Практика · Върховен касационен съд · 01 Декември 2021
Условия за отмяна на влязло в сила решение поради новооткрити доказателства
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Наследници искат отмяна на влязло в сила съдебно решение за собственост на жилищен имот, като представят неоткрит по-рано нотариален акт от 1975 г. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като документът касае факт, който въобще не е бил твърдян в първоначалния процес и е могъл да бъде представен при полагане на дължима грижа. Освен това представеният акт не би променил изхода на делото с оглед настъпилите по-късно обстоятелства за давностно владение.
Какво приема съдът
Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е допустима само за писмени доказателства относно факти, които са били твърдени по време на процеса, но страната обективно не е могла да докаже; тя не служи за въвеждане на изцяло нови факти или за поправяне на процесуално бездействие и небрежност.
Приложени разпоредби
- чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 307, ал. 2 ГПК
- чл. 65, ал. 1 ПАС
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениеновооткрити писмени доказателстваправо на собственостнотариален актдължима грижа
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 60120 гр. София, 01.12.2021год. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 344 по описа за 2021 год., взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 607931 от 25.11.2020 год., подадена от Д. В. Д. от [населено място] и Л. В. Г. от [населено място], двете чрез пълномощника им адв. Ив. Г., за отмяна на влязло в сила решение № 278 от 29.11.2010 год. по гр. д. № 139/2010 год. на Смолянския районен съд. В молбата се поддържа, че по приключилото производство не е бил представен и обсъждан нотариален акт № 668/1975 год., удостоверяващ разпоредителна сделка на С. К. с първия етаж и 1/2 ид. ч. от избения етаж от жилищната сграда, построена на основание отстъпено право на строеж, в полза на сина й З. Б.. Това доказателство е от изключително съществено значение за спора относно принадлежността на правото на собственост след смъртта на З. Б. през 1977 год., тъй като изключва легитимацията на С. К. за собственик на вече разпоредения имот към момента на изповядане на сделката по нот. акт № 79/2008 год., въз основа на който е решен спора в акатуваното съдебно решение. Според молителите ако този нотариален акт от 1975 год. беше представен по делото, изходът на спора за собствеността на процесния имот би бил друг с оглед последващите разпоредителни действия с него и наследствено правоприемство в полза на баща им, респ. в тяхна полза. С този документ същите са се снабдили след неговата смърт, поради което и с оглед значението му за спора за собствеността на първия жилищен етаж и преустроената изба в жилищната сграда, същите искат отмяна на влязлото в сила решение в тази му част, с която е уважен иска на Р. З. К. срещу наследодателя им В. С. Г. и А. А. Г. за собствеността на този имот. Ответницата Р. З. К., чрез адв. В. Р. първоначално оспорва възможността да се прецени основателността на молбата за отмяна с оглед унищожаване на делото поради изтичане на срока за неговото съхранение и липса на основание за възстановяването му. Впоследствие поддържа становище за липса на релевираното основание за отмяна с оглед на това, че представеният нотариален акт не би променил резултата по спора поради изминалия период от време, както и поради признаване от страна на наследодателя на молителите на правните последици на издадените впоследствие нотариални актове, легитимиращи праводателката на Р. К., както и нея, за собственици. Искането й е молбата да се остави без уважение и й се присъдят направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в настоящият си състав, като прецени доводите на страните, въз основа на данните по делото, намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 9.11.2011год. с постановяване на определение № 411 по гр. д. № 707/2011 год. на ВКС, ІІ г. о. с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 10/2011 год. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен иска на Р. З. К. против В. С. Г. и А. А. Г. за собствеността на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], първия жилищен етаж с идентификатор ***** със застроена площ 85.25 кв. м. и изба, преустроена в жилище със застроена площ 42 кв. м., с идентификатор ***** по кадастралната карта. Съдът приел, че Р. К. се легитимира за собственик на основание договора за продажба на имота от С. К. по представения нот. акт № 79/2008 год., като спорът е бил съсредоточен върху представителната власт по упълномощаването й от последната и релевираното възражение от ответниците за придобивна давност. От представеното съдебно удостоверение изх. № 107 от 20.01.2021 год. на Смолянския районен съд се установява, че гр. д. № 139/2010 год., по което е постановено решение № 278 от 29.11.2010 год., чиято отмяна се иска с подадената молба, е унищожено поради изтичане срока за съхранение по чл. 65, ал. 1 ПАС, обн. ДВ бр. 91 от 23.10.2020 год. Независимо от липсата на делото, по което е постановено атакуваното с молбата решение, с оглед приетото в постановеното определение № 539 от 13.07.2021 год. по ч. гр. д. № 2356/2021 год. на друг състав на ІІ г. о. на ВКС, че е съществувала обективна възможност за преценка основателността на молбата, настоящият състав приема следното: Действително, от съдържанието на представените съдебни актове не се установява обсъждане на приложения към молбата за отмяна нотариален акт № 668 от 1975 год., макар и от данните в решенията да е видно, че ищцата Р. К. е продала наследството на баща й З. Б. на С. С. /негова сестра и нейна леля/ с договор от 1985 год., вписан на 11.03.1985 год. Представени и обсъждани са и последващи нотариални актове, в т. ч. и констативен такъв в полза на С. К. от 1989 год. относно имотите, предмет на разпоредителната сделка в полза на ищцата по делото Р. К.. Поддържаната от молителите теза се основава на значението на нотариалния акт от 1975 год. за спора относно принадлежността на правото на собственост след смъртта на З. Б. през 1977 год., тъй като изключва легитимацията на С. К. за собственик на вече разпоредения от нея имот към момента на изповядане на сделката по нот. акт № 79/2008 год. и легитимира за собственик приобретателката по продажбата на наследството на З. Б. от страна на дъщеря му Р., ищца в приключилото съдебно производство. Този факт е установен в него и е обсъждан в мотивите на решението по спора, а се установява и от представения договор от 11.03.1985 год., вписан на същата дата. Прието е, че предмет на продажбата на наследството са наследствените права на З. Б. – 1/3 ид. ч. от имота, но не и от жилищната сграда, която била изключителна собственост на С. К.. Действително, ако беше представен нотариалния акт № 668/1975 год. изводът относно предмета на продажбата на наследството на З. Б. би бил друг, но релевантен е въпросът дали това би променило изхода на спора по приключилото производство по гр. д. № 139/2010 год. на Смолянския районен съд с оглед останалите обсъждани в него доказателства. Ответниците в него – В. С. Г. и А. А. Г., не са се позовавали на този нотариален акт, независимо, че са оспорвали принадлежността на правото на собственост у праводателката на ищцата – С. К.. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Т. е. предвидената в тази законова разпоредба правна защита е за онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия процес. В случая, на тази защита не се позовава другата ответница в приключилото производство – А. Г., а наследниците на починалия ответник В. Г.. И двамата ответници в процеса не са релевирали продажбата по сега представения нотариален акт като релевантен факт по предявения срещу тях иск за собственост. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са както новооткрити, така и новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни по време на висящността на призводството, но не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на тези документи. Настоящата хипотеза не е такава. Дори и незнанието на ответниците за този документ не може да обоснове наличие на релевираното основанието за отмяна, тъй като при нормално положена дължима грижа същият би могъл да бъде представен, още повече, ответниците са се позовавали на липса на собственост у праводателката на ищцата по приключилото дело. Следователно, непредставянето на нотариалния акт от 1975 год. по време висящността на приключилото производство не обосновава извод за основателност на молбата за отмяна, тъй като е неотносимо. С оглед обсъждането в съдебните актове по приключилото производство на представени писмени доказателства, установяващи право на собственост у прехвърлителката С. К. към по-късен момент - 1989 год., т. е. налице е период, достатъчен да обоснове извод за давностно владение в нейна полза /по нот. акт № 79 от 2008 год., на който основава правата си ищцата по това производство Р. К./, е обоснован и изводът на решаващия съд за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. Представеният сега нотариален акт не би могъл да има значение за този извод във влязлото в сила решение по спора за собствеността, тъй като с него се релевира нов факт, необсъждан в производството и обосноваващ съответна защита на другата страна. Дори и този факт да е имал значение за възникването, съществуването и погасяването на субективни права и задължения на страните в правоотношенията по спора за собствеността, той не е бил предмет на спора по влязлото в сила решение, поради което и е преклудиран с приключване на производството. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство за предприемане на друга, различна защита по приключил с влязло в сила решение спор, нито е средство за поправка на допуснати грешки и небрежност в осъществената такава, в частност при попълване на делото с релевантни факти и относими доказателства. Поради горните съображения подадената молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на спора молителите следва да заплатят на ответницата в настоящето производство направените от нея разноски в размер на сумата 1 200 лв., представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на л. 90 от настоящето производство. Водим от горното, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. В. Д. от [населено място] и Л. В. Г. от [населено място], двете чрез пълномощника им адв. Ив. Г., молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 278 от 29.11.2010 год. по гр. д. № 139/2010 год. на Смолянския районен съд. Осъжда Д. В. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Л. В. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплатят на Р. З. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски в размер на 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.