Задължение за възстановяване на прекъснато водоснабдяване при съсобствен двор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 356

София, 11.06.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети април през двехиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4611 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. Л. чрез пълномощника й адвокат Л. П. против решение № 304 от 4.07.2024 г., постановено по гр. д. № 415 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено решение № 72 от 23.01.2024 г.. по гр. д. № 3721/2022 г. на Районен съд - Русе за отхвърляне на предявения от Ц. Л. Л. против Е. Т. В., Р. В. В., „Еми Василева“ ЕООД, Г. В. Й. и М. З. Й. иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят извършвани от тях неоснователни действия, изразяващи се в прекъсване на водоподаването към собствената на ищцата сграда с идентификатор ****, както и да бъдат задължени да възстановят за тяхна сметка „ВиК“ водопроводното отклонение, свързващо този имот с общата водопроводна сградна инсталация, намираща се в собственото на ответниците дворно място, като решението е постановено при участие на „ВиК“ Русе ЕООД като трето лице-помагач на страната на ответниците.

Г. В. Й., М. З. Й., Е. Т. В., Р. В. В., „Еми Василева“ ЕООД оспорват касационната жалба.

С определение № 210 от 19.01.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: дали поддържането на противоправно състояние в собствен имот, с което се създават пречки за ползването на съществуваща самостоятелна сграда с право на строеж в същия имот, представлява „неоснователно действие“ по смисъла на чл. 109 ЗС с цел преценка съответствието на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС по решение № 348 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 903/2011 г., I г. о. и решение № 88 от 21.10.2020 г. по гр. д. № 3238/2019 г., I г. о.

Данните по делото са следните:

Въззивният съд е приел за установено, че ищцата от 2016 г. е собственик на сграда с идентификатор **** с адрес – [населено място], [улица] със застроена площ от 42 кв. м., на един етаж, предназначение-жилищна сграда, разположена в западната част на поземлен имот с идентификатор ***, заедно с право на ползване на съответна прилежаща земя, доколкото е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение.

Ответниците Р. В. В., Е. Т. В. и „Еми Василева“ЕООД са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в [населено място], [улица], на етаж минус 1 в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение обект за обществено хранене; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в етаж 1 на същата сграда, заедно с 172.38/267 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***, ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху всички трайни подобрения, находящи се в поземления имот.

Ответниците М. З. Й. и Г. В. Й. са собственици на мансарден етаж в сграда с идентификатор ****.

Окръжният съд е счел, че са налице доказателства, че за закупената от ищцата сграда е открита партида във „ВиК“ ЕООД, Русе, която през 2017 г. е прехвърлена на нейно име. Липсват писмени доказателства обаче относно водоподаването до сградата, собственост на ищцата, респективно относно водопроводното отклонение до парцела, респективно до всяка от сградите, намиращи се в него, както и свързване по надлежния ред чрез водопроводна тръба на сградата на ищцата с тази на ответниците с оглед твърдението, че имота на ищцата е водозахранен от общия водомер, находящ се в мазата на ответниците Р. В. В., Е. Т. В. и „Еми Василева“ ЕООД. Приел е, че показанията на свидетеля Л., който в периода 1974 – 1994 г. е живял като наемател на „Жилфонд“ в къщата, чийто собственик понастоящем е ищцата, опровергават твърдението й, че между нейната къща и тази, собственост на ответниците, е минавала обща тръба, която е захранвала и двете сгради. Според свидетеля през 1979 г. или 1980 г. е имало авария и е била спукана тръбата пред къщата, в която е живеел и тогава служители на „ВиК“ разкопали „в права линия до оградата“ и сложили нова тръба като захранили къщата отново с вода; тези служители не са разкопавали към голямата къща (която понастоящем е собственост на ответниците) и докато оправяли аварията, не са спирали водата в голямата къща и там продължавало да има вода. Съдът е посочил, че независимо от оспорване на тези показания от страна на третото лице – помагач „Вик“ЕООД-Русе, дружеството не е представило никакви писмени доказателства, че двете сгради са били свързани с водопроводна тръба. Вещото лице по приетата по делото експертиза, също сочи, че липсват документи от които да е видно къде е точката на присъединяване към водопроводното отклонение. При извършеното от вещото лице обследване не е открита дворна инсталация. Вещото лице е установило точката на прекъсване на водоподаването на питейна вода към „малката къща“ (къщата, собственост на ищцата) и то се намира в двора (градината) на заведението под изградена настилка на 2.20 м. от западната граница и на 3.06 м. от северната граница на имота с идентификатор ***. Вещото лице е посочило мястото и в скица към заключението си и видно от същата то е близо до улицата, а не е към къщата, собственост на ответниците. Вещото лице е установило, че водата преминава през тръбата от мазата в къщата на ищцата безпрепятствено, т. е. е прекъсната без да е затапена. В устното си заключение вещото лице е заявило, че липсва прекъсване след общия водомер, който се намира в мазата на ответниците Р. В. В., Е. Т. В. и „Еми Василева“ЕООД.

Съдът е приел, че ищцата не е установила и че именно ответниците, в частност Е. В. е прекъснала водоподаването по тръбата, захранваща къщата на ищцата. Доказателства в тази насока са единствено показанията на св. С. Т., който е дядо на ищцата и живее в тъй наречената „малка къща“. Същият твърди, че ответницата Г. Й. му казала, че Е. В. при ремонта през 2008 г наредила на майсторите да срежат тръбата. Самата ответница Г. Й. чрез становището си по делото отрича да я заявявала подобни факти. Представената документация относно извършеното преустройство в имота на Е. В. и промяна на предназначението на имота през 2008 г, сочи че по отношение на водозахранване на имота е използвано съществуващото водопроводно отклонение и касае водопроводната инсталация в къщата, а не извън нея. Изобщо няма данни тогава (през 2008 г.) или по-късно да се извършвани изкопни дейности в двора, собственост на ответниците, свързани с подмяна на водопроводни тръби. Обстоятелството, че „ВиК“ ЕООД в писмо до ищцата са посочили, че след като дружеството не е спряло водоподаването в къщата на ищцата, то това е направено от „съсобствениците, не е доказателство за този факт

Съдът е посочил, че самата ищца има противоречиви твърдения отосно противоправните действия на ответниците, свързани с прекъсване на водоподаването й. В исковата молба и показанията на св. Т. се твърди, че това е направено при ремонта, свързан с промяна на предназначението на обект в сградата на ответниците, т.е през 2008 г, а в последствие се твърди е е извършено през 2017 г. От друга страна ищцата е станала собственик на сградата през 2016 г., а едва около година след това през 2017 г. е предприела действия по подмяна на партидата. Нито тя, нито св. Т., който живее в сградата, нейна собственост, нямат твърдения дали в имота е имало вода или не преди предприемане на действията по смяна на партидата. Дори и св. Д. Г., от когото ищцата е закупила сградата говори с предположения относно този факт. От друга страна данните при третото лице-помагач сочат, че последното отчитане на вода в тази сграда е извършено през 2002 г. Невярно е твърдението на ищцата, че е заплащала вода, тъй като издадената през 2021 г. фактура за служебно начислена вода е сторнирана, тъй като вода не е ползвана от имота, а и данните по делото сочат, че самата ищцата чрез св. Т., който живее в къщата й са, извършили неправомерни действия по махане на водомера, без да уведомят „ВиК“ ЕООД за това си действие, а и данните от самият свидетел са, че водомера, който бил в шахта в „мазата“ към къщата не бил пломбиран.

По тези съображения въззивният съд е приел, че искът по чл. 109 ЗС е неоснователен.

Въззивното решение е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав, в което е изразено становище за основателност на предявения иск по съображения, че за всеки поземлен имот се допуска само едно водопроводно отклонение към градската водопреносна мрежа и след като общият водомер е поставен в мазата към имота на ответниците, то същите са длъжни да допуснат възстановяването на вътрешната водопроводна връзка на ищцата с това отклонение. Подчертано е, че в случая се касае до претенция за възстановяване на съществувало в миналото положение, а не до учредяване на сервитутно право занапред. Застъпено е убеждението, че водоподаването до имота на ищцата е преустановено именно с извършеното преустройство през 2008 г.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

В практиката на ВКС по решение № 348 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 903/2011 г., I г. о. и решение № 88 от 21.10.2020 г. по гр. д. № 3238/2019 г., I г. о. (на която се позовава касаторската), както и служебно известната на касационния съдебен състав по решение № 61 от 7.06.2018 г. по гр. д. № 2610/2017 г., I г. о., решение № 88 от 21.10.2020 г. по гр. д. № 3238/2019 г., I г. о., решение № 50124 от 08.12.2023 г. по гр. д. № 112/2022 г., II г. о., е дадено тълкуване, че искът по чл. 109 ЗС може да бъде насочен не само срещу лицето, което е извършило неоснователните действия, които ограничават, смущават и пречат на собственика да ползва пълноценно собствената си вещ според нейното предназначение, но и срещу ответник, който поддържа това противоправно състояние.

Тълкуването се възприема и от настоящия касационен състав и е приложимо по настоящото дело.

По основателността на касационната жалба:

Основателни са доводите в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда и и допуснато нарушение на материалния закон.

Въззивният съд не е отчел спецификите на негаторния иск по чл. 109 ЗС и е обсъдил събраните доказателства само от гледна точка твърденията на ищцата относно захранването на двете жилищни сгради с обща тръба и дали е доказано, че същата е била прекъсната от ответниците или някой от тях, като в противоречие с практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване не е формирал извод, дали ответниците като собственици на УПИ, в което е изградена и суперфициарната сграда на ищцата поддържат създаденото противоправно състояние, изразяващо се в липса на водоподаване към суперфициарната сграда.

Не е съобразена и правната теория и практиката на ВКС, които приемат, че негаториният иск е средство за защита срещу всяка пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или поддържане на състояние, накърняващо или ограничаващо/смущаващо допустимото пълноценно ползване на вещта на ищеца според нейното предназначение. Търсената защита с иска по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението и да се ограничава до преустановяване на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава и да ограничава необосновано правата на ответника. Предмет на преценка от съда с оглед на конкретните установени по делото обстоятелства е дали търсената от ищеца защита съответства по интензитет на нарушението и дали чрез нея ще се постигне преследваната цел. Поради това съдът не е напълно обвързан от формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита на собствеността на ищеца. Видът на търсената защита се определя от ищеца, което следва пряко от принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК). Ищецът следва да посочи в какво се състои смущаването на пълноценното упражняване на вещното му право и по какъв начин счита, че следва да бъде преодоляно състоянието и/или да се осуети бъдещо накърняване на правата му. Съдът обаче не е обвързан от заявените от ищеца конкретни искания за тези действия, респ. бездействия. За установяване за какво конкретно поведение следва да бъде осъден ответника по правило са необходими специални знания. Въз основа на експертното заключение се установява конкретното състояние на имота или на имотите на ищеца и ответника, отражението върху правата на ищеца на извършваното от ответника или на състоянието, което той поддържа в собствения си имот, както и необходимите действия/бездействия за преустановяване накърняването на възможността на ищеца да упражнява вещните си права. Когато са необходими специални знания по смисъла на чл. 195 ГПК от ищеца не може да се изисква още в петитума на исковата молба да посочи точно какви действия или бездействия претендира от ответника, за да бъде преодоляно смущаването на упражняването на вещните му права. В такава хипотеза съдът е обвързан само от квалификацията на формулирания петитум – дали се иска възстановяване на предходното преди нарушението състояние чрез премахване на нещо новоизградено или чрез възстановяване на нещо премахнато, или изпълнение на възложено по закон задължение, или чрез друго действие с оглед конкретиката на съответния правен спор; дали се иска бъдещо бездействие с оглед преодоляване на риск от накърняване възможността ищеца пълноценно да ползва собствеността си; дали се иска бъдещо съдействие с оглед възможността ищецът пълноценно да упражнява вещните си права и т.н. Спрямо тази квалификация съдът преценява дали установените чрез експертното заключение или следващи по силата на възложена със закон компетентност конкретни действия, респ. бездействия на ответника попадат във формулирания от ищеца петитум на иска по чл. 109 ЗС и съответно преценява дали искът е изцяло или частично основателен или е изцяло неоснователен. Без значение е дали след експертното заключение (ако вещо лице е било назначено) ищецът е уточнил петитума на иска или не, тъй като задължението на съда да разреши правния спор и именно съдът е този, който в рамките на сезирането, следва да предпише конкретните действия и/или бездействия, дължими от ответника по иска.

В случая безспорно е установено (както е приел и въззивният съд) съществуването на противоправно състояние, изразяващо се в липса на водоподаване към сградата на ищцата. Неправилно е прието обаче, че след като при отстраняване на аварията пред 1979 г. или 1980 г. (за което свидетелства св. Л.) служителите на ВиК разкопали и подменили тръбата „по права линия“ и без да разкопават към голямата къща, то това означава неоснователност на иска, тъй като установява, че имотът на ищцата не е захранен от общия водомер, находящ се в мазата на ответниците Р. В. В., Е. Т. В. и „Еми Василева“ ЕООД. Изводът е необоснован тъй като е направен при липса на данни от къде минава водопроводната тръба, захранваща сградата, в която са самостоятелните обекти на ответниците.

Напълно необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила, поради игнориране на представени по делото доказателства, въззивният съд е отдал правно значение единствено на липсата на писмени документи относно водопроводното отклонение и водопровода към сградата на ищцата. По делото е установено, че застрояването на двете сгради е осъществено през първата половина на двадесети век, сградите са одържавени и притежаваната от ищцата е реституирана. В протокол-опис от 21.09.1954 г. е посочено, че в мазето на тази сграда има водомер, един изравнителен и два спирателни крана, т. е. установено е водоснабдяването й още към момента на одържавяването. Свидетелят Г. (един от реституираните собственици) установява, че към 2001 г., когато е предадено владението въз основа на представеното по делото влязло в сила съдебно решение, сградата е била водоснабдена. Наличието на водоснабдяване до 1994 г., докато е живял в тази сграда, установява и свидетеля Л.. Установено е от приложена към исковата молба фактура от 11.11.2002 г., че по партидата на тази сграда № 68/178 е отчетена консумация на вода. В представения от третото лице-помагач отчетен карнет за партида 178 последното отчитане на консумация на вода е на 27.11.2001 г.

Заключението на приетата по делото съдебна експертиза ясно е показало на скица (на гърба на лист 260 от първоинстанционното дело) местоположението на водопровода, свързващ къщата на ищцата с водопроводното отклонение под улицата (означено и на скицата от подземния кадастър на Община Русе, приложена към исковата молба), както и мястото на прекъсването му настилка на 2.20 м. от западната граница и на 3.06 м. от северната граница на имота, съсобствен на ответниците. Така очертаното трасе съответства на показанията на свидетеля Л. за начина, по който е отстранена аварията през 1979 г. или 1980 г. от служителите на ВиК Русе. Установено е и че мястото, където водопровода в двора е прекъснат се намира под изградена на терена настилка.

Доколкото до края на 2001 г. в сградата, която ищцата е придобила е имало водоподаване, то по правилата на формалната логика следва, че прекъсването е осъществено след този момент.

В обяснителната записка по издаденото на 14.04.2008 г. разрешение за строеж е посочено, че водопроводната връзка за обекта се определя от съществуващото водопроводно отклонение за парцела, като съществуващите поцинковани тръби се подменят с нови ПЕВП – строителните работи са извършени и обекта е въведен в експлоатация. Липсват твърдения за извършвани други работи в двора на мястото, където вещото лице е установило прекъсването на дворния водопровод, поради което следва да се приеме, че прекъсването е извършено при подмяната на тръбите.

Съсобствениците на урегулирания поземлен имот, в който е суперфициарната сграда на ищцата поддържат създаденото противоправно състояние. Неоснователна е тезата на Г. В. Й. и М. З. Й., че не са пасивно легитимирани, тъй като нито се твърди от ищцата, нито се установяват действия или бездействия от тяхна страна, с които да пречат на ищцата да упражнява правата си. От представените по делото строителни книжа във връзка с разрешението за строеж от 14.04.2008 г. е видно, че двете ответници са били възложители на обекта „промзяна предназначението на част от жилищна сграда в офис и заведение за обществено хранене“ и същите са посочени като съсобственици на урегулирания поземлен имот въз основа на нотариален акт № 150, том 56, рег. 62 от 16.12.2008 г. на СВ-Русе в издаваните от СГКК-гр. Русе скици на поземления имот. Следователно и тези ответници поддържат създаденото противоправно състояние, тъй като без тяхно съгласие ищцата не би могла да осъществява действия в дворното място в частта, която е извън площта по чл. 64 ЗС.

Установено е, че прекъсването на водоподаването към сградата на ищцата е станало при извършване на строително-монтажните работи въз основа на разрешението за строеж от 14.04.2008 г. Не е установено обаче това да е станало по нареждане на някой от ответниците. Следователно противоправното им поведение се състои в поддържане на създаденото състояние, лишаваща суперфициарната сграда от водоподаване и неоказване съдействие на ищцата за извършване необходимите работи в собствения им поземлен имот, чрез които да се възстанови водоподаването в суперфициарната сграда. За преодоляването на това състояние ответниците следва да бъдат осъдени да преустановят бездействието си като възстановят прекъснатия водопроводкъм сградата на ищцата за нейна сметка, като само възстановяването на дворната настилка следва да бъде за сметка на ответниците. Приетата след изграждането на дворната или дворните водопроводни инсталации и действаща понастоящем нормативна уредба не задължава собствениците да ги приведат в съответствие с нововъведените изисквания. Следователно ищцата има право да бъде възстановен прекъснатия водопровод, снабдявал сградата й с вода от водопроводното отклонение, намиращо се под улицата и при възстановяване на водоподаването, на ищцата следва да бъде открита самостоятелна партида за отчитане на ползваната вода.

Въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго за уважаване на негаторния иск в посочения по-горе смисъл.

С оглед основателността на иска ответниците следва да възстановят на ищцата направените в съдебното производство разноски общо в размер на 2295.65 евро.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 304 от 4.07.2024 г., постановено по гр. д. № 415 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Еми Василева“ ЕООД, ЕИК 117006165, гр. Русе , [улица], Е. Т. В., ЕГН [ЕГН] и Р. В. В., ЕГТ [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх. 1, Г. В. Й., ЕГН [ЕГН] и М. З. Й., ЕГН [ЕГН] и двете от [населено място], [улица], на основание чл. 109 ЗС, да възстановят прекъснатото водоподаване към сграда с идентификапор ****, собственост на ищцата Ц. Л. Л., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. В, партер, адвокат Л. П., на мястото, посочено на скицата на втора страница на лист 260 от първоинстанционното дело към заключението на съдебната експертиза, която е приподписана от съда и е неразделна част от решението, намиращо се на 2.20 м. от западната граница и 3.06 м. от северната граница на собствения на ответниците поземлен имот с идентификатор *** под изградена настилка, като възстановяването на водоподаването е за сметка на ищцата Ц. Л. Л., а възстановяването на дворната настилка за сметка на ответниците Е. Т. В., Р. В. В., „Еми Василева“ ЕООД, Г. В. Й. и М. З. Й..

ОСЪЖДА „Еми Василева“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] , [улица], Е.Т. В., ЕГН [ЕГН] и Р. В. В., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх. 1, Г. В. Й., ЕГН [ЕГН] и М. З. Й., ЕГН [ЕГН] и двете от [населено място], [улица] да заплатят на Ц. Л. Л., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. В, партер, адвокат Л. П. направените в съдебното производство разноски в размер на 2295.65 евро.

Решението е постановено при участието на „ВиК“ ЕООД – Русе като трето лице помагач на ответниците Е. Т. В., „Еми Василева" ЕООД и Р. В. В..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: