Оправдаване на шофьор при ПТП с велосипедист поради липса на причинна връзка със скоростта

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 110 гр.София , 05 март 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:БЛАГА ИВАНОВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и прокурора от ВКП Петя Маринова

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1074/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от частните обвинители Л. М. Г. и Л. М. Г., чрез повереника им адв.М. М., срещу решение №254 от 17.07.2024 г., постановено по внохд №718/2024 г. на Софийски апелативен съд, НО.

В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, което се обосновава чрез следните аргументи: 1.неправилност на извода на апелативния съд, че в обвинителния акт липсват фактически обстоятелства за това, че подсъдимият е управлявал превозното средство с несъобразена скорост, извод, довел до незаконосъобразното му оправдаване, вместо отговорността да бъде търсена на плоскостта на чл.20 ал.2 от ЗДвП; 2. липсата на промяна във фактическата стойност на скоростта, на обстоятелствата, касаещи видимостта на подсъдимия, управлявал процесното МПС и осветената зона на фаровете, установени още на досъдебното производство, според защитника, означава, че подсъдимият се е защитавал по тези фактически обстоятелства, поради което за съда не е било невъзможно да запълни бланкета на нормата на чл.343 от НК вместо с нарушението по чл.21 с това по чл.20 ал.2 от ЗДвП, още повече, че превишената скорост винаги е несъобразена; 3. от КСМАТЕ-за е установено, че при скоростта, с която се е движел подсъдимия-75-76 км/час, той не е имал техническа възможност да избегне удара при реакция в момента, в който велосипедиста е навлязъл в осветената зона на фаровете му, но ако е управлявал с разрешената скорост от 50 км/час и реакция в същия момент, то удар не би настъпил; 4. при наличие на нарушение по ЗДвП, изводимо от същия кръг факти, по които подсъдимия се е защитавал, различната им правна оценка, която в случая се е отразила на квалификацията на нарушението по ЗДвП, не представлява нарушение на правото на защита. Моли се атакуваното съдебно решение да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане, за отстраняване на нарушенията на закона.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, повереникът на частните обвинители- адв.В., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че не е установено виновно поведение от страна на подсъдимия, тъй като причината за ПТП-то е отнетото от пострадалия предимство на автомобила и навлизането му на платното за движение пред него, в момент, когато автомобилът е бил в невъзможност да спре и да избегне удара. Акцентира и на това, че независимо, че подсъдимия Г. Л. е управлявал л.а. с превишена скорост, то тя не е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. В заключение моли да бъде потвърдено решението на въззивната инстанция.

Защитникът на подсъдимия- адв.Г. споделя изцяло становището на представителя на държавното обвинение, тъй като счита, че материалния закон е приложен правилно. Намира, че обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което пледира за потвърждаването му.

В последната си дума подсъдимият Г. М. Л. „моли съда да вземе своето решение“.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №2 от 30.01.2024 г., постановена по нохд №26/2023 г., Софийски окръжен съд е признал подсъдимия Г. М. Л. за невиновен в това, че на 29.09.2019 г. в [населено място] поле, [община], обл./област/, в зоната на кръстовището между [улица]с [улица], при управление на МПС- л..а /марка/, модел /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] да е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на М. Г. Л., поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.1 б. „в“ във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото.

По въззивен протест и въззивна жалба, подадена от частните обвинители чрез повереника им, пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №718/2024 г., приключило с решение №254 от 17.07.2024 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал въззивната инстанция, като последна по фактите, е изяснила всички релевантни обстоятелства, касаещи пътно- транспортното произшествие: характеристиките на пътното платно, заобикалящите го тревни площи, поставените пътни знаци и метеорологичните условия в района на местопроизшествието; посоката и скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия; светлините на фаровете на МПС-то; посоката и скоростта на движение на велосипеда, управляван от пострадалия; състоянието на велосипеда- необорудван с фар и звънец, без светлоотразителни елементи на педалите и на задната капла; конкретното поведението на автомобила на подсъдимия, навлизайки в кръстовището, образувано от [улица]и /улица/; разположението на мястото на удара на пътното платно; мястото, на което са били установени автомобила, велосипеда и пострадалия след удара; действията на подсъдимия Л. след произшествието.

Въззивната инстанция е подложила на внимателен анализ всички събрани доказателства и доказателствени средства и изводимите от тях фактически положения, отдавайки примат на експертните изводи, направени в заключенията на КСМАТЕ-зи, които са били предмет на подробно обсъждане в мотивите на атакуваното решение.

Спорните въпроси по делото, свързани с предотвратимостта на удара от подсъдимия като водач на МПС при движение с установената скорост от 75-76 км/час и при разрешената такава от 50 км/час, са били правилно очертани от апелативния съд и са получили аргументиран отговор.

По експертен път е била установена скоростта на движение на л.а. /марка/ преди и в момента на удара-75-76 км/ час, като при тази скорост дължината на опасната зона за спиране при конкретните пътни условия е изчислена на 71,92 метра. Скоростта на движение на велосипеда преди и в момента на удара е била около 12,23 км/час. Съобразно осветеността на фаровете на автомобила, велосипедиста е станал видим за подсъдимия /навлязъл е в осветената зона от фаровете му/, когато се е намирал на 5,5 м. от мястото на удара, или на около 2,3 м. преди да навлезе в кръстовището, като в този момент автомобилът е бил на около 34 м. преди мястото на удара.

За правилното решаване на делото е от значение момента, в който велосипедът е станал опасност за водача на моторното превозно средство, тъй като оттогава за него възниква задължение да намали скоростта или спре. Независимо, че експертите по КСМАТЕ-за са разгледали три варианта на възникване на опасността за водача на л.а. - 1. моментът, в който велосипедиста е станал видим за подсъдимия, навлизайки в осветената зона от фаровете му; 2. моментът, в който обективно подсъдимия е реагирал за спиране и 3. моментът, в който велосипедиста е навлязъл в платното за движение на [улица], които варианти са били подробно обсъдени от въззивната инстанция, ВКС намира, че не е необходимо да ги анализира отново, а следва да се спре само на първия вариант. Това е така, тъй като за водачите възниква задължение да реагират за намаляване на скоростта или спиране в първия момент, в който обективно са могли да възприемат опасността за движението, като в конкретния случай това е, когато велосипедистът е навлязъл в зоната, осветена от фаровете на автомобила и поради това е станал видим за водача му. Според вещите лица, ако в този момент, подсъдимият е предприел аварийно спиране, при избраната от него скорост на движение от 75-76 км/час, ударът е непредотвратим, а за да бъде предотвратим от техническа гледна точка, водачът е следвало да се движи с 42 км/час. При движение със скорост 50 км/час /разрешената за участъка/ и реакция на мястото, на което се е намирал автомобила в момента, в който велосипедиста е навлязъл в осветената зона на фаровете му, автомобилът би пристигнал на мястото на удара по-късно. В този случай автомобилът ще пристигне зад велосипедиста и няма да настъпи удар между него и тялото на велосипедиста или велосипеда, като ще остане разстояние от около 0,6 метра между превозното средство и задното колело на велосипеда. Според експертите обаче, този извод е валиден само ако велосипедиста продължи да се движи със същата или по-висока скорост, но ако я намали или спре в коридора на движение на автомобила, удар отново би настъпил.

С оглед на горното, не може да се направи категоричен извод за това, че при движение с разрешената за пътния участък скорост от 50 км/час, подсъдимият би предотвратил удара чрез аварийно спиране, в момента, в който пострадалият е навлязъл в зоната, осветена от фаровете му /когато е станал опасност за движението/. Поставянето на условия от страна експертите за валидността на техния технически извод, които условия не са доказателствено обезпечени, мотивира настоящият съд да приеме, че коментираният извод на експертите представлява само едно предположение, на базата на което е недопустимо осъждането на подсъдимото лице.

При това положение, не може да се приеме, че неразрешената за движение скорост на автомобила от 75-76 км/час е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат /така както е приел и въззивния съд/, тъй като и при движение с разрешената скорост- 50 км/час, предотвратимостта на удара чрез аварийно спиране на л.а. е несигурна и под условие. По друг начин би стоял въпроса, ако беше установено, че при движение на превозното средство, управлявано от подсъдимия със скорост от 50 км/час, удар категорично не би настъпил, при предприемане на екстрено спиране, в момента, в който велосипедиста е навлязъл в зоната, осветена от фаровете на автомобила. С оглед на изложеното, извода на контролирания съд, че Г. Л., макар и да е допуснал нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, то не е в причинна връзка със съставомерните последици, е верен и се споделя от касационната инстанция.

По нататък, действително не съществува пречка да се търси отговорност на дееца на плоскостта на чл.20 ал.2 от ЗДвП, ако не се установи причинна връзка между превишената скорост на движение и настъпилия обществено опасен резултат, стига в обстоятелствената част на обвинителния акт да са описани конкретни неблагоприятни фактори от действителността, с които деецът е следвало да съобрази своето поведение.

Прочитът на обстоятелствената част на обвинителния акт сочи, че сред описаните факти са налице такива, касаещи условията на видимост- „тъмна част на денонощието“ и обстоятелството, че МПС-то се е движело на включени къси светлини на фаровете. Сред факторите по чл.20 ал.1 от ЗДвП, с които водачът е длъжен да съобрази скоростта на управляваното от него превозно средство, са и конкретните условия на видимост. В този смисъл, ВКС констатира, че макар и апелативната инстанция да е посочила „тъмната част на денонощието“, като обстоятелство, отразено в обвинителния акт: „в разглеждания обвинителен акт не са включени особености на пътната обстановка, обуславящи движение с намалена скорост, с изключение на това, че е било в тъмната част на денонощието“, тя не го е разгледала в контекста на нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДВП. Движението на превозно средство в тъмната част на денонощието на светлини на фаровете е свързано поначало с условията на видимост, с които деецът следва да съобрази скоростта си на движение.

Съгласно трайната съдебна практика, при движение нощно време, водачите на МПС са задължени да се движат на светлините на фаровете с такава скорост, която им осигурява сигурно спиране в осветеното пространство на видимост, за да предотвратят настъпването на произшествието, т.е скоростта трябва да бъде съобразена с разстоянието на видимост / в този смисъл Р №684 от 21.01.1984 г. по н.д. №662/83 г. на трето н.о. на ВКС; Р №587 от 28.05.1980 г. по н.д. №472/80 г. на трето н.о на ВКС/. По настоящото дело, в условията на нощна видимост, ако подсъдимият се е движел с разрешената скорост от 50 км/час, той е разполагал с техническа възможност да спре в осветената от фаровете зона, съгласно отговора на задача втора в допълнителната автотехническа експертиза, изготвена от инж.А.. При това положение, отрицателният фактор от действителността- условията на видимост, не е налагал допълнително намаляване на скоростта на автомобила на подсъдимия до по-малко от 42 км/час. Като се има предвид, че при скорост на движение от 50 км/час, не може да се установи със сигурност по технически път дали ударът е бил предотвратим или не, и предвид факта, че при тази скорост водачът е могъл да спре в зоната, осветена от фаровете му, се налага извод, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Налице е такова нарушение, само когато разстоянието на видимост е по-малко от възможностите за спиране на автомобила при появяване на пътно препятствие, защото водачът е създал по-голяма опасна зона за спиране отколкото е разстоянието на видимост. Само в тези случаи величината на скоростта е несъотвестваща на пътните условия по смисъла на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, какъвто не е настоящия казус в хипотезата на движение на автомобила с разрешената от закона скорост от 50 км/час. /Р №3 от 29.06.1976 г. по н.д. №2/76 г. на Пленума на ВС/.

Както правилно е посочил и апелативния съд единствената причина за настъпването на произшествието, респективно на съставомерния резултат, е поведението на велосипедиста, който е навлязъл в кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е без да спре и да пропусне движещият се към кръстовището по пътя с предимство лек автомобил.

С оглед на изложеното дотук, не се констатират допуснати от контролирания съд нарушения на материалния закон. Подсъдимият Г. Л. законосъобразно е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ във вр.с чл.342 от НК. Ето защо касационната жалба на повереника на частните обвинители следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт- в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №254 от 17.07.2034 г., постановено по внохд №718/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/