владението върху тази 1/8 ид. част, и в частта , с която са осъдени да й заплятат разноски по делото в размер на 134.87 лв. В тези части въззивният съд е постановил ново решение по съществото на спора, с което е отхвърлил изцяло/ в установителната и в осъдителната част/ предявеният от М. С. С. против А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на 1/8 ид. част от посочения по- горе поземлен имот и от построената в него сграда. Обезсилил е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено възражението на А. Д. Д. за присъждане на необходимите разноски за запазване на описания имот в периода 2006-2009 г., срещу Й. А. Н. и И. А. Н. в размер на 12 000 лв. ; в частта, с която е било отхвърлено възражението на Т. А. Д. и К. А. Д. за присъждане на необходимите разноски за запазване на описания имот, направени през 2008 г., предявено срещу И. А. Н., Й. А. Н., М. С. С., С. Б. Б. и К. Б. Б., както и в частта, с която е било отхвърлено като неоснователно възражението на А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д. за признаване на право на задържане на имота до заплащане на направените от тях подобрения. В тези части въззивният съд е постановил друго , с което е оставил без разглеждане като процесуално недопустими заявените от А. Д. Д., Т. Д. Д. и К. Д. Д. възражения за признаване на право на задържане до изплащане на направените от тях необходими разноски за запазване на имота. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалата част, с която на основание чл. 108 ЗС е било признато за установено по отношение на А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д., че Й. А. Н. и И. А. Н. са собственици по наследство от В. С. И. и реституция по ЗВСВНОНИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ.. всеки от тях на по 1/8 ид. част от поземлен имот с идентификатор .............., ведно с построената в него сграда с идентификатор .........., и А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д. са осъдени да им предадат владението върху общо 1/4 ид. част. Потвърдено е първоинстанционното решение и в частта , с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д., и Й. А. Н. и И. А. Н., че С. С. А., С. Б. Б. и К. Б. Б. са собственици на основание реституция по ЗВСВНОНИ по З., ЗПИНМ… на по 1/8 ид. част за всеки от тях на описаните по- горе поземлен имот и построената в него сграда, и А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д. са осъдени да предадат на С. С. Б., С. Б. Б. и К. Б. Б. владението общо върху 3/8 ид. части от тези имоти.

С решение № 248 от 18.12.2015 г. по гр.д. № 5393/2015 г. по описа на ВКС, І г.о., на основание чл. 304 ГПК по молба за отмяна, подадена от К. В. Д., е отменено въззивното решение № 451 от 02.12.2014 г. по гр.д. № 263/2014 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 114 от 07.03.2014 г. по гр.д. № 545/2009 г. на Смолянския районен съд, т.е. само в частта, с която са били уважени предявените против А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д. искове за ревандикация. Следователно, при новото разглеждане на делото, заявените чрез възражение за право на задържане претенции на А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д. за заплащане на направените от тях необходими разноски в процесния недвижим имот, не са били предмет на делото. Първото въззивно решение, с които същите са оставени без разглеждане като недопустими, е влязло в сила, и при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд не е разполагал с правомощие да се произнася отново по тях. В тази част неговото решение е недопустимо. Като не е съобразил това, а е потвърдил решението на първата инстанция в неговата цялост, въззивният съд сам е постановил частично недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която тези възражения са оставени без разглеждане.

Въззивното решение е очевидно неправилно в частта, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот №......., том ..., рег. № ......., дело № ......../2009 г. по описа на нотариус Ш. с рег. № .......... по регистъра на НК в частта, с която А. Д. Д. е признат за собственик, за разликата над 5/8 до 6/8 ид. части от процесните имоти. Отмяната на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е правна последица от уважен срещу титуляра по този нотариален акт иск за собственост на същия имот. Следователно, констативният нотариален акт подлежи на отмяна до онзи обем права, за които искът за собственост против ползващото се от акта лице е бил уважен. В случая при първоначалното гледане на делото заявените от ищците и от главно встъпилите лица права на собственост върху процесните имоти са били общо в обем 6/8 ид. части, но искът на М. С. против А. Д. Д. за собственост на 1/8 ид. част е бил отхвърлен. В тази част решението е влязло в сила и не е било предмет на отмяна по гр.д. № 5393/2015 г. на ВКС, І г.о. След отмяна на въззивното решение по реда на чл. 304 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционният съд предмет на спора са 5/8 ид. части от имота и за този обем права е отречено правото на собственост на А. Д. Д.. Затова като е постановил отмяна на констативния нотариален акт за собственост за разликата над 5/8 ид. части въззивният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено.

Въззивното решение е правилно в частта, с която е потвърдено определение № 257 от 213.03.2017 г. по гр.д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд. С него на основание чл. 248, ал.1 ГПК е допълнено постановеното по делото решение № 36 от 17.01.2017 г. в частта за разноските, като А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д. са осъдени да заплатят солидарно на И. А. Н. и Й. А. Н. сторените от тях разноски при предходното разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 1 490 лв.; на И. А. Н., Й. А. Н., С. С. А., С. Б. Б. и К. Б. Б. адвокатско възнаграждение в общ размер на 960 лв., платено по договор за правна защита и съдействие от 11.09.2014 г.; на С. С. А., С. Б. Б. и К. Б. Б. разноски по делото за всички инстанции в размер на 842 лв. и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.09.2011 г., а К. В. Д. е осъдена да заплати на И. А. Н. и Й. А. Н., и на С. С. А., С. Б. Б. и К. Б. Б. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл. 304 ГПК съответно в размер на 800 лв. за първите двама, и в размер на 600 лв. за останалите. Видно от данните по делото, ищците са заявили своевременно в последното по делото пред първоинстанционния съд съдебно заседание искане за присъждане на направените във всички инстанции разноски по делата. В постановеното решение първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане - присъдени са само разноски за адвокатско възнаграждение за производството по гр.д. № 1157/2015 г. в полза на главно встъпилите лице И. А. Н. и Й. А. Н.. В срока по чл. 80 ГПК същите са представили списък на направените от тях разноски при предходното разглеждане на делото във всички инстанции, което налага извод, че по отношение на тях са били налице предпоставките на чл. 248, ал.1 във връзка с чл. 80, пр.2 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските с присъждане на сторените разноски за всички инстанции и за извънинстанционното производство по чл. 304 ГПК. В някои от списъците са включени и разноските по делата, направени от С. С. А., С. Б. Б. и К. Б. Б.. Но дори да се приеме, че по този начин не е удовлетворено изискването на чл. 80 ГПК и същите е следвало да представят отделен списък, включващ само направените от тях разноски, то съгласно разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, след като с решението си съдът не се е произнесъл по заявеното своевременно от тях искане за присъждане на разноски, липсата на списък не преклудира възможността да реализират правото си да искат допълване на решението по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

С оглед този изход на делото ответниците по касация имот право на разноски, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК. Настоящият състав намира за основателно възражението на жалбоподателите, заявено в проведеното по делото открито съдебно заседание, за прекомерност на заплатеното от ответниците И. А. Н., А. Й. Н., И. Й. Н., Х. К. Б. и А. К. Б. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 2 500 лв./ по 500 лв. за всеки от тях/ за изготвяне на отговор по касационната жалба на К. А. Д., както и на заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба на К. Д. /по 400 лв. за всеки от ответниците/. С подадените отговори същите защитават своето право на собственост общо върху 5/8 ид. части от процесния имот, които с оглед данъчната му оценка се равняват на 15 000 лв. Като съобрази материалния интерес на ответниците по касация, обстоятелството, че осъщественото процесуално представителство се е изразило само в подаване на отговор на касационните жалби, а от друга страна - че делото разкрива значителна фактическа и правна сложност с оглед обема на събраните доказателства, доводите и възражения на страните, настоящият състав намира, че на основание чл. 78, ал.5 ГПК във връзка с чл. 7, ал.2, т.4 и чл. 9, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения заплатеното от всеки от ответниците по касация адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размзера на сумата 300 лв. С оглед на това жалбопадателката К. А. Д. следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация И. А. Н., А. Й. Н., И. Й. Н., Х. К. Б. и А. К. Б. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на по 300 лв. за всеки от тях; А. Д. Д., Т. А. Д. и Д. Т. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация И. А. Н., Х. К. Б., А. К. Б., С. С. А. и С. Б. Б. по 100 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС, а жалбоподателката К. В. Д. следва да бъде осъдена да заплати на А. К. Б., Х. К. Б., И. А. Н., С. Б. Б. и С. С. А. по 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 419 от 12.11.2018 г. по в.гр.д. № 2/2018 г. на Окръжен съд - Смолян в частта, с която е потвърдено решение № 36 от 17.01.2017 г. по гр.д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд в частта, с която са оставени без разглеждане като процесуално недопустими възраженията на А. Д. Д., Т. А. Д. и К. А. Д. за признаване на право на задържане до заплащане на направените от тях разноски за запазване на спорния недвижим имот, представляващ имот с идентификатор ........... по КККР на С., с площ 204 кв.м, ведно с построената в него сграда с идентификатор ................

ОТМЕНЯ въззивно решение № 419 от 12.11.2018 г. по в.гр.д. № 2/2018 г. на Окръжен съд - Смолян в частта, с която е потвърдено решение № 36 от 17.01.2017 г. по гр.д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд в частта, с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ..., том ..., рег. №......, дело № ......./2009 г. по описа на нотариус Ш. с рег. № ........ по регистъра на НК в частта, с която А. Д. Д. е признат за собственик на 6/8 ид. части от процесните имоти, за разликата над 5/8 ид. части до 6/8 ид. части.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 419 от 12.11.2018 г. по в.гр.д. № 2/2018 г. на Окръжен съд - Смолян в частта, с която е потвърдено определение № 257 от 213.03.2017 г. по гр.д. № 1157/2015 г. на Смолянския районен съд.

ОСЪЖДА К. А. Д. да заплати на ответниците по касация И. А. Н., А. Й. Н., И. Й. Н., Х. К. Б. и А. К. Б. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на по 300 лв. за всеки от тях.

ОСЪЖДА А. Д. Д., Т. А. Д. и Д. Т. Г. следва да заплатят на ответниците по касация И. А. Н., Х. К. Б., А. К. Б., С. С. А. и С. Б. Б. по 100 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС,

ОСЪЖДА К. В. Д. да заплати на А. К. Б., Х. К. Б., И. А. Н., С. Б. Б. и С. С. А. по 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

В останалата част въззивното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: