Обезщетение при трудова злополука и критерии за груба небрежност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

Гр.София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова
ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева
Джулиана Петкова
при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3556 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. С. срещу решение №.574/10.05.22 по г.д.№.519/22 на ОС Варна, с което, след частична отмяна на реш.№.262974/21.12.21 по г.д.№.15836/20 на РС Варна, предявеният от касатора иск с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за сумата над 3000лв. до 15000лв., ведно със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на претенцията ведно с лихви и разноски.

Ответната страна „Май Хоум 1“ООД оспорва жалбата.

С определение №.378/9.03.23 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно критериите за груба небрежност.

С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжност „камериерка“; на 22.06.20 настъпила злополука по време на работа, свързана с трудовите й задължения, надлежно обявена за трудова с разпореждане №.Ц5104-03-60/13.07.20 на ТП на НОИ-Варна, според което при подмяна на спално бельо И.С. заплела крака си в поставен на земята чаршаф, при което паднала на пода и вследствие на това получила счупване на метатарзалната кост на ляв долен крайник, довело до временна нетрудоспособност; в резултат на злополуката е претърпяла неимуществени вреди, като са налице предпоставките на чл.200 КТ за ангажиране на отговорността на работодателя. Съдът е посочил, че размерът на дължимото обезщетение се определя по справедливост - след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспектива и трайни последици, вкл. козметични и др. дефект, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура. В конкретния случай, предвид търпените от ищцата болки и страдания в причинна връзка с увреждането - физически, дискомфорт, стрес от случилото се, от обездвижването, психическо страдание, вкл. от невъзможността за самостоятелно справяне с елементарни житейски нужди за водене на пълноценен живот с всички произтичащи от това неудобства, интензитета и продължителността на същите - от 22.06.20 до 22.09.20, от които 25 дни в гипсова имобилизация, а след това придвижване с патерици и бастун, през които е имало болки при движение в началото и палпаторна болезненост след това, липсата на неблагоприятна прогноза за възстановяване на функциите на крайника, е приел, че полагащото се за овъзмездяване на търпените вреди обезщетение възлиза на 6000лв. Намерил е, че възражението на ответника по чл.201 ал.2 КТ за съпричиняване поради допусната груба небрежност е основателно. Посочил е, че не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда мотивира приложението на чл.201 ал.2 КТ, а само подчертано субективно отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент от негово виновно действие, т.е. пострадалият работник да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. В случая при настъпване на злополуката ищцата не е изпълнила задължението си, свързано с безопасността на труда, да не поставя сваленото от леглото спално бельо /чаршафи/ на земята и директно да го носи в количката, въпреки, че е знаела, че не следва да процедира така. При тези обстоятелства е прието, че е налице груба небрежност при дял на съпричиняване 50% и съответно на него е присъдено обезщетение в размер на 3000лв.

В отговор на поставения въпрос, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Съгласно задължителната практика, в това число цитираната - реш. №.348/11.10.11 по г.д.№.387/10, ІV ГО, реш.№.291/11.07.12 по г.д.№.951/11, ІV ГО, и др. - съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими; в наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността); небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й; грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като тя също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия; при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност; това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя; намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
По основателността на касационната жалба:

По делото е безспорно, а се установява и от събраните доказателства /писмени, гласни, съдебно-медицинска експертиза/, че И.С. е работила по трудов договор с ответника от 18.06.20 на длъжност „камериерка“ с място на работа хотел „Астория“; на 22.06.20 е претърпяла злополука, призната за трудова с разпореждане №.Ц5104-03-60/13.07.20 на НОИ – съгласно което злополуката е станала през време на работа, свързана с трудовите й задължения-при подмяна на спално бельо И. С. си заплела крака в поставен на земята чаршаф, паднала на пода и получила счупване на метатарзалната кост на ляв долен крайник, довело до временна нетрудоспособност; към момента на злополуката св.З. почиствала стая заедно с ищцата, излязла за чисто бельо докато И.С. сваляла мръсното и като влязла видяла как тя пада и кракът й се усуква в чаршафа, който бил в ръцете; ищцата е присъствала на инструктажи, на които се обяснявало и показвало кое как се прави по стаите, в това число, че след като се свали, мръсното бельо следва да се носи в кош на количката или преди това на багажника; според стандартите то трябва да отива автоматично в количките и не следва да се оставя на пода, защото не е хигиенично и създава предпоставки за инциденти. При така установените факти и с оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че, предвид механизма на злополуката и критериите за наличие на груба небрежност, въззивният съд неправилно е приел, че в случая такава е налице. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими, като намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност. Грубата небрежност е форма на вината – работникът или служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би положил; тя е налице, когато не е положена никаква грижа за безопасност, защото дори и най-небрежният би положил някаква грижа. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност. В случая такова нарушение е налице, но не се касае за хипотеза на липса на елементарно старание и грижа. Неизпълнението на задължение да не се оставя чаршаф на земята при подмяна на старото бельо не съставлява предприемане на действие, при което да е несъмнено ясно, че то ще доведе до съответните неблагоприятни последици, респективно неполагане на елементарно старание и грижа, каквито и най-небрежният човек би положил в подобна ситуация. При това положение не е налице хипотеза на груба небрежност, респективно основание за намаляне на отговорността на работодателя при условията на чл.201 ал.2 КТ.

Обезщетението, полагащо се за конкретно претърпените неимуществени вреди, е определено правилно от въззивното инстанция. Като се има предвид характера на увреждането /счупване на метатарзална кост на ляво стъпало, довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за повече от 30дни/, процеса на лечение /включващ гипсова имобилизация за 25 дни и рехабилитация/, интензитета на търпените болки, страдания, неудобства и отражението им върху начина на живот и характера /непосредствено след падането ищцата имала силни болки, не можела сама да се обслужва, придружавали я до тоалетна и й оставяли храна; придвижването й било трудно-два месеца ползвала патерици и впоследствие бастун до септември; станала нервна, крива, заяждала се; била доста напрегната/, възрастта на ищцата, а от друга страна недългия възстановителен период /2-3 месеца/, излекуването на травмата /костта е сраснала, мускулатурата и обема на движение в ставите на левия долен крайник са възстановени/ и липсата на усложнения, наличието на нова травма /претърпяна на 18.11.20 при ПТП като пешеходец-счупване на десен подколенник/, която се лекува към момента на СМЕ, и липсата на връзка между процесната и евентуални алергии /т.е. като се съобразят обстоятелствата от първата група, които влияят по посока увеличаване размера на дължимото обезщетение, и тези от втората, които обосновават намалянето му, респективно липсата на причинна връзка между търпените от процесната злополука страдания с такива от алергии и травмата от 18.11.20/, икономическите условия в страната към момента на увреждането, настоящият състав намира, че дължимо обезщетение възлиза на 6000лв. За тази сума искът е основателен и трябва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер-да се отхвърли. Върху обезщетението се дължи и законна лихва считано от датата на злополуката 22.06.20 до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, „Май Хоум 1“ООД следва да плати на И. С. на основание чл.78 ал.1 ГПК общо 836,53лв. разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции /възражението на ответника за прекомерност на направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение 1140лв. е неоснователно, тъй като не надхвърля минималното такова съобразно чл.7 ал.1 т.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (1750лв.)/, а по сметка на ВКС на основание чл.78 ал.6 ГПК 90лв. държавна такса.

Видно от така изложените съображения, въззивната инстанция е процедирала в отклонение от цитираната в отговора на правния въпрос задължителна практика на ВКС във връзка с критериите за груба небрежност, като в резултат на това е постановен частично незаконосъобразен акт. На основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК той трябва да бъде отменен в частта, с която първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен, а в останалата му част – да се остави в сила, ведно с осъждане на ответника да заплати горепосочените суми за разноски и държавни такси.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.574/10.05.22 по г.д.№.519/22 на ОС Варна– В ЧАСТТА , с която, след частична отмяна на реш.№.262974/21.12.21 по г.д.№.15836/20 на РС Варна, предявеният от И. А. С. срещу „Май Хоум 1“ООД иск с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за сумата над 3000лв. до 6000лв ., вместо което постановява:

ОСЪЖДА „Май Хоум 1“ООД да плати на И. А. С. на основание чл.200 КТ още 3000лв ., съставляващи разлика над сумата 3000лв. до сумата 6000лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 22.06.20г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 22.06.20г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК 836,53лв. /осемстотин тридесет и шест лева и петдесет и три стотинки/ разноски.

ОСЪЖДА „Май Хоум 1“ООД да плати по сметка на ВКС 90лв. /деветдесет лева/ държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №.574/10.05.22 по г.д.№.519/22 на ОС Варна в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: