Съдържание на погасителен план при потребителски кредит с фиксирана лихва

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

гр.София, 03.06.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3253 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, против решение №260045 от 25.3.2021 г., постановено по т. д. № 511 по описа за 2020 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 26001 от 25.08.2020 г. по гр. д. №485 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр. Бяла, в частта за отхвърляне на установителния иск за дължимост на главницата над сумата 248,52 лв. до претендирания размер от 5 880,53 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 137/26.03.2019 г. по ч. гр. д. № 319 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр. Бяла.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен до пълния размер.

Ответникът по касационната жалба Б. А. С. не взема становище.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становището на жалбоподателя по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Русенския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 5 880,53 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2, предложение второ от ГПК с определение № 115 от 17.2.2022 г. по настоящото дело по два въпроса. Първият от тях е дали срочният договор за потребителски кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата изчислена на базата на лихвения процент, когато не е налице искане на потребителя по чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит. Вторият е дали трябва договорът за потребителски кредит, по отношение на който не са приложими различни лихвени проценти, да съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. Разрешенията на тези въпроси следва да бъдат дадени въз основа на тълкуването на нормите на чл.11, ал.1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит. Съгласно § 2 от ДР този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т.10, параграф 2, буква „з“ от Директивата се предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл.10, параграф 2, буква „и“ и параграф 3 от Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В т.3 на решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova е дадено тълкуване на чл.10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директивата. Тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Според чл.633 от ГПК това решение на Съда на Европейския съюз е задължително за настоящия състав. Ето защо отговорите на поставените въпроси са, че само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. Когато не са приложими различни лихвени проценти, не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска.

При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Банковият клон е изложил в исковата молба, че с ответника Б. А. С. е сключил на 9.2.2015 г. договор за кредит в размер на 8 000 лв., който ответникът е следвало да погаси на 60 равни месечни вноски от по 221,89 лв. Длъжникът е погасил 22 месечни вноски до 20.01.2017 г., след което е спрял плащанията и кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на остатъка от дълга. Тъй като длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, ищецът е поискал от съда да признае за установено, че ответникът дължи остатъка от главницата в размер на 5880,53 лв., възнаградителна лихва от 405,08 лв. и лихва за забава за периода от 20.02.2017 г. до 8.03.2019 г. . В случай че тези искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, е предявил евентуални осъдителни искове за същите суми.

Районен съд-гр. Бяла е констатирал, че договорът за кредит е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от Закона за потребителския кредит, тъй като не съдържа погасителен план с информация за размера, броя периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Този договор противоречи и на т.12 от чл.11, ал.1 от Закона за потребителския кредит, тъй като не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо-допълнителните разходи. Освен това договорът не съдържа дори капитализирано цифрово изражение на дължимите по него договорни лихви и разходи, а единствено процентно изражение на тяхната стойност, като общият размер на задължението на ответника е посочен, без да могат да се установят включените по стойност компоненти в него. Ето защо е приел, че договорът е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит и ответникът трябва да върне на основание чл.23 от ЗПК само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи. Тъй като длъжникът е изплатил вече 7 751,48 лв., той дължи само 248,52 лв. Затова първоинстанционният съд е признал за установено, че ответникът дължи 248,52 лв. главница по договора за кредит и е отхвърлил установителните и евентуалните осъдителни искове в останалите части.

Русенският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителните части, тъй като е счел, че погасителният план към договора за кредит не отговаря на задължителното съдържание посочено в чл.11, ал.1, точки 11, 12 и 20 от Закона за потребителския кредит. Не е посочено общата сума за плащане по договора в размер на 13 313,60 лв./166% спрямо кредитната сума/ от какви пера е образувана. Не е посочено месечната вноска от 221,89 лв. какво погасява. Затова е възприел извода на първоинстанционния съд, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради което съгласно чл.23 от този закон потребителят връща само чистата стойност на кредита в размер на 8 000 лв. Като се извади погасената сума от 7 751,48 лв., ответникът остава да дължи 248,52 лв.

Изводът на въззивния съд е необоснован и противоречи на материалния закон. В договора се съдържа погасителен план и раздел „Параметри и условия“, в който е посочен размер на кредита 8000 лв., ангажимент 280 лв., брой погасителни вноски-60, размер на погасителната вноска 221,89 лв., обща стойност на плащанията 13 313,60 лв., годишен процент на разходите 17.60% и лихвен процент 14,90%. От т.2 на договора става ясно, че срещу плащане на такса ангажимент кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. В т.3 от договора се пояснява, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и печалбата на кредитора, лихвеният процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на годишния процент от разходите е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни. В чл.11 е предвидено право на потребителя от отказ от договора при конкретно посочени условия. Следователно договорът за потребителски кредит е сключен при фиксиран, а не при променлив лихвен процент. В съответствие с отговорите на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, в този случай не е необходимо да се разграничава каква част от месечна погасителната вноска е предназначена да погаси главницата и каква част-лихвата. Потребителят е получил още при сключване на договора погасителен план, който не се променя. Ето защо разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и т. 12 от ЗПК не са нарушени. Спазени са и нормите на чл.11, ал.1, т.10 и 20 от закона, тъй като са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и е предвидено право на отказ на потребителя от договора, като са посочени условията, при които се упражнява това право. Ето защо договорът за потребителски кредит не е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, както са приели съдилищата. Съгласно съдебно-икономическата експертиза след извършените частични плащания ответникът остава да дължи главница в размер на 5 845,57 лв. Съдилищата са признали дължимостта на сумата 248,52 лв. и неоснователно са отхвърлили иска за остатъка от 5 597, 05 лв.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Русенския окръжен съд трябва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решение № 26001 от 25.08.2020 г. по гр. д. №485 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр. Бяла, за отхвърляне на установителния иск за дължимост на главницата над сумата 248,52 лв. до размера от 5 597,05 лв. Над тази сума до обжалвания размер от 5 632,01 лв. решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора работодателят дължи на касатора лв. 904,81 лв. разноски по делото.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №260045 от 25.3.2021 г., постановено по т. д. № 511 по описа за 2020 г. на Русенския окръжен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 26001 от 25.08.2020 г. по гр. д. №485 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр. Бяла, за отхвърляне на установителния иск за дължимост на главницата над сумата 248,52 лв. до 5 597,05 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. А. С.-[ЕГН], дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, вписано в Търговския и фирмен регистър под № 542 097 902, Франция, Париж, [улица], чрез „БНП Париба Пърсъснъл Файненс“ С.А., клон България, 204915054 допълнително сумата 5 597,05 /пет хиляди петстотин деветдесет и седем лева и пет стотинки/ лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 137/26.03.2019 г. по ч. гр. д. № 319 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр. Бяла, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.03.2019 г. до окончателното и изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението на Русенския окръжен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО е потвърдено решение № 26001 от 25.08.2020 г. по гр. д. №485 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр. Бяла, за отхвърляне на установителния иск за дължимост на главницата над сумата от 5 597,05 лв. до 5 632,01 лв.

ОСЪЖДА Б. А. С.-[ЕГН] да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, сумата 904,81/деветстотин и четири лева и осемдесет и една стотинки/ лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: