Намаляване на наказанието за отвличане и противозаконно лишаване от свобода

Текстът на акта

Ключови фрази

Отвличане по чл. 142, ал.3 НК * противозаконно лишаване от свобода * Отвличане * намаляване на наказание * явна несправедливост на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 200

гр. София, 28 март 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Кирил Иванов

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 198 по описа за 2024 г

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ч. К. С. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 244 от 18.12.23 г, по ВНОХД № 443/23, с което е потвърдена присъда на Старозагорски окръжен съд № 20 от 10.05.2023, по НОХД № 266/22.

С първоинстанционната присъда подсъдимият С. е признат за виновен, както следва:

1/ в това, че на 29.07.2021 г в [населено място], е отвлякъл М. Р. А., като деянието е извършено при условията на домашно насилие и опасен рецидив, с оглед на което и на основание чл. 142, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 5 а вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ и чл. 54 НК, е осъден на шестнадесет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим,

2/ в това, че в периода от 29 юли 2021 г до 2.08.2021 г в [населено място], противозаконно е лишил от свобода М. Р. А., като лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия и деянието е извършено при условията на домашно насилие, с оглед на което и на основание чл. 142 а, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на десет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим,

3/ в това, че в периода от 29.07.2021 г до 1.08.2021 г, в [населено място], в местността „местност“ и в местността „местност“, при продължавано престъпление, е принуждавал М. Р. А. да претърпи неща, противни на волята й, като за това е употребил сила и заплашване, и деянията са извършени при условията на домашно насилие, с оглед на което и на основание чл. 143, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1и чл. 54 НК, е осъден на осем години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим.

На основание чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: шестнадесет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 4.08.2021 г.

С жалбата се излагат съображения за това, че обвиненията за престъпленията „отвличане“ и „противозаконно лишаване от свобода“, са недоказани, а изведените от съда изводи по релевантните факти, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Сочи се, че наложените наказания „лишаване от свобода“, са изключително завишени и като такива представляват ненужна репресия спрямо подсъдимия.

С жалбата се прави искане за оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция по обвиненията, които са недоказани, или, за намаляване на наложените наказания чрез свеждането им до справедливи размери.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият жалбоподател заявява, че се признава за виновен само относно упражнената спрямо пострадалата принуда под формата на насилие, но не и по обвиненията за „отвличане“ и „противозаконно лишаване от свобода“. Моли да му бъдат намалени наложените наказания.

Представителят на ВП счита, че въззивният акт е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

В процесуалния закон / чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК / касационните основания са изброени изчерпателно, а именно: 1/ нарушение на материалния закон, 2/ допуснато съществено процесуално нарушение, 3/ явна несправедливост на наложеното наказание.

Когато с касационната жалба или протест се релевира основание извън посочените в чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, по него ВКС не дължи произнасяне, а аргументите, които го подкрепят, като недопустими не следва да се обсъждат.

В теорията и съдебната практика е изяснено, че, когато се твърди наличие на недоказаност на обвинението, както и когато се сочи, че приетите от съда фактически положения, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, тези оплаквания се отнасят до основанието необоснованост на съдебния акт. Както вече беше отбелязано, съгласно регламентацията в НПК, необосноваността не е касационно основание, откъдето следва, че е недопустимо да бъдат коментирани доводите в жалбата, относими към това основание.

ВКС намери, че е основателно оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Съображенията за това са следните:

Наказанието, което се налага за извършено престъпление, не е самоцел, а се съобразява със съвкупността от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, със спецификата на конкретния случай, и с целите по чл. 36 НК. Когато наказанието не съответства на тежестта на деянието и на особеностите на личността на извършителя, както и когато то не би могло да изпълни целите по чл. 36 НК, наложеното наказание не отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, в която хипотеза е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

По настоящето дело е допуснато такова нарушение, тъй като наложените на подсъдимия наказания са значително завишени и като такива не биха способствали за постигане на целите по чл. 36 НК. Това е така, защото не е направена цялостна преценка на съдебното минало на подсъдимия в аспекта на това да се съобрази: какви наказания до момента са му налагани, съответно е изтърпявал, и за какъв срок е престоявал в местата за „лишаване от свобода“. От данните за неговата съдимост се установява, че е изтърпявал наказание „пробация“ и „лишаване от свобода“ за срокове под една година. Следователно, до настоящия момент, използваната спрямо него принуда е в неголям обем, а за пълноценно постигане на целите по чл. 36 НК, е необходимо да бъде направена адекватна градация на тежестта на мерките за въздействие върху личността на осъдения и в частност, на срока на наказанието „лишаване от свобода“, свързано с откъсване на лицето от естествената му среда и принудителното му изолиране в пенитенциарно заведение. Не е взето предвид и обстоятелството, че въпреки наличието на трайно влошени отношения между него и св. А., свидетелката е проявявала склонност отново да заживеят заедно като фактическо семейство, което й поведение е провокирало у дееца „собственическо“ отношение към нея. Несъмнено е, че това обстоятелство не би могло да има голяма относителна тежест при преценката на справедливостта на наказанието, но и не би трябвало да бъде игнорирано при решаване на въпроса за строгостта на определената спрямо подсъдимия санкция. На следващо място, не са съобразени личностовите особености на подсъдимия, който, по експертна оценка, е личност, чийто интелект е към долната граница, което е способствало извършването на инкриминираните деяния. На следващо място, при решаване на въпроса по какъв начин наложените наказания биха изпълнили целите по чл. 36 НК, следва да се съобрази на колко да възлиза необходимият престой на осъдения в пенитенциарното заведение, който / престой / по своята продължителност не следва да надхвърля времето, достатъчно за превъзпитаване на лишения от свобода, и обезпечаване на възможността му за в бъдеще за успешна реинтеграция в обществото.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че са налице основания за смекчаване на наложените наказания „лишаване от свобода“, които следва да бъдат сведени до размери, както следва: „лишаването от свобода“ за престъплението по чл. 142 НК, до размер от десет години, „лишаването от свобода“ за престъплението по чл. 142 а НК, до размер от шест години, и „лишаването от свобода“ за престъплението по чл. 143 НК, до размер от шест години. При това положение, следва да бъде редуцирано до размер на десет години наказанието „лишаване от свобода“, определено на основание чл. 23 НК.

Така смекченото наказание „лишаване от свобода“ в пълнота съответства на спецификата от обстоятелства, характерни за конкретния случай, и би могло оптимално да способства за изпълнение на целите по чл. 36 НК, тоест, отговаря на законовия критерий за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 348, ал. 5 НПК.

При този изход на делото, не може да бъде удовлетворено искането за оправдаване на подсъдимия от настоящата инстанция, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, които не са налице.

По изложените съображения, ВКС намери, че са налице процесуалните основания на чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, да бъде изменено въззивното решение, като бъдат намалени наложените наказания „лишаване от свобода“ в размери, подробно изложени по-горе, респективно, да бъде намалено определеното по съвкупност, на основание чл. 23 НК, наказание „лишаване от свобода“.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение на Пловдивски апелативен съд № 244 от 18.12.2023 г, по ВНОХД № 443/23, както следва:

НАМАЛЯВА наложеното наказание „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 142 НК на ДЕСЕТ ГОДИНИ,

НАМАЛЯВА наложеното наказание „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 142 а НК на ШЕСТ ГОДИНИ,

НАМАЛЯВА наложеното наказание „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 143 НК на ШЕСТ ГОДИНИ,

НАМАЛЯВА определеното, на основание чл. 23 НК, наказание „лишаване от свобода“ на ДЕСЕТ ГОДИНИ.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: