Допълване на съдебно решение при непроизнасяне за пълен период на лихва за забава

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50069

СОФИЯ, 23.10.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шести юни две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2252/2022 г. година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 50081 от 13.03.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 147 от 07.02.2022 г. по в.гр.д. № 853/2021 г. на Софийски апелативен съд. С него е оставено без уважение искането на А. Й. Т. за допълване на постановеното по делото решение № 1078 от 27.10.2021 г., като в диспозитива бъде изрично посочено, че се потвърждава първоинстанционното решение и в частта, с който е присъдено обезщетение по чл. 86 ЗЗД за целия период от датата на непозволеното увреждане - 07.06.2011 г. до предявяване на исковете по чл. 45 ЗЗД. Със същото въззивно решение е допуснато поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1078 от 27.10.2021 г. по гр.д. № 853/2021 г. на Софийски апелативен съд относно периода на обезщетението за забава на плащането на главниците, като е постановено вместо “03.06.2013 г. до 03.06.2016 г.“, да се чете „07.06.2011 г. до 03.06.2013 г.“

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е очевидно неправилно. Счита, че въззивният съд не се е произнесъл относно дължимостта на обезщетението за забава за целия период от датата на деликта до предявяване на иска за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, тъй като е посочил, че потвърждава първоинстанционното решение само в частта за обезщетението за забавено плащане от 03.06.2013 г. до 03.06.2016 г., т.е. липсва произнасяне за периода от 07.06.2011 г. до 03.06.2013 г. На следващо място поддържа, че в решението за поправка на очевидна фактическа грешка отново е допусната фактическа грешка относно периода, за който се присъжда обезщетението за забава, тъй като вместо „07.06.2011 г. - 03.06.2016 г., е посочено „ 07.06.2011 г.- 03.06.2013 г.“.

Ответникът по касация М. А. Т. в писмен отговор на касационната жалба е изразил становище, че същата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 5367 от 10.09.2020 г. по гр.д. № 6761/2016 г. на Софийски градски съд М. А. Т. е осъден да заплати на А. Й. Т. сумата 41 571.20 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди; сумата 8 428.80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди; общо сумата 25 509.96 лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците за периода от 07.06.2011 г. /датата на непозволеното увреждане/ до 03.06.2016 г./ датата на предявяване на исковете/; законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане, както и направените от А. Т. съдебни разноски пред Софийски градски съд в размер на 2 640 лв.

Това решение е било обжалвано с въззивна жалба от М. А. Т.. В жалбата е формулирано искане същото да бъде отменено изцяло и спорът решен по същество от въззивната инстанция, като предявените от А. Т. искове бъдат отхвърлени изцяло, евентуално - да бъде намален размерът на присъдените обезщетения.

С решение № 1078 от 27.10.2021 г. по в.гр.д. № 853/2021 г. Софийският апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд в частта, с която М. Т. е осъден да заплати на А. Т. сумата 41 571.20 лв. обезщетение за неимуществени вреди; сумата 8 428.80 лв. обезщетение за имуществени вреди, и в частта за обезщетението за забава върху главниците за периода от 03.06.2013 г. до 03.06.2016 г., без да конкретизира неговия размер.

С въззивното решение, предмет на настоящото касационно производство, въззивният съд е оставил без уважение искането на А. Т. за допълване по реда на чл. 250 ГПК на основното решение с произнасяне относно обещетението за забава върху главниците за целия период от 07.06.2011 г.до 03.06.2016 г. Приел е, че жалбоподателят М. Т. не е оспорил размера на присъденото обезщетение за забава, а само периода от 07.06.2011 г. до 03.06.2013 г., за който то се дължи, поради което и произнасянето се е ограничило само до този въпрос. Следователно, не е налице непълнота по смисъла на чл. 250 ГПК.

Този извод на въззивния съд е необоснован, тъй като не кореспондира с подадената от М. Т. въззивна жалба, в която изрично е посочено, че първоинстанционното решение, с което жалбоподателят е осъден за заплати на А. Т. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и мораторна лихва върху главниците за периода от датата на увреждането до предявяване на исковете, се обжалва изцяло. Формулираното във въззивната жалба искане до въззивния съд за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените против жалбоподателя искове също не дава основание да се приеме, че първоинстанционното решение е обжалвано в отделни негови части или само за разликата над определен размер до присъдените от първата инстанция суми за обезщетение за вреди и за забава върху главниците. При извършената проверка за редовността на въззивната жалба по реда на чл. 267 ГПК и при постановяване на основното решение по спора въззивният съд също не е приел да е сезиран с въззивна жалба срещу отделни части на първоинстанционното решение.

Необоснован е изводът на въззивния съд, че предмет на проверка във въззивното производство е само периодът, за който се дължи мораторна лихва, а не и нейният размер. Вземането за изтекли до момента на предявяване на иска лихви, заявено като отделен иск, се индивидуализира чрез период и размер. Размерът на обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД е обусловен от три компонента: размер на главницата, размер на законната лихва и период на забавата. Доводите на жалбоподателя, че за част от периода, за който се претендира обезщетение за забава, вземането за лихви е погасено по давност, касаят размера на присъденото от първата инстанция обезщетение.

След допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1078 от 27.10.2021 г. по в.гр.д. № 853/2021 г. Софийският апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд в частта, с която М. Т. е осъден да заплати на А. Т. обезщетение за забава върху главниците за периода от 07.06.2011 г. до 03.06.2013 г. Изложеното налага извод, че съдът не се е произнесъл относно дължимото обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за периода от 03.06.2013 г. до 03.06.2016 г. Налице е непълнота по смисъла на чл. 250 ГПК, която следва да бъде отстранена от въззивния съд с произнасяне по основателността на претенцията за обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от 03.06.2013 г. до 03.06.2016 г.

По тези съображения въззивно решение № 147 от 07.02.2022 г. по в.гр.д. № 853/2021 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение подадената от А. Й. Т. молба за допълване на въззивното решение по реда на чл. 250 ГПК и делото да се върне на въззивния съд за постановяване на допълнително решение по претенцията за заплащане на лихва за забава върху главниците, представляващи присъдени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, за периода от 03.06.2013 г. до 03.06.2016 г.

В останалата част, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1078 от 27.10.2021 г. по в.гр.д. № 853/2021 г. относно периода, за който въззивният съд е потвърдил решението на Софийски градски съд, с което е присъдено обезщетение за забавено плащане на главниците/ от 07.06.2011 г. до 03.06.2013 г./, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Така допусната поправка кореспондира с изразената в мотивите на въззивното решение воля за потвърждаване на първоинстанционното решение „ в обжалваната част“. Процесуалният пропуск на съда да се произнесе по цялото искане на страната поради неправилно възприемане на предмета на въззивното производство може и следва да бъде отстранен по реда на чл. 250 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 147 от 07.02.2022 г. по в.гр.д. № 853/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение подадената от А. Й. Т. молба вх. № 20467 от 15.11.2021 г. за допълване по реда на чл. 250 ГПК на въззивно решение № 1078 от 27.10.2021 г. по в.гр.д. № 853/2021 г.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за постановяване на допълнително решение по претенцията на А. Й. Т. за заплащане на лихва за забава върху главниците в размер на сумата 41 571.20 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и в размер на сумата 8 428.80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, за периода от 03.06.2013 г. до 03.06.2016 г.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 147 от 07.02.2022 г. по в.гр.д. № 853/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

.