Валидност на договор за издръжка и гледане при скорошна смърт на прехвърлителя

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 444

гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа гр.д. № 3626 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Р. Н. М., с адрес в [населено място], против въззивно решение № 582 от 3 май 2023 г., постановено по в.гр.д. № 3581/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 263100 от 7 октомври 2022 г., постановено по гр.д. № 10114/2020 г. по описа на Софийски градски съд, и вместо това е уважен предявеният от Н. А. Р. и П. А. Т. иск по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД и е прогласена нищожността на сключения между А. Н. Р. и М. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в н.а. № 38, том І, рег. № 159, н.д. № 32/2010 г. на нотариус Д. И. с рег. № 266 на НК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2190 от 7 май 2024 г., постановено по настоящото дело, по въпроса: знанието на приобретателя за тежко увредено здравословно състояние в терминален стадий на прехвърлителя следва ли да се приравни на знание, че смъртта на прехвърлителя ще настъпи в кратко време след приключването на спора.

За да се отговори на поставения от касатора въпрос най-напред следва да се посочи, че с договора, по силата на който се прехвърля имот срещу поето от приобретателя задължение да гледа и издържа прехвърлителя, задължението на приобретателя е срочно. Срокът е относително неопределен, т.е. страните сключват договора с оглед на едно събитие, което непременно ще настъпи – смъртта на прехвърлителя, но не е известно кога тя ще настъпи. Договорът може да има действие по-продължително време, ако прехвърлителят достигне дълбока старост, или по-кратко време, дори съвсем кратко време, ако последният почине сравнително скоро след датата на договора.

Според съдебната практика настъпилата кратко време след сключването на сделката смърт на предишния собственик не означава, че сделката е без основание. Да се приеме обратното, би означавало да се отрече алеаторността като съществена характеристика на договора. По-старата съдебна практика приема, че договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка е нищожен поради липса на основание, щом при сключването му прехвърлителят е бил неизлечимо болен и приобретателят е знаел за предстоящата в близко време смърт (в този смисъл решение № 660 по гр.д. № 1080/99 г. на ВКС, I г.о., и решение № 1040 по гр.д. № 382/93 г. на ВС, II г.о.). В същия смисъл и по-новата практика изисква за прогласяване нищожността на такъв договор поради липса на основание да се установи наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключването на сделката за скорошното настъпване на смъртта. Разяснено е, че такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите - инсулти, сърдечносъдови - инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност, и то в т.нар. терминален стадий (предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н. (решение № 569 по гр.д. № 76/2009 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 420 по гр.д. № 99/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Същевременно се обръща внимание на това, че допускането, че прехвърлителят по алеаторен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да почине, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност (така решение № 175 по гр.д. № 3258/2018 г. на ВКС, III г.о.). Следва да се имат предвид и разясненията на решение № 148 по гр.д. № 1448/90 г. на ВС, I г.о., че самото болестно състояние на прехвърлителя и знанието на това състояние от приобретателя не означава, че договорът е лишен от основание. Нещо обикновено е именно при продължително заболяване или при песимистична след продължително заболяване прогноза да се прибягва до прехвърляне на имот срещу задължение за гледане, защото точно тогава прехвърлителят се нуждае от грижи, а и от издръжка.

Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че преценката дали знанието на приобретателя за тежко увредено здравословно състояние в терминален стадий на прехвърлителя следва да се приравни на знание, че смъртта на прехвърлителя ще настъпи в кратко време след приключването на спора, следва да се прави за всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото, включително наличие на поставена медицинска диагноза и лекарска прогноза за развитието на заболяването и настъпването на близък и неизбежно предстоящ летален изход, информираността на приобретателя за тежестта на заболяването, външната проява на ясни и видими признаци за необратими увреждания в здравето на прехвърлителя и възприемането им от приобретателя.

В настоящия случай за изясняване състоянието на прехвърлителя в дните преди сключване на процесната сделка са събрани гласни и писмени доказателства. Свидетелите П. и Д. сочат, че в последните месеци преди смъртта си А. е живял при сестра си Р.; не бил добре здравословно, но се държал и гледал да не му личи. Свидетелите са го посещавали често при сестра му, включително малко преди смъртта му, като според пресъздаденото и от двамата тогава той е бил контактен и те са разговаряли с него. От друга страна, свидетелят Ж. Р. твърди, че през есента, в която А. починал, той го посетил и видял, че е на легло, не може да говори и не може да го познае. Свидетелката Е. Р. няма лични впечатления за състоянието на А., а преразказва пресъздаденото от съпруга й, както и чутото от нейна колежка от болницата, в която А. бил приет. Следователно налице са две групи гласни доказателства, които са взаимно противоречиви и които следва да бъдат съпоставени със събраните писмени доказателства и заключението по изслушаната медицинска експертиза. От представената медицинска документация се установява, че през м. август 2010 г. А. е постъпил в болница с оплаквания от задух и кръвохрачене и е бил диагностициран с рак на белия дроб в напреднал стадий ІІІ към ІV. Поради увреденото му общо състояние е преценено, че пациентът не е подходящ за кардинално лечение. Изписан е след проведени медицински интервенции за облекчаване на състоянието му. В периода 08.09.-15.09.2010 г. А. е приет в болница в Б. в съзнание, в интоксикиран вид, със затруднено и учестено дишане. В епикризата е посочено, че същият страда от хронична дихателна недостатъчност, наличен е белодробен карцином вдясно, както и пневмоторакс. Проведено е лечение, като в документацията е отразено, че пациентът е изписан в леко подобрено общо състояние и са предписани препоръки за спазване. От изписването му на 15.09.2010 г. до смъртта му на 29.09.2010 г. липсват медицински данни за лицето и не е търсена медицинска помощ. И двете вещи лица единодушно сочат, че при тези обстоятелства смъртта ще настъпи в близко бъдеще, но е много трудно да се прогнозира колко време пациентът ще продължи да живее.

При тези данни от медицинската документация не следва да се кредитират показанията на нито една група свидетели относно състоянието на А. малко преди смъртта му. Свидетелите П. и Д. представят пациента като човек с леко неразположение, което противоречи на описаното в епикризата от 15.09. От друга страна, свидетелят Р. твърди, че А. е бил в такова безпомощно състояние, в което не могъл да говори и да го познае. Това отново не кореспондира с данните от епикризата, според които пациентът, макар и в тежко общо състояние, е бил приет в съзнание и е изписан с леко подобрение. Освен това, ако изложеното от този свидетел е вярно, изобщо не би било възможно А. да упълномощи представител за сключване на процесната сделка. На следващо място, показанията на свидетелката Р. в частта, в която описва как й се е обадила колежка от болницата и й споделила, че А. бил много зле и бил „пътник“, също не могат да бъдат кредитирани като сигурен източник относно здравословното му състояние. Не става ясно дали лицето, от което изхождат тези сведения, е било лекуващ лекар на Р. и въз основа на каква информация са тези впечатления, нито казаното дава някаква медицинска конкретика и прогноза за сигурна близка смърт на пациента. Още по-малко от тези показания може да се направи дори и косвен извод доколко сестрата на А. е била осведомена от лекаря на брат си за близкия летален изход, както неправилно е приел въззивният съд. Действително житейски логично е да се приеме, че тази информация е споделена на ответницата при изписването на пациента. Липсват обаче доказателства някое медицинско лице, запознато със случая, да се е ангажирало пред нея с прогноза за продължителността на живота на пациента предвид поставената му диагноза. Следователно не се основава на никакви обективни данни изводът, че тя е знаела, че брат й ще почине съвсем скоро след изписването му от болницата – още повече, че и двете вещи лица сочат, че фаталният край, макар и близък, не може да бъде точно прогнозиран. Освен това, както вече се посочи, при последния си престой в болница А. е приет в съзнание и е изписан в леко подобрено общо състояние, като му е предписана медикаментозна терапия. При това положение нормалните очаквания на близките са, че животът на пациента ще може да бъде поддържан още известно време.

В допълнение, спорният въпрос не следва да се разглежда единствено от позицията на приобретателя. Необходимо е да се отчете и волята на прехвърлителя, без да се абсолютизира периодът от време между сключването на договора и смъртта му, като се приема, че скорошната смърт неминуемо лишава договора от основание. При алеаторния договор страните изначално са наясно с риска да се получи неравенство между престациите им. Това неравенство може да бъде в две посоки – както престираните грижи и издръжка да са кратковременни поради краткия живот на прехвърлителя и прехвърленият имот да се окаже на много по-голяма стойност от тях, така и прехвърлителят да доживее дълбока старост, при което положените грижи и издръжка през годините да надвишат стойността на имота. Не целта да се постигне еквивалентност на престациите обаче е причината страните да сключат този договор – те са наясно, че имуществените блага не се разместват веднага, със самата сделка, поради което и не могат да бъдат сравнени икономически в този момент. В действителност типичната цел на договора е да се уговори едно задължение за длъжника, с което той да задоволи вземането на кредитора за гледане и издръжка. Независимо дали прехвърлителят е запознат с точната си диагноза, логично е обективните прояви на заболяването му да обусловят необходимост от чужда помощ. Щом болният е избрал да си осигури получаването на такава помощ чрез договор за издръжка и гледане, то желае и има доверие именно на приобретателя да го обгрижва в оставащото му житейско време независимо каква е продължителността му. В конкретния случай А. Р. в края на своя житейски път предвид обективните данни за силно влошеното му здравословно състояние несъмнено е имал нужда от подкрепа и съдействие при ежедневното му обслужване, каквито по делото не се установява нито да е получил от своите деца, нито да са му били предложени от тях. В този смисъл житейски обосновано е Р. да прехвърли жилището си именно на сестра си, при която е живял и която се е грижила за него в тежките му моменти.

Предвид изложеното настоящият състав приема, че процесният договор не е лишен от основание и е произвел своите правни последици, поради което въззивното решение следва да се отмени, а предявените субективно съединени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на спора на касатора се дължат 12286 лева за адвокатско възнаграждение и разноски за трите инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 582 от 3 май 2023 г., постановено по в.гр.д. № 3581/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. Р., ЕГН [ЕГН], и П. А. Т., ЕГН [ЕГН], иск против Р. Н. М., ЕГН [ЕГН], за признаване за установено, че сключеният с нот. акт № 38, том І, рег. № 1450, нот. дело № 32/27.09.2010 г. на нотариус Д. И., вписан в АВ-гр. София във вх. Р.. № 42604, с акт № 137, том СІХ, дело № 24727, между А. Н. Р. като прехвърлител и Р. Н. М. като приобретател, договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на следния недвижим имот: 1/2 ид. част от апартамент, находящ се в [населено място], район „Т.“, [улица], на третия (тавански) етаж, състоящ се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещения, със застроена площ от 72,05 кв.м., при съседи по документ за собственост: улица ( [улица]), двор, В. М., калкан ( [улица]), заедно с 20 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, съставляващо по документ за собственост парцел № 13 от кв. 383, местност „Буката“ по плана на [населено място], е нищожен поради липса на основание.

ОСЪЖДА Н. А. Р., ЕГН [ЕГН], и П. А. Т., ЕГН [ЕГН], да заплатят на Р. Н. М., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 12286 (дванадесет хиляди двеста осемдесет и шест) лева разноски за трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: