Ефективно наказание за причинена смърт при пътно произшествие след драстично превишена скорост

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67

гр. София, 11 февруари 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети четвърти януари през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Ил. Петкова,

с участието на прокурора от ВКП на РБ Ивайло Симов,

като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 1095 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на адв. Г. Ц.- защитник на подс. Н. С. К. и на адв. Б. М.- повереник на частните обвинители И. Л. И. и Н. В. И. срещу решение № 350/29.10.2024 г. постановено по внохд № 1084/24 г. на Апелативен съд – София.

С касационните жалби е заявено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК –явна несправедливост на наложеното наказание.

В жалбата на адв. Ц. се настоява за намаляване на наказанието до размера, определен от първоинстанционния съд и за приложението на института на условното осъждане. Според него наказанието не съответства на чл. 36 от НК, тъй като личността на дееца не е с висока степен на обществена опасност, като част от отчетените от първия съд смекчаващи отговорността обстоятелства, са били изключени като такива от въззивния съд, който е приел, че да си неосъждан е нормален статус, който при определяне на наказанието не бива да бъде „преекспониран“. Възразява се срещу преценката на въззивния съд, че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати с приложението на чл. 66 от НК и срещу неговата отмяна, тъй като подсъдимият би могъл да се поправи и без да влиза в затвор.

Жалбата на повереника на частните обвинители – адв. М. съдържа оплаквания срещу минималния размер, с който е увеличен размера на наказанието - с осем месеца лишаване от свобода, което не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е извършил и други нарушения по ЗДвП, въпреки младата си възраст, което говори за занижен самоконтрол. Съдът не е отдал дължимото на обстоятелството, че той е превишил разрешената за населено място скорост със 100 км. ч. и е отнел живота на млад човек, като само случайността не е довела до настъпването на по- тежък резултат. Настоява се ВКС да увеличи наказанието на пет години лишаване от свобода, като след редукцията по чл. 58 а от НК, следва да бъде определено на три години и четири месеца.

В съдебно заседание адв. Ц. поддържа всички съображения в жалбата и направените в нея искания.

Подс. К. не се явява пред ВКС.

Адв. М. поддържа касационната жалба на частните обвинители и настоява за уважаване на направените искания.

Частните обвинители- И. Л. И. и Н. В. И. също не се явяват пред ВКС.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбите на адв. Ц. и адв. М. са неоснователни.

С присъда № 24 от 25.04.2024 г. по нохд № 479/23 г. СОС признал подс. Н. С. К. за виновен в това, че на 23.11.2021 г. в [населено място] по третокласен път /път/ в [населено място], общ./община/ при управление на МПС л. а. /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 21, ал. 1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на И. И. И. , поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б. В , вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343 Г вр. чл. 343, вр. чл. 37, т. 7 от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подс. К. да заплати направените по делото разноски.

От постановената присъда останали недоволни подсъдимият К.,и частните обвинители и прокурорът, които са я атакували в срок пред САС.

С решение № 350 от 29.10.2024 г. по внохд № 1084/24 г. присъдата била изменена като САС увеличил размера на наказанието лишаване от свобода от две на две години и осем месеца, като определил първоначален общ режим на изтърпяването му, както и увеличил размера на лишаването от права по чл. 343 Г, вр. чл. 37, т. 7 от НК от три години на пет години и осем месеца. Потвърдил присъдата в останалата й част.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на глава 27 от НПК. Подс. Н. К. е признал описаните факти в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е приел, че са изпълнени изискванията на закона, тъй като направеното самопризнание се подкрепя от събраните по делото доказателства, след което е провел законосъобразно съдебната процедура и е признал подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение. Определил е наказанието при условията на чл. 58а от НК лишаване от свобода , което отложил при условията на чл. 66 от НК.

При осъществяване на въззивната проверка вторият съд е приел, че фактите са правилно установени, но дейността на съда по оценката на обстоятелствата, касаещи наказателната отговорност на подсъдимия страда от пороци, които е отстранил като е изменил съдебния акт.

Претенцията, развита в двете жалби касае несправедливостта на наложеното на подс. К. наказание, поради това, че за всяка от атакуващите съдебния акт страни, то не отговаря на собствените им виждания на тежестта на престъплението, личността на подсъдимия и на обществената им опасност - съображения, които позволяват да им бъде даден отговор едновременно.

Внимателният прочит на мотивите на оспорения въззивен акт не дава основание да се споделят оплакванията на касаторите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Наказанието на подс. К. е индивидуализирано при ясни и убедителни критерии и логични аргументи за неговата справедливост, поради което атакуваният съдебен следва да остане в сила.

Въззивният съд е изпълнил задълженията си и е направил комплексна оценка на всички обстоятелства, които имат значение за наказателната отговорност на подс. К.. В центъра на вниманието му са поставени фактите, разкриващи личността на дееца и степента на обществена опасност на извършеното от него. Съдът не е надценил или обратното-подценил значението на нито едно обстоятелство, имащо значение при разрешаване на въпроса за отговорността на подс. К., като преценката му индикира на висок професионализъм и стриктно придържане към стандартите за справедливост и неотвратимост на наложеното наказание.

Съдът е съобразил, че подсъдимият е млад човек и неопитен водач, който за краткия си двегодишен стаж като водач на ППС е бил санкциониран многократно за разнородни по вид нарушения на правилата по ЗДвП. Приложената справка /л. 52 и л. 53 в т. 3 от ДП / установява, че като водач са му били отнети общо 18 контролни точки с влезли в сила шест Наказателни постановления и четири фиша издадени за нарушения на ЗДвП, наложена е принудителна мярка – временно отнемане на свидетелството за правоуправление - факти даващи негативна атестация за подс. К. като водач на ППС, който има склонност да не се съобразява с правилата за движение по пътищата и е неспособен да коригира поведението си, въпреки наложените административни наказания.

Направена е вярна преценка за това, че извършеното нарушение на чл. 21 от ЗДП е фрапиращо с това, че подсъдимият е превишил разрешената скорост за движение с над сто километра в час, достигайки 154 км.ч. и че това е станало в населено място, където съществува риск от усложнения в пътната обстановка, поради наличие на други участници в движението - ППС и хора. На следващо място, подсъдимият влязъл в нерегламентирана надпревара /гонка/ с водач на друг автомобил, и по този начин е засегнал по- широк кръг от правно защитени отношения, демонстрирайки пренебрежение към обществения ред и правила.

Лишена от основание е претенцията на подс. К., че въззивния съд е игнорирал факта на неговото неосъждане. Напротив, разгледал го е заедно с останалите смекчаващи отговорността обстоятелства, без да го подцени, като е подчертал, че значението на това обстоятелство не доминира пред останалите факти, разкриващи облика на дееца, в негативна светлина като недисциплиниран водач. За това САС е счел, че целите на чл. 36 от НК могат да се постигнат с по- високо наказание като го е увеличил с осем месеца лишаване от свобода и това е направено след балансирана преценка на всички правнозначими за отговорността обстоятелства, поради което критиките на адв. Ц. срещу дейността на съда по индивидуализиране на наказанието не намират опора в делото. Наказанието съответства на целите на закона, личността на дееца и характера на извършеното, поради което претенциите за намаляване са неоснователни. Такива са и исканията на адв. М. за неговото увеличение от ВКС, което не е предвидено като правомощие по чл. 354 от НПК на касационния съд. ВКС може да отмени и върне делото за ново разглеждане в тази му част с оглед увеличаването му, тогава когато прецени, че определеното от въззивния съд наказание не изпълва критериите в закона за справедливост и е занижено. В конкретния случай, по изложените съображения по- горе, не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК.

Не са лишени от основание изводите на съда, с които е отменено приложението на чл. 66 от НК и е постановено ефективното изтърпяване на определеното наказание при първоначален „общ“ режим. Макар и да са налице материалните предпоставки за приложението на чл. 66 от НК правилно е прието, че не е налице втората от тях – деецът, не би могъл да се поправи и превъзпита, ако наказанието му бъде отложено при условията на чл. 66 от НК. Изолирането на подс. К. от обществото за периода, през който ще изтърпява наказанието лишаване от свобода, би му позволило да преосмисли стореното и би му дало възможност да коригира за в бъдеще поведението си, след което да се интегрира, като отговорен и дисциплиниран водач на ППС. Цитираната в жалбите практика на ВКС по приложението на чл. 66 от НК по транспортни произшествия, не е обвързваща за съда и не може автоматично да бъде прилагана, тъй като всяко деяние и извършителят му, разкриват специфични характеристики, с които съдът е длъжен да съобрази. Институтът на условното осъждане е възможност, прилагана предимно в хипотези на съпричиняване на резултата от пострадалия, когато сам с поведението си е нарушил ЗДвП. Настоящият случай не е такъв - тъй като И. И. е пътувала в лекия автомобил на подс. К. и с нищо не е допринесла за инцидента. Настъпилият обществено опасен резултат се дължи изцяло на виновното поведение на подс. К., поради което правилно е признат за виновен и му е наложено справедливо наказание по вид и размер.

Липсата на предпоставки за изменение на наказанието „лишаване от свобода“ не дават повод за корекция на наложеното по чл. 343 г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

В заключение в наказателния процес наказанието не е самоцел, нито възмездие за стореното, то е отговор на обществото срещу извършителите на престъпления и предупреждение за останалите членове на обществото. В настоящият случай то е рационално и законосъобразно определено, в съответствие с дължимите критерии за справедливост и при съблюдаване на изискванията на чл. 54 от НК и целите на чл. 36 от НК.

С оглед изложеното до тук жалбите на адв. Ц. и адв. М. с които се претендира наличието на касационното основания- явна несправедливост на наказанието, следва да бъдат оставени без уважение , а съдебния акт на САС - да остане в сила.

Поради това и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК

ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 350 от 29.10.2024 г. по внохд № 1084/2024 г. по описа на Апелативен съд- София.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.