Обезщетение за неимуществени вреди от поредица свързани действия на работодател

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

София, 12.10.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 4641/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК .

С решение на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, № 260199 от 15.06.2021 г. по в. гр. д. № 152/2021 г. е обезсилено решение на Панагюрския районен съд № 260014/18.09.2021 г. по гр. д. № 991/2018 г. и делото е върнато на друг състав на същия съд за постановяване на решение по иска, с който е сезиран.

Въззивното решение е обжалвано от ответника МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, [населено място] изцяло. В касационната жалба се поддържат основанията за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Оспорва се решаващият извод, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, като се поддържа, че с уточнителна молба ищецът е изменил първоначалната си претенция, формулирайки 14 обективно съединени иска, които са били приети за разглеждане от районния съд.

В срока за отговор по чл. 283 ГПК ищецът Й. П. Й., представляван от адв. А. И. поддържа, че въззивното решение е правилно, тъй като ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от няколко свързани помежду си противоправни деяния, подлежащи на глобално обезщетяване, поради което той не е бил длъжен да разграничава какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от деянията.

По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Й. П. Й. срещу МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, в която се твърди, че ищецът е бил началник на отделението по „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“ при ответното лечебно заведение, като трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от 04.12.2017 г. Излагат се твърдения за влошаване на здравословното и емоционалното състояние на ищеца вследствие на действията на ръководството на „МБАЛ Уни Хоспитал“, а именно: ненавременното връчване на длъжностната му характеристика; бездействие относно сигналите на ищеца за закъснения на анестезиолог и неспазване на оперативната програма; заповед на управителя, създаваща предпоставки за вътреболнични инфекции; множество покани от страна на работодателя за даване на писмени обяснения по различни въпроси, свързани с лечение на пациенти и организацията на работата в отделението; оказване на натиск върху ищеца относно вземането на решения с оглед повишаване на финансовите приходи на болницата; липса на реакция относно оплакванията за недостиг на медицински персонал, медицинско оборудване и съществени консумативи за функциониране на отделението; хоспитализиране на пациенти, които не са индицирани за лечение в отделението. Създадена била обстановка на нетърпимост към ищеца, на сутрешните рапорти постоянно му се вменявало чувство на вина за това как обемът на работа е недостатъчен и как трябвало да бъдат привличани още и още пациенти. Вследствие на това той започнал да има проблеми със съня, а емоционалното му състояние се влошило. Наред с безсънието и нервното напрежение, често чувствал слабост и получавал хипертонични кризи. Поставени му били диагози „хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност“, „сърдечна аритмия, неуточнена“, „пристъпна надкамерна тахикардия“. Била налице и промяна в емоционалното му състояние, отразила се най-силно върху отношенията му с близкия кръг приятели, в резултат на което се изолирал и започнал системно да прибягва до лекарска помощ, не успявал да овладява хипертоничните пристъпи и емоционалните сривове, поради което се свързал с психиатър, който го диагностицирал с „умерено тежък депресивен епизод“.

Първоначално искът е бил предявен за 25 000 лв. неимуществени вреди като след неколкократно оставяне на исковата молба без движение от районния съдия и по изрично негово указание всяко противоправно действие и бездействие е въведено от ищеца като основание на самостоятелен иск който е посочил, че предявява 14 обективно съединени иска (някои като частични) с посочена цена и петитум за всеки един от тях, като съответно е внесена и дължимата държавна такса. Първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявените искове, като е приел, че същите са неоснователни.

Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, приемайки, че районният съд е бил сезиран само с един иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са резултат от няколко последователни противоправни деяния (негативното отношение и игнориращото личността на ищеца поведение на управителите на лечебното заведение), свързани помежду си, които подлежат на глобално обезщетяване. Вместо да разгледа така предявения иск, районният съд е разгледал 14 обективно съединени иска, всеки от които с цена под 5000 лв., в резултат на което е постановил недопустимо решение. Прието е, че в случая ищецът не е бил длъжен да разграничава какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния, предвид възможността кумулираният ефект от всички деяния да има много по-голямо отражение в психическата и емоционалната сфера на пострадалия.

Касационната жалба е приета за допустима с определението по чл.288 ГПК № 204 от 12.05.2022г. и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.2 предл.3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение във връзка с правомощията на втората инстанция при констатация, че първоинстанционният съд е дал неправилна квалификация на исковете като ги е разгледал като отделни претенции.

Правилен е изводът на въззивния съд, че ищецът не е бил длъжен да разграничава отделното обезщетение, което претендира за всяко едно от деянията, от които твърди, че е претърпял вреди. Според практиката на ВКС - решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV г. при причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално. Дори и да посочи конкретен размер за вредите по всяко едно от деянията, при установяване на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, съдът не е обвързан от конкретно посочения размер, а трябва да определи общо обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния.

Несъобразяването на първоинстанционния съд с това тълкуване, даването на изрични указания на ищеца да уточни какъв размер на обезщетението претендира по всяко посочено от него в исковата молба неправомерно поведение на ответника и произнасянето му с отделни 14 диспозитива , не води до недопустимост на постановеното от него решение. Това решение не страда от пороците, установени в съдебната практика за недопустимост на решението – срв. ППВС 1/1985г. т.9 и др. Въззивният съд необосновано е приел, че ищецът е поискал присъждане на общо обезщетение от 25000лв., а съдът се е произнесъл по отделни претенции. Както се посочи, ищецът е предявил отделни претенции по изрични указания на районния съдия, които са неправилни.

Според разясненията на ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е съд по същество. Той се произнася по самия материалноправен спор като решава делото по същество, освен в случаите на недопустимост и нищожност на съдебното решение /чл.270 ГПК/. В останалите хипотези въззивният съд сам чрез своите процесуални действия следва да отстрани допуснатите от първата инстанция нарушения на материалния закон и процесуалните правила като приложи точно закона, даде указания на страните за необходимостта да сочат нови доказателства при непълен и неточен доклад, ако такива доводи са направени във въззивната жалба и др. В случая решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон и възивният съд е следвало, при съобразяване с посочената практика на ВКС, сам да реши делото по същество.

По изложените съображения на основание чл.280 ал.1 т.3 предл. второ ГПК решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд, който да разгледа спора по същество.

При новото разглеждане на делото на основание чл. 294 ал.2 ГПК следва да бъдат присъдени и разноските за касационното производство.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, № 260199 от 15.06.2021 г. по въззивно гражданско дело № 152/2021 г. и

Връща делото на Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: