Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2025
Собственост върху част от имот, предвидена за улица без отчуждаване
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Граждани предявяват искове за собственост срещу общината за 73 кв.м. от техен имот, които по регулационен план попадат в улична регулация, като за 40 кв.м. искат и връщане на владението. Общината твърди, че е придобила площта служебно по силата на влязъл в сила план. Върховният касационен съд постановява, че самото предвиждане на улица по плана не прехвърля собствеността без проведено отчуждително производство и уважава исковете на гражданите.
Какво приема съдът
Отреждането на част от имот за улица по застроителен и регулационен план не води автоматично до преминаване на собствеността в полза на общината, ако не е приложен специалният ред за отстъпване на терен срещу равностойно обезщетяване или не е проведено законосъобразно отчуждително производство.
Приложени разпоредби
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 108 ЗС
- чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗТСУ (отм.)
- чл. 21а ЗТСУ (отм.)
- чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.)
- чл. 262 ППЗТСУ (отм.)
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
улична регулацияотчуждаванеревандикационен искобщинска собственостЗТСУ
Текстът на акта
Ключови фрази 1 9 9 Р Е Ш Е Н И Е № 768 София, 19.12.2025 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: БОНКА ДЕЧЕВА Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2451 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290-293 ГПК. Подадена е касационна жалба от В. И. П., Т. И. П. и Р. Д. П., чрез адвокат М. Д., срещу решение № 829 от 13.02.2024 г. по в.гр.д.№ 10213/2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав, с което е отменено решение № 20043100 от 20.06.2022 г. по гр.д.№ 16989/2021 г. на Софийски районен съд, 82 състав, и са отхвърлени предявени от Р. Д. П., Т. И. П. и В. И. П. срещу Столична Община искове с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК (за 33 кв. м. от спорните 73 кв.м., между точки БВГД на скицата към исковата молба, на л. 5 от делото на СРС) и чл. 108 ЗС (за 40 кв. м. от спорните 73 кв.м., между точките АБДЕ на скицата към исковата молба, на л. 5 от делото на СРС) за признаване за установено, че ищците са собственици, на основание покупко-продажба и наследяване, на реална част от 73 кв.м., нанесена като част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрена 2010 г., която реална част съставлява част от дворно място от 500 кв.м., нанесено като имот пл. № ***, в кв. ***, с площ от 500 кв.м. по КП от 1980 г., за който е отреден УПИ ***, в кв. ***по РП от 1996 г. и по РП от 1999 г., с площ от 434 кв.м., която реална част от 73 кв.м. е обозначена между букви АБВГЕ и е защрихована с жълт цвят на скица-приложение 2 към заключението на СТЕ на вещото лице С. К. и на скицата на лист 5 от делото на СРС и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху 40 кв. м. от спорните 73 кв.м., между точките АБДЕ на скица-приложение 2 към заключението на СТЕ и на скицата на лист 5 от делото на СРС. Не е подаден отговор на касационната жалба от ответника по иска Столична община. В съдебно заседание общината е представлявана от юрисконсулт Д., която е изразила становище за правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба. Касационното обжалване на решението е допуснато с определение № 3255 от 23. 06. 2025 г., на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, във връзка с извода на въззивния съд, че одобреният през 1999 г. улично-регулационен план е по чл. 21а ЗТСУ /отм./ и тази норма е приложима при уреждане взаимоотношенията между страните във връзка с отредените за улица 73 кв.м. от имота на ищците. По основателността на касационната жалба. Делото има за предмет предявен от В. И. П., Т. И. П. и Р. Д. П. против Столична община искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на реална част от 73 кв.м., нанесена като част от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрена 2010 г., която реална част съставлява част от дворно място от 500 кв.м., нанесено като имот пл. № ***, в кв. ***, с площ от 500 кв.м. по КП от 1980 г., за който е отреден УПИ ***, в кв. ***по РП от 1996 г. и по РП от 1999 г., с площ от 434 кв.м., която реална част от 73 кв.м. е обозначена между букви АБВГЕ и е защрихована с жълт цвят на скица-приложение 2 към заключението на СТЕ на вещото лице С. К. и на скицата на лист 5 от делото на СРС и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху 40 кв. м. от спорните 73 кв.м., между точките АБДЕ на скица-приложение 2 към заключението на СТЕ и на скицата на лист 5 от делото на СРС. Като придобивни основания се сочат наследяване на И. В. П. и договор за покупко-продажба, сключен чрез РНС-София, удостоверен с нотариален акт № 113/25. 02. 1981 г. Твърди се, че общината оспорва правото на собственост на ищците върху процесните 73 кв.м. от имота им, както и че през 2021 г. е премахнала оградата им откъм улицата и е започнала да извършва изкопни работи върху площ от около 40 кв. от спорните 73 кв.м., между точките АБДЕ. Иска се да бъде признато за установено по отношение на общината, че ищците са собственици на описаната по-горе реална част от 73 кв.м. и да бъде осъдена общината да им предаде владението върху описаната площ от около 40 кв.м. Горното се установява от исковата молба и уточняващата молба от 13. 05. 2021 г. С отговора на исковата молба общината е заявила, че е придобила процесната реална част от 73 кв.м. от имота на ищците на основание чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./ - влизане в сила на дворищно-регулационен план, имащ непосредствено отчуждително действие и приложен, както и на основание влязъл в сила ЗРП по чл. 21а ЗТСУ /отм./. За да достигне до извод за неоснователност на предявените искове, въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: Ищците Р. Д. П., Т. И. П. и В. И. П. са наследници по закон – преживяла съпруга и деца, на И. В. П., починал през 2009 г. С нотариален акт № 113/25. 02. 1981 г. И. В. П. е придобил, на основание договор за покупко-продажба, празно дворно място, цялото с площ 500 кв.м., съставляващо имот № ***, кв.***, по кадастралния план на [населено място], м. “М.”. От заключението на съдебнотехническата експертиза е прието за установено, че процесният имот е бил реална част от имот пл. № *** по КП на [населено място], м. „М.“ от 1979г. С КРП от 1980 г. имот пл. № ***се разделя на два имота, единият от които е процесният имот пл. № ***, в кв. ***, с площ от 500 кв.м. За имот пл. № ***няма самостоятелно отреждане, тъй като същият, заедно с други имоти, се включват в парцел *** – За обществено жилищно строителство. При действието на този план, през 1981 г., наследодателят на ищците купува процесния имот пл. № ***, в кв. ***, с площ от 500 кв.м. През 1996 г. е одобрен частичен ЗРП, по силата на който за имот пл. № ***, в кв. ***е отреден УПИ ***, в кв. ***. Лицето на парцела е определено да бъде от източната му част, където е предвидено прокарване на [улица], в площта на която попадат и спорните 73 кв.м. Приложена е заповед № РД-09-50-418/16. 08. 1996 г. за одобряване на ЧЗРП за м. „М.“, кв. ***, касаещ и процесния УПИ ***, както и създаването на [улица], и скицата към заповедта. Няма данни по този план да е проведено отчуждително и обезщетително производство относно включената в площта на улицата реална част от имота на ищците. През 1999 г. е одобрен УРП, който също предвижда за имот пл. № ***, с площ от 500 кв.м., в кв. ***, да е отреден УПИ ***, в кв. ***, с площ 434 кв.м. Границите на имот пл. № ***, кв. ***по КП от 1999 г. са идентични с границите на имот пл. № *** по КП от 1996 г. и 1979 г., както и по н.а. № 113/1981 г. Определено е лицето на парцела да бъде от източната му част, където е предвидено прокарване на [улица], в площта на която попадат и спорните 73 кв.м. Приложена е заповед № РД-09-50-66/10. 02. 1999 г. за одобряване УРП и ЗРП, касаещи процесният имот и новообразувана улица, както и скицата към заповедта. Няма данни по този план да е проведено отчуждително и обезщетително производство относно включената в площта на улицата реална част от имота на ищците. През 2010 г. е одобрена КККР, по която УПИ ***, в кв. ***, с площ 434 кв.м., е нанесен като поземлен имот с идентификатор ***и площ от 434 кв.м. Източната част от имот пл. № ***, в кв. ***, която по регулационен план попада в обхвата на [улица], е нанесена като част от поземлен имот с идентификатор ***– второстепенна улица, записана като общинска собственост. [улица]не е изградена в цялост в участъка източно от имота на ищците. Изградена е частта от уличната канализация и сградно отклонение за УПИ ***, кв. ***, съгласно разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-72/28. 08. 2020 г. Местоположението на бордюра източно от процесния имот не съвпада с уличната регулация, а е изместен на 1 метър в източна посока, при което в този участък уличното платно е стеснено на 5 м. На скицата към СТЕ на л.101 със синя линия е обозначен имотът по граници според нотариалния акт, в жълто са защриховани процесните 73 кв.м., а оградата е обозначена със зелена линия. На място имотът на ищците е заграден от всички страни, като по източната му граница оградата е от метални колове и пана от телена мрежа. Имотът е застроен с триетажна жилищна сграда. На Столична община е издадено разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-72/28. 08. 2020 г. – „Уличен канал Ф400 ПП/кл. 263а/ по [улица]/о.т.134-о.т. 134а-о.т.103/ до съществуващ уличен канал на [улица]при о.т. 103. Според проект за изменение в КККР от м.07.2017 г., изготвен по искане на ищците, процесният ПИ с идентификатор ***е заснет и отразен непълно в КККР, с по-малка площ от 446 кв.м., вместо действителните 500 кв.м., като следва границите да се променят откъм [улица]. Според проекта засегнат имот от промяната би бил и ПИ с идентификатор № ***, който представлява [улица]. Със заповед № 18-7330/03.10.2017 г. на началника на АГКК София е одобрено изменението, но заповедта е обжалвана от Столична Община и с решение № 7840 от 21.12.2018 г. по адм.д. № 2073/2018 г. по описа на АССГ заповедта е отменена с мотиви, че относно част от ПИ с идентификатор № ***с площ от 73 кв.м., която попада под трасето на улица, има спор за материално право. От правна страна въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 21 а ЗТСУ (отм.) в периода на нейното действие създава нови правила относно подробните устройствени планове (застроителни и регулационни), когато с първата регулация са били определени необходимите площи за изграждане на улици, площади и т. н. За осъществяването на тези мероприятия, обслужващи общинските (публични) нужди, с влизане в сила на плана по силата на чл. 21а ЗТСУ /отм./ собствениците на недвижими имоти отстъпват в полза на общината процентна част от своите имоти, но не повече от 25 %, срещу което за общината възниква задължението да определи равностоен парцел/парцели при съблюдаване местоположението на имота в местността, макар и не точните кадастрални граници, със законовото изискване за пазарна равностойност на отредения за бившия собственик нов парцел/парцели. От датата на влизане на регулационния план в сила бившите собственици на имота придобиват собствеността върху отредения от общината парцел/парцели, а общината върху отредените части за изграждане на обектите и съоръженията, публична общинска собственост. Към релевантния момент адресати на чл. 21а ЗТСУ (отм.) са както собствениците на имоти в неурегулирани територии, така и собствениците на територии с неприложена първа регулация. При неприложена първа регулация обществените мероприятия по застроителния и регулационен план не са били изпълнени. При последващ план, когато предишният не е приложен, се изхожда от фактическото положение на неурегулираната територия, а за вещноотчуждителния ефект на заповедта по чл. 21а ЗТСУ (отм.) е без значение дали общината фактически е завзела имота и реализирала предвиденото мероприятие. Приел е, че в случая е осъществен фактическият състав на придобивното основание по чл. 21а ЗТСУ в хипотезата на неприложена предходна регулация. Мероприятието по плана от 1996 г. не е било осъществено към момента на приемане на разпоредбата на чл. 21а ЗТСУ . С втората заповед № РД – 09-5066/10.02.1999 г., приета при действието на чл. 21а ЗТСУ , са определени необходимите площи за изграждане на улицата, които включват и процесните 73 кв. м. от имота на ищците според СТЕ. Площта от 73 кв. м. е под 25 процента от площта на УПИ. Заповедта от 1999 г. е влязла в сила и общината е станала собственик на процесните 73 кв. м. от имота на ищците на основание чл. 21 а ЗТСУ (отм.). Решението е неправилно. Процесната площ от 73 кв.м. съставлява реална част от имот собственост на ищците, придобит на основание наследяване на И. В. П. и договор за покупко-продажба на недвижим имот чрез РНС, за което е издаден нотариален акт № 113 от 25. 02. 1981 г., том V, н.д. № 674/1981 г. Върху 40 кв.м. от спорните 73 кв.м. общината упражнява фактическа власт без основание. Възражението на общината за придобиване на спорната реална част от имота с площ от 73 кв.м. на основание влязъл в сила план по чл. 21а ЗТСУ /отм./ е недоказано. В тази връзка, основателно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на извода на въззивния съд, че заповед № РД – 09-5066/10.02.1999 г., издадена при действието на чл. 21а ЗТСУ /отм./, е по чл. 21а ЗТСУ, съответно основателно е и оплакването за неправилност на извода на съда, че с влизането в сила на тази заповед общината е придобила собствеността върху процесните 73 кв.м. Съгласно чл. 21а ЗТСУ /отм./, в редакцията й към издаване на процесната заповед № РД – 09-5066/10.02.1999 г., със ЗРП за неурегулирани територии, както и за територии с неприложена първа регулация, се определят необходимите площи за изграждане на улиците, площадите, обектите и съоръженията на техническата инфраструктура. За осъществяването на тези мероприятия с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти отстъпват в полза на общината еднаква процентна част от имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. На всеки собственик общината определя равностоен парцел, съблюдавайки местоположението на имотите в местността, но не и точните им кадастрални граници, и с пазарна стойност не по-ниска от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им. От датата на влизане на плана в сила собствениците на имоти придобиват собствеността върху новообразуваните в плана парцели, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части от имоти за изграждане на съответните обекти – улици, площади, обекти и съоръжения на техническата инфраструктура. Заповедта за одобряване на план по чл. 21а ЗТСУ /отм./ следва да съдържа информация както за отстъпените части от имоти за изграждане на съответната улица, площад, обект или съоръжение на техническата инфраструктура и индивидуализация на тези части, така и информация за отстъпените като обезщетение парцели и индивидуализация на тези парцели. Това е необходимо, тъй като с влизане в сила на заповедта настъпва вещнопрехвърлителното действие на плана по чл. 21а ЗТСУ /отм./ Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗТСУ /отм./, в редакцията й към издаване на процесната заповед № РД – 09-5066/10.02.1999 г., урегулиране на улици може да се осъществява и със ЗРП за обществени мероприятия на общините, държавата, юридическите лица. Отреждането на имот за определени нужди със ЗРП за обществени мероприятия не представлява основание за придобиване право на собственост. Общината или държавата придобиват правото на собственост върху определената част от съответния имот след провеждане на отчуждително производство. Собствеността върху придаваемите площи към улици не се изгубва с влизане в сила на регулационния план, а с отчуждаването им, като за площта до шест метра отчуждаването е за сметка на собственика на придаваемата площ, т.е. за тази площ същият не се обезщетява – чл. 262 ПППЗТСУ /отм./ В хипотезата на чл. 262 ППЗТСУ /отм./ се провежда отчуждително производство, дори за част от придаваемите към улицата площи до посочените размери да не се дължи обезщетение. Следва да се посочи, че към издаване на процесната заповед от 1999 г., цитирана по-горе, разпоредбите на чл. 63-109 ЗТСУ /отм./ са били отменени, разпоредбата на чл. 52а ЗТСУ /отм./ не е действала – същата е добавена със ЗИДЗТСУ, обн. ДВ, бр. 14/2000 г., но е била приложима нормата на чл. 262 ППЗТСУ /отм./ Органът, който одобрява плана, е оправомощен да реши дали уличната регулация ще се осъществи с план по чл. 21 ЗТСУ /отм./ или с план по чл. 21а ЗТСУ /отм./, като тази преценка следва да е основана на конкретни за случая обстоятелства и да е съобразена с изискванията на закона. В случая, с процесната заповед № РД – 09-5066/10.02.1999 г. за одобряване на кадастрален, уличнорегулационен и застроителен план на м. „М. – запад“, се предвижда 73 кв.м. от имот пл. № ***на ищците да бъде включена към новопредвидена [улица]. Заповедта е издадена при действието на чл. 21а ЗТСУ /отм./, но не е по чл. 21а ЗТСУ. Тя не съдържа данни и индивидуализация нито за отстъпената част от имота на ищците, попадаща в новопроектираната [улица], нито за отстъпен на ищците като обезщетение урегулиран поземлен имот. Заявеното от общината придобивно основание по чл. 21а ЗТСУ /отм./ е недоказано. Одобреният със заповедта план е по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗТСУ /отм./, в редакцията на нормата към 10. 02. 1999 г., и няма никакви твърдения и данни за проведено по предвидения в закона ред отчуждително производство за попадащите в проектираната улица 73 кв.м. от собствения им имот, поради което общината не е придобила собствеността върху спорната реална част от имота на заявеното придобивно основание. Разпоредбата на чл. 110 ЗТСУ /отм./, на която се позовава общината, е неприложима, тъй като се отнася до непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационните, а не на уличнорегулационните планове. Възражението за придобивна давност е направено от ответника не с отговора на исковата молба, а едва на 18. 04. 2022 г., с депозираната пред районния съд писмена защита, поради което законосъобразно е преценено за преклудирано и не е обсъдено от въззивната инстанция. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което бъдат уважени предявените искове за собственост – положителен установителен и ревандикационен . Във връзка с ревандикационния иск следва да се отбележи, че по делото не е установено завладяването на частта от 40 кв. от процесния имот, заключена между точките АБДЕ на скица-приложение 2 към заключението на съдебнотехническата експертиза, да е осъществено на правно основание, противопоставиимо на ищците, като собственици на имота. Касаторите не претендират присъждане на разноски в случай на уважаване на уважаване на касационната жалба. С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 829 от 13.02.2024 г. по в.гр.д.№ 10213/2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от Р. Д. П., Т. И. П. и В. И. П. срещу Столична община положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и иск по чл. 108 ЗС , че ищците Р. Д. П., Т. И. П. и В. И. П. са собственици, на основание наследяване и договор за покупко-продажба, на реална част от 73 кв.м ., нанесена като част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрена 2010 г., която реална част съставлява част от дворно място от 500 кв.м., нанесено като имот пл. № ***, в кв. ***, с площ от 500 кв.м. по КП от 1980 г., за който е отреден УПИ ***, в кв. ***по РП от 1996 г. и по РП от 1999 г., с площ от 434 кв.м., и която реална част от 73 кв.м. е обозначена между букви АБВГДЕ и защрихована с жълт цвят на скица-приложение 2 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице С. К. (л. 101 от делото на СРС) И ОСЪЖДА Столична община да предаде на Р. Д. П., Т. И. П. и В. И. П. владението върху частта от 40 кв.м. от спорната площ от 73 кв.м., изобразена между точките АБДЕ на скица-приложение 2 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице С. К. (л. 101 от делото на СРС), подписана от съдебния състав като неразделна част от решението. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.