Отказ за отнемане на имущество поради липса на значително несъответствие

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 50097
гр. София, 27.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Александър Цонев
Членове: Филип Владимиров
Десислава Попколева
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4458 по описа на ВКС за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ срещу решение №63/21г. на Бургаски апелативен съд.
Постъпила е молба от касатора, с която е направен частичен отказ от касационната жалба по отношение на искове за отнемане на суми. В тази част касационното производство следва да се прекрати, заради диспозитивното начало в процеса.
В останалата част на касационната жалба, въззивният съд се е произнесъл по реда на чл. 294 ГПК по искове по чл. 74, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) срещу И. С. С. и Д. И. С. за отнемане на незаконно придобити 2 апартаменти в [населено място], УПИ в [населено място], УПИ и идеални части от УПИ в [населено място], общ.К., 4 ниви в [населено място], общ. К., товарен автомобил „Форд Транзит“ и лек автомобил „Пежо 307“, сумата от 200лв., представляващи равностойността на 200 дружествени дяла от капитала на „Мега Корект“ ЕООД. Делото е било върнато на въззивния съд за ново разглеждане въз основа на решение на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, в мотивите на което е прието за установено, че по спора между страните е налице предпоставката „значително несъответствие“. Въззивният съд не се е съобразил с дадените указания по тълкуване и прилагане на чл.21,ал.2,във вр.пар.1,т.5 и т.7 ЗОПДНПИ(отм.). Според въззивния съд стойността на придобитото имущество през целия проверяван период е 104171,12лв., като в него не се включват паричните средства, преминали през банкови сметки, но неналични в края на проверявания период. Нетните доходи са съответно 12960лв.. Разликата между двете стойности не е повече от 250000лв., както изисква чл.21, ал.2 ЗОПДПНИ (отм.), поради което въззивният съд е приел, че липсва „значително несъответствие“ и е отхвърлил исковете.
Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на въззивното решение- дали е налице пререшаване на делото, доколкото решението на въззивнияя съд противоречи на предходното отменително решение на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, с което е прието, че е налице „значително несъответствие“ между придобитото имущество и нетните доходи на проверяваното лице, и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който да се произнесе по съществото на спора.
Относно поставения процесуален въпрос за допустимостта на въззивното решение, настоящият състав на ВКС намира следното:
Едно съдебно решение е недопустимо, когато пререшава разрешения с влязло в сила съдебно решение правен спор между страните (арг. от чл. 299, ал.2 ЗЗД). Необходимо е и при двата случая съдът да се е произнесъл по същество относно съществуването на едно и също субективно право, което е предметът на делата. В настоящата хипотеза въззивното решение е допустимо, тъй като не е налице пререшаване на правния спор между страните. Решението на първата касация, с което се отменя въззивно решение и се връща делото за нова разглеждане, не разрешава правния спор между страните с влязло в сила съдебно решение. С това решение се дават задължителни указания за тълкуване и прилагане на материалния или на процесуалния закон. По него не се формира СПН относно предмета на делото. Въззивният съд не е изпълнил указанията на ВКС по тълкуване на материалния и процесуалния закон, но това не е пререшаване на делото, защото решението на първата касация не формира СПН по предмета на делото. Не е налице хипотезата на чл. 299 ГПК. Тази норма е изключителна, защото случаите на недопустимост на съдебно решение са изчерпателно уредени в закона, поради което не може нормата да се прилага по аналогия или чрез разширително тълкуване.
Относно правилността на въззивното решение, настоящият състав на ВКС намира следното:
Въззивното решение е правилно, защото съответства на т.р. №4/23г. на ОСГК. От една страна, въззивният съд в производството по чл. 294 ГПК не се е съобразил с касационното решение спрямо тълкуването и прилагането на чл.21,ал.2,във вр.пар.1,т.5 и т.7 ЗОПДНПИ(отм.) относно формирането на стойността на „значително несъответствие“, но от друга страна въззивното решение в тази си част съответства на задължителните постановки на т.р. №4/23г. на ОСГК. Според тълкувателното решение не се включват в придобитото имущество при формирането на значителното несъответствие по пар.1, т.3 и т.4 ЗПКОНПИ паричните средства, както и получените суми от отчуждено незаконно придобито имущество, които не са налични в края на проверявания период. Тълкувателното решение, постановено по ЗПКОНПИ, има значение и за тълкуването на чл.21,ал.2,във вр.пар.1,т.5 и т.7 ЗОПДНПИ(отм.), тъй като правните норми на двата закона относно формирането на „значителното несъответствие“ са еднакви по смисъл и съдържание. Доколкото тълкувателното решение има обратно действие, защото изяснява смисъла на нормата от датата на обнародване на закона (в този смисъл са мотивите към т.р.3/23г. на ОСГТК), и тъй като с решението по първата касация в случая не е разрешен правния спор между страните с окончателен акт, то при повторното разглеждане на настоящото дело следва да се има предвид постановеното т.р. №4/23г. на ОСГК по въпроса за „значителното несъответствие“, а не постановеното решение по чл. 290 ГПК. Задължителните указания на ОСГК относно тълкуването на закона имат обратно действие. Това е тълкувателен акт от по- висок ранг, поради което дерогира указанията дадени с решението по първата касация, които му противоречат.
Процесното въззивно решение, постановено по реда на чл. 294 ГПК, съответства на т.р. №4/23г. на ОСГК. Не се установява общата предпоставка на закона за отнемане на незаконно имущество- „значително несъответствие“ в размер на 250000лв.. Съгласно чл. 290, ал.2 ГПК съдът проверява въззивното решение само по посоченото във касационната жалба. В случая касаторът е посочил какви според него би трябвало да са стойностите на придобитото налично имущество- недвижими имоти и МПС, както и стойността на нетните доходи. На основание чл. 290, ал.2 ГПК, ВКС не може да приеме нещо в повече от заявените стойности в жалбата, доколкото е ограничен от посоченото в нея. В касационната жалба е заявено, че въззивният съд неправилно е определил стойността на придобитото имущество и нетните доходи. Според касатора общата стойност на придобитото от ответника недвижими имоти през проверявания период е 149 443, 94лв., а стойността на придобитите и неотчуждени „Форд Транзит“ и „Пежо 307“ са съответно 4230лв. и 4821лв., а нетните доходи са отрицателна величина- -64 919,04лв.. Като се съберат обаче всичките тези стойности, при най- благоприятния вариант за касатора, които стойности съгласно т.р. 4/23г. на ОСГК само и единствено участват при формирането на „значителното несъответствие“, се получава сумата 223413,98лв., която отново е по- малка от изискуемото от закона число 250000лв.. При това положение, дори и в хипотезата на най- благоприятен вариант за касатора, липсва общата предпоставка на закона „значително несъответствие“, поради което въззивният съд правилно е отхвърлил исковете.
С оглед изхода на делото в полза на ответниците И. С. и Д. С. следва да се платят разноски за настоящата инстанция, съответно 4500лв. и 5000лв., представляващи платен адвокатски хонорар.
Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по к.гр.д. 4458/21г. на ВКС, ІІІ ГО, в частта относно исковете за отнемане на следните суми: I. от И. С.: 1. сумата от 7 840 лв. – равностойността на погасителни вноски, платени за периода 2008г. - 2011г. по сметка в „ОББ“ АД по договор за потребителски кредит от 05.03.2008г., 2. сумата от 200 лв. – равностойността на внесени от ответника две вноски по 100 лв. на 14.03.2007г. и на 23.08.2007г. по негова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, 3. сумата от 60 лв. – равностойността на внесени от трето лице на 17.06.2008г. по сметката в „Уникредит Булбанк“ АД, 4. сумата от 86,50 лв. – непреобразуван остатък по спестовна сметка на ответника в „Сосиате Женерал Експресбанк“ АД, 5. Сумата от 29 550 лв. – равностойността на вноските, направени от ответника през септември и октомври 2013г. по спестовна сметка в „Юробанк България“ АД, 6. сумата от 1 940 лв. – равностойността на внасяни средства по горепосочената сметка в „Юробанк България“ АД, 7. сумата от 9 789,14 лв. – равностойността на 5 005,11 евро, внесени от ответника на 20.08.2007г. по депозитна сметка в „Прокредитбанк България“ ЕАД, 8. сумата от 21,82 лв. по горепосочената депозитна сметка на ответника в „Прокредитбанк България“ ЕАД; II. от Д. С.: 1. сумата от 39 507,77 лв. – равностойността на внесени средства по сметка в ОББ АД, 2. сумата от 16 169,45 лв. – непреобразуван остатък по спестовна сметка на ответницата в „Райфайзенбанк България.“ ЕАД,, 3. сумата от 981,88 лв. – равностойността на лихви по горепосочената спестовна сметка на ответницата в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, 4. сумата от 91 419,30 лв. – непреобразуван остатък по спестовна сметка на ответницата в „Сосиате Женерал Експресбанк“ АД, 5. сумата от 22 965 лв. – равностойността на изтеглени от ответницата средства от нейна разплащателна сметка в „Сосиате Женерал Експресбанк“ АД, 6. сумата от 80,98 лв.- равностойността на лихви за периода 01.03.2012г. – 12.03.2012г. върху главницата от 50 000 лв. по спестовна сметка на ответницата в „Сосиате Женерал Експресбанк.“ АД, 7. сумата от 26 907,56 лв. – постъпили и изтеглени средства по спестовна сметка на ответницата в „Сосиате Женерал Експресбанк“ АД, 8. сумата от 39,40 лв. – равностойността на начислени лихви по главница в размер на 26 976,42 лв. за периода 03.04.2012г. – 27.06.2012г. по горепосочената спестовна сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, която сума е изтеглена на 27.06.2012г.; III. от И. С. и Д. С. : 1. сумата от 1400 лв., получена от продажбата на 12.09.2007г. на лек автомобил „Форт Фиеста“ с дата на първа регистрация 18.03.1992 г., 2. сумата от 6 800 лв., получена от продажбата на 15.12.2008г. на лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с първа регистрация на 22.03.1996 г., 3. сумата от 9 500 лв., получена от продажбата на 21.07.2011 г. на лек автомобил „БМВ 52ДИ“ с първа регистрация на 29.03.2000 г., 4. сумата от 3 000 лв., получена от продажбата на 30.05.2013г. на лек автомобил „БМВ 318И“ с първа регистрация 27.09.1994 г., 5. сумата от 300 лв. – стойността на лек автомобил „Мерцедес Е250Д“ с първа регистрация 14.07.1999 г., прекратена на 03.10.2011 г., обявен за негоден за употреба, 6. сумата от 17 000 лв., получена от продажба на 15.08.2014г. на лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с първа регистрация 05.08.2008 г..
Оставя в сила решение №63/21г. на Бургаски апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ищеца КПКОНПИ да плати на ответниците И. С. С. и Д. И. С. съответно 4500лв. и 5000лв. разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: