Доказване на предаването на изтеглени пари от пълномощник

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 240

София, 20.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря Кристина Първанова

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр.дело № 3906 по описа за 2022 година

Производство по чл.290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от М. Г. Д., чрез процесуалния представител адв. Ст. С., против въззивно решение 84/09.06.2022 г. по в. гр. д. № 127/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260003/10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 179/2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. Д. против Г. Т. С. иск за заплащане на сумата от 37 570 лв., изтеглена с пълномощно от Г. Т. С. на 04.07.2017 г. от банковата сметка на наследодателя на М. Г. Д. – Г. Х. Д., починал на 27.07.2017 г., в изпълнение на възложената й от него поръчка и неотчетена и са присъдени съдебно деловодни разноски.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос: „В случаите, когато изтеглянето на сума от пълномощник е установено с писмено доказателство – справка за банкова сметка, за доказване отчитането /предаването/ на изтеглената сума на упълномощителя, прилага ли се ограничението за недопустимост на свидетелски показания на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК?“.

Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос,съобрази следното:

Отговорът на поставения въпрос следва да бъде съобразен с практиката на ВКС, която се споделя от настоящия състав и според която договорното представителство поражда, както вътрешни отношения между представляван и представител, така и външни отношения между представлявания и третото лице /при пряко представителство/ или между представителя и третото лице /при косвено представителство/. При цялата условност на разделението, вътрешните отношения включват правоотношенията, произтичащи от упълномощаването, което може да е, или да не е съпроводено от договор за поръчка или друго правоотношение, от което произтича овластяването. Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение /действия и бездействия/ чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените действия и осъществените бездействия. Ако страните не са обвързани от договор за поръчка/ или друго правоотношение, от което произтича овластяването/, за представителя не може да възникнат никакви задължения, в т.ч. да действа в упражняване на учредената представителната власт. Когато пълномощието е за извършване на действия или комплекс от действия и бездействия, отношенията между представляван и представител се уреждат само от овластителната сделка докато представителят бездейства – преди овластяването да е имал и след овластяването няма поведение, което показва воля да поеме задължението да осъществи представителната власт. Упражни ли представителната си власт /преди прекратяване на пълномощието/, пълномощникът може да се обвърже от договор за мандат /със съдържание според извършените действия в рамките на пълномощието/, доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя. Упълномощаването не е предложение за сключване на договор за мандат, а правна сделка със собствени последици. За да породи действие, упълномощаването не се нуждае от приемане, а когато се нуждае от получаване, то може да бъде „оттеглено” без ограничения, както и да бъде „прието” частично – само за някои от действията. Упълномощаването обаче може да е конклудентно действие, с което се приема предложение за сключване на договор за мандат. Когато с упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което е получил и т.н.В разпоредбата на чл.164,ал.1,т.4 ГПК е уредена забрана да се доказва със свидетелски показания погасяването на парично задължение,установено със съставен за целта писмен акт/освен по изрично съгласие на страните съгласно чл.164,ал.2 ГПК. Тази забрана изключва само свидетелските показания,но не и другите възможни доказателствени средства – признание,разписка,касов ордер,редовно водени счетоводни книги и др.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение.Твърди се ,че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка,както и е направил извода си за недължимост на исковата сума само въз основа на гласните доказателства относно факта на предаване на сумата. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.

Ответникът по касация Г. Т. С., чрез адв. М. Г., счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел за безспорно , че на 02.07.2017 г. Г. Х. Д. е бил приет на лечение във вътрешното отделение на МБАЛ Пловдив към ВМА - София, преведен в ОАИЛ на същото лечебно заведение на 03.07.2017 г., преведен на 06.07.2017 г. във ВМА - София, където е починал на 27.07.2017 г. и негов единствен наследник е дъщеря му ищцата М. Г. Д.. На 04.07.2017 г. ответницата Г. Т. С., с която Г. Х. Д. е живял на съпружески начала, въз основа на дадено й от него пълномощно, е изтеглила от банковата му сметка в „УниКредит Булбанк“ ЕАД процесната сума от 37 570 лв.

Спорен е бил единствено въпросът дали изтеглената от Г. Т. С. сума е била предадена на Г. Х. Д..

Въззивният съд в изпълнение на служебните му задължения по чл. 269 ГПК е приел, че предявената претенция неправилно е била квалифицирана от първоинстанционния съд като такава за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Твърденията на ищцата са били достатъчни, за да бъде квалифицирана претенцията като такава по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, тъй като те сочат на възлагане от наследодателя Г. Х. Д. на ответницата Г. Т. С. по договор за поръчка извършването на действия по изтегляне на процесната сума от банковата му сметка, за което я е снабдил с пълномощно да го представлява пред банката като трето лице, и същата да не е изпълнила задължението си по отчетната сделка да му предаде получената в изпълнение на поръчката сума, което имуществено право на вземане на наследодателя е наследимо и преминало след смъртта му в патримониума на ищцата М. Г. Д. като негова единствена наследница. Аргументирал се е, че показанията на свидетеля Н. К., който е очевидец на предаването на процесната сума от ответницата на Г. Х. Д., пряко доказват релевантния за делото спорен факт,а именно, че е присъствал в болничната стая, когато ответницата казала на Г. Х. Д., че е изтеглила парите и ги носи, като извадила прозрачна найлонова торбичка, в която свидетелят видял, че има три пачки по 100 лв. с бандероли. Г. Х. Д. я попитал дали са точни и тя му отговорила, че са точни – 37 000 и няколко лева, предала му ги и той прибрал торбичката с парите в една чанта до леглото му, в която се събират дрехи. Във връзка с оплакванията на ищцата съдът е посочил, че съобразно спецификата на ОАИЛ, като отделение за лежащо болни пациенти в изключително тежко здравословно състояние, както и според постъпилия отговор вх. № 274177/07.05.2021 г. на МБАЛ Пловдив към ВМА София,че в отделение „ОАИЛ“ не се допускат външни лица извън медицинския персонал и не са налични данни за допускане на лицето Г. С. в това отделение при Г. Х. Д. на 04.07.2017 г., само по себе си не опровергава фактическото осъществяване на посещението от ищцата и свидетеля К.. От показанията на останалите разпитани по делото свидетели е установено, че при всичките му хоспитализации, включително и последната, Г. Т. С., която тогава била служител на болницата /по юридическото й обслужване/, била с него. По принцип в отделението по реанимация не било разрешено свиждането, но свидетелят д-р М. М. началник на това отделение никога не бил отказвал посещение или полагане на грижи от близки на болните, а и Г. Т. С. разполагала с разрешение от началника на болницата, който в устен разговор лично го уведомил тя да влиза винаги, когато пожелае. Ето защо, доколкото по делото е установено, че ответницата е изпълнила задължението си по отчетната сделка, предавайки изтеглената в изпълнение на поръчката сума на доверителя Г. Х. Д., същата не се дължи на М. Г. Д. като негова наследница по закон. Без правно значение, с оглед основанието, на което се претендира, е по-нататъшната съдба на тази сума.

Релевираните касационни доводи са основателни,а обжалваното решение – неправилно.

При постановяването му е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане в съвкупност на всички събрани по делото и имащи значение за правния спор доказателства, а също и в неправилната преценка за тяхната допустимост.

Правилно съдът е приел,че наследодателят на ищцата е предоставил представителна власт на ответницата по силата на даденото безсрочно пълномощно да тегли суми в брой от банковата му сметка без ограничения,да нарежда плащания,да превежда суми,включително в чужбина без ограничения в размера,вида на валутата и сроковете, да извършва всички банкови операции без ограничения в размера,да внася суми и да получава банкови извлечения,включително и да ликвидира сметките.Също правилно е приел,че ответницата е упражнила представителната власт и в изпълнение на учредената й власт е изтеглила в брой от сметката на наследодателя на ищцата сумата 37 570 лв. на 04.07.2017 год.

В нарушение на закона обаче е изградил фактическите и правните си изводи само въз основа на показанията на свидетеля К.,без да обсъди останалите релевантни за спора доказателства – писмата от ВМА София,приетата и неоспорена медицинска експертиза,както и другите гласни доказателства относно здравословното състояние на Д.. Неправилно съдът е приел,че ответницата е изпълнила задължението си за отчитане и предаване на процесната сума в деня на изтеглянето й,вземайки предвид показанията на свидетеля К..За установяването на този факт допуснатите гласни доказателства се явяват недопустими.Безспорно е,че задължението за отчитане на сумата е възникнало в момента на нейното изтегляне,което е удостоверено от представеното по делото извлечение/справка от разплащателната сметка на Г. Д. от „УниКредит Булбанк“АД. Следователно получаването на сумата е установено с писмени доказателства,поради което задължението за отчитането /предаването/ й на упълномощителя следва да се определи като задължение,установено с писмен акт по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. С оглед на това и предвид въведената с тази норма забрана, погасяването на посоченото задължение не може да бъде установявано с гласни доказателства освен при изрично съгласие на другата страна /чл. 164, ал. 2 ГПК/, каквото в случая не е налице. Показанията на свидетелят К. се явяват недопустими и не следва да бъдат съобразявани като доказателство за твърдения от ответницата факт, че е отчела и предала на упълномощителя Д. получената от негово име и за негова сметка сума./чл.284,ал.2 ЗЗД/.

Съобразно изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. При безспорно установения по делото факт, че сумата 37 570 лв. е изтеглена от ответницата Г. С. от банковата сметка на наследодателя на ищцата М. Д. въз основа на даденото й безсрочно пълномощно и при липсата на доказателства от ответницата,чиято е доказателствената тежест за установяване на основния спорен доказателствен факт на предаване на изтеглената от нея сума на упълномощителя Д., в какъвто смисъл е и твърдението на ответницата, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 284, ал. 2 ЗЗД, поради което предявеният иск за сумата 37 570 лв. е основателен и подлежи на уважаване.

При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да заплати на касатора направените по делото разноски за всички инстанции в общ размер на 490 лв., а на адв.С. С. на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1,т.3 ЗАдв.възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ за всички инстанции в размер на 5 461,30 лв.,съобразно чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004 год.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл.293,ал.1 ГПК,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение 84/09.06.2022 г. по в. гр. д. № 127/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г. Т. С. , ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица],ап.8 да заплати на М. Г. Д. , ЕГН [ЕГН],със съдебен адрес – [населено място],бул.“Ц.Б. О.“ № **,лява секция,ет.4, ап.25 – адв.С. С. на основание чл.284,ал.2 ЗЗД сумата 37 570 лв., изтеглена с пълномощно на 04.07.2017 г. от банковата сметка на наследодателя на М. Г. Д. – Г. Х. Д., починал на 27.07.2017 г., в изпълнение на възложената й от него поръчка и неотчетена,както и разноски за всички инстанция в размер на 490 лв.

ОСЪЖДА Г. Т. С. , ЕГН [ЕГН] да заплати на адв.С. С. на основание чл.38,ал.2 вр.ал.1,т.3 ЗАдв.възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ за всички инстанции в размер на 5 461,30 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: