Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2023

Допустимост на съдебна делба при грешка в кадастралната карта

Върховен касационен съд · 01 Февруари 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Бивши съпрузи водят дело за съдебна делба на поземлен имот със сгради, но се оказва, че по кадастрална карта имотът обединява два отделни урегулирани поземлени имота с различна собственост. Въззивният съд прекратява производството като недопустимо заради непълнота или грешка в кадастъра и липса на скица-проект. Върховният касационен съд отменя това решение и връща делото, приемайки, че спорът за границите и собствеността следва да се реши по същество в делбеното производство.

Какво приема съдът

Искът за делба на недвижим имот е допустим дори когато в кадастралната карта два имота са заснети като един или е налице грешка в границите, като съдът решава спора за собствеността по същество въз основа на действащия регулационен план.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

съдебна делбакадастрална картагрешка в кадастъраурегулиран поземлен имотдопустимост на искарегулационен план

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50008

София, 01.02.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №1745 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№260199/01.10.2022г., подадена от М. М. Б. от [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адв.И. Б. М., срещу решение № 260981, постановено на 15.11.2021г. от Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение по в.гр.д.№857/2021г., с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. Б. против М. П. Г., ЕТ „Пламид-М. Г.“ и „Газхим“ ООД иск за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ..........по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 491 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), по регулационен план представляващ УПИ ..........., ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор .............с площ от 67 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ............с площ от 24 кв.м. по разрешение за строеж №166/24.10.2002г. на ТСУА- [община], представляващи жилищно-търговска сграда с магазин за хранителни стоки и ограда, а поземленият имот по документ за собственост представляващ УПИ .... в кв.......по ЗРП на [населено място], състоящ се от 308 кв.м. дворно място, и производството по делото е прекратено в тази му част.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. За неправилни счита изводите на съда, че имотът не е индивидуализиран в достатъчна степен от ищеца, както и че установената грешка в кадастралната карта следва да бъде отстранена посредством скица-проект по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР, което прави предявения иск за делба недопустим. Поддържа, че доколкото ответниците поддържат, че е налице грешка в кадастралната карта, то тяхна е и доказателствената тежест да установят този факт с правно значение. Навежда довод, че дали има грешка в кадастралната карта е въпрос по съществото на спора, а не по неговата допустимост, като съдът следва да установи правата на собственост на страните и при констатирано несъответствие на тези права с тяхното графично отразяване върху картата да приеме наличието на грешка, а не обратното. Счита, че спорът дали е допусната грешка в кадастралната карта, може да бъде разрешен и в делбеното производство, доколкото този спор винаги касае правото на собственост, като в настоящия случай съдът е отказал да разгледа този спор.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касационна жалба М. П. Г. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв.К. А., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №50422/17.10.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса кои са белезите, чрез които може да се индивидуализира един недвижим имот, предмет на иска за делба и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса при обединяване на два имота в един общ по силата на кадастралната карта, заснела и отразила новообразувания имот съгласно неговите съществуващи на място материализирани граници и заявените от страната права на собственост върху целия имот, запазват ли се правата на отделните собственици върху реални части от този имот или тези права се трансформират в съсобственост при квоти съгласно пространствения обхват на притежаваното от всеки от тях право на собственост върху отделните имоти.

По първия от така поставените въпроси настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:

Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, в съдебното решение съдът следва да опише делбеното имущество според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид – решение № 112 от 15.07.2016 г. по гр. д. № 13/2016 г. на ВКС, І-во г.о. Затова исковата молба следва да съдържа тези индивидуализиращи белези, от които най-важни са неговото местонахождение, вид, граници и площ. Когато за съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на имота, а когато той е урегулиран - индивидуализиращите белези по заварения от ЗУТ регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план. Когато имотът се намира в територия, за която няма одобрена кадастрална карта, индивидуализацията се извършва в зависимост от неговото местоположение и според действащите планове за съответния вид територия (решение №195/29.01.2018г. по гр.д.№5301/2016г. на I г.о. на ВКС). Подобно описание е достатъчно и в хипотеза, при която имотът според одобрената и влязла в сила кадастрална карта включва два или повече урегулирани поземлени имота, дори между страните да съществува спор относно обстоятелството дали всеки един от урегулираните поземлени имоти е съсобствен или само някой от тях, както и дали е налице съсобственост върху цялата площ на имота според действащата кадастрална карта. Изискването за надлежна индивидуализация на имота е ирелевантно към разрешаването по същество на спора за принадлежността на правото на собственост, както и за допустимостта на иска за делба, доколкото искът за делба е винаги допустим, ако е предявен за поделяне на недвижим имот. Искът за делба е недопустим само когато за поделяне по съдебен ред са заявени права, които по естеството си не са вещни, както и в случаите, когато това е изрично предвидено в закон.

По втория, поставен по делото правен въпрос, настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:

Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, тъй като одобрението на кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие, нито може да погаси или измени правото на собственост върху имотите по действащия регулационен план (ПУП), нито въз основа на него може да възникне съсобственост, при действащи регулационен план (ПУП) и кадастрална карта границите на собственост на имотите се определят съобразно действащия регулационен план (ПУП), а не по кадастралната карта. Поради това предмет на делба може да бъде само имот в границите му по действащия регулационен план (ПУП) на населеното място. По изключение предмет на делба може да бъде и имот в границите му по кадастралната карта (имот по кадастрална карта, обхващащ части от няколко парцела или УПИ), но само когато отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало по силата на § 8 ПР на ЗУТ, в резултат на което правото на собственост на придадената по регулация част от парцела се възстановява на собственика на парцела, от който е била отнета. Само в този случай границите на собственост на имота се определят не по границите на УПИ, а по имотните граници на имота след отпадане на отчуждителното действие на дворищната регулация (решение №68 от 10.06.2021г. по гр.д.№3619/2020г. на I г.о. на ВКС). Несъответствията между действителното правно положение и отразеното в картата няма правопораждащо или правопрекратяващо действие. В производството по иск за делба правото на собственост се установява с доказване на правопораждащите го факти. Пропускът да се отрази или неправилното отразяване в кадастъра на обекта на правото на собственост е основание за допълване или поправянето му. Той не е пречка да се установи правото на собственост, както и да се прекрати съсобствеността (решение №81/17.02.2012г. по гр.д.№506/2011г. на І ГО на ВКС). Делба се извършва на годни обекти на собственост. В населените места такива недвижими имоти са поземлени имоти (дворните места, индивидуализирани чрез актуалния им териториалноустройствен статут).

При приложен (действащ) подробен устройствен план (ПУП) или дворищнорегулационен план (в сила преди приемането на ЗУТ) за дадено населено място те индивидуализират поземлените имоти (дворните места), които урегулират. Т.е. при действаща регулация поземлените имоти (дворните места) се индивидуализират чрез белезите си на урегулирани поземлени имоти. Границите им съответстват на регулационните линии, които определят и местоположението и площта им.

Кадастралният план представлява заснемане на повърхността, той има значение за бъдещ устройствен план, а не за действащ. Заснетите с него граници на имотите не определят собствеността върху тях (решение №196/10.10.2014г. по гр.д.№2362/2014г., І ГО на ВКС).

Заснемането на два урегулирани поземлени имота в границите на един поземлен имот при изработването на кадастрална карта по реда на ЗКИР, както и съществуващите между страните спорове за наличието на съсобственост върху всеки един от двата урегулирани поземлени имота, респ. върху общо отредения им ПИ, са ирелевантни за допустимостта на иска за делба. Тези обстоятелства имат значение при произнасянето по съществото на спора с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК и по-специално при произнасянето по въпроса налице ли е съсобственост, върху кой имот и между кои лица, при което не съществува пречка съдът да приеме, че само между част от съделителите е налице съсобственост само върху реална част от описания в исковата молба недвижим имот – съответния урегулиран поземлен имот, включен в чертите на описания в исковата молба ПИ. След като тази реална част представлява самостоятелен обект на право на собственост и е обособена от действащия регулационен план като самостоятелен урегулиран поземлен имот, не съществува пречка този имот да бъде допуснат до делба, вкл. като допуснатата при изработването на кадастралната карта грешка бъде отстранена въз основа на представена по делото скица на съответния УПИ.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Производството е за делба във фазата по допускане.

М. М. Б. е предявила срещу М. П. Г. иск за делба на ПИ с идентификатор ..........по КККР на [населено място], представляващ УПИ ..... в кв. ......., ведно с построените в този имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ...........с площ от 67 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ..........с площ от 24 кв.м., с твърдението, че имотът е придобит от двамата съделители по време на техния брак въз основа на договор за продажба на общински парцели от 1997г., а сградите са построени въз основа на разрешение за строеж, издадено през 2002г. Твърди, че на 07.11.2002г.( н.а. №...., том ......, рег.№........, дело №.......) на ЕТ „Пламид-М. Г.“ е продадена 1/2 идеална част от УПИ ............

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК съделителят М. П. Г. не е оспорил така предявения иск за делба. Посочил е, че делбата следва да бъде допусната при квоти 3/4 идеални части за него и 1/4 идеална част за съделителката М. М. Б. с оглед извършеното през 2002г. разпореждане.

По искане на съделителката М. Б. съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза със задача да бъде проследен регулационният статут на имота. Според заключението на СТЕ (основно и допълнително) на в.л. М. К. със заповед №445/1993г. на кмета на [община] е одобрен регулационен план на частта от града, касаеща кв. ......., според който за имот пл.№.........е отреден парцел ..........., който е продаден на съделителите през 1997г. от [община] и за който не се установява до настоящия момент да са предприемани каквито и да било регулационни изменения. Установено е обаче, че в границите на ПИ с идентификатор .........попада не само УПИ ............, но и УПИ .............

Въз основа на заключението на допълнителната СТЕ и представени по делото писмени доказателства е установено, че през 1997г. [община] е продала на М. М. Г. (съделителката Б.) по време на брака ѝ със съделителя М. П. Г. и правото на собственост върху УПИ .........., след което на 11.02.2009г. (н.а.№...., том ...., рег.№........., дело №.........) М. П. Г. и М. М. Г. са продали на „Газхим“ ООД, представлявано от управителя М. П. Г., правото на собственост върху УПИ ...........

След установяването на тези обстоятелства и при твърдението, че вследствие на това разпореждане, както и на извършеното разпореждане с 1/2 идеална част от УПИ ........ в полза на ЕТ „Пламид-М. Г.“, права в съсобствеността върху ПИ ...........имат не само първоначалните съделители, но и „Газхим“ ООД и ЕТ „Пламид-М. Г.“, съделителката М. М. Б. е поискала конституирането и на Газхим“ ООД и ЕТ „Пламид-М. Г.“ и същите са конституирани като главни страни в делбеното производство.

Съделителката М. М. Б. е въвела довод, че правото на собственост върху разпоредените имоти е придобито от нея и съделителя М. П. Г. по давност по време на техния брак и е поддържала, че целият ПИ ..........ведно с построените по време на брака сгради следва да бъдат допуснати до делба помежду им.

Съделителят М. П. Г. е оспорил основателността на това твърдение по отношение на имота, прехвърлен на „Газхим“ ООД.

Новоконституираният съделител „Газхим“ ООД е оспорил твърденията за изтекла в полза на М. М. и М. П. придобивна давност с доводите, че е придобило имота през 2009г. и до прекратяването на брака (2016г.) предвиденият в закона 10 годишен срок не е изтекъл. Въвежда довод и за непълнота и грешка в кадастралната карта при нанасянето на УПИ като част от имот ........., като твърди, че по този начин възниква съсобственост, която никой не е искал и не са налице законови основания, нито предприети законови процедури, за да възникне съсобственост.

По делото са изслушани показания на свидетели за обстоятелството кои лица са упражнявали фактическата власт върху процесния недвижим имот, вкл. върху всеки един от включените в него УПИ, както и за обстоятелството, че жилищната сграда в УПИ .......... е построена от бившите съпрузи, завършена през 2004г. и ползвана от бившите съпрузи като семейно жилище до прекратяването на брака.

Установено е също така въз основа на представеното съдебно решение №248 от 12.07.2016г. по гр.д.№131/2016г. на Карловския районен съд, че бракът между М. М. и М. П., сключен на 06.09.1987г., е прекратен с развод, като решението е влязло в сила на 12.07.2016г.

С определение №260050 от 17.09.2020г. първоинстанционният съд е допуснал служебно изслушването на съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да извърши геодезическо заснемане и да изготви комбинирана скица с координати на граничните точки на делбения имот, което да послужи за изменение на кадастралната карта на [населено място] по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Тъй като определеният от съда депозит не е бил внесен, първоинстанционният съд е заличил допуснатата експертиза. Постановил е решение, с което е отхвърлил иска за делба на ПИ ..........ведно с построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ..........и едноетажна стопанска постройка с идентификатор ............

Изложил е съображения, че от заключението на вещото лице е установено, че е налице грешка в кадастралната карта на [населено място], тъй като в нея не е отразена нематериализираната имотна граница, съществувала в кадастралния план от 1993г. Приел е, че когато една от страните в делбеното производство твърди, че по отношение на имот-предмет на делбата, е допусната грешка в кадастралната карта, по същество се касае за спор за собствеността по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който може да бъде разрешен и в делбеното производство, в което съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, имаща декларативно действие и от която не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Изложени са съображения, че при констатиране на непълноти и грешки те следва да се съобразят при произнасянето на съда, като съдебното решение, придружено със скица-проект ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите на кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР и е посочено, че именно в тази връзка е назначено вещо лице, на което е възложено да изготви комбинирана скица с координати на граничните точки на делбения имот. Но доколкото страните не са внесли определения депозит и експертизата не е изготвена, първоинстанционният съд е приел, че искът за делба както на имота, така и на построените в него сгради следва да бъде отхвърлен.

Пред въззивния съд така постановеното решение е било обжалвано от съделителката М. М. Б..

С определение №261162 от 23.06.2021г. въззивният съд е оставил производството по подадената искова молба за делба без движение с указания за индивидуализиране на претендираните права в съсобственост със съделителя М. П. Г. по отношение на ПИ с идентификатор ..........., в който е установено, че се вмества не само парцел ..........., но и парцел ........... по действалия ПУП от 1993г., както и да посочи основанието, на което е възникнала съсобствеността с „Газхим“ ООД.

В подадена на 14.07.2021г. молба с вх.№279284 съделителката М. М. Б. е посочила, че е предявила иск за делба на ПИ с идентификатор .........по КККР на [населено място], ведно с построените в имота сгради – двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ...........и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ............. Посочила е извършената през 2009г. разпоредителна сделка в полза на „Газхим“ ООД, от където е извела твърдение, че след така извършеното разпореждане дружеството се легитимира като собственик на 185/491 идеални части от ПИ с идентификатор ............., като за така посочената идеална част е направено възражение за придобиване по давност.

При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният иск за делба както на ПИ с идентификатор ............, така и на построените в него сгради, е недопустим.

Изложил е съображения, че липсва конкретизация на основанието, на което ищецът претендира да е възникнала съсобствеността по отношение на спорния недвижим имот като обуславяща предпоставка за очертаване предмета на спора между страните във връзка с този имот. Посочил е, че първоначално не е била отречена възможността за допускане на имота до делба между съделителите М. Б. и М. Г. относно придобитите в режим на СИО вещни права, при условие, че е налице индивидуализация на тези претендирани права в съпритежание между тези съделители относно правото на собственост в пределите и площта, установени не само от представените писмени доказателства, но и в тези при изследвания и установен регулационен статут на имота по СТЕ. Посочено е, че с оглед неустановената индивидуализация на спорното материално право, въведено в исковата молба, е дадена възможност на ищцовата страна да отстрани констатираната нередовност на исковата молба, но с подадената на 14.07.2021г. молба вх.№279284 дадените с определение №261162/23.06.2021г. указания не са изпълнени, доколкото не е конкретизиран правопораждащия юридически факт, съставляващ основанието за възникване на претендираната съсобственост с участващото в делбата „Газхим“ ООД по отношение на имота с идентификатор .........., в който към настоящия момент са вместени съществуващите в предходен момент парцел ........... и парцел ............... Изложени са съображения, че при констатации, че по отношение на процесния имот е налице неразрешен спор за материално право, свързан с установена непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, производството по предявения иск за делба е недопустимо, тъй като съдът следва при произнасянето със съдебно решение да съобрази установената непълнота или грешка и въз основа на това решение с приложена скица-проект да се предприеме изменение на кадастралната карта по реда на ЗКИР, което обуславя допустимостта на делбата впоследствие.

Така постановеното от въззивния съд решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно.

Както вече беше отбелязано, искът за делба на недвижим имот е винаги допустим. Обстоятелството дали имотът отговаря на установените в закона изисквания за самостоятелен обект на право на собственост и на действия по разпореждане с това право е относимо към основателността на предявения иск за делба, а не към неговата допустимост. При наличието на твърдения и оспорвания, че само реална част от посочения в исковата молба имот е съсобствена между съделителите, съдът е длъжен да извърши преценка и да се произнесе по съществото на спора по въпроса каква част от този имот, включително реална, е съсобствена, между кои съделители и при какви делбени права (чл. 344, ал. 1 ГПК) и следва ли да бъде допуснато извършването на делбата, т.е. налице ли са пречки делбата да бъде допусната и съответно извършена. Искът за делба би бил недопустим, ако предмет на делото е право, което по своето естество не е вещно.

В настоящия случай неправилно въззивният съд е приел, че наличието на неразрешен спор за материално право, свързан с установена непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, има за последица недопустимост на иска за делба. Както е прието в ТР №8/2014 от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС т. 4 иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР (първоначална редакция) за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Според т. 5 от същото тълкувателно решение производството по предявен иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящо по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за производството по предявен иск за собственост на същия имот.

В делбеното производство съдът се произнася с решение по въпроса за принадлежността на правото на собственост, поради което дадените в ТР №8/2014 от 23.02.2016г. разрешения следва да намерят приложение.

Неправилен е и изводът на въззивния съд, че не е конкретизиран правопораждащия юридически факт, съставляващ основание за възникване на претендираната съсобственост с участващото в делбата „Газхим“ ООД по отношение на имот с идентификатор ........... Последователно в хода на производството съделителката М. М. Б. е поддържала, че съсобствен между нея и съделителя М. Г. е имотът, представляващ УПИ ............., който представлява част от ПИ с идентификатор ............... Подадената на 14.07.2021г. молба с вх.№279284 съдържа твърдението, че „Газхим“ ООД притежава права в ПИ ............, тъй като през 2009г. съделителите М. М. Б. и М. Г. са извършили в полза на дружеството разпореждане с УПИ ............., който е включен в границите на ПИ ............., което според съделителката М. М. Б. обуславя наличие на съсобственост. Именно по тези твърдения за правата на дружеството съдът следва да се произнесе с решение по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК и допусне до делба онази част от имота, за която от представените по делото доказателства се установи, че е съсобствена, преценявайки при това действително притежаваните от съделителите вещни права.

По реда на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд – Пловдив, който да се произнесе по същество в рамките на иска за делба, с който е сезиран.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №260981, постановено на 15.11.2021г. от Окръжен съд – Пловдив, въззивно гражданско отделение по в.гр.д.№857/2021г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд-Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.