Отмяна на оправдателна присъда за наркотици заради противоречиви мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * протокол за доброволно предаване * противоречие в мотивите на оправдателна присъда

Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
Гр.София, 27 февруари 2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Елеонора Михайлова
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от съдия Вълкова
наказателно дело № 898/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда № 57 от 31.03.2023г. по ВНОХД № 3916 по описа за 2022 г. на Софийски градски съд (СГС).
С протеста и допълнителното писмено изложение към него се навеждат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Сочи се, че СГС е изградил вътрешното си убеждение по фактите при съществени нарушения на правилата за проверка и оценка на събраните доказателства, като е игнорирал безспорността на авторството и съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, обусловени от наличните доказателства. Събраните във въззивното следствие нови гласни доказателства не установявали нови факти и не опровергавали събраните от първоинстанционния съд доказателства, поради което се оспорват съображенията на въззивния съд касаещи недоказаността на обвинението. Счита се, че обвинителната теза се подкрепя от показанията на свидетелите, както и от приложените по делото писмени доказателства, като характерът и обемът на същите са достатъчни за постановяването на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на протеста и допълнението към него, като счита, че СГС е изградил вътрешното си убеждение в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като не е положил усилия за пълно, всестранно и обективно изясняване на фактите по делото. В нарушение на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК съдът не е подложил на внимателна проверка и е игнорирал доказателства и доказателствени средства, подкрепящи обвинението. Пренебрегнал е конкретно посочени в пледоарията на прокурора от ВКП гласни и писмени доказателства, които по непротиворечив начин установяват, че подсъдимият е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество коноп в маловажен случай. Поради нарушения на процесуалните правила, свързани с неправилна оценка на доказателствата подкрепя и доводите в касационния протест за нарушение на материалния закон и неправилно оправдаване на подсъдимия за извършеното от него деяние по чл. 354а, ал. 5 от НК, като поддържа искането за отмяна на новата оправдателна присъда на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Б. П. и защитникът му адвокат Т. Р. оспорват касационния протест и допълнението към него. Считат, че те съдържат съображения за необоснованост на въззивната присъда без да излагат конкретни съображения за претендираните касационни основания. Изразяват несъгласие с довода на прокурора, че въззивният съд не е положил необходимите усилия за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като чрез проведеното въззивно съдебно следствие се събрали всички възможни доказателства и възприетата от въззивния съд фактическа обстановка е резултат на пълното им, обективно и всестранно изследване. Подкрепят като правилен извода на въззивния съд, че протоколът за доброволно предаване подлежи на изключване, защото не е годно доказателствено средство, тъй като не е съставен от разследващ орган, а от полицейски служител, който не е предал по предвидения в закона ред веществените доказателства по делото и на когото подсъдимият не е предавал лично никакви веществени доказателства, а изследваните такива от вещите лица били различни от предадените от подсъдимия. Препращайки към доводите, които са изложили в допълнението към въззивната жалба до СГС във връзка с допуснати нарушения на правата на подсъдимия, предвидени в Директива 2012/13/ЕС и Директива 2013/48/ЕС, настояват при постановяване на решението ВКС да изложи съображения и по тях, като признае качеството му на уязвимо лице от момента на задържането му от полицейските служители и в този контекст да приеме, че веществените доказателства по делото не са събрани законосъобразно. В последната си дума подсъдимият моли ВКС да остави в сила въззивната присъда.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
С въззивна присъда № 57 от 07.04.2023г. по НОХД № 20221100603916/2022г., постановена от СГС, е отменена присъда от 23.02.2022 по НОХД №13241/2020 г. на СРС в частта, с която подсъдимият Б. Ц. П., род. на 27.08.1984 г., е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, наложено му е наказание глоба в размер на хиляда лева и е осъден да плати деловодните разноски и вместо това е постановена нова присъда, с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, за което е предаден на съд, а именно, че на 13.02.2020г., в гр. София, в лек автомобил „Р. Р.“, с peг. [рег.номер на МПС] , паркиран на улица „Христо Максимов“, държал в себе си без надлежно разрешително, високорисково наркотично вещество - коноп, разпределен в два обекта както следва: обект № 1 с нето тегло 6.43 грама и обект № 2 -0.45 грама, като процентното съдържание на наркотичния компонент в двата обекта е 15%, на обща стойност 41.46 лв.
На основание чл.190, ал.1 от НПК СГС е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата и е потвърдил присъдата в останалата й част.
Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от процесуално легитимирана страна - прокурор, в законоустановения срок и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346, т.1 от НПК, а разгледан по същество е основателен.
За да приеме, че подсъдимият П. не е извършил деянието, предмет на обвинението, обратно на фактическите изводи на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е изключила от доказателствената съвкупност протокола за доброволно предаване, като се е обосновала, че същият е съставен в полицейското управление докато подсъдимият е бил с поставени белезници на ръцете, поради което отразеното в него, че доброволно предал един брой полиетиленов плик, съдържащ тревиста маса, инкриминирана от обвинението на база изводите на вещите лица като високорисково наркотично вещество (коноп), е „фактически невъзможно“ (вж. стр. 10 от мотивите на въззивната присъда). Следователно и като е приел, че фактическите действия на подсъдимия, с които обвинението обвързва авторството на деянието, са отразени недостоверно в посочения протокол, е постановил обжалваната оправдателна присъда.
Същевременно СГС е посочил като източник на фактическите си изводи освен показанията на свидетелите К. Щ., Н. М. и В. М. и протокола за доброволно предаване, приложен на л.37 от ДП, който впоследствие изключил като недостоверен (вж. стр.6 и стр.10 от мотивите към въззивната присъда). Наред с това СГС е аргументирал преценката за достоверност на едни гласни доказателства и недостоверност на други, всяко от които с пряко отношение към значим факт от предмета на доказване по чл. 102, т.1 от НПК, а именно участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, на база съответствието или несъответствието им с въпросния протокол за доброволно предаване. Така например въззивният съд се е доверил в голяма част на показанията на свидетелите К. Щ., Н. М. и К. Ч. заради кореспонденцията им с протокола за доброволно предаване (вж. стр.6, стр.7 и стр.9 от мотивите към въззивната присъда). По същата причина е кредитирал частично обясненията на подсъдимия, че в автомобила си е държал пликче с трева, като изрично посочил, че им дава вяра, защото те се подкрепят от отразеното в протокола за доброволно предаване. СГС отказал кредит на доверие на заявеното от свидетеля Н. М., че пликчето с тревиста маса е било в дънките на подсъдимия и е било доброволно предадено заедно с пликчето от автомобила поради противоречие на тези свидетелски показания със съдържанието на протокола за доброволно предаване (вж. стр.8 от мотивите към въззивната присъда). По този начин и като няколкократно е поставил съдържанието на протокола за доброволно предаване като основа за проверка на свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, приемайки да кредитира само тези, които съвпадат с отразеното в него и след това е изключил същия този протокол по съображения, че отразява недостоверно осъществено от подсъдимия доброволно предаване, въззивният съд не е изпълнил процесуалното си задължение да изложи ясни, точни и непротиворечиви съображения, поради които се е стигнало до решението в диспозитива. В този смисъл мотивите на присъдата не отговарят на изискванията на чл. 305, ал.3 НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 339, ал. 3 НПК относно правилата за оценка на доказателствените материали и мотивиране на обжалвания съдебен акт и само на това основание протестираната присъда следва да бъде отменена.
Отделно въззивният съд е постановил съдебния си акт, който в случая е нова присъда, в нарушение на изискванията в чл.13 и чл.14 от НПК, за наличието на което в касационния протест и писменото допълнение към него са изложени подробни споделими съображения относно неоправдано игнориране на безспорни между страните факти, в подкрепа на обвинението. Подсъдимият не оспорва, че собственоръчно е подписал протокола за доброволно предаване докато е бил задържан в полицейското управление, което опровергава извода на СГС, че поради поставяне на белезници на ръцете му не е могъл да извърши което и да е от отразените в него действия. Макар да няма доказателствено значение на обяснения, подсъдимият не оспорва заявлението си, което е вписал в протокола, че предадената тревиста маса е марихуана за лична негова употреба. Това също потвърждава, че извършването на отразените действия по предаване не е било обективно невъзможно в условия на задържане, както е приел СГС. Впрочем несъстоятелността на този извод е очевидна и от възприетите от СГС като достоверни показания на съставителя на въпросния протокол – свидетелят В. М., който е потвърдил пред съда, че в повечето случаи е съставял като дежурен полицейски служител протоколи за доброволно предаване след като предаващият съответното вещество/предмет вече е бил задържан по ЗМВР и подробно е разяснил как точно се случва това (вж. протокол от съдебно заседание от 23.02.2022 г. – л.131, гръб от НОХД №13241/2020 г. на СРС). Неуместно в тази връзка е позоваването от защитника на Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и Директива 2013/48/ЕС от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство, защото протоколът е съставен от свидетеля В. М. в качеството на дежурен полицейски служител извън наказателното производство и удостоверява доброволно предаване на веществени доказателства от подсъдимия, а не действия по разследване като оглед, освидетелстване, обиск и др., които да налагат участие на защитник, нито прикрива незаконосъобразно принудително изземване на веществени доказателства с цел „саниране“ на допуснати процесуални нарушения, защото по делото липсват данни за осъществена спрямо подсъдимия принуда и той самият не твърди това. В този смисъл протоколът за доброволно предаване има характер на писмено доказателство, а не на писмено доказателствено средство, както сочи защитникът в хода на съдебните прения пред ВКС, което пък изключва съставянето му по реда на НПК, защото такъв способ на доказване – доброволно предаване, по аргумент от чл.136 от НПК, не е предвиден в процесуалния закон (вж. Решение №412/08.10.2010г. по н.д. №323/2010г., ІІ н.о. на ВКС, Решение № 60164/10.10.2021г. по н.д. № 574/2021г., І н.о. на ВКС и Решение № 60216/17.12.2021г. по н.д. № 922/2021г., І н.о. на ВКС). Впрочем въззивният съд не е изключил протокола за доброволно предаване като негоден поради несъставянето му по реда на НПК, а по съображения, че съдържанието му е обективно недостоверно поради невъзможността докато е бил задържан с белезници на ръцете да извърши предаване. Както се изтъкна обаче, този извод не е аргументиран убедително в мотивите на въззивната присъда и се опровергава от факта, че подсъдимият не само е подписал протокола за доброволно предаване, но собственоръчно е вписал в него заявление относно вида и произхода на тревната маса, а именно, че е марихуана за негова лична употреба, което доколкото не се оспорва от подсъдимия, навежда на друг извод, а именно, че доброволното предаване е било обективно възможно. Още повече, че в разпита си пред СРС подсъдимият потвърдил, че е държал марихуана преди да бъде установен да спи в лекия си автомобил и задържан от полицейските служители (вж. л.134 от НОХД № 13241/2020 г. на СРС).
Относно противоречието между протокола за доброволно предаване, съгласно който подсъдимият е предал един пакет с тревиста маса т.е. един обект и от друга страна експертните изследвания, съгласно които вещото лице, изготвило експертната справка и впоследствие другото вещо лице, изготвило физикохимическата експертиза, са изследвали два обекта с тревиста маса, на което въззивният съд е отдал съществено значение при формиране на оправдателните изводи, също не е преодоляно убедително, за да се възприеме оправдателният довод на въззивния съд за липса на идентичност между предадения от подсъдимия един обект с тревиста маса и двата обекта, съдържащи растителна маса, описани и изследвани впоследствие от вещите лица. Точно защото вещото лице Р. е починал, което прави невъзможно да бъде изслушан от съда за необходимите разяснения, наложително е било по - внимателно да се съпостави съдържанието на протокола за доброволно предаване, експертната справка и заключението на физико-химическата експертиза с приложените на л.23-24 от ДП като веществени доказателства първоначални и транспортни опаковки на предадената тревиста маса от подсъдимия, от които е видно, че вещите лица са изследвали два обекта, защото в предадения им един полиетиленов плик, първоначално запечатан със силиконов печат №109 и етикет серия № А 0440297, изписан с ръкописен текст, както е индивидуализиран в протокола за доброволно предаване, е имало два обекта с тревиста маса. Поради това приетото от СГС, че не може да се изгради извод за непрекъсната фактическа връзка на веществото, което се е намирало във фактическата власт на подсъдимия и изследваните два обекта от вещите лица е несподелимо. Много по – убедителен и подробен доказателствен анализ за преодоляване на въпросното противоречие е направил първостепенният съд на стр.5-7 в мотивите на първоинстанционната присъда, който основателно се изтъква като правилен в касационния протест поради подкрепеността му от новосъбраните от въззивния съд допълнителни гласни доказателства, в това число показанията на свидетеля Ч., че при доброволно предаване на няколко обекта с тревиста маса от един и същи вид, те се запечатват на едно място (вж. л.95 от въззивното дело), както и безспорния между страните факт, че с оглед установеното от вещите лица съставът на растителната маса в двата обекта е един и същ - коноп с активно действащ компонент тетрахидроканабинол с еднакъв процент - 15 %. Суверенно правомощие на въззивния съд е да установи различни от първоинстанционния съд фактически положения (чл.316 от НПК), както и да даде вяра на едни или други доказателствени материали, но при спазване на правилата за доказване в посочените процесуални разпоредби, които в случая не са съобразени. Същевременно касационната инстанция е инстанция единствено по правото, но не и по фактите. В рамките на касационното производство съдът не може да установява нови фактически положения относно авторството на деянието или да интерпретира по различен начин доказателствените източници (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК, която не е налице, защото настоящата касационна проверка е първа по ред, а не трета). Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В случая СГС е аргументирал недоказаността на обвинението допълнително с факта, че не е установено предметът в протокола за доброволно предаване ( един брой полиетиленов плик съдържащ тревиста маса) да е идентичен с двата обекта, предмет на изследване от вещите лица, изготвили експертната справка и заключението на физико-химическата експертиза без да изложи убедителни съображения защо не възприема обратните изводи на СРС и без да анализира задълбочено показанията на свидетеля К. Ч. дадени пред въззивната инстанция. Доколкото същият е участвал като експерт –технически помощник при запечатване на предаденото с протокола за доброволно предаване веществено доказателство извън наказателното производство, а не е извършил действие по разследване като разследващ орган, свидетелят не попада в кръга на лицата по чл.118 от НПК, за които законът установява забрана да бъдат разпитвани като свидетели. След като правилно е предприел непосредственото му изслушване, чрез разпит, СГС е следвало по - задълбочено да анализира показанията му относно начина на запечатване на обекти от един и същи вид в един плик в изпълнение на чл.305, ал.3 от НПК.
В конкретния случай ВКС намира, че доказателствената дейност на въззивния съд и мотивирането на протестираната присъда не отговарят на посочените изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.339 и чл.305, ал.3 от НПК, поради което е налице процесуално нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 от НПК, предпоставящо претендираното в протеста касационно (отменително) основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и налагащо атакуваната по касационен ред въззивна присъда да бъде отменена и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
Възраженията за неправилно приложение на материалния закон следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото, тъй като допуснатите съществени процесуални нарушения в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд се явяват пречка за тяхното обсъждане от този състав на касационната инстанция.
Предвид гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.5 и чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 57 от 31.03.2023 г., постановена по ВНОХД № 3916 /2022 г. на Софийски градски съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание по чл.327 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :