Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2024

Недействителност на потребителски кредит при размер на шрифта под 12

Върховен касационен съд · 01 Януари 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Банка предявява иск за дължими суми по предсрочно изискуем потребителски кредит. Кредитополучателят възразява, че договорът е недействителен, тъй като шрифтът му е по-малък от изискуемия по закон размер 12. Върховният касационен съд приема, че договорът е недействителен заради шрифт от 11,6 пункта, поради което клиентът дължи единствено връщане на чистата главница без договорени лихви и такси.

Какво приема съдът

Изискването за размер на шрифта не по-малък от 12 е императивно и се преценява върху хартиения носител без математическо закръгляне, като нарушението му води до недействителност на целия потребителски кредит и задължение за връщане само на главницата.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

потребителски кредитразмер на шрифтанедействителност на договорвръщане на главницаотпадане на лихви

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за съществуване на вземането * договор за потребителски кредит * недействителност на договор * предсрочна изискуемост

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50084

гр.София, 09.01.2024г.

в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 875 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Г. А., [населено място], срещу решение № 42/26.01.2022 г. по в.т.д. № 762/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 260172/23.04.2021 г. по т.д. № 351/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК вземането на „Юробанк България“ АД, [населено място], срещу А. Г. А., произтичащо от договор за потребителски кредит № FL850559/12.04.2017 г., в общ размер на 43 932,20 лв., от които: сума от 36 862,41 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането; сума от 4753,25 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 12.01.2018 г. до 19.04.2019 г.; сума от 2138,42 лв. – мораторна лихва за периода от 12.01.2018 г. до 26.05.2019г.; сума от 178,12 лв. – такси за периода от 12.01.2018 г. до 26.05.2019 г., за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 5082/06.06.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9386/2019 г. на Пловдивски районен съд.

Касаторът поддържа, решението е постановено в нарушение на нормите на чл.10, ал.1; чл.11, ал.1, т.9 и чл.14, ал.1 и 2 ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен, а въззивният съд неправилно е уважил исковата претенция. Въвежда и довод, че искът е предявен на договорно основание и не следва да се уважава и за вземането за главницата. Претендира разноските за производството.

Ответникът оспорва жалбата, като възразява, че обжалваното решение съответства на приложимия материален закон. Моли да му се присъдят разноските за касационната инстанция.

С определение № 50315/10.05.2023 г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК.

Върховният касационен съд, Търговско отделение констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че между страните по спора съществува облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски кредит № FL850559/12.04.2017 г. Във връзка с въведеното от ответника възражение относно недействителността на договора на основание чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК поради неспазен размер на текстовата част на шрифта, решаващият съдебен състав е съобразил Директива 2008/48/ЕО и практиката на СЕС и е приел, че липсва противоречие между въведеното с чл.10, ал.1 ЗПК изискване всички елементи от договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по – малък от 12, и разрешенията, дадени с директивата. Съобразил е основното и допълнително заключение на съдебно – техническата експертиза, според което размерът на шрифта на текстовата част на договора навсякъде е 11,6, като при съвременните методи на отпечатване чрез компютър съществува възможност размерът на изображението да се промени при отпечатването, но това не се забелязва с просто око, както и че в някои софтуерни продукти няма възможност в момента, в който се форматира текстът, да се избере число, различно от половин единица. С оглед на това въззивният съд, изтъквайки, че размер 12 е доста условен, както и изхождайки от математическите правила, според които 11,6 се отнася към 12, е достигнал до извода, че правилото на чл.10, ал.1 ЗПК относно размера на шрифта е спазено. В допълнение е отбелязал, че съществуват обективни обстоятелства, които могат да доведат до намаляване на шрифта, които не могат да се вменят във вина на банката при изпълнение на задължението за отпечатване на договора в определения от закона шрифт по смисъла на общото правило на чл.81, ал.1 ЗЗД, въпреки че банката следва да положи грижата на добрия търговец при изпълнение на задълженията си. Въззивният съд е приел за неоснователни и възраженията на ответника за недействителност на договора и на останалите заявени от касатора основания – за нарушения по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.14, ал.1 и 2 ЗПК.

Съобразявайки, че кредитът е обявен от банката за предсрочно изискуем на 19.04.2019 г., както и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, решаващият състав е заключил, че задълженията на ответника по договора за кредит са в размер на сумата от 36 862,41 лв. – главница, сумата от 4753,25 лв. – възнаградителна лихва от 12.01.2018 г. до 19.04.2019 г., както и сумата от 2138,41 лв. – дължими мораторни лихви по чл.9 от договора от 12.01.2018 г. до 26.05.2019 г.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, е формирана практика на ВКС, в която е прието, че при нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК относно шрифта договорът за кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК и потребителят връща само чистата стойност на кредита без лихва или други разходи: решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855/2021 г. на ІV г.о., решение № 50206/25.11.2022 г. по гр.д.№ 3578/2020 г. на ІІІ г.о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на І т.о. и решение № 50162/10.01.2023 г. по т.д.№ 550/2022 г. на ІІ т.о.

Настоящият състав на ВКС споделя тази практика на касационната инстанция по изложените в решенията съображения, а именно, че Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити предвижда (съображение 9 от преамбюла), че за държавите – членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни национални норми, само доколкото съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Според чл.10, пар.1 от директивата договорите за потребителски кредит следва да се изготвят на хартиен или друг траен носител, като националните правила уреждат действителността на сключването на договорите за кредит. С Определение на Съда на Европейския съюз по дело С-535/2020 е дадено тълкуване в смисъл, че чл.10, пар.2 и чл.22, пар.1 от Директива 2008/48/ЕО допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Изводът, който се налага е, че въведеното в чл.10, ал.1 ЗПК изискване за размера на шрифта, както и последицата при неспазването му – недействителност на договора, съответстват на правото на Европейския съюз.

В контекста на настоящия спор и според формираните изводи на въззивния съд дадените разрешения следва да се допълнят, че изискването за размера на шрифта на договора следва да се преценява според носителя, на който е сключен договорът. Възможните конверсии при изготвяне на договора на електронен носител и при отпечатването му хартия не следва да се преценяват като обстоятелства, дерогиращи изискването за размер на шрифта на договора не по-малък от 12 съгласно чл.10, ал.1 ЗПК. При преценката за размера на шрифта на договор, сключен на хартиен носител, изследването следва да се извърши върху хартиения документ, без математическо закръгляне на резултата от измерването.

По същество на касационната жалба.

Предвид отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационно обжалване, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилни са изводите на решаващия състав, че съществуващите обективни обстоятелства – промяна на размера на изображението след отпечатването и невъзможността при форматиране на текста на електронно устройство да се избере за размер на шрифта число, различно от половин единица, не могат да се вменят във вина на банката. Полагането на грижата на добрия търговец, както е посочил и въззивният съд, изисква съобразяване на всички обстоятелства, които са относими към въведените от закона изисквания. Математическото закръгляне на измерения размер на шрифт от 11.6 към 12 не съответства на законовото правило, според което размерът на шрифта следва да е не по-малък от 12, а съображенията, че тази разликата в размера е незначителна, не са относими при прилагане на императивното законово правило. По делото е установено от заключението на вещото лице, че в текста на договора, отпечатан на хартия, е използван безсерифен шрифт от типа на „Калибри“ с размер от 11,6 pt – според стандартната единица за мярка на големината на шрифта, използвана в печатната индустрия. Нарушаването на нормата на чл.10, ал.1 ЗПК има за последица недействителност на целия договор за кредит съгласно чл.22 ЗПК, поради което не следва да се обсъждат останалите основания за недействителност на договора. Същите касаят изменението на възнаградителните лихви и уведомяването на кредитополучателя за тях, докато по силата на чл.23 ЗПК при недействителност на договора потребителят връща единствено чистата стойност на кредита без лихва или други разходи.

На основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени и да се постанови ново решение, с което да се отхвърлят претенциите за установяване съществуването на вземания за възнаградителни и мораторни лихви, както и за разноски. Въззивното решение в частта, с която е признато за установено съществуването на вземане на банката за непогасената главница в размер на 35048,75 лв. следва да се остави в сила, а в останалата част до 36862,41 лв. – да се отхвърли. Сумата на главницата е определена като от предоставената сума от 40000 лв. се приспаднат всички направени плащания в размер на 4951,25 лв.

По разноските. Направените от касатора разноски в производството по представения списък по чл.80 ГПК са в размер на 16857,43 лв., а от ответника – 11023,28 лв., включително разноските за заповедното производство. Съобразно с изхода от спора ответникът следва да заплати на касатора сумата от 3408,71 лв., а касаторът на ответника – 8794,28 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 42/26.01.2022 г. по в.т.д. № 762/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която, след отмяна на решение № 260172/23.04.2021 г. по т.д. № 351/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК вземането на „Юробанк България“ АД, [населено място], срещу А. Г. А., [населено място], произтичащо от договор за потребителски кредит № FL850559/12.04.2017 г., за сумата, представляваща разлика между сумата от 36 862,41 лв. и дължимата главница от 35048,75 лв.; за сумата от 4753,25 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 12.01.2018 г. до 19.04.2019 г.; сумата от 2138,42 лв. – мораторна лихва за периода от 12.01.2018 г. до 26.05.2019г. и сумата от 178,12 лв. – такси за периода от 12.01.2018 г. до 26.05.2019 г., за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 5082/06.06.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9386/2019 г. на Пловдивски районен съд, както и в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, за признаване за установено съществуването на вземания на „Юробанк България“ АД, [населено място], срещу А. Г. А., [населено място], произтичащи от договор за потребителски кредит № FL850559/12.04.2017 г., за сумата, представляваща разлика между сумата от 36 862,41 лв. и дължимата главница от 35048,75 лв.; за сумата от 4753,25 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 12.01.2018 г. до 19.04.2019 г.; сумата от 2138,42 лв. – мораторна лихва за периода от 12.01.2018 г. до 26.05.2019г. и сумата от 178,12 лв. – такси за периода от 12.01.2018 г. до 26.05.2019 г., за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 5082/06.06.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9386/2019 г. на Пловдивски районен съд

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 42/26.01.2022 г. по в.т.д. № 762/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която, след отмяна на решение № 260172/23.04.2021 г. по т.д. № 351/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК вземането на „Юробанк България“ АД, [населено място], срещу А. Г. А., [населено място], произтичащо от договор за потребителски кредит № FL850559/12.04.2017 г., за сумата от 35048,75 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането, за която са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 5082/06.06.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9386/2019 г. на Пловдивски районен съд.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, [населено място], [улица], да заплати на А. Г. А., [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 3408,71 лв. (три хиляди четиристотин и осем лева и седемдесет и една стотинки) – разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част на претенцията.

ОСЪЖДА А. Г. А., [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати „Юробанк България“ АД, [населено място], [улица], сумата от 8794,28 лв. (осем хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки) – разноски за производството, включително заповедното, съразмерно на уважената част от претенцията.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.