Намаляване на обезщетение за смърт на родител при липса на доказана близост

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * граждански иск в наказателното производство * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * процесуално легитимирани лица * справедливост на обезщетение * произнасяне по разноски * изменение на решението по гражданския иск

Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Н. Любенов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 1096 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия Я. И. И., депозирана чрез неговия служебен защитник.

С присъда № 260009 от 24.03.2021г. по НОХД № 969/2020г. Русенски окръжен съд – Наказателно отделение е признал подсъдимия Я. И. И. за виновен в това, че на 24.05.2019г. в [населено място] причинил на Г. Б. И. смърт по непредпазливост в резултат на умишлено нанесена на 20.05.2019г. тежка телесна повреда и на основание чл. 124, ал.1 НК и чл. 58а, ал.1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от пет години. С присъдата подс. И. е осъден да заплати на гражданския ищец Г. Г. И. парична сума в размер на 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й от деянието неимуществени вреди, както и дължими й разноски в размер на 6030 лева.

В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от подсъдимия чрез защитника му Великотърновски апелативен съд - Наказателно отделение, 1 състав с решение № 88 от 13.07.2023г. по ВНОХД № 148/2023г. отменил атакувания акт в частта за дължими от подсъдимия на гражданския ищец разноски в размер на 6030 лева, осъдил И. да заплати на повереника на И. 4430 лева, както и 1500 лева на частния обвинител Д. И.. Осъдил подсъдимия и да заплати по сметка на Апелативен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 1600 лева. Потвърдил присъдата в останалата й част.

С касационната жалба се претендира да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Г. И. граждански иск или значително намален неговият размер заедно с присъдените разноски за адвокатски хонорар и дължимата държавна такса, които са следствие от уважената част от предявения иск.

В съдебно заседание пред настоящия състав прокурорът застъпва позицията, че касационната жалба е частично основателна, тъй като приетият от съдилищата размер на дължимото обезщетение в конкретния случай е завишен.

Останалите страни в процеса не се явяват, за да заявят личното си становище по спора.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима и основателна по част от наведените в нея доводи.

В касационната жалба се възпроизвеждат аргументите, представени на вниманието и на контролирания съд, които, обаче, не са получили своя коректен отговор. Апелативен съд е приел, че присъденото на гражданския ищец и частен обвинител Г. И. обезщетение в размер на 80 000 лева при първоначално заявена претенция от 150 000 лева, е напълно доказано и по основание, и по размер, тъй като тя е дъщеря на починалия Г. И. и нейният конкубин свидетелства за близките им отношения, ежедневните контакти и грижите, полагани от нея съобразно възможностите й, както и болезненото преживяване на внезапната му неочаквана смърт. Това схващане на второстепенния съд не може да бъде споделено.

Съдебната практика е последователна в разбирането си, че правото на призвания по закон наследник да получи обезщетение за търпени от смъртта на наследодателя си болки и страдания не е абсолютно, а следва да бъде доказано доколко те действително са претърпени и при позитивен отговор - дали в твърдяната степен. Г. И. е дъщеря на починалия вследствие на извършеното от подсъдимия престъпление и родствената връзка е установена чрез приобщени по делото писмени доказателства. Тази формална родствена връзка определя и И. като активно легитимирана страна да предяви граждански иск за причинени й от деянието неимуществени вреди. Резонна е позицията на контролирания съд, в отговор на изложени и пред касационния състав възражения, че не би следвало да бъде изследван въпросът дали И. е заявила отказ от наследството на И.. Това обстоятелство е ирелевантно за разрешаване на поставения пред съда въпрос относно дължимата обезвреда. Съгласно чл. 74, ал.1 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Именно в качеството на лице, което твърди, че е понесло неимуществени вреди от осъщественото от Я. И. спрямо баща й посегателство, Г. И. притежава правото да предяви граждански иск в наказателния процес.

Вече при изследване основателността или не на заявената претенция следва да бъде доказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между претендиращия и починалия родственик. В настоящото производство единственият източник на относима при разрешаване на поставения проблем информация са показанията на св. И. К., с когото гражданският ищец съжителства. Предходните съдебни състави са подходили с различно отношение към тяхната достоверност. Докато Окръжен съд е изказал съмнения относно истинността им, контролиращият го съд изцяло им се е доверил. Този подход на Апелативен съд не е обективен. На твърденията на К. касателно актуалните отношения между Г. И. и нейния баща преди смъртта му противостоят обективните данни по делото. Свидетелят заявява, че тя е поддържала ежедневни контакти с починалия Г. И., подпомагала го е финансово, почиствала е дома му и изпирала дрехите му, а след смъртта му е изпаднала в тежко емоционално състояние, довело до дистанциране от околните, преодолявано чрез прием на успокоителни средства. На този фон обективните данни по делото сочат, че Г. И. от около 10 години преди деянието е почиствал пространството пред заведение „Т.“ на площад „С.“ в центъра на [населено място], на чиито маси през нощта е и спял. Получавал е подаяния от състрадателни непознати, докато други недобросъвестни са използвали личните му данни за регистриране на десетки превозни средства и търговски дружества. Описаните от свидетеля К. грижи за домакинството на И. от страна на Г. И. са нейно освен морално, и законово задължение - според чл. 124, ал.5 от Семейния кодекс: „Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители“ . Те са проява на минимална дъщерна грижа, а и доколкото по делото се установява, пак от разпита на К., че пострадалият е притежавал къща, която не е била подходяща за обитаване, е спорно доколко и тези грижи са били полагани. Не може да бъде възприета налична приживе силна връзка на взаимопомощ между гражданския ищец и нейния баща при обективно проявена апатия от нейна страна към битността на Г. И., живеещ денонощно извън дом или социална институция и преспиващ на столове на външни маси пред заведение, което почиства, оставен на нечие чуждо милосърдие. Не може да бъде подминато и обстоятелството, че именно този негов начин на живот го е направил уязвим за недобронамерени посегателства и е предопределил инкриминираните събития, довели до фаталния за живота му край.

Съгласно чл. 45 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, но чл.52 ЗЗД определя, че то се отмерва по справедливост. И това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на съществуващите по делото конкретни обективни обстоятелства. Г. И. като дъщеря на починалия в резултат на деянието, осъществено от подсъдимия, поради естеството на съществувалата родствена връзка, логично би следвало да търпи пряко и непосредствено болки и страдания от неговата загуба. Безспорно, смъртта на родител е непреодолимо емоционално събитие, неизмеримо в паричен еквивалент, но апелативният съд е надценил дълбочината на връзката, съществувала приживе между гражданския ищец и нейния баща. На полаганите от Г. И. домакински грижи по изпиране дрехите на своя баща не може да бъде придадено значението на изключителност, тъй като това е проява на минимални базисни задължения към един родител извън всички останали прояви на обгрижване, изхождащи от такава връзка. Всъщност с това се изчерпва и афишираната приживе свързаност между Г. И. и Г. И.. Тя е живеела в едно населено място със своя баща, водил несретен живот, към който най - близките му в лицето на гражданския ищец не са проявявали интерес. Приживе починалият И. се е нуждаел от помощ, за да не бъде безподслонен, но всички доказателства по делото показват, че не я е получил.

В заключение, доказателствената маса по делото не сочи, че между гражданският ищец и починалият й баща е създадена трайна, дълбока емоционална връзка, водеща до висок интензитет и продължителност на последвалите смъртта му болки и страдания. Освен родствената връзка между баща и дъщеря и естествената травма от загубата на родител, по делото не се установява такава степен на близост, проява на взаимопомощ и дъщерна грижа, за да обоснове като адекватен постановеният от съдилищата размер на дължимото обезщетение. Това налага и той да бъде редуциран до сумата от 5 000 лева - размер, който би овъзмездил гражданския ищец за настъпили за него неимуществени вреди от загубата на родител, починал три дни след нанесен му от подсъдимия побой.

Намаляването на уважения размер на дължимата обезвреда води до редуциране и на обвързаните с него дължими от подсъдимия разноски, за които е осъден от Апелативен съд.

Извън това, неудовлетворяването на въззивната жалба на подсъдимия е довело и до осъждането му за заплащане разноски на второстепенния съд в размер на 2% върху уважената част от иска. Въпреки че не е посочил нормативната основа за тази си позиция, вероятно ВТАС се е позовал на чл.18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс /Тарифата/. Мнението на настоящия състав е, че визираната такса за обжалване пред въззивна инстанция, равна на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционно производство, касае производствата пред гражданския съд, но не и пред наказателния и това е така, тъй като в Тарифата има изрична норма - тази на чл. 2, която определя дължима такса при предявяване на граждански иск по наказателно дело и тя е еднократно дължима в хода на цялостното развитие на наказателно производство поради акцесорния характер на разглежданата гражданско-правна претенция в него. Това налага и отмяна на атакуваното решение в тази му част.

Приемането на обезщетение в размер от 5000 лева като справедливо овъзмездяване за настъпили за Г. И. неимуществени вреди, води до намеса на настоящата инстанция в размера на дължимите от подсъдимия разноски - за възнаграждение на повереника на гражданския ищец - адв. С. за процесуално представителство, както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск пред първостепенния и въззивния съд. Съобразно чл. 2 от Тарифата за граждански иск по наказателно дело се събира такса от 4 % върху уважения иск, но не по-малко от 50 лв., което определя, че Я. И. дължи такса от 200.00 лева върху уважения от съда размер на гражданския иск.

В съдебно заседание пред първия съд повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Г. И. е направил искане за осъждане на подсъдимия да му заплати разноски по делото. Разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК разписва задължение за съда да се произнесе по разноски, сторени от тази страна в процеса при депозирано такова искане в случай на осъждане на подсъдимия. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с предмет процесуално представителство по делото като безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1 от Закон за адвокатурата. В тази ситуация законът обвързва съда да определи възнаграждение на адвоката в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 68/31.07.2020г./. Контролирания съд правилно е отмерил дължимото от подс. И. възнаграждение на повереника адв. С. за осъщественото процесуално представителство на И. в качеството й на частен обвинител. Редуциране на дължимото от И. на И. обезщетение в размер на 5000.00 лева рефлектира и върху възнаграждението, което той е осъден да заплати на повереника на И. в качеството й на граждански ищец. Съобразно чл. 13, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство с интерес от 1000 до 5000 лева се дължи възнаграждение от осъдения на представляващия в размер на 300 лева. Така дължимите от подсъдимия Я. И. разноски са 200.00 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и 300.00 и 1500.00 лева - общ размер от 1800.00 лева на адвокат А. С. - повереник на гражданския ищец и частен обвинител Галина Иванова.

Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 88 от 13.07.2023г., постановено по ВНОХД № 148/2023г. по описа на Великотърновски апелативен съд - Наказателно отделение, 1 състав като го ОТМЕНЯ в частта, с която подсъдимият Я. И. И. е осъден да заплати по сметка на Апелативен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 1600 лева.

НАМАЛЯВА размера на дължимото от подсъдимия Я. И. И. на гражданския ищец Г. Г. И. обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева на 5 000 /пет хиляди/ лева, като отхвърля предявения граждански иск в останалата му част.

НАМАЛЯВА размера на дължимата от подсъдимия Я. И. И. държавна такса върху уважената част от граждански иск от 3200 /три хиляди и двеста/ лева на 200 /двеста/ лева.

НАМАЛЯВА размера на дължимото от подсъдимия Я. И. И. адвокатско възнаграждение на адв. А. Й. С. за процесуално представителство на частния обвинител и граждански ищец Г. Г. И. от 4 430 /четири хиляди четиристотин и тридесет/ лева на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.