Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Процесуална легитимация на НББАЗ * справедливост на обезщетението * правомощия на въззивната инстанция

14

Р Е Ш Е Н И Е

№ 110

[населено място], 16.07.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Росица Божилова
Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 644 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Д. и Г. Г. М. срещу решение № 559 от 15.12.2022г. по в.т.д. № 563/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е потвърдено частично и отменено частично решение № 22031 от 07.06.2022г. по т.д. № 55/2020г. на Окръжен съд – Кърджали, е отхвърлен предявеният от Г. М. Т., на когото касаторите са деца и наследници по закон, иск с правно основание чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на сума над размера от 100 000 лева до претендираните 150 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т., негова съпруга, при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2018г., със законната лихва за забава от 29.01.2020г. до окончателното плащане; предявеният от Н. Г. Д. иск с правно основание чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на сума над размера от 50 000 лева до претендираните 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т., нейна майка, при пътнотранспортното произшествие, със законната лихва за забава от 29.01.2020г.; както и искът на Г. Г. М. по чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ за сума над размера от 100 000 лева до претендираните 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т., също негова майка, със законната лихва за забава от 29.01.2020г. до окончателното плащане.

Оплакванията на касаторите в подадената жалба са, че решението на въззивния съд в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Определените обезщетения (съответно по 100 00 лева за Г. М. Т. и Г. Г. М., и 50 000 лева за Н. Г. Д.) са изключително ниски и не съответстват на претърпените от касаторите и техния баща болки и страдания. Те не могат да изпълнят критерия за справедливост. Въззивният съд не е взел предвид всички обективно съществуващи обстоятелства и не е анализирал установените по делото факти и обстоятелства, които са от значение при определяне размера на обезщетенията – силната емоционална връзка между ищците и починалата Ш. М. Т., тогава на 52 години, както и конкретните претърпени страдания по повод смъртта й. Не е съобразена съдебната практика, постановена по сходни дела. Съдът е нарушил разпоредбата на чл. 269 от ГПК. Присъден е по-нисък размер на обезщетение за Н. Г. Д. в сравнение с този, определен от първоинстанционния съд, без във въззивната жалба на ответника да има възражение срещу размера на обезщетението. Първоинстанционният съд й е определил обезщетение в размер на 100 000 лева преди да го намали с 50% поради констатираното съизвършителство. Ответникът не само не е направил оплакване по приложението на чл. 52 от ЗЗД, но в отговора на въззивната жалба на ищците е посочил, че размерът на обезщетение от 100 000 лева за всеки от ищците е справедлив.

Тези оплаквания се поддържат и в открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд.

Касаторите искат решението на Апелативен съд – Пловдив да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете бъдат уважени в пълните поддържани размери от по 150 000 лева, със законните лихви.

От насрещната страна по жалбата Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Присъдените обезщетения се считат за справедливи. По делото не се установява твърдяната причинно-следствена връзка между диагностицираното при Г. онкологично заболяване през 2020г. и преживените негативни емоции от загубата на съпругата му през 2018г. Стресогенното събитие е овладяно и преодоляно от всеки от останалите ищци. Н. е напуснала дома на родителите си повече от десет години преди смъртта на майка си, след като е сключила брак и е създала свое семейство в друго населено място. Впоследствие тя е заминала за чужбина. Не са подкрепени с доказателства твърденията, че личните преживявания на Н. от загубата на нейната майка са в причинна връзка с проблемно забременяване. Ищецът Г. се е върнал в дома на родителите си след смъртта на своята майка.

С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса дали съдът, при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, трябва да се съобрази с указанията, съдържащи се в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11), и да обсъди всички конкретни съществуващи обстоятелства и въз основа на общата им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост. Касационното обжалване е допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение в обжалваната част със задължителните постановки на постановлението, както и с казуалната практика на Върховния касационен съд.

Касационно обжалване, също на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е допуснато по въпроса дали въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба и може ли този съд да се произнесе извън нейните предели, като определи по-ниско справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинена при ПТП смърт, въпреки липсата на оплакване за това от другата страна. Касационно обжалване е допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на Върховния касационен съд.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

Въззивното производство е било образувано въз основа на въззивна жалба на касаторите, лично и като деца и наследници по закон на Г. М. Т., починал на 13.04.2022г., в хода на първоинстанционното производство, както и по жалба на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. Касаторите са обжалвали решението на Окръжен съд – Кърджали в частта на отхвърлените искове по чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и съпруга на Г. - Ш. М. Т., при пътен инцидент от 06.08.2018г., над присъдените суми от по 50 000 лева до поддържаните размери от по 150 000 лева обезщетение. Оплакванията са били срещу преценката на първоинстанционния съд относно справедливия размер на следващите се на всеки от ищците обезщетения, както и намаляването на обезщетенията с 50%, поради възприето съизвършителство, обуславящо, според първоинстанционния съд, разделяне на отговорността за причинените вреди по равно между двамата делинквенти. НББАЗ е обжалвало решението единствено в частта на присъдената лихва за забава върху присъдените обезщетения (считано от 31.12.2019г.) и с искане да се приеме, че сдружението е изпаднало в забава, считано от 29.01.2020г., денят следващ изтичане на тримесечния срок от датата на завеждане на извънсъдебната претенция на ищците (28.10.2019г.).

За да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение в обжалваните части, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че при пътен инцидент от 06.08.2018г. на път І-5, км. 348+600м., на кръстовището за [населено място] и [населено място], общ. Кърджали, е била причинена смъртта на Ш. М. Т., пътник на дясната предна седалка на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с ДК К 5976 ВА. Настъпил е сблъсък между този лек автомобил, управляван от М. Х. Х., в нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП (непропускане на насрещно движещо се пътно превозно средство) и лек автомобил „Мерцедес“, модел „CLA“, с ДК № ТВ-О 63-В, управляван от С. Сами С., в нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП (с превишена скорост). Виновното и противоправно поведение на двамата водачи при условия на независимо съизвършителство, е било установено с влязла в сила присъда № 9 от 22.06.2020г. по н.о.х.д. № 241/2019г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, задължителна за гражданския съд (чл. 300 от ГПК).

За лекия автомобил „Мерцедес“ е имало валидна към датата на ПТП полица за застраховка „Гражданска отговорност“, издадена от регистрирано в Нидерландия застрахователно дружество, с кореспондент за обработка на щети на територията на Република България ЗАД“Алианц България“. Ищците са отправили претенция с молба вх. № 200-00-3982/28.10.2019г. По делото не е имало данни за окончателно произнасяне по ликвидирането на щетата от страна на българското застрахователно дружество, поради което е налице хипотезата на чл. 511, ал. 3 от КЗ – кореспондентът не се е произнесъл по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Налице са били предпоставките претенциите за обезщетение на сродниците на починалата Ш. М. Т. да бъдат насочени срещу НББАЗ.

Според въззивния съд не са били налице основания за намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди поради настъпването на смъртта на Ш. М. Т. при независимо съпричиняване от водача на лекия автомобил „Мерцедес“ и водача на автомобила „Фалксваген“. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, т.е. увреденото лице може да претендира пълния размер на обезщетението от всяко от тези лица, респективно застрахователя на съответното лице. В този смисъл не са били споделени изводите на първоинстанционния съд за дължимост на половината от базовия размер на обезщетенията.

Обезщетенията (базов размер) са били определени от Окръжен съд – Кърджали в размери от по 100 000 лева за всеки от ищците. Въззивният съд е присъдил обезщетения в такива размери, освен за Н. Г. Д., на която са били присъдени 50 000 лева.

По-конкретно въззивният съд е посочил, че обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 от ЗЗД), като се вземат предвид конкретните особености за всеки конкретен случай, че се съобразява икономическата конюнктура в страната, израз на която са лимитите на отговорност на застрахователите, както и съдебната практика в подобни случаи. Съдът се е позовал на показанията на разпитаните пред Окръжен съд – Кърджали свидетели, както и заключението на изслушаните в първоинстанционното производство съдебно-психологична експертиза и съдебно-медицинска експертиза.

Определеното на Г. М. Т. обезщетение в размер на 100 000 лева е било обосновано с това, че семейството било задружно и сплотено. Той преживял тежко загубата на своята съпруга, към която е бил емоционално привързан. Отношенията са били на доверие, помощ и подкрепа. Бракът между съпрузите продължил повече от 35 години. Съпругът ходил в чужбина сезонно, за да изкара пари за семейството. След смъртта на Ш. М. Т. се разболял от болест на стомаха (онкологично заболяване). Нуждаел се от грижите на съпругата си и това е засилило липсата от загубата й. Довело е до потиснатост, емоционална лабилност, ниска устойчивост на стрес. Стомашният антрален карцином при Г. е бил установен на 11.05.2020г., но не може да се приеме, че стресогенното събитие, което той е преживял при загубата на съпругата му, е довело до възникване на това заболяване, макар в медицинската литература емоционалният стрес да е сочен като спомагателен фактор за появата му.

Същата сума от 100 000 лева е била определена като обезщетение и за Г. Г. М.. От въззивния съд е приел, че той също преживял тежко смъртта на майка си, която обичал. Все още не се е възстановил. Работил с нея на едно място, по-голяма част от живота си живял в дома на родителите си. Имал свое семейство и дете, но след смъртта на майката се върнал в дома на родителите.

За Н. Г. Д. е била определена сума на обезщетението от 50 000 лева. За нея въззивният съд е посочил, че е преживяла тежко смъртта на Ш.. Като разбрала вестта за смъртта на майка си, припаднала. Тя е напусната млада семейството, оженила се в Доспат. Последните 4-5 години живеела в Белгия, като се връщала през лятото за около месец, когато цялото семейство били заедно. Поддържала с майката непрекъсната връзка по телефона или чрез видео. По-ниският размер на присъжданото обезщетение е бил обоснован със заключението на съдебно-психологическата експертиза, съгласно която интензитетът и продължителността на емоционалните преживявания при Н. не са достигнали до проява на клинично значими данни за наличие на психопаталочини феномени, за разлика от тези при Г. Г. М., както и с обстоятелството, че тя е напусната млада семейството и живяла е в чужбина. Според въззивното решение съпругът и синът на починалата при процесното ПТП са изживели по-силни по интензитет негативни емоции в сравнение с дъщерята. При нея връзката с майката не е била така силна. Същевременно, според въззивния съд, генерално претърпените от тримата ищци неимуществени вреди не са по-различни и интензивни от обичайните в подобни случаи.

Тъй като срокът за произнасяне по претенциите е изтекъл на 28.01.2020г., обезщетение за забава от сдружението, според посоченото от въззивния съд, се дължи от 29.01.2020г. От тази дата този съд е присъдил и законна лихва върху обезщетенията, до окончателното им изплащане.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и да съобразяват значението им за размера на вредите. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняване на смърт са изложени възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, както и тяхното оценяване е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - за необходимост от точно очертаване на релевантните за определяне на размера на обезщетението обстоятелства и тяхното оценяване.

Съгласно приетото в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение (чл. 269, изр. 1 от ГПК). По отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 от ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до фактическата страна на спора. Те не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес, или когато законът е възложил на съда да следи служебно за интереса на някоя от страните. Същото е възприето в решение № 33 от 19.02.2015г. по гр.д. № 3050/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 109 от 13.10.2020г. по т.д. № 1898/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Съгласно решението по гр.д. № 3050/2014г. въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само по посочените във въззивната жалба конкретни оплаквания в какво се състои неговата порочност. Касационно основание е както произнасянето на въззивния съд по непредявено оплакване, така и произнасянето по предявено оплакване. Съгласно възприетото в решението по т.д. № 1898/2019г. при липсата на оплакване във въззивната жалба съдът не може да се произнесе извън нейните предели, като определи по-ниско обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП.

По основателността на касационната жалба:

С оглед задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 от ЗЗД за случаи на смърт, както и по чл. 269 от ГПК относно уредбата на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, касационната жалба е основателна. Въззивното решение в частта на определените обезщетения за претърпените от Г. М. Т., Н. Г. Д. и Г. Г. М. неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т. при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2018г. е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния и процесуалния закон, и е неправилно (чл. 281 от ГПК).

Въззивният съд не е съобразил конкретните отношенията между Г., Н. и Г., от една страна, и починалата при пътния инцидент Ш., от друга, както и страданията им от нейната неочаквана смърт. Не са били оценени в достатъчна степен негативните последици за ищците от смъртта й. Определените обезщетения от по 100 000 лева за Г. и Г., съответно 50 000 лева за Н. са занижени и не съответстват на критерия справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Отделно от това от въззивния съд не е съобразено, че срещу определеното от първоинстанционния съд базово обезщетение от поне 100 000 лева за Н. Г. Д. не е имало оплакване от НББАЗ. Липсвали са възражения за неправилно установени обстоятелства от значение за обезщетението или неговия размер. Въззивният съд не е можел да намалява обезщетението по свой почин, приемайки различни от установените от първоинстанционния съд обстоятелства или оценявайки ги във вреда на ищцата. Не се касае за правна квалификация, приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес, или за интерес на страна, за които съдът следи служебно .

Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

От посочените, представени и събрани по делото доказателства се установя, че в резултат на пътния инцидент от 06.08.2018г. е починала Ш. М. Т., на 52 години, съпруга на ищеца Г., тогава на 51 години, и майка на ищците Н., на 28 години, и на Г., на 26 години.

Ш. и Г. са имали дългогодишен брак (около 30 години), по време на който са отгледали и възпитали две деца. Бракът е бил хармоничен, основан на обич и разбирателство. Ш. била весела, изключително всеотдайна и грижовна съпруга и майка. Г. работил сезонно в Германия, за да издържа семейството. Смъртта на съпругата му се отразила тежко. През месец май 2020г. при него бил установен стомашен антрален карцином, а през 2022г., в хода на първоинстанционното производство, Г. починал. Липсата на грижи от съпругата при тежкото боледуване, направило нейната загуба още по-силна. Затворил се в себе си. Станал емоционално лабилен, с чувство за потиснатост, безперспективност, безизходица, с ниска устойчивост на стрес. Касаело се е за усложнена реакция на скръб.

Непосредствено след пътния инцидент Г. видял катастрофиралия автомобил и загиналата си майка. След два месеца напуснал предприятието, в което работел заедно с нея, защото всеки ден е трябвало да минава покрай мястото на катастрофата. С майка си имали силна връзка. Станал по-затворен, изпитвал чувства на мъка, печал и тъга. При него персистирала повишена ситуативна тревожност при разговори, свързани с преживяното ПТП, макар грижите за баща му до известна степен да са го отклонили от травматичната тема за смъртта на майката. Към момента на смъртта й Г. бил женен с дете, но в последствие се развел и заживял с баща си.

Н. била омъжена в друго населено място, но имала с майка си силна емоционално-доверителна връзка. Чували се всеки ден. Първоначалните емоции след смъртта й били внезапни и неочаквани. Тя загубила силна опора. Принудена била да работи в Белгия. След смъртта на майката трябвало да издържа финансово баща си, болен от онкологично заболяване и нуждаещ се от лечение, и брат си, който не работи. И при нея също персистирала повишена ситуативна тревожност при разговори за преживения инцидент.

Обстоятелствата се установяват от заключението на съдебно-психологична експертиза, на съдебно-медицинска експертиза, както и показанията на свидетелите З. А. Х., Ф. Ю. А. и М. М. Х., близки на семейството на Ш..

С оглед всички тези обстоятелства относно болките и страданията на Г. М. Т., Н. Г. Д. и Г. Г. М. от смъртта на тяхната съпруга и майка, обуславящи претърпени неимуществени вреди, справедливо обезщетение за поправянето им са суми от по 150 000 лева за всеки от тях, така както такива обезщетения са поддържани във въззивното производство. Тези суми съобразяват отношенията на ищците с починалата и последиците от нейната смърт. Обезщетения в този размер отчитат още конкретните обществено-икономически условия към датата на увреждането, както и като ориентир – нарастващите нива (лимити) на застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 4 от 08.03.2021г. по т.д. № 2940/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). Размерът е аналогичен на присъждани в практиката на Върховния касационен съд обезщетения в сходни случаи – за подобна семейна връзка и пътен инцидент, близък по време с процесния (решение № 28 от 13.04.2021г. по т.д. № 248/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 60117 от 01.02.2022г. по т.д. № 667/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 50105 от 12.01.2024г. по т.д. № 1723/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Съобразяването на практиката на ВКС по аналогични случаи също обосновава обезщетенията като справедливи (решение № 214 от 08.01.2019г. по гр.д. № 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о.).

Без значение е, че по делото е останала недоказана връзка между онкологичното заболяване на Г. и негативните стресови преживявания от загубата на съпругата му, както и връзка между трудностите ищцата Н. да забременее и нейните негативни преживявания от смъртта на майката. Несъответствието между всички изложени твърдения в подкрепа на претенция за обезщетение за неимуществени вреди и установените по делото конкретни факти и обстоятелства не може да обоснове намаляване на размера на обезщетението, щом този размер се явява съответен на установените факти и обстоятелства и е в рамките на претендираната сума. В този смисъл е практиката на ВКС (решение № 15 от 15.08.2023г. по т.д. № 2389/2022г. на ВКС, ТК, І т.о.) и тя съответства на мотивите към Тълкувателно решение № 1/2021 от 01.08.2022г. по т.д. № 1/2021г. на ОСГТК на ВКС относно приложението на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗД.

Самостоятелният живот на Н. след сключването на брак, заживяването в друго населено място, а след това и в чужбина, за което възразява НББАЗ, са естествени житейски обстоятелства, които не изключват нито изградените много близки отношения с нейната майка, с която е общувала ежедневно, нито преживяванията по повод неочакваната й смърт. Тези възражения на НББАЗ са също неоснователни.

Задължено да плати обезщетенията е Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в качеството на представително национално бюро по чл. 511 от КЗ. Пътният инцидент е настъпил на територията на България и представителят на чуждестранния застраховател по застраховката „Гражданска отговорност“ - ЗАД“Алианц България“, не се е произнесъл в срока по чл. 513, ал. 1, вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ по подадената претенция.

От въззивния съд е присъдена лихва за забава върху обезщетенията, считано от 29.01.2020г. В тази част въззивното решение не е обжалвано и така лихвата се присъжда и от настоящия съдебен състав – от 29.01.2020г.

С оглед изложеното въззивното решение в частта, с която исковете на Г. М. Т., Н. Г. Д. и Г. Г. М. срещу НББЗА са отхвърлени, следва да бъде отменено и тези искове бъдат уважени в пълните поддържани размери от по 150 000 лева (чл. 283, ал. 2, пр. 1 от ГПК), със законната лихва за забава от 29.01.2020г.

След смъртта на Г. М. Т. в хода на делото определеното му допълнително обезщетение следва да се присъди на неговите деца и наследници по закон – касаторите Н. и Г., за по 1/2 част от сумата (чл. 5, ал. 1 от ЗН).

В проведеното пред касационния съд открито съдебно заседание от НББАЗ е направено възражение, че поради техническа грешка на Н. Г. Д. са били платени в повече 64 711. 80 лева спрямо присъденото от първоинстанционния и въззивния съд обезщетение, което не е било обжалвано. Представено е преводно нареждане за кредитен превод от 22.12.2022г., което е дата след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд.

Плащането не може да бъде съобразено.

По аргумент от чл. 290, ал. 2 от ГПК към дължимостта на обезщетението са относими обстоятелства, настъпили до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Съгласно възприетото в мотивите към Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС в касационното производство, развиващо се по реда на чл. 290 - чл. 293 от ГПК, правомощията на ВКС по отношение на обжалвания съдебен акт са лимитирани. Те са в рамките на проверка за валидността, процесуалната допустимост и правилност на обжалваното решение, при недопустимост да се съобразяват нови доказателства и да се установяват нови факти. Нови фактически положения могат да бъдат съобразявани във фазата по чл. 295 от ГПК, когато ВКС действа като решаващ съд. Или, съгласно тълкувателното решение, само ако след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд при ново разглеждане на делото са настъпили нови обстоятелства, налагащи събиране на доказателства, тези доказателства ще бъдат събрани, а обстоятелствата – съобразени, при съответно приложение в повторната касация на правилата на въззивното производство. В. са постановките на т. 4 и т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004г. по гр.д. № 2/2004г. на ОСГК на ВКС.

По разноските

В първоинстанционното, въззивното и касационното производство от касаторите не са направени разноски и такива, по чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК, не се присъждат.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адв. Р. М. следва да бъде присъдено допълнително възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Г. М. Т., Н. Г. Д. и Г. Г. М. от общо 40 391 лева с ДДС - 5 447 лева с ДДС за първоинстанционното производство, 22 944 лева с ДДС за въззивното производство и 12 000 лева за касационното производство.

В първоинстанционното производство при материален интерес от 600 000 и присъдени 450 000 лева са били дължими 12 177 лева с ДДС на адвоката (приложимостта на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в тогавашната редакция не е била оспорвана, нито е имало молба по чл. 248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските). При присъдени от първоинстанционния и въззивния съд 4 530 и 2 220 лева са останали дължими 5 447 лева с ДДС, съответно на окончателния изход по делото. С въззивното решение са били присъдени 4 236 лева възнаграждение, като с оглед окончателния изход на спора това възнаграждение е в размер на 27 180 лева с ДДС, или на адвоката са дължими още 22 944 лева с ДДС. Относно присъденото от въззивния съд адвокатско възнаграждение и приложената Наредба № 1 от 09.07.2004г. също не е имало искане за изменение по реда на чл. 248 от ГПК. За касационното производство (допускане до разглеждане и разглеждане на касационнат жалба на адвоката се определя възнаграждение от 10 000 лева (12 000 лева с ДДС), съответно на материалния интерес по делото (200 000 лева), конкретно извършените от адвоката действия и фактическата и правна сложност на спора. Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Разноски в касационната производство на ответника не са дължими. Присъдените разноски за адвокат в първоинстанционното производство следва да бъдат намалени на 4 977 лева (19 908 лева с ДДС от разноските и отхвърлена претенция за 150 000 лева от предявени 600 000 лева). Изцяло следва да бъде отменено въззивното решение в частта на присъдените разноски за адвокат за подаване на отговор на въззивна жалба – 8 472 лева с ДДС, съгласно въззивното решение.

Върху допълнително присъдените суми на обезщетенията от 200 000 лева следва да бъде определена за плащане от дружеството ответник държавна такса от общо 16 030 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, за всички съдебни инстанции, съгласно чл. 1, чл. 18, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), или 8 000 лева за първоинстанционното производство, 4 000 лева за въззивното производство, 30 лева за допускане на касационното обжалване и 4 000 лева за разглеждане на касационната жалба. Касаторите - ищци са били освободени от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 559 от 15.12.2022г. по в.т.д. № 563/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е потвърдено частично и отменено частично решение № 22031 от 07.06.2022г. по т.д. № 55/2020г. на Окръжен съд – Кърджали, е отхвърлен предявеният от Г. М. Т., на когото касаторите са деца и наследници по закон, иск с правно основание чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на сума над размера от 100 000 лева до претендираните 150 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т., негова съпруга, при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2018г., със законната лихва за забава от 29.01.2020г. до окончателното плащане; предявеният от Н. Г. Д. иск с правно основание чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на сума над размера от 50 000 лева до претендираните 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т., нейна майка, при пътнотранспортното произшествие, със законната лихва за забава от 29.01.2020г.; както и искът на Г. Г. М. по чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ за сума над размера от 100 000 лева до претендираните 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т., също негова майка, със законната лихва за забава от 29.01.2020г. до окончателното плащане, с присъдените на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ разноски за адвокат за подаване на отговор на възивна жалба от 8 472 лева и разноски за адвокат в първоинстанционното производство над размер от 4 977 лева, к ато вместо това постановява :

ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Средец“, [улица], ет. 2, да заплати, на основание чл. 513, ал. 1, вр. чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ, на Н. Г. Д., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [община], [улица], и на Г. Г. М., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [община], [улица], като наследници по закон на Г. М. Т., допълнително суми от по 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), или общо 50 000 лева, обезщетение за претърпените от Г. М. Т. неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т., негова съпруга, при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2018г., със законната лихва за забава от 29.01.2020г. до окончателното плащане; на Н. Г. Д., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [община], [улица], допълнително сума от 100 000 лева (сто хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т., нейна майка, при пътнотранспортното произшествие, със законната лихва за забава от 29.01.2020г. до окончателното плащане; както и на Г. Г. М., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [община], [улица], допълнително сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ш. М. Т., също негова майка, със законната лихва за забава от 29.01.2020г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Средец“, [улица], ет. 2, да заплати на адвокат Р. М., с адрес [населено място], [улица], ет. 4, сумата от 40 391 лева (четиридесет хиляди триста деветдесет и един лева) възнаграждение с ДДС за осъществено процесуално представителство в първоинстанционното, въззивното и касационното производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Средец“, [улица], ет. 2, да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 16 030 лева (шестнадесет хиляди и тридесет лева) държавна такса за първоинстанционното, въззивното и касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2