Отмяна на влязло в сила съдебно решение при оспорено пълномощно на адвокат

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нарушено право на участие

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

гр.София, 17.03.2025г.

в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2059 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.

Образувано е молба на Ж. Р. Р. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила решение № 562/30.05.2023 г. по гр.д. № 739/2022г. на Пернишки районен съд и решение № 15/19.01.2024 г. по в.гр.д. № 605/2023 г. на Пернишки окръжен съд. С въззивното решение Пернишкият окръжен съд, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от настоящия молител иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за разликата над сумата от 5839,44 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв. и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 384,43 лв. до сумата от 1813,05 лв.

Молителят въвежда основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Твърди, че е сключил договор с адвокат А. С. и адвокат Д. Й. за завеждане на дело срещу „Б. 09“ ООД, но не разполага с неговия екземпляр от договора. След приключване на делото в първата инстанция молителят имал разговор с адвокат Й. през месец октомври 2023 г., в който обсъждали дали да се подаде въззивна жалба. Молителят заявява, че той искал решението да се обжалва за сумата над уважения размер от 25000 лв. поради дадената от баща му временна помощ на дружеството над 500000 лв., но адвокатът му казал, че постигнатият резултат е добър. Въведени са и твърдения, че първоначалната уговорка между него и адвоката била искът да се увеличи до размера, установен от вещото лице, каквито действия не били предприети от адвоката. Молителят не е знаел за воденото от негово име въззивно дело, не е бил уведомен за образуването му, не е бил призован за откритото съдебно заседание, не му е бил връчен препис от въззивното решение, не е бил надлежно представляван във въззивното производство от адв.Д. Й., доколкото не е подписал представените по делото и изходящи от него договор за правна защита и съдействие № 909641/16.10.2023 г. и пълномощно от 16.10.2023 г., както и адвокатът не оспорил изслушаното пред въззивния съд ново заключение на вещото лице. Молителят оспорва подписите си в договора и пълномощното от 16.10.2023 г.

Според молителя допуснатите нарушения на процесуалните правила от Окръжния съд в [населено място] се изразяват в: изпращане на призовка за насроченото първо заседание по делото на 31.10.2023 г. на съдебен адрес на адв.Й., без той да има пълномощно по делото, като призовката е следвало да бъде изпратена на адреса на молителя; не е извършена проверка дали адвокатът е упълномощен за представителство пред първата инстанция; в съдебното заседание на 31.10.2023 г. е даден ход на делото, но адв.Й. е закъснял и до явяването му извършените процесуални действия са без представителна власт, каквито са и връчването на въззивната жалба и подаването на отговор от адвоката.

Ответникът „Б.-09“ ООД изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Счита, че не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като във връзка с това изрично оспорва твърденията на молителя, че въззивното дело е водено без негово знание и без надлежно учредена представителна власт. Поддържа, че призоваването на молителя е осъществено на посочения от него съдебен адресат, както и че липсвал интерес от обжалване на първоинстанционното решение, адвокатът и клиентът са били във връзка по време на разглеждане на делото във въззивната инстанция и молителят е бил надлежно представляван. Претендира разноски за настоящото производство.

С определение № 2718/18.10.2024 г. ВКС прие молбата за отмяна за допустима и допусна събирането на доказателства.

Върховният касационен съд, състав на І т.о. квалифицира молбата за отмяна като подадена на основание чл.303, ал.1, т.5, пр.1 и пр.2 ГПК – молителят вследствие на нарушение на процесуалните правила е лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван.

С оглед на въведеното основание за отмяна по делото се установяват следните факти:

С първоинстанционното решение искът по чл.125, ал.3 ТЗ е уважен в размер на частично предявената претенция от 25000 лв. (обща сума в размер на 300000 лв.), като съдът е възприел единия от вариантите на заключението на счетоводната експертиза, според който равностойността на наследения от ищеца Р. дружествен дял е в размер на 37082,88 лв. (при евентуално отписване като погасено по давност вземане от 568100 лв.), като са приспаднати доброволно платените от дружеството 10000 лв. Въззивният съд е изменил решението, като е приел, че равностойността на дружествения дял е в размер на 15839,44 лв. по друг вариант на заключението с оглед на различното счетоводно отразяване в пасива на баланса на дружеството на сума от 568100 лв. – първоначално в „Други заеми и дългове“ и след това в „Собствен капитал“ и също е приспаднал доброволно платената сума от 10000 лв.

Исковата молба за образуване на гражданско дело пред Пернишкия районен съд е подадена на 25.02.2022 г. и е подписана лично от Ж. Р. Р.. В титулната част като пълномощници са посочени адв. А. С. и адв. Д. Й., както и техния адрес в [населено място] и телефонен номер. Според описанието с молбата се представя адвокатско пълномощно, което не се намира по делото.

В първоинстанционното производство молителят е уведомяван чрез посочения съдебен адресат в [населено място], а адв. Й. е подавал молби по делото, включително с документи за внесени депозити за вещо лице и се е явявал в откритите съдебни заседания. Съобщение за изготвяне на решението е връчено на молителя чрез адв. Й. на съдебния адрес на 19.06.2023 г.

Въззивната жалба, подадена от „Б. 09“ ООД, е връчена също чрез посочения съдебен адресат – адв.Й., който в открито съдебно заседание на 31.10.2023 г. е изпълнил указанията на съда по разпореждане от 02.10.2023 г. за представяне на банковата сметка на молителя. В това заседание е представено и оспореното в настоящото производство пълномощно от 16.10.2023 г. Адвокат Й. е закъснял за съдебното заседание, за което е бил призован, но е изразил становище по жалбата и му е била предоставена възможност за представяне на писмени бележки. След отмяна на определението за даване ход на делото по същество адв. Й. е депозирал становище по представеното допълнително заключение на вещото лице.

Видно от заключението на почерковата експертиза подписите за „Клиент“ в договор за правна защита и съдействие № 909641 от 16.10.2023 г. и пълномощно от името на Ж. Р. Р. не са положени от Ж. Р. Р..

С адвокатско пълномощно, представено в открито съдебно заседание на 27.01.2025 г. пред ВКС Ж. Р. Р. е упълномощил адв.А. С. и адв. Д. Й. да го представляват. Молителят не оспори подписа си на пълномощното и неговото съдържание.

С договор за правна защита и съдействие от 21.02.2022 г. Ж. Р. Р. е възложил на адв. Д. Й. и адв. А. С. да му оказват правна помощ и съдействие, изразяващи се в защита на законни права и интереси, произтичащи от наследство, оставено от бащата на възложителя и други действия при уговорено възнаграждение от 1400 лв. за депозирана искова молба срещу „Б. 09“ ООД и 7% върху събраните суми. Подписът на Р. на договора е оспорен, но не са ангажирани доказателства във връзка с оспорването.

В разпечатка от кореспонденция по „Вайбър“ между молителя и адв. Й. е отразено, че Р. е предоставил на адвоката си банковата си сметка, като съобщението е от 27.10.2023 г.

По делото като свидетел е разпитан адв. Й., който обяснява, че молителят се срещнал с него и с адв. С. във връзка с наследството на дружествени дялове от „Б. 09“ ООД, като на Р. било разяснено, че по делото следва да има експертиза, за да се разбере какво се е случило в счетоводство и затова бил заведен частичен иск. Пълномощното за водене на делото било изготвено на бял лист А4 и представено с исковата молба. Това е пълномощното, чийто втори екземпляр свидетелят представя по делото. Исковата молба била изготвена от свидетеля, но подписана от молителя, който я депозирал в съда. Искът бил уважен от първоинстанционния съд и нямало какво да се обжалва, но ако имало жалба от другата страна, делото щяло да продължи в окръжния съд. Във въззивната инстанция имало заседание по делото, като след дадени указания от съда, Р. предоставил на свидетеля банковата си сметка. Пълномощното от 16.10.2023 г. било представено с оглед на уговорения хонорар за въззивната инстанция и било подписано от свидетеля за адвокат. Подписът за клиент не бил положен пред адвоката, тъй като Р. не можел да го посети в кантората му и Й. дал целия кочан на лице, което било представител на Р.. Това лице, което свидетелят не познава, му върнало подписаното пълномощно пред Съдебната палата в [населено място] преди датата на заседанието.

Върховният касационен съд намира, че молбата за отмяна е неоснователна.

За да е налице въведеното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5, пр.1 и пр.2 ГПК следва да се докаже, че страната, вследствие на нарушение на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в делото и не е била надлежно представлявана.

По делото е установено, че пълномощното, което е представено пред въззивната инстанция с дата от 16.10.2023 г. не е подписано от лицето, посочено за упълномощител – настоящия молител Ж. Р. Р., но независимо от това не са налице основания за отмяна на влязлото в сила въззивно решение.

Надлежното упълномощаване на адв.Й. за процесуално представителство по делото произтича от адвокатското пълномощно, представено в настоящото производство. Молителят не оспорва автентичността на документа, както и обема на представителната власт на адвоката, в която се включва и процесуално представителство за водене на делото пред първоинстанционния съд. Оспорвания на представителството, осъществявано от адв. Й. пред първоинстанционния съд, не са заявени, като молителят изрично посочва този факт в молбата за отмяна. Обемът на представителната на власт на двамата пълномощници произтича от изявленията в пълномощното, според които представителство се осъществява „пред съдебни и други органи и организации, във връзка с правата ми на наследник по открито наследство на Р. Г. Р.“, както и „да депозират молба/и, искания и да инициират всякакви производства срещу всички лица, засегнали по какъвто и да е бил начин мои права и законни интереси, както и да ме представляват по образуваните дела“.

Молителят не оспорва и обстоятелството, че с адв.Й. са поддържали връзка – той е бил известен за първоинстанционното решение, както и са дадени разяснения от пълномощника му, че ако има жалба от другата страна, делото ще продължи в окръжния съд. Не могат да бъдат приети за достоверни твърденията на молителя, че той не се е съгласявал първоинстанционното решение да не се обжалва, тъй като както посочва свидетелят Й., а това се установява и от делото, искът е бил предявен като частичен и е уважен от Пернишкия районен съд в заявения размер от 25000 лв. По време на висящността на делото пред окръжния съд молителят е изпратил на адвоката номера на банковата си сметка – на 27.10.2023 г., след дадени указания от въззивния съд с разпореждане от 02.10.2023 г. за представянето й, а не във връзка с първоинстанционното решение, както е заявил в съдебно заседание пълномощникът на молителя. Разпореждането е съобщено на адв.Й. на 11.10.2023 г., а въззивната жалба му е връчена на 24.08.2023 г., поради което твърдението на молителя, че банковата сметка е изискана при разговори дали първоинстанционното решение да се обжалва или не и при неизвестност ще бъде ли подадена жалба от насрещната страна, е нелогично, тъй като към този момент решението на районния съд е било постановено, но не е влязло в сила, за да подлежи на изпълнение. С разпореждането окръжният съд е дал указания за отстраняване на нередовност на исковата молба по чл.127, ал.4 ГПК.

С изложените в молбата за отмяна твърдения молителят оспорва представителната власт на адв.Й. за въззивната инстанция. Описаните действия във връзка с евентуално обжалване и предоставянето на банковата сметка сочат, че молителят е бил запознат от адвоката с развитието на делото, но правно значение за надлежното представителство на молителя пред въззивната инстанция има учредената представителна власт с пълномощното, което не е оспорено от молителя. В текста на пълномощното изрично е посочено, че при съмнение в обема на представителната власт, същата следва да се тълкува разширително в полза на упълномощените адвокати. Представителната власт не е ограничена до водене на делото в първата инстанция, а по силата на чл.34, ал.4 ГПК пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции. Пълномощното е общо, като адв.Й. не е извършвал действия от кръга на посочените в чл.34, ал.3 ГПК, за които се изисква изрично пълномощно.

Оспорванията на представителната власт на адв. Й. пред въззивния съд са свързани и с твърденията за лишаване на молителя от възможност да участва в делото.

Независимо от упълномощаването адв. Й. е посочен като съдебен адресат по делото съгласно чл.39, ал.1 ГПК, поради което призовката за насроченото първо заседание по делото на 31.10.2023 г. е изпратена на него, както са изпратени и въззивната жалба и разпореждането с указанията за представяне на банковата сметка. В това заседание даването на ход на делото до явяването на адв.Й., който е закъснял, и другите процесуални действия са на съда и на пълномощника на насрещната страна и са осъществени с оглед на редовното призоваване на настоящия молител. Доводът, че извършените до този момент процесуални действия са без представителна власт, е несъстоятелен, тъй като нито молителя, нито адв. Й. са участвали в заседанието. Проверка дали адвокатът е упълномощен за представителство пред първата инстанция за връчване на съобщения от въззивния съд не е била необходима с оглед на качеството му и на съдебен адресат.

Процесуално нарушение, свързано с надлежното представителство, е допуснато от първоинстанционния съд, предвид липсата по делото на писмено пълномощно по смисъла на чл.33 ГПК. Във въззивната инстанция е било представено пълномощното от 16.10.2023 г., но независимо от доказаната неавтентичност на този документ, молителят е бил надлежно представляван пред окръжния съд с оглед на изложените от настоящия състав обстоятелства – учредената представителна власт до приключване на делото във всички инстанции с пълномощно, което не е оттеглено и установените от настоящия състав факти за поддържана връзка между адвоката и клиента. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК изисква да е нарушено правото на участие на добросъвестната по делото страна както лично, така и чрез пълномощник с учредена представителна власт.

Върховният касационен съд приема, че при надлежно учредено представителство на страната допуснатите от пълномощника пропуски или грешки в защитата не се обхващат от заявеното основание за отмяна.

По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Молителят следва да заплати направените от ответника разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение по договор от 19.07.2024 г., фактура от 22.07.2024 г. и платежно нареждане от 23.07.2024 г. Възражението на молителя за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 6000 лв. по чл.78, ал.5 ГПК е основателно. Възнаграждението е уговорено за изготвяне на отговор на молбата за отмяна и за процесуално представителство, каквито са осъществени от адвоката. Делото пред ВКС е усложнено с оглед събирането на доказателства, както писмени, така и заключение на вещо лице и разпит на свидетел, което представлява нетипично развитие на производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения, но от друга страна, уговореното възнаграждение е на значителна стойност спрямо материалния интерес, поради следва да се намали до сумата от 4000 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ж. Р. Р. от [населено място] за отмяна на влезлите в сила решение № 562/30.05.2023 г. по гр.д. № 739/2022г. на Пернишки районен съд и решение № 15/19.01.2024 г. по в.гр.д. № 605/2023 г. на Пернишки окръжен съд.

ОСЪЖДА Ж. Р. Р., [населено място], [улица], ет.3, ап.9, да заплати на „Б. 09“ ООД, [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева) – разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.