Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2022

Обезсилване на съдебно решение поради противоречие в исковата молба

Върховен касационен съд · 04 Март 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ищец води дело срещу брат си за собственост върху земеделска нива, като твърди, че я притежава по наследство и неформална делба, но иска признаване на собствеността изцяло по давност. Първите две инстанции отхвърлят иска. Върховният касационен съд обезсилва въззивното решение и връща делото, тъй като исковата молба е нередовна заради противоречие между изложените факти и крайното искане.

Какво приема съдът

Собственик на идеална част от имот не може да придобие по давност целия имот, без да съобрази вече притежавания дял. Искането да се признае собственост само по давност, при твърдения за придобиване по наследство, създава нередовност на исковата молба, която съдът е длъжен да отстрани.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

придобивна давностнаследствонередовна искова молбаобезсилване на решениенеформална делба

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
София, 23.03.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4140 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Ш. А. А. против решение № 105/21.07.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 148/2021г. по описа на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено решение № 260022 от 17.02.2021 г., постановено по гр. д. № 469/2020г. на Районен съд- Кубрат, с което е отхвърлен предявеният от касатора Ш. А. А. против И. А. А. иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК - за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на подробно описания в диспозитива на решението на районния съд недвижим имот.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответната страна по касационната жалба - И. А. А., чрез адвокат М. Н., с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника, в което е изразено становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

С определението по чл. 288 ГПК № 60415 от 25.11.2021 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за проверка допустимостта решението, като постановено по нередовна искова молба.

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са братя. Имат още един брат, който живее в Република Турция. Бащата на страните е починал през 1970 г., като на наследниците му е възстановено правото на собственост върху нива в землището на [населено място].

Чичото на страните – И. А. М. е починал през 1991г., а съпругата му Н. М. - през 1995г., като двамата не са имали деца. На наследниците на И. М. е възстановено правото на собственост върху нива в землището на [населено място].

Ищецът поддържа, че след възстановяване собствеността върху земеделските земи, страните по делото се договорили и извършили неформална делба, съгласно която нивата в землището на [населено място], останала в наследство от И. А. М. да бъде за ищеца, а тази в [населено място] – за ответника. Всеки от тях установил фактическа власт изключително за себе си и владели разделените ниви постоянно и непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено в продължение на 26 години. Два месеца преди предявяване на иска ищецът разбрал, че ответникът се е снабдил с констативни нотариални актове за двете ниви.

Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху нивата в [населено място] на основание изтекла в негова полза придобивна давност и е поискал да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на тази нива на посоченото основание- придобивна давност.

Районният съд е отхвърлил иска.

Въззивният съд е потвърдил решението на районния съд. Приел е, че предявеният установителен иск за собственост на спорния имот е неоснователен, тъй като ищецът не доказва предпоставките за придобиването му по давност и имотът не е загубил наследствения си характер. Изложени са мотиви, че основанието, на което ищецът се е намирал в имота предполага съвладение с останалите съсобственици. Същият е упражнявал владение само върху притежаваната от него наследствена част и държане по отношение на чуждите.

Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение на Окръжен съд- Разград е недопустимо, защото е постановено по нередовна искова молба, която съдържа противоречие между обстоятелствена част и заявения петитум.

В трайната практика на ВКС се приема, че правото на собственост може да бъде придобито по давност само от несобственик. Този, който вече е придобил правото на собственост на друго основание не може да го придобие повторно на ново, различно основание. В този смисъл след като ищецът твърди, че е придобил по наследство идеални части от имота и същевременно сочи, че е придобил собствеността върху същия имот по давност, на което и основание иска да бъде признат за собственик на целия имот, следва, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което противоречие не е констатирано от въззивния съд и не е дадена възможност на ищеца да го отстрани. Следователно въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което и обжалваното решение подлежи на обезсилване като недопустимо. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който в съответствие с приетото в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да остави исковата молба без движение и да даде срок на ищеца да приведе петитума й, съдържащ искане за признаване право на собственост на основание придобивна давност в съответствие с твърденията, изложени в обстоятелствената част, че е придобил собствеността на основание наследство и давност.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 105/21.07.2021 г. постановено по възз. гр. д. № 148/2021г. по описа на Окръжен съд – Разград .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Разградския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.