Намаляване на присъдата за смърт при катастрофа в пияно състояние

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * индивидуализация на наказание

12

Р Е Ш Е Н И Е
№ 488
гр. София, 19.12.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретаря Илияна Рангелова и участието на прокурор Максим Колев като изслуша докладваното от съдия Колева НД № 1068/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. - защитник на подс. Г. Т. Г. и на частните обвинители М. Д. и Н. Д. срещу решение № 327/15.09.2023 г. по ВНОХД № 238/2023 г. на Софийски апелативен съд.

С жалбата на защитника се навеждат трите касационни основания. Според него нарушението на материалния закон се е изразило в неправилно осъждане на подзащитния му, оспорва авторството и твърди несъставомерност на деянието на подсъдимия. По отношение на нарушението на процесуалния закон смята, че не е извършен обективен анализ на доказателствения материал, подценени са обясненията на подсъдимия и показанията на свид. С. за сметка на показанията на свид. Д. , Т., В. и Д.. Намира за едностранчиви, тенденциозни и изопачени правните изводи на въззивния съд, изградени въз основа на съдебномедицинската експертиза № 46/2021 г., както и заключенията на ДНК и видеотехническата експертизи относно авторството на престъплението. Доводът за явна несправедливост на наказанието е аргументиран с надценяване на обществената опасност на деянието и дееца – извършените в миналото административни нарушения и подценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства – неосъждан, изказано многократно пред близките съжаление, отлично процесуално поведение, добри характеристични данни и трудова ангажираност. Иска оправдаване на подс. Г., алтернативно намаляване на наложеното наказание или връщане на делото за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата на частните обвинители М. Д. и Н. Д. се изразява недоволство от размера на наложеното на подс. Г. наказание. Намират същото за явно несправедливо и наложено при допуснато нарушение на закона. Считат, че не са били отчетени в достатъчна степен от апелативния съд лошите характеристични данни за подсъдимия, изграденото у него чувство за безнаказаност и редицата допуснати нарушения на ЗДвП. Смятат, че поведението на Г. след инцидента също не е отчетено в необходимата степен, като сочат, че следва да се съобрази факта, че той не се е опитал да окаже помощ на пострадалия, че целенасочено е затруднявал разследването и разкриването на обективната истина по делото по време на цялото производство и не е изразил съжаление пред близките на починалия. Акцентират на извършваните множество ежедневни нарушения, сходни с тези осъществени от подсъдимия, които отнемат живота на мнозина. Претендират определяне на наказание на подсъдимия в предвидения от закона максимум, поради което молят за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от апелативен съд – София.

В съдебно заседание повереникът на частните обвинители – адв. Х. моли съда да отхвърли като неоснователна жалбата на защитника на подсъдимия и пледира за уважаване жалбата на неговите доверители. Смята, че правилно апелативен съд – София не е кредитирал показанията на свид. С.. Намира, че въззивният съд е следвало да определи максимално наказание на подсъдимия, поради което моли за отмяна на решението на апелативен съд – София и връщане на делото за ново разглеждане

Адв. М. - защитник на подсъдимия Г. поддържа жалбата и твърди, че авторството не е доказано по несъмнен начин, че са игнорирани показанията на свид. С., а тези на свид. Д. са превратно изтълкувани. Счита, че не са отчетени чистото съдебно минало, добро процесуално поведение и добри характеристични данни за подсъдимия и затова претендира оправдаване на подзащитния му, намаляване на наложеното наказание или отмяна на решение № 327/15.09.2023 г. на апелативен съд – София и връщане на делото за ново разглеждане.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата от защитника на подсъдимия е неоснователна, а решението на апелативен съд – София намира за правилно и законосъобразно. Наложеното на подс. Г. наказание счита за справедливо. Досежно показанията на свид. С. смята, че те противоречат на приетата фактическа обстановка и са вътрешно противоречиви. Относно оспореното авторство акцентира на показанията на свид. Д., на останалите свидетели, присъствали на мястото на ПТП и спомогнали за изваждането на подсъдимия от автомобила, на заключението на съдебномедицинската експертиза и извършения ДНК анализ. Относно наказанието на Г. акцентира на явно изградените му навици да управлява МПС след употреба на алкохол, позовавайки се на данните за съдебното му минало, за което е реабилитиран и многобройните му наказания по ЗДвП.

Подсъдимият Г. в последната си дума моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

С присъда № 23/01.11.2022 г. по НОХД № 533/2021 г. Софийският окръжен съд е признал подс. Г. Т. Г. за виновен в тва, че на 04.03.2021 г. около 17,45 ч. на първокласен път I – 1 км, в района на км 197, с посока на движение от с. В. към гр. Ботевград при управление на моторно превозно средство – л. а. БМВ, модел Х3 с рег. № ** **** **, син на цвят, собственост на С. Ц. Р., в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 3,29 промила, в нарушение на правилата за движение по пътищата, чл. 5, ал. 3, чл. 42, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2 и чл. 43, т. 4 от Закона за движение по пътищата, като предприел маневра изпреварване на движещо се в дясната пътна лента моторно превозно средство - л. а. „Ауди“ с рег. № ** **** ** без да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварването, навлязъл в пътната лента за насрещно движение, където създал опасност за движещия се в тази лента л. а. „Нисан“ с рег. ** **** **, не се завърнал безопасно в напуснатата пътна лента, поради което последвал удар между управлявания от него л. а. БМВ и движещия се пред него в дясната лента за движение л. а. „Форд“, модел „Мондео“ с рег. ** **** **, управляван от Н. Т. и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Н.. Д., пътник в л. а. БМВ, модел Х3 с рег. № ** **** **, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК го осъдил на пет години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК приспаднал времето, през което подс. Г. Г. е бил задържан. На основание чл. 343г НК лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от седем години. На основание чл. 59, ал. 4 НК приспаднал времето, през което подс. Г. Г. е бил лишен по реда на чл. 69а НПК от възможността да упражнява това право. Осъдил подс. Г. да заплати направените по делото деловодни разноски.

С решение № 327/15.09.2023 г. Софийският апелативен съд е изменил цитираната присъда на окръжен съд - София като увеличил наложеното на подс. Г. Т. Г. наказание от пет на осем години лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС от седем на десет години и потвърдил присъдата в останалата част. На подсъдимия възложил направените във въззивното производство деловодни разноски, направени от частните обвинители М. Д. и Н. Д. по делото за повереника им адв. А..

На първо място е необходимо да се посочи, че пред касационната инстанция в жалбата от защитника са направени възражения за необоснованост, които са дистанцирани от естеството на дължимата проверка. Недопустимо е при първо редовно разглеждане на делото, каквото е настоящото, ВКС да установява нови фактически положения или да извършва свой анализ на доказателствените материали. Наред с това, настоящата инстанция би могла да признае подс. Г. за невиновен, ако установените от долустепенните съдилища факти не са престъпни, какъвто настоящият случай не е. Затова няма как да бъде уважена претенцията на защитника за оправдаване на подсъдимия на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

На следващо място, нужно е да бъде даден отговор на възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение на материалния закон, защото от тяхното констатиране зависи дали ще бъдат обсъждани останалите доводи в жалбата на защитника и частните обвинители.

При извършената проверка от касационния състав не се установи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

В изпълнение за задължението си да провери изцяло законосъобразността на присъдата, Софийският апелативен съд е преценил цялата доказателствена съвкупност. Изводите си относно правно значимите обстоятелства проверяваният съд е изградил на база събраните доказателствени средства, които са анализирани съобразно действителния им смисъл. Не са били подценени нито обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице, нито показанията на свид. С..

От прегледа на решението на Софийския апелативен съд е видно, че той е дал отговор на спорния въпрос относно авторството на деянието. Вярно е, че въззивната инстанция е приела изводите на Софийския окръжен съд относно участието на подсъдимия в деянието и е споделил напълно извършения от първата инстанция добросъвестен и прецизен доказателствен анализ, но това не е недопустим подход. Първостепенният съд е изложил подробни и ясни съображения относно доказателствената стойност на заявеното от подс. Г. и свидетелите Р. и П. от една страна и свидетелите Д., Д., Т., Н., Д., В., както и заключенията на съдебно медицинските експертизи и съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, от друга. Добре е видно, че всички доказателствени източници са оценени съобразно вътрешната им последователност и съответствие с останалия събран доказателствен материал, като е извършена съпоставка относно облеклото на всеки един от возещите се в л. а. БМВ, описаното в огледния протокол облекло на трупа на пострадалия и фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум. В тази връзка апелативният съд не само се е съгласил с анализа, направен от окръжния съд, но е обсъдил съобщеното пред него от свид. С., като е оценил показанията му като вътрешно противоречиви, непоследователни и несъответстващи на приети за достоверни доказателствени средства. На показанията на този свидетел, според защитата, не е отделено нужното внимание, но това нейно твърдение не може да бъде споделено, защото е изградено на базата на несъгласието на страната с извода на съда относно достоверността на заявеното от свидетеля пред апелативния съд и оттам относно авторството на деянието. Право на инстанциите по фактите е да прецени на кои доказателствени материали да се довери. От обстоятелството, че апелативният съд е отхвърлил като ненадеждна информацията, съдържаща се в показанията на свид. С. не може да се направи извод, че това доказателствено средство е игнорирано. Игнориране на едно или друго доказателствено средство е налице, когато не е било подложено на коментар, но не и когато не е прието за достоверно. Показанията на свид. С. са обсъдени самостоятелно и са съпоставени с останалите доказателствени източници и експертни заключения – в частност съдебномедицинска експертиза № 46/2021 г. В жалбата е надценено значението на показанията на свид. С., както и липсата на изрично посочване от свид. Т., В. и Д., че подсъдимият е управлявал л. а. БМВ. Подобно нещо не би могло да се изисква от тях, защото и тримата свидетели категорично сочат, че веднага след катастрофата са възприели тяло, което се показвало от лявата част на предното стъкло на джип БМВ, а свид. Т. впоследствие разбрал, че л. а. БМВ е с десен волан. Освен това, свид. Д. няма и как да заяви, че подсъдимият е управлявал л. а. БМВ, т. к. се е озовал на мястото на произшествието почти веднага след възникването му. Оттук произтича и претенцията на защитата да бъде оправдан подсъдимият на това основание, но тя не може да се уважи. Акцентирането на тази липса и посочването й като основание за оправдаване на Г., на практика води до отричане на събраните по делото доказателства, приети за достоверни – показанията на свидетелите Д., Д., Н., Т., В. и Д., както и заключенията на съдебно медицинските експертизи, ДНК и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи.

Наред с това, от факта, че свид. Р. и П. твърдят, че пред магазина в с. В. пострадалият искал от подсъдимия позволение да управлява автомобила не се доказва самото му управление след това от Д., защото свид. Д. е категорична в това кой е управлявал л. а. БМВ и как са били облечени шофьора и спътника му, а тъкмо нейните показания са били приети за достоверни и обективни. Досежно облеклото на всеки от возилите се в л. а. БМВ Х3 нейните показания намират подкрепа в отразеното в огледния протокол облекло на трупа на пострадалия и фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум.

Не могат да бъдат споделени доводите за допуснати нарушения при проверката и анализа на данните във връзка с авторството на деянието. Аргументът, че е отдадено по-голямо значение на изводите на СМЕ № 46/2021 г. за сметка на игнорираните обяснения на подсъдимия и свидетелски показания на свид. С., Р., М., П. по въпроса кой е управлявал л. а. БМВ в момента на ПТП не намира опора в мотивите. Въззивният съд подробно е анализирал заключението на въпросната експертиза, която според защитата е надценена, но това е сторено поради същественото й значение за преценка на фактите от значение за делото. Съдът внимателно е коментирал същата, съблюдавайки чл. 14 НПК. Тя е съпоставена с останалите доказателствени материали, приети за достоверни, както и с положението на телата след произшествието. В тази връзка инстанциите по фактите са взели предвид и заявеното от свид. Д. относно положението на Г. в автомобила след ПТП и излизането му от него.

Както окръжният, така и апелативният съд изрично са се занимали с нанесените на пострадалия и подсъдимия наранявания, като и двете инстанции последователно са възприели изводите на съдебномедицинската експертиза на живо лице и труп, при които са констатирани различни травматични увреждания. В частност при освидетелстването на подс. Г. са установени абразивни охлузвания, наподобяващи изгаряния, които съотнесени със заключението на ДНК анализа на въздушна възглавница, иззета от волана и установена по нея кръв, произхождаща от подс. Г. и разположението на трупа на пострадалия в автомобила след катастрофата, опровергават заявеното от самия подсъдим и свид. С. за това кой е управлявал л. а. БМВ в момента на катастрофата.

Неоснователна се явява претенцията на защитата за подценяване на заключението на Видеотехническата експертиза. Тя не е подробно коментирана, доколкото заключението й описва пътя на л. а. БМВ, модел Х3, но поради ниската резолюция, ракурса на заснемане и слабата осветеност на кадрите от записващите устройства, те не са годни за идентификация на лица. Тъкмо по тази причина съдът е пристъпил към комплексен анализ на останалата доказателствена съвкупност.

Затова, може да се заключи, че при установяване на фактическата обстановка по делото и обосноваване извода, че подс. Г. е извършител на деянието, за което е предаден на съд, не са допуснати нарушения на процесуалния закон. Освен това, волята на въззивния съд е ясно проследима и не са налице осования за отмяната на постановения от него акт на това основание. По изложените съображения няма как да бъде удовлетворено искането на защитата за отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд.

Претендираният довод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е направен с оглед оспореното авторство на деянието и осъждането на подсъдимия въобще, а не с оглед конкретно вменените правила за движение и причинно-следствената връзка между неспазването им и настъпилия противоправен резултат и формата на вината.

След като е решил въпроса с авторството на деянието апелативният съд е очертал нарушенията на правилата за движение, допуснати от подсъдимия при управление на МПС, като е достигнал до извода за неспазени такива, свързани със забраната за управление на МПС след употреба на алкохол и изпреварване. Неправилно въззивният съд е приел, че е нарушен чл. 5, ал. 3 ЗДвП, защото цитираната разпоредба е обща забрана за управление на МПС след употреба на алкохол и неспазването на посочената норма е част от правната квалификация на деянието по чл. 343, ал. 3 НК. Първото предложение на текста забранява на водачите да управляват моторно превозно средство под въздействие на алкохол или друго упойващо вещество и е относимо към пияното състояние. А в конкретния случай подсъдимият Г. е признат за виновен в извършване на деянието в пияно състояние, поради което употребата на алкохол е елемент от състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 НК.

Относно нарушените правила за изпреварването атакуваният акт не търпи критика. Нарушавайки правилата за движение, уредени в чл. 42, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП, подсъдимият започнал изпреварване на л. а. Ауди, управляван от свид. Н., създал опасност за насрещно движещия се л. а. Нисан, управляван от свид. Д. и като не се завърнал безопасно в своята лента за движение, предизвикал пътно транспортно произшествие с попътно движещия се л. а. Форд, управляван от свид. Т., при което возещият се в л. а. БМВ пътник Д. Д. намерил смъртта си. Следователно, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, квалифицирайки деянието на подс. Г. като престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.

При определяне на наказанието контролираният съд нe е подценил чистото съдебно минало на подсъдимия, на което не следва да се придава по-голямо значение от колкото то реално има. Същото правилно е било отчетено от долустепенните съдилища като смекчаващо отговорността обстоятелство и няма основание нито за повторното му съобразяване, нито е факт, който да налага допълнително смекчаване отговорността на подсъдимия.

Доброто процесуално поведение на привлеченото към наказателна отговорност лице – изразило се в редовно явяване на Г. за съдебните заседания, не предполага намаляване размера на дължимата наказателна принуда, която следва да бъде приложена спрямо него. Това е така, защото, ако не бе имал изрядно процесуално поведение в хода на процеса, щеше да се стигне до замяна на определената му мярка на процесуална принуда с по-тежка с оглед своевременното приключване на производството.

Доводът за полагане на общественополезен труд също не може да постигне целения резултат, защото не е от естество да обуслови налагането на по-леко наказание.

Оплакването за невземане предвид на добрите характеристични данни за подсъдимия е несподелимо. Освен положителни сведения, дадени от съседка на подс. Г. за него, по делото са налични и отрицателни такива, събрани от полицейски служител към РУ – Ботевград. В изготвената от полицейски инспектор характеристика за привлеченото към наказателна отговорност лице Г. се съдържат данни за системна употреба на алкохол. Същите намират подкрепа и в показанията на част от свидетелите по делото. Следователно, претенцията за съобразяване на добрите характеристични данни за подсъдимия при отмерване на наказанието няма как да бъде уважена.

Искането за отчитане в положителна светлина на изказано от подсъдимия пред близките на пострадалия съжаление за кончината му е дистанцирано от материалите по делото. Изразяването на съжаление е нормално и обяснимо поведение на човек, срещащ се с друг, за когото знае, че е загубил близък. От друга страна, съжалението би могло да бъде смекчаващо отговорността обстоятелство, когато е израз на критичното отношение на дееца към стореното. Липсата в съдебния протокол на изречено съжаление от подсъдимия не е третирано от съдилищата като отегчаващо отговорността му обстоятелство, както се твърди в жалбата. Видно е от материалите по делото, че подс. Г. неизменно е отричал авторството на деянието и не е изказал съжаление за смъртта на пострадалия. Това е допустима позиция, която правилно не е отчитана от съдилищата в неблагоприятн за подсъдимия аспект, защото е част от правото му на защита. Признаването на вината и разкаянието за стореното са факти, които имат значение за налагане на по-леко наказание, но в случая такива прояви при привлеченото към наказателна отговорност лице липсват, така, че при индивидуализирането на наказанието на Г. няма неотчетени благоприятни за него обстоятелства.

Неоснователно е оплакването на частните обвинители, че съставлява отегчаващо отговорността на Г. обстоятелство фактът, че не се е опитал да окаже помощ на пострадалия след деянието. Вярно е, че няма установен опит на подсъдимия да окаже помощ на пострадалия след деянието, но за него не съществува подобно задължение поначало. Обратното, в случай, че подс. Г. бе оказал такава – това щеше да се цени като смекчаващо отговорността му обстоятелство.

Не може да се вземе предвид като отегчаващо обстоятелство и твърдяното от частните обвинители целенасочено затрудняване на разследването и разкриване на обективната истина от подсъдимия в хода на целия процес. Избраната от него линия на защита е допустима от НПК и не следва да се третира в негова вреда, т. к. е елемент от правото на защита и дава възможност на неговия носител да участва активно в защита на своите права и законни интереси.

Неправилно въззивният съд е отчел като лоши характеристични данни за подсъдимия и в тази връзка като отегчаващо отговорността обстоятелство предходните осъждания на Г., по които той е реабилитиран. Реабилитацията е факт, който заличава занапред последиците от осъжданията. В този смисъл Р № 83-2015-III н.о. ВКС; Р № 426-2009-II н. о. ВКС и други.

Погрешно контролираният съд е ценил изобщо криминалните регистрации на подс. Г.. Като оставим настрана факта, че по тези, които са се превърнали в досъдебни и съдебни производства, същият е реабилитиран, за останалата една криминална регистрация няма данни да е внасяна в съд с акт на прокурора, а тя е взета предвид от апелативния съд като отрицателна данна за личността му в нарушение на презумпцията за невиновност.

Независимо от описаните неблагополучия в разглежданото решение ВКС намира, че правилно апелативният съд е завишил наказанието лишаване от свобода, което подс. Г. следва да понесе. В тази връзка, допуснатите от него нарушения на правилата за движение е осъществено по начин дълбоко засягащ сигурността на движението по пътищата. Изключително грубо и тежко са нарушени правилата не само за безаварийно маневриране, но и за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, което е в съответствие с приетото от контролирания съд за завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Наред с това, допуснато е и съпътстващо нарушение на правилата за движение, макар и без причинна връзка с настъпилия резултат. Подсъдимият е предприел изпреварване на попътно движещи се два автомобила, като при извършване на маневрата е навлязъл в насрещната лента, в която се е движел друг автомобил, като е попречил на движението му и това е наложило отклоняването на последния. Отделно подс. Г. е управлявал автомобила с превишена скорост, която макар да не е в причинна връзка с деянието, несъмнено е отегчаващо отговорността обстоятелство. Такъв факт е и изключително високата концентрация на алкохол в кръвта – над 6 пъти от минимално необходимото за приемане наличието на признака „пияно състояние“.

Данните по делото безспорно показват, че подс. Г. драстично е игнорирал правилата за движение в настоящия случай. Не са оказали необходимото възпиращо въздействие върху привлеченото към наказателна отговорност лице и многократно налаганите му санкции по ЗДвП, някои от тях в недалечен до пътно транспортното произшествие момент. Поведението му разкрива явно пренебрегване на установените в страната правила за движение. Самият механизъм на пътно транспортното произшествие говори за грубо незачитане на същите и усещане за безнаказаност. От друга страна, внесените корекции в решението на апелативния съд при отмерване на санкцията налагат намаляване на размера на същата. Според настоящия състав следва да бъде отговорено адекватно на стореното от подсъдимия Г. и е нужно той да понесе наказание от шест години лишаване от свобода.

Правилно е било завишено и наложеното на подс. Г. наказание – лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Поведението на подсъдимия, свързано с грубо незачитане на правилата за движение, е в основата на настоящото производство. Тъкмо стореното от Г. предполага едно по-продължително като време наказание лишаване от правоуправление. Доколкото чл. 49, ал. 2 НК повелява, че когато лишаването от права се налага заедно с лишаване от свобода, срокът на първото наказание може да надвишава срока на последното най-много с три години, затова лишаването от правоуправление следа да се намали на девет години. Този значителен срок, през който Г. ще е лишен от това право, ще способства за постигането на целите на чл. 36 НК по превъзпитаването на дееца в насока стриктно спазване на правилата за движение по пътищата и на генералната превенция.

Предявената от частните обвинители явна несправедливост на наказанието с поставянето на акцент върху генералната превенция, доколкото няма несъобразени обстоятелства при оценката на индивидуализацията му, не би могло само по себе си да обуслови извод за необходимост от увеличаване на наказанието на Г.. Генералната превенция не се основава само и единствено върху размера на наказанието. С не по-малко значение са неизбежността на същото и навременното санкциониране на престъпните посегателства.

По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде коригирано в посочения смисъл.

Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 327/15.09.2023 г. по ВНОХД № 238/2023 г. на Софийски апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Г. Т. Г. наказание от осем години лишаване от свобода на шест години и лишаване от право за управлява моторно превозно средство от десет години на девет години.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.