Обезщетение за мебели и оборудване като подобрения в съсобствен апартамент

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е
№50058
Гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 29.03.2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2087/22 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Л. Л. срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич/ОС/ по гр.д. №668/21 г. в допуснатата до обжалване част, с която е отхвърлен искът на касатора срещу Й. А. с пр. осн. чл.59 ЗЗД за сумата 8 979,39 лв., представляваща 4/6 от разходите, които ищецът е сторил за закупуване на изброените в решението движими вещи и материали, вложени в съсобствения / съобразно посочената квота/ на ответницата апартамент в [населено място]. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните и да постанови обоснован съдебен акт, поради твърдяното от касатора противоречие на формираните от въззивния съд решаващи изводи с указаното в т.8 от ППВС №6/74 г., на която се е позовал съдът.
В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на ново решение за уважаване на иска.
Ответницата по жалба Й. А. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение по подробно изложени в отговора на жалбата и в съдебно заседание съображения.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: В цитираното при допускане на обжалването ППВС №6/74 г., т.8 е посочено, че движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение. В мотивите към тази точка / р.ІІ/ е посочено, че „ когато във владения недвижим имот са прикрепени движимости, които увеличават цената му, но които могат да бъдат отделени от него без съществено да се промени имотът, не е налице подобрение. Владелецът има право да вдигне тези вещи, когато преустанови владението на недвижимия имот. Неправилно в тези случаи в увеличената стойност на имота се включва и цената на тези движимости“.
С оглед на тези указания в практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №1358/15 г. на първо г.о.- е прието, след анализ на събраните по делото доказателства, че вещите / в случая там кухненско обзавеждане, вана и смесителни батерии за вана/ не могат да бъдат премахнати без да се повреди главната вещ, тъй като кухненското обзавеждане е специално поръчано за кухнята и след демонтажа му ще останат следи от дюбели в кухнята, които ще следва да бъдат демонтирани, смесителните батерии са закрепени за шкафовете, а за да бъде демонтирана ваната е необходимо да бъде съборена специално изградената преградна стена и след това отново иззидана. След като тези движими вещи са прикрепени към имота по начин, че отделянето им съществено ще го увреди, следва да се приеме, че те представляват подобрение и подлежат на заплащане от собственика на имота. В р. по гр.д. №1279/06 г. на първо г.о. е прието, че подобрението на чужд имот е налице в хипотезите, когато владелецът /държателят/ на чуждия имот влага труд и средства и допринася за увеличение стойността на вещта. За неправилни са приети изводите на въззивния съд, че изграденият бар-плот и принадлежностите му, в т. ч. и хладилните камери с витрини, хладилници и фризер, могат да се отделят от недвижимия имот без това да наруши функционалната характеристика на обекта като търговски обект "кафе- клуб". Неправилно е прието също, че изградените именно за нуждите на този търговски обект врати и др. /описани точно в Приложение 5 с корекциите на вещите лица досежно размера/ нямат характеристиката на подобрения.
По същество на жалбата: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.59, ал.1 ЗЗД. Предмет на претенцията са разходите за закупени и вложени вещи и материали (цена и изплатени лихви по стоков кредит), лична собственост на ищеца, но не се претендира тяхното връщане на собственика им, респ. стойността им като погинали. Претендира се заплащането им като подобрение, тъй като са с размери и параметри, съобразени с конкретното жилище и са предназначени за неговото ползване; вложени са, монтирани и трайно прикрепени в същото, а евентуалното им отделяне би ги унищожило, респ. нямат друго рационално използване, при което възмездяването на ищеца за вложените в ремонта средства, следва да стане по правилата на неоснователното обогатяване. Претенцията е за стойността на отоплителна камина, интериорни врати с каси и дръжки; кухненска маса и столове; плоскости за мебели, от които ищецът е изработил мебелите в стаите и коридора, дръжки и закачалки на мебели - или всичките са движимости, подлежащи на вдигане, респ. демонтаж и вдигане.
Движимите вещи, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота не подлежат на заплащане и държателят на имота има право да вдигне тези вещи, когато преустанови ползването на имота. Вещите лица са посочили, че при демонтажа на мебелите, те щели да изгубят почти изцяло пазарната си стойност, а св. Д. В. - че трудно ще се демонтират, а след премахването им ще остане тъмно петно. От изложеното е видно, че преценката на вещите лица не се основава на критериите, приети в т. 8 от ППВС № 6/1974 г. - дали движимостите могат да бъдат отделени без съществено увреждане на апартамента. Мебелите подлежат както на сглобяване, така и на разглобяване по един и същи начин-в повечето случаи те се доставят разглобени, а при смяна на жилище и за да бъдат пренесени се разглобяват. За демонтажа не са необходими специални умения, извършва се с общодостъпни инструменти, всички вещи могат да се изнесат и превозят без да се повредят. Евентуални следи по стените след демонтажа подлежат на запълване (техническите възможности за това се увеличават непрекъснато) и измазване. С оглед на изложеното искът за заплащането им като подобрения в имота на ответницата е приет за неоснователен и отхвърлен.
Изводите на въззивния съд , с оглед и на приетото в цитираната практика на ВКС за сходни случаи, когато се търси като подобрение увеличената стойност на имота с функционално принадлежните му за обзавеждане движими вещи, са необосновани и незаконосъобразни. Процесни в случая са следните вещи:
Отоплителна камина „Виттория В“ с изградена и настроена отоплителна система, която е монтирана / закрепена трайно/ в детската стая на ремонтирания апартамент. Тя е закупена от ищеца чрез стоков кредит, за което са представени доказателства. Към сумата по кредита 3719, 89 лв. следва да се прибави и доказаната стойност на доставката и монтажа й 1420 лв. – или разходите за тази вещ са общо 5 139,89 лв.
Интериорни врати и каси по 3 бр., цвят „шведски дъб“, 3 бр. дръжки цвят „инокс“, чиято стойност с вложения труд е 1235 лв., според представената оферта на името на ищеца, с отметка „Заведено“/л.30/.
Кухненска маса и шест стола, които са изработени по поръчка за апартамента на ответницата/ вписан в договора за поръчка, сключен от името на ищеца – л.31/ и стойността им от 862 лв. е платена от него с банкова карта.
Плоскостите за мебели, разкрояване и кантиране по фактура №[ЕГН]/25.09.17 г. / л.32/ са заплатени от ищеца с пл. нареждане за сумата 5987,33 лв. на същата дата – л.32-34 от делото. Закупените материали са за цялостно обзавеждане на жилище: кухня, с горни и долни шкафове и всички детайли по тях, които са изработени и сглобени на място, мебели в коридора, спалнята и холната секция. Вещите лица са установили и онагледили със снимков материал наличието на такива мебели в апартамента. Според заключението им – л.286, използваните и посочени в исковата молба като вид, цвят и количество плоскости съответстват на изработените и монтирани в жилището мебели. При демонтаж на изработените мебели те ще загубят изцяло пазарната си стойност. В същия смисъл са и показанията на св. Д..
Дръжки и закачалки за мебели, индивидуализирани в стокова разписка №[ЕГН], на стойност 244, 86 лв., по поръчка на ищеца за доставка в процесния апартамент / л.35/.
Общата стойност на тези вещи, с които е обзаведен комплексно апартаментът на ответницата, е 13 469,08 лв.
Процесните вещи са предназначени и са част от цялостното обзавеждане на съсобственото на ответницата жилище /апартамент с посочен по делото адрес в [населено място]/. От данните по делото се установява, че отделянето им е невъзможно, без да се повреди главната вещ, за която са функционално предназначени / по вид, размер, цвят и пр./ и без те да загубят значително или изцяло стойността си. Затова имат характер на подобрения / увеличават стойността на имота като обзаведен съобразно предназначението му/ и ответницата следва да ги заплати на ищеца до размер, съответен на нейната част от имота – 4/6, или 8 979,39 лв.
Въззивното решение в допуснатата до обжалване част – по иска срещу ответницата Й. А., е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска в посочения размер, ведно със законната лихва от исковата молба и сторените деловодни разноски, съразмерно с уважения иск - 2847,47 лв..
Поради изложеното на осн. чл.293 ГПК , ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр.д. №668/21 г. от 22.02.22 г. в допуснатата до обжалване част, с която е отхвърлен искът на Л. Л. срещу Й. А. по чл.59 ЗЗД и вместо него в тази част постановява:
ОСЪЖДА Й. Р. А. да заплати на Л. В. Л. на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД сумата от 8 979,39 лв., представляваща съответна на квотата на ответницата в съсобствения й апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ап.12 , част от направените от ищеца подобрения за цялостното жилищно обзавеждане на апартамента, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.20 г. и деловодни разноски от 2 847,47 лв.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: