Обезщетение при трудова злополука, приспадане на застраховка и съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

15
Р Е Ш Е Н И Е

№ 670
гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , Гражданска колегия, Трето отделение , в открито съдебно заседание проведено на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря Росица Иванова, като изслуша, докладваното от съдия Невин Шакирова гр.д. № 1305 по описа за 2025г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Стомана Индъстри“ АД, чрез процесуален представител адв. Х. М. и по насрещна касационна жалба на Д. А. М., чрез процесуален представител адв. А. В. против различни части на решение № 333 от 31.10.2024г., постановено по в.гр.д. № 386/2024г. по описа на Окръжен съд – Перник.

С обжалваното въззивно решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 272/26.03.2024г. постановено по гр.д. № 2408/2023г. по описа на Районен съд – Перник, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на Д. А. М. с ЕГН [ЕГН] сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от увреждане на здравето - счупване в дясно на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, повърхностна травма на корема и повърхностна травма на долния край на гърба и таза, получено вследствие трудова злополука, настъпила на 16.11.2022г. при изпълнение на трудовите й задължения, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука – 16.11.2022г. до окончателното плащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40000 лева.

„Стомана Индъстри“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която искът е уважен, а Д. А. М. – в частта, с която искът е отхвърлен.

Касационното обжалване е допуснато в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправните въпроси: подлежи ли на приспадане от дължимото обезщетение по чл. 200 от КТ размера на получените от работника/служителя суми по сключен от работодателя договор за застраховане на работниците и служителите и какви са критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди?

В отговор на първия въпрос, настоящият съдебен състав се придържа и подкрепя даденото разрешение в практиката на Върховния касационен съд в постановени решения по чл. 290 от ГПК – Решение № 104/24.02.2025г. по гр.д. № 1512/2024г., IV ГО; Решение № 211 от 29.03.2010г. по гр.д. № 719/2009г., IV ГО; Решение № 227/25.10.2016г. по гр.д. № 1405/2016г., IV ГО; Решение № 190/26.07.2013г. по гр.д. № 20/2013г., III ГО; Решение № 725/12.01.2011г. по гр.д. № 403/2010г., III ГО; Решение № 191/18.03.2010г. по гр.д. № 824/2009г., IV ГО; Решение № 41/5.03.2020г. по гр.д. № 2679/2019г., IV ГО и др. Обобщено даденото в нея разрешение е, че разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ възлага на работодателя пълна имуществена отговорност за търпените от работника вреди /всички – имуществени и неимуществени/, получени в резултат на трудова злополука. Съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците. Законът има предвид сумите, които работникът/служителят е получил по сключени договори за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условията на чл. 57 от ЗЗБУТ. Застрахователната сума, която се дължи при настъпването на застрахователното събитие /трудовата злополука/, е определена в застрахователния договор. В случай на изплатено обезщетение от набраните вноски, които работодателят е правил в интерес на работника/служителя, за настъпило застрахователно събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда, поради което законът предвижда, че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по застрахователния договор. Така, при доказаност на елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 от КТ, съдът трябва да определи размера на обезщетението за вреди от трудова злополука, от което да приспадне платеното от застрахователя по застрахователното правоотношение обезщетение, установено със съответните писмени доказателства. Ако сумата, платена като застрахователно обезщетение, е равна или надхвърля размерът на обезщетението за всички вреди, които дължи работодателят съгласно чл. 200 от КТ, тогава последният се освобождава от задължението си напълно. Когато платеното от застрахователя е по-малко от дължимото от работодателя, последният дължи разликата между двете суми. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се вземат предвид критериите, въведени със задължителното тълкуване на Върховния съд в т. II от ППВС № 4 от 1968г. Кодексът на труда не урежда как се определя обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, а съгласно чл. 212 от КТ, прилага се чл. 52 от ЗЗД. В този случай прихващането на дължимото обезщетение с размера на получените суми по сключения договор за застраховане на работника е и в съответствие с принципа на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, че обезщетението е равностойно на действителните вреди.

Следователно отговорът на поставения правен въпрос е еднозначен: получените от работника/служителя суми по сключен от работодателя договор за застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" подлежат на приспадане от размера на дължимото обезщетение по чл. 200 от КТ.

Следващият отговор на въпроса за критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди, даден в последователната практика на ВС и на ВКС към която настоящият съдебен състав се придържа е, че „справедливото“ обезщетяване е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които носят обективни признаци – съобразяване на индивидуалните характеристики на пострадалия – възраст, пол и социален статус на увреденото лице /малолетни, възрастни хора, бременни жени са особено уязвими и понесените от тях вреди имат по-дълбоки и трайни последици/; характер, степен и тежест на телесното увреждане; начин и обстоятелства, при които е получено; последици – наличие на трайни увреждания, инвалидност, загуба на функции; продължителността и степен на интензитет на физическите болки и страданията; нужда от операции, рехабилитация, медикаменти; понесени психически страдания и емоционален дискомфорт – страх, тревожност, депресия, социална изолация; продължителност на възстановителния процес – време, през което пострадалият е бил нетрудоспособен; нужда от помощ от трети лица; отражение върху нормалния ритъм на живот; влияние върху професионалната реализация и личния живот; наличие на трайни естетически или функционални дефекти – белези, деформации, загуба на крайници или сетивни органи и всички други съпътстващи обстоятелства, характерни за отделния случай; икономическата обстановка към момента на увреждането. Във всеки конкретен случай тези критерии се прилагат от съдилищата при индивидуална преценка на всеки случай, като се търси баланс между тежестта на увреждането, психическите и физически страдания и справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Принципът на справедливост във всички случаи включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.

По касационните основания:

Всеки от касаторите поддържа касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което отправя искане въззивното решение да се отмени в съответната обжалвана от всеки част и предявената искова претенция да бъде уважена съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и намалено съразмерно на по-големия принос на пострадалото лице, съответно – обезщетението да бъде присъдено в пълния предявен размер.

Касационният жалбоподател „Стомана Индъстри“ АД поддържа, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че както глобалният, така и присъденият размер на обезщетението са завишени, а определеният размер на намаляване на обезщетението, поради допусната груба небрежност е в занижен размер.

В насрещната си касационна жалба Д. А. М. поддържа, че съпричиняване в условията на груба небрежност в случая е изключена поради това, че злополуката е настъпила на първия ден след като й е било възложено да изпълнява нова длъжност „кранист/ЕСДЦ/; била е в процес на обучение, без придружаващ я обучител и без подпис на ръководител в приетото по делото извлечение от инструктажна книга /чл. 13, ал. 7 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г./. Тази обстановка изключва съзнателно нейно отношение към нарушаване на технологичните правила и правилата за безопасност, а формалното им нарушаване не е самостоятелно основание за отчитане на принос. Отделно счита, че конкретно определената степен на съпричиняване е необоснована, прекомерна и несъответна на евентуалния действителен принос. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е отчел, че при извършения от вещото лице преглед година и два месеца след злополуката, при ищцата са налице функционални затруднения – леко накуцване, промяна на позата на тялото без прогноза за преодоляване на функционалния дефицит на колянната става, поради което състоянието е трайно.

В отговор по тази жалба „Стомана Индъстри“ АД изразява становище за неоснователност на насрещната касационна жалба.

ЗК „Лев Инс“ АД – трето лице помагач на страната на ответника не изразява становище по жалбите.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да постанови решението си въззивният съд, включително препращайки към мотивите на първоинстанционното решение е приел от фактическа страна, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 16 от 08.02.2021г., по което ищцата е заемала при ответника длъжността „кранист – експедитор“ в Склад – Готова продукция. Със заповед от 10.11.2022г., поради производствена необходимост и на основание чл. 120 от КТ работодателят е разпоредил, считано от 14.11.2022г. до 30.11.2022г. ищцата да изпълнява длъжността „кранист“ в цех „ЕСДЦ“ /Електростоманодобивен цех/. Със същата заповед е разпоредено на ищцата да бъде проведен инструктаж по ОТБ, а на 11.11.2022г. й е връчена длъжностна характеристика на длъжността. Около 10:30 часа на 16.11.2022г., при обучение през работно време, Д. А. М. се е качила по вертикалната стационарна стълба за влизане в крановата кабина в цех „ЕСДЦ“ на „Стомана Индъстри“ АД, [населено място] и преди разливочен кран № 22 да бъде паркиран на мястото за достъп до кабината, видяла приближаващия кран, като решила да скочи на крановата пътека, при което скачане е наранила десния си крак. При тези обстоятелства ищцата получила травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване на горния край на тибията /голям пищял/, повърхностна травма на корема и повърхностна травма на долния край на гърба и таза. Настъпилата злополука е приета за трудова с разпореждане на длъжностното лице при ТП на НОИ – Перник на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, влязло в сила на 23.12.2022г. Въз основа на анализ на приета медицинска документация, други писмени доказателства, експертно заключение на СМЕ и събрани свидетелски показания, въззивният съд определил като справедлив размер на дължимото обезщетение за понесени неимуществени вреди този от 30000 лева. За основателно приел възражението на ответника, че злополуката е настъпила в причинно следствена връзка с допуснато от работника грубо нарушение на основните правила за безопасност – ищцата се е качила на крана, в момент, в който разтоварва и престоява с оглед технологичния процес на работа, но не и при спрял механизъм на крана, без да уведоми намиращия се в крана кранист – въз основа на което извел извод, че ищцата е допуснала груба небрежност – липса на елементарно внимание и пренебрегване на основни технологични правила и норми за безопасност като е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Степента на приноса за настъпване на вредоносния резултат определил на 50%, при което определеното обезщетение за неимуществени вреди приел, че следва на основание чл. 201, ал. 2 от КТ да се намали до 15 000 лева. За основателни приел доводите в жалбата на Д. М. за неправилно приспадане от първоинстанционния съд на сумата в размер на 800 лева, получено от нея обезщетение по застрахователен договор на ответното дружество с третото лице – помагач ЗК „Лев Инс“ АД, поради което като краен резултат присъдил сумата от 15 000 лева без приспадане на полученото от работника застрахователно обезщетение.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.

По въпросите, допуснати до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените по реда на чл. 290 от ГПК отговори от касационната инстанция, като е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено, защото се е отразило върху крайния резултат по спора и правилното приложение на материалния закон – чл. 200, ал. 1 и ал. 4 от КТ, чл. 52 от ЗЗД. Основателни са съответно оплакванията в касационната жалба, че неправилно съдът не е приспаднал от отговорността на работодателя размера на полученото от ищцата застрахователно обезщетение във връзка със злополуката. Неоснователно обаче е оплакването в касационната жалба на ответника, че с решението в нарушение на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението е завишен.

Основателно е и оплакването в насрещната касационна жалба за необоснованост на извода на въззивния съд за възприетата от него степен на отчитане на принос при условията на груба небрежност, както и за неправилно приложение на принципа на справедливост и критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на телесни повреди, като определеният размер на обезщетението е занижен. Решаващият съд е извел степента на съпричиняване на вредоносния резултат единствено от формално проведен и неоспорен по делото инструктаж, предписанията на вътрешния си акт – програма за провеждане на същия и инструкции за безопасност за качване на разливочен кран, без да обсъди в цялост свидетелските показания на свидетелите – дългогодишни служители при ответника на плоскостта на конкретно установената по отношение на ищцата фактическа обстановка.

Решението следва да се касира, а спорът да се реши по същество. Не е необходимо повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Правилно въззивният съд е квалифицирал отношенията предмет на спора, произтичащи от възникнало между страните трудово правоотношение по трудов договор № 16/08.02.2021г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „кранист-експедитор“ в поделение Експедиция, а поради производствена необходимост считано от 14.11.2022г. до 30.11.2022г. – длъжността „Кранист-ЕСДЦ“ в поделение „Електростоманодобивен цех“.

Съгласно длъжностните характеристики за всяка от длъжностите, в първия случай характерът на работата е включвал извършване на подемно-транспортни операции, свързани с товаро-разтоварните работи в складовете за готова продукция, с електрически мостови кран или чрез радиоуправление, а във втория – извършване на подемно-транспортни операции като обслужва технологичните агрегати при осъществяване на производствения и ремонтен процес в ЕСДЦ като управлява 180 тонен мостов електрически завалочен кран и извършва подемно-транспортни операции на бади и контейнери.

Със Заповед № 23/14.11.2022г. на началника на цех на основание чл. 281, ал. 1 от КТ е наредено Д. М. да бъде прикрепена за професионално обучение и безопасни условия на труд към Е. В. С. за срок от 60 дни, считано от 14.11.2022г., като допускането до самостоятелна работа да стане след издаване на писмено разрешение съгласно чл. 13, ал. 7 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. /допускането на инструктирания работещ до самостоятелна работа се удостоверява с подписа на ръководителя в съответната книга за инструктаж/. Последното условие е залегнало и в края на Програма за провеждане на инструктаж на работното място с работници и служители на ЕСДЦ в „Стомана Индъстри“ АД.

В представена извадка от книгата за периодичен инструктаж липсва подпис на ръководител разрешил самостоятелна работа на Д. М. към 16.11.2022г. /л. 71 от първоинстанционното дело/.

От показанията на свидетелите Г. М. /бригадир в цех ЕСДЦ/, Е. С. /кранист/ и Р. А. /бивш кранист/ е установено, че инструктажът на работното място се провеждал в движение, тъй като в процеса на работа се обяснявали белезите, за които се следи. Към момента на злополуката е следвало да представят ищцата на свидетелката С. след проведен инструктаж, на която било възложено обучението й. При обучаващ се работник, последният е трябвало да бъде придружен от някой, който да го свърже с работещия в крана, за да се качи обучаваният. Обучаваният работник е бил винаги придружаван от свидетеля М. или негов заместник до приключване на курса на обучение. В случая ищцата била придружена от З./З., която обаче спешно била повикана на друг кран, но преди това З. казала на ищцата да стои да чака на място. Денят на инцидента бил първият ден за ищцата в новия цех и за да се качи в крана е следвало да изчака крана да пристигне на паркомястото. Кранистите, които работят в цех „Експедиция“ се качвали по различен начин в крана, защото при тях имало площадки, а на разливочно поле в ЕСДЦ, качването в крана ставало по различен начин – до вратичката на крана имало два бутона, т. нар. звънци и за да се качи човек в кабината било необходимо да се обади на служебен телефон, а при липса на телефон – да позвъни на звънците. Инцидентът се е случил при качване на ищцата на кран № 22 докато на него работила свидетелката С., докато бил спрян за извършване на подемна операция. По време на работа с крана качването се е осъществявало зад гърба на краниста, който нямал видимост към мястото на качване на крана. След завършване на операцията, кранът потеглил и ако ищцата не е била скочила от височината след като е видяла приближаващия кран, а бе останала на място е щяла да бъде премазана от гредите, които държат цеха, тъй като крана се движел в хоризонтална линия.

Възражението по чл. 201, ал. 2 от КТ, свързано с поведението на ищцата към трудовата злополука, ответникът основал на твърдения, че в момента на злополуката ищцата е работила технологично неправилно – в момента на отиване до работното място – кран № 22 и по обичайния маршрут по пътеката по стационарната /вертикална/ стълба за влизане в кабината на крана, ищцата е предприела качване по вертикалната стълба, преди кран № 22 да се е паркирал на мястото за достъп до кабината му и без да е подала нужната сигнализация със звънец или обаждане по телефон на краниста. С това е нарушила Инструкцията за безопасност за качване на разливочен кран, т. 2 от Програма за провеждане на инструктаж на работното място в цех ЕСДЦ.

По възражението по чл. 201, ал. 2 от КТ настоящият състав намира, че в приложената Програма за провеждане инструктаж на работното място с работници и служители на ЕСДЦ В "Стомана Индъстри" АД, съгласно изискванията на чл. 13 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на работника/служителя следва да се проведе инструктаж за работно място, подходите към него, начините на достъп; основно и спомагателно обзавеждане; производствените процеси и реда, който трябва да се спазва в производственото помещение, правила за безопасна работа и начините на обслужване на машините и съоръженията, с които се работи и техните предпазни устройства, както и инструкции по безопасност при работа със съответните машини и съоръжения. Съгласно приложената инструкция за безопасност за качване на разливочен кран, се установява, че ищцата е следвало да се качи на крана от северозападната страна при напълно спрял кран, като е била задължена да уведоми и краниста по посочения в инструкцията начин – чрез звукова сигнализация или чрез обаждане от мобилен апарат.

При така изяснената фактическа обстановка, законосъобразен и в съответствие с данните по делото е изводът за наличие на проявена от пострадалия груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, с което е допринесъл за трудовата злополука. Неправилен е обаче извода на въззивния съд, че злополуката е причинена единствено и само по вина на работника, на която плоскост неправилно е приел, че степента на това съпричиняване е в размер на 50 %.

В практиката на Върховния касационен съд е разяснено, че небрежността като понятие в гражданското право представлява поведение, свързано с неполагането на дължима грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда обаче е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на този резултат. Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск. Делът на тези мерки и значението им за превенцията на риска не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 от КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука. При груба небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия, съпричиняването също има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Прието е също, че щом работодателят допуска практика при нарушаване правилата за безопасна работа и че щом не осигурява всичко необходимо за нея в т.ч. съоръжения и инструменти /в случая и обучение/, "грубата небрежност" тогава, когато има трудова злополука не може да се прилага. Щом не са били осигурени от работодателя безопасни условия на труд, не може да се приема, че злополуката се дължи на груба небрежност. Тогава работниците или служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява. Разяснено е също, че ако не е налице груба небрежност, а обикновена такава, тогава работодателят ще отговоря изцяло без каквото и да е намаляване на отговорността за разлика от увреждането по чл. 45 и сл. от ЗЗД, където допринасянето в каквато и да е степен е основание за намаляване на следващото се общо обезщетение по силата на чл. 51 от ЗЗД. За да се намали отговорността на работодателя съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, е необходимо работникът/служителят при липса на елементарно старание и внимание в дейността си да е пренебрегнал техническите и технологичните правила и правилата за безопасност. Доказателствената тежест за обстоятелствата по чл. 201, ал. 2 от КТ е на работодателя. /Решение № 291/11.07.2012г. по гр.д. № 951/2011г., IV ГО; Решение № 548/24.07.2012г. по гр.д. № 1490/2010г., IV ГО; Решение № 159/15.01.2018г. по гр.д. № 251/2017г., III ГО; Решение № 977 от 14.01.2010г. по гр.д. № 298/2009г., IV ГО; Решение № 97 от 23.08.2005г. по гр.д. № 810/2003г., III ГО; Решение № 194 от 21.06.2011г. по гр.д. № 1248/2010г., III ГО; Решение № 60185/29.10.2021г. по гр.д. № 3692/2020г., IV ГО и др./.

Обобщението налага да се приеме, че в случая груба небрежност при трудовата злополука е налице, но не и в определената от въззивния съд степен. В първия ден на изпълнение на трудовите функции включени в състава на възложена й поради производствена необходимост нова длъжност, ищцата е следвало да поеме смяна на кран № 22; към този момент тя не е имала опит на новата позиция, нито пълно разбиране на рисковете; проведен й е бил инструктаж, но практическото й обучение, което с оглед установената в предприятието на работодателя практика е следвало да се осъществи по време на работа /на работното място/; работодателят е допуснал до работа необучен работник на нова позиция, сам, без да осигури необходимия контрол; при това положение и в нарушение на чл. 13, ал. 7 вр. ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ищцата е била допусната от работодателя до самостоятелна работа без да е налице удостоверяване на годността й /завършеното обучение и усвоените умения/ с подписа на ръководителя в книгата за инструктаж; към момента на злополуката не е била придружавана от обучител и е била оставена сама при работа с тежка техника /180-тонен кран/. Въпреки това знаейки, че е в процес на обучение; без то да е започнало и да е завършено; въпреки знанието, че експлоатацията на 180-тонния завалочен кран е различна от тази на електрическия мостови кран, на който е работила до този момент при ответника, ищцата без да положи елементарно старание и внимание в дейността си и при пренебрегване на техническите и технологичните правила и правилата за безопасност е предприела действие по качване на кран № 22 без да уведоми водача му и от нерегламентирано за целта място, въпреки че е била длъжна да предвиди възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявала да предотврати, разчитайки на придобитите си умения. А скачането от височина, за да се спаси е реакция на опасност, вследствие проявената груба небрежност от нейна страна. Ето защо настоящият състав намира възражението по чл. 201, ал. 2 от КТ за основателно. Злополуката с ищцата е резултат на допусната от работника груба небрежност, но не само. Злополуката е резултат и на допуснато от работодателя нарушаване на правилата за безопасна работа и неосигурено всичко необходимо за нея в т.ч. придружаване от обучител и практическо обучение по чл. 13 от Наредбата за работа със 180-тонен мостов кран, както и дадено разрешение от ръководител за самостоятелна работа по чл. 13, ал. 7 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. При този извод степента на съпричиняване от работника и с която отговорността на работодателя следва да се намали съдът определя в размер на 25 %.

При установените по делото обективни факти, съдебният състав на ВКС приема, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука, ищцата е понесла неимуществени вреди болки и страдания и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства /писмени и гласни доказателства и заключение на СМЕ/ определя справедливото обезщетение на доказаните вреди в размер на сумата от 50 000 лв. При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав взе предвид следното: към момента на злополуката /на 16.11.2022г./ Д. М. е била жена на 42 години; получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в закрито счупване в дясно на горния край на тибията /голям пищял/, повърхностна травма на корема, и повърхностна травма на долния край на гърба и таза; медикобиологичният характер на счупването на горния край на тибията на дясна подбедрица, представлява трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок повече от 30 дни, а повърхностната травма на корема, както и травмата на долния край на гърба и таза са причинили болка; на ищцата е проведено оперативно лечение на счупванията на горния край на големия пищял на дясна подбедрица, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с две плаки и винтове. Липсващата кост е заместена с лиофилизирана кост от Тъканна банка; периодът на възстановяване при получените увреждания е около 6-8 месеца, но при ищцата е бил с продължителност от 134 дни; през този период, ищцата е търпяла болки и страдания, като първите два месеца, болките са били с по-голям интензитет; към момента на прегледа на ищцата от експерта на 18.01.2024г. е установено наличие на два надлъжни оперативни белега от двете страни на дясна колянна става и подбедрица, съответно с дължини от вътрешната страна на дясно коляно 15 см и от външната страна на дясно коляно 13 см; установен е дефицит в обема на движение на дясна колянна става при изправяне на коляното от 5 градуса /невъзможност за пълно изправяне/ и ограничен обем движение на дясна колянна става при свиване от 120 градуса, при норма от 130 градуса; получената травма и проведеното лечение са се отразили негативно на общото качество на живот у ищцата, тъй като за период от около 3 месеца, е трябвало да се придвижва с помощни средства – патерици, което е затруднявало самостоятелното й придвижване и хигиенно битовото самообслужване. Също така около 20 дни след оперативното лечение, ищцата не е трябвало да мокри оперираният крайник, поради наличието на рана, което също е довело до затруднения в самообслужването; според медицинския експерт ищцата няма да бъде трайно излекувана, тъй като опорната функция на крака е възстановена, но поради пълната невъзможност за изправяне на коляното ще има промяна в походката, която е с траен характер, и няма да настъпи трайно излекуване, поради настъпилата промяна в самата става; поради ограничения обем движения на колянната става от 10 %, сочещо на невъзможност за пълно свиване на крака, походката няма да се възстанови, което е следствие на оперативната намеса, поради настъпилото счупване; установена е също невъзможност за пълно изправяне на крака при ищцата от 5 градуса, което сочи, че нарушава опорната функция на тялото, поради това, че при ходене със здрав крак, стъпването се осъществява чрез изправяне на крака, а в случая при ищцата дефицита от 5 градуса води до невъзможност за неговото пълно изправяне, което води до нарушаване на самата походка. Въпреки ограничения процент от обема на движение на колянната става и ограничения градус за пълно изправяне на крака и двете стойности могат да бъдат причислени към леките незначителни увреждания, като при ищцата се наблюдава леко накуцване и промяна в позата на тялото в изправена поза; пика на болката при ищцата е бил в момента на травмата, като болката е намаляла след оперативното лечение, при фиксиране на фрагментите. След това до към 14- тия ден, когато е имало ролеви проблем с превръзки, сваляне на конци и т.н., също е имало болка. Следващит пик на болката е бил при започване на натоварването, което е станало около втория месец при започване на рехабилитацията, след което болката има затихващ характер. Болките би трябвало да са отзвучали в рамките на 3-4 месеца. Всичко това е дало негативно отражение и в психо-емоционалния свят на ищцата, която станала по-сприхава от преди, по-страхлива и тревожна.

Съдебният състав, предвид релевантните обективни и установени по делото факти, официалните данни за стандарта на живот в страната и покупателните възможности на гражданите към датата на трудовата злополука, както и разрешението по аналогични случаи, намира, че паричният израз на причинените глобално вреди на Д. М. се равняват на 50000 лв., определени по справедливост. Същият следва да бъде редуциран с определената степен на съпричиняване от 25 % /12500 лв./ като се присъди обезщетение в размер на 37500 лв.

Предвид дадения отговор на първия правен въпрос, определеното обезщетение на основание чл. 200, ал. 4 от КТ следва да се намали със сумата от 800 лева, представляваща получено от ищцата застрахователно обезщетение по застрахователен договор, сключен от работодателя с третото лице – помагач ЗК „Лев Инс“ АД за риска трудова злополука. Преведените от работодателя суми в полза на лечебното заведение във връзка с проведеното лечение не подлежат на приспадане от размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ.

В заключение предявеният иск е доказан по основание и до размера от 36700 лева /разликата между размера на определеното справедливо обезщетение след отчитане на степента на съпричиняване и полученото от работника застрахователно обезщетение/, до който следва да се уважи. За разликата до пълния предявен размер искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед този резултат следва да се ревизира и въззивното решение. В частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ е отхвърлен за разликата над 15000 лева до размера от 36700 лева решението следва да бъде отменено. По реда на чл. 293, ал. 2 от ГПК следва да бъде постановено решение, с което искът в тази част да бъде уважен, а в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над този размер, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК ищцата има право на поискани и доказани разноски. Претенцията обхваща платено възнаграждение на адвокат в размер на по 2000 лева. Искането е подкрепено с доказателства за реално извършване на разхода. Съразмерно с уважената част от иска, разноските следва да се възложат в тежест на ответника по делото. Претенцията на ответника обхваща платено възнаграждение на адвокат в размер на 4920 с ДДС и 330 лв. държавна такса. Съразмерно с отхвърлената част от иска, разноските следва да се възложат в тежест на ищцата.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съда следва да се присъдят и всички дължащи се по делото такси и разноски, съгласно чл. 3, чл. 18, ал. 1 и ал. 1, т. 1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съразмерно на уважената част от предявения иск /събраните такси в три инстанции са 1652 лв., а действително дължимата 3134 лв. Дължима е разликата/. Същите следва да се възложат в тежест на работодателя.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 333 от 31.10.2024г., постановено по в.гр.д. № 386/2024г. по описа на Окръжен съд – Перник в частта, с която с която е потвърдено първоинстанционно решение № 272/26.03.2024г. постановено по гр.д. № 2408/2023г. по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявеният от Д. А. М. с ЕГН [ЕГН] срещу „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК[ЕИК] иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над 15000 лева до 36700 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от увреждане на здравето – счупване в дясно на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, повърхностна травма на корема и повърхностна травма на долния край на гърба и таза, получено вследствие трудова злополука, настъпила на 16.11.2022г. при изпълнение на трудовите й задължения, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука – 16.11.2022г. до окончателното плащане на сумата, и вместо него постанови:

ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. А. М. с ЕГН [ЕГН] сумата допълнително от 21700 лева /разликата между присъдените 15000 лева до 36700 лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от увреждане на здравето – счупване в дясно на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, повърхностна травма на корема и повърхностна травма на долния край на гърба и таза, получено вследствие трудова злополука, настъпила на 16.11.2022г. при изпълнение на трудовите й задължения, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука – 16.11.2022г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 333 от 31.10.2024г., постановено по в.гр.д. № 386/2024г. по описа на Окръжен съд – Перник в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 272/26.03.2024г. постановено по гр.д. № 2408/2023г. по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл. 200, ал. 1 от КТ искът е уважен до сумата от 15000 лева, както и в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 36700 лева до пълния предявен размер от 40000 лева, ведно със законна лихва върху сумата считано от 16.11.2022г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. А. М. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1835 лева, представляваща разноски по делото за касационна инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. А. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата от 433.13 лева, представляваща разноски по делото за касационна инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 1482 лева, представляваща държавна такса съразмерно на уважената част от иска за три инстанции.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗК „Лев Инс“ АД, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „Стомана Индъстри“ АД, ЕИК[ЕИК].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.