Забрана за придобиване по давност на несамостоятелна реална част от парцел

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 532

гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Г. Никова гражданско дело № 907 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 198 от 16.01.2024 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 310 от 28.11.2022 г. по в.гр.д.№ 200/2022 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, ІІ възз.гр.състав.

С процесуално допустима касационна жалба ответникът по иска Р. И. М., представляван от адвокат Г. И. от АК – П., поддържа, че въззивното решение е неправилно и моли да бъде отменено, като по делото бъде постановено отхвърлянето на предявения установителен иск за собственост. Претендира разноски за защитата пред ВКС.

Ответникът по касация (ищец по делото) С. А. Л., представляван от адвокат Е. В. от АК – С., оспорва жалбата в подадения писмен отговор и проведеното открито заседание. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение е отменено Решение № 25 от 31.03.2022 г. по гр.д.№ 18/2021 г. на Районен съд - Златоград, като вместо това е постановено, че се признава за установено по отношение на Р. И. М., че С. А. Л. е собственик на основание давностно владение с начало от 10.11.2000 г. на недвижим имот, който по регулационния план на [населено място] от 1987 г. е без пласноснимачен номер, с площ от 35 кв.м., при граници: на изток УПИ *-* в кв. 116а, на запад пешеходна пътека, на юг – УПИ *-* в кв. 116 по плана на [населено място], който по влезлите в сила КККР на [населено място] е заснет като имот с идентификатор ***, с площ от 47 кв.м., обозначен на скицата на вещото лице инж. Т. от 25.02.2022 г. между т.т. 5-9-10-3, която скица е неразделна част от въззивното решение.

Сезиран с въззивна жалба от С. А. Л., окръжният съд се е произнесъл по предявения от него срещу Р. И. М. главен положителен установителен иск за собствеността на настоящия ПИ № *** по КККР на [населено място] и, намирайки го за основателен, не е пристъпил към произнасяне по евентуалния положителен установителен иск да се признае за установено, че С. А. Л. е собственик на основание давностно владение на 35/780 ид.ч. от имот, представляващ парцел *-*, кв. 116 по плана на [населено място] в рамките на владяната реална част от недвижим имот с площ 35 кв.м. при граници и съседи УПИ *-*, кв. 116а – от изток, пешеходна пътека – от запад и УПИ *-*, кв. 116 – от юг.

Въз основа анализа на събраните по делото доказателства е прието за установено, че на 10.11.2000 г. е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите със страни Джамийско настоятелство гр. Неделино (продавач) и ищеца С. Л. (купувач) за продажбата на 116 кв.м. дворно място от парцел *-*. Договорът не е сключен в нотариална форма, поради което не поражда вещно-правно прехвърлително действие, но има достоверна дата и установява начало на давностно владение върху процесния имот за ищеца. По повод възраженията, че не се установява идентичност между претендираните 35 кв.м. и имота от 116 кв.м. по договора, съдебно-техническата експертиза е установила, че бетоновата площадка с площ от 62 кв.м. (в която попадат процесните 35 кв.м.), сравнена с плана от 1974 г., попада в имот пл.№ * и дере, като имот пл.№ * в разписния лист е записан на Джамийско настоятелство. Обстоятелството, че с Решение № 308 от 25.07.2005 г. по гр.д.№ 146/2003 г. е отхвърлен иска за собственост на Джамийско настоятелство срещу Община Неделино и РПК „Мир“ - гр. Неделино не променя този извод. Въззивният съд е приел, че от депозираните пред районния съд свидетелски показания следва да се приеме за установено, че от 2000 г. до настоящия момент ищецът е осъществявал давностно владение върху процесния имот с намерение за своене. Съобразено е, че е налице влязло в сила Решение № 18 от 29.04.2021 г. по гр.д.№ 217/2020 г. на Районен съд - Златоград, с което е признато за установено по отношение на Община – Неделино, че ищецът С. А. Л. е собственик на недвижим имот с площ от 35 кв.м., без планоснимачен номер, но с проектен идентификатор, при граници: на изток УПИ *-*, на запад пешеходна пътека, на юг УПИ *-* в кв. 116 по плана на [населено място] (вписано в Служба по вписванията гр. Златоград на 12.05.2021 г.). Ответникът не е бил страна в това производство, но съдът е зачел това решение на основание чл. 297 ГПК. Като неоснователно е определено възражението, че, тъй като скицата към Решение № 18 от 29.04.2021 г. е нечетлива, не се установява идентичност на имотите по двете дела. Както сочените обстоятелства и придобивни основания, така и описанието на имота по площ и най-вече по граници установяват безспорно такава идентичност.

Въззивната инстанция е приела, че освен фактическа власт върху процесния имот в продължение на повече от 10 години, е установен и другият елемент на придобивната давност – намерение за своене, както от действията на ищеца по закупуване на имот от Джамийското настоятелство (но не в предвидената за действителност форма), така и в заплащането на цената му. Неоснователно е възражението на ответната страна, че не се установява ищецът действително да е заплатил цената по квитанцията, представена на л. 10 от делото на районния съд, тъй като не е ясно от кого е подписана за Джамийското настоятелство тази квитанция. В тази връзка е посочено, че номерът на тази квитанция е вписана в текста на договора от 10.11.2000 г., който договор е нотариално заверен. Намерението за своене е демонстрирано и чрез ползване от ищеца на процесното място както като подход към старата му къща в УПИ *-*, така и чрез изграждане от процесното място на бетонова пътека до новата му къща в УПИ *-*. Бетонирането е извършено от ищеца, който е наел свид. А., заплатил е и бетона, видно от фактура № 256 от 03.09.2019 г. Едва при това бетониране е постъпил сигнал от ответника в Община – Неделино и между ищеца и ответника са възникнали спорове за ползването на имота, но към този момент вече е изтекъл давностният срок по чл. 79 ал. 1 ЗС за ищеца. Че ищецът е владял процесния имот с намерение за своене, като го е и поддържал, сочи и заявеното в отговора на исковата молба, че преди бетонирането през 2019 г. ищецът е извършвал частично бетониране, за да укрепи мястото. Като особено съществено е счетено, че това обстоятелство, установяващо демонстриране на намерение за своене, се заявява от ответната страна, което е неизгоден за нея факт. От друга страна, въпреки че и ответникът паркирал автомобила си на процесното място, а и други хора, единствено ищецът е извършвал действия по поддържане на имота, влагал е средства и труд, подпомогнат от свид. Б., което също сочи за намерение за своене на имота.

Изложено е, че в случая не намират приложение ограниченията на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.), съответно чл. 200 ЗУТ по следните съображения: От съдебно-техническата експертиза се установява, че от имот от 780 кв.м., за който Джамийско настоятелство е признато за собственик с НА от 1994 г., по плана от 1987 г. се отреждат: за пешеходна пътека 128 кв.м., към парцел * се придават 88 кв.м., към парцел *-*, * се придават 285 кв.м., към парцел *-*, * се придават 17,40 кв.м., към парцел *-за квартален магазин се придават 261 кв.м., като регулационните сметки не са уредени. Вещото лице по СТЕ инж. Т. е извършил геодезическо заснемане на бетоновата площадка – фактически предмет на спора, което геодезическо заснемане е съвместено с извадка от регулационния план на [населено място] от 1987 г., изменен през 1991 г. В експертизата се сочи, че от направения графичен анализ се установява, че бетоновата площадка с площ 62 кв.м., тонирана в жълт цвят на комбинираната скица, сравнена с плана от 1987 г., изменен 1991 г., попада в имот без планоснимачен номер в кадастрално отношение, а в регулационно отношение попада в парцел *-за квартален магазин в кв. 116 с 2 кв.м., в улична регулация с 39 кв.м., в парцел *-*, * с 18 кв.м. и в парцел *-*, * с 3 кв.м. Експертизата сочи, че бетоновата площадка с площ 62 кв.м., сравнена с плана от 1974 г., попада в имот пл.№ * и дере; в разписния лист имот пл.№ * е записан на „Джамийско настоятелство“. Вещото лице сочи, че при извършения оглед е установено, че в парцел *-*, *, * е изградена сграда на един етаж (недовършена) - на ищеца, лицето на парцела е от юг – регулационно подходът е от юг, като е установено, че от бетоновата площадка започва бетонирана пътека, попадаща в парцел *-*,*, достигаща до парцел *-*, *, * и сградата на ищеца от север; пътеката не е предвидена в регулационно отношение и не е отразена в кадастъра. Видно от съдебно-техническата експертиза, регулационните сметки не се уредени – не са заплатени придаваемите места към съседните УПИ-та в сроковете по § 6 и § 8 от ЗУТ, поради което отчуждителното действие на неприложените дворищно-регулационни планове се прекратява. Към настоящия момент, видно от Скица на ПИ № 15-743853 от 05.07.2022 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Смолян, процесният имот е заснет по влязлата в сила кадастрална карта на [населено място] с идентификатор *** с площ от 47 кв.м.

Като е приел, че ищецът е придобил по давност процесния имот, въззивният съд е постановил уважаване на предявения главен иск по чл. 124 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - поради очевидна неправилност на въззивния акт, в която връзка и упражнявайки правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК касационната инстанция намира следното:

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 280/2009 г. на ВКС, І г.о., за времето до 01.01.2001 г. в ЗТСУ (отм.) е установена изрична забрана за придобиване на част от парцел по давност (чл. 59 ЗТСУ /отм./ в редакцията му до изменението с ДВ, бр.34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.). Съгласно чл. 59 ЗТСУ (отм.) в редакцията му след изменението с ДВ бр. 34 от 2000 г., както и чл. 200 от сега действащия ЗУТ, владението върху определена реална част от парцел може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, но не и на идеална част от целия парцел , но само при наличието на установените в закона условия - ако са спазени изискванията на действащия благоустройствен закон за минимални площ и размери на парцелите. Съгласно Решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 5728/2015 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр.д.№ 3533/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., по силата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност само в случай, че както завладяната част, така и остатъкът от съответния имот, отговарят на изискванията за минимални площ и лице за обособяването им като самостоятелни парцели. С чл. 200, ал. 2 ЗУТ е регламентирано изключение от това правило, но то касае само случаите, при които част от поземлен имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ (т.е. при първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти), но не и при „фактическо присъединяване”. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ – по общата воля на собствениците на съседните имоти. Преследваната с тази уредба цел е да не бъдат раздробявани поземлените имоти на малки части, което би направило практически невъзможно застрояването и икономическото ползване на терените.

В настоящия случай процесната територия (съобразно уточнението на петитума на ИМ, направено във въззивното производство с молба вх.№ 2709 от 28.07.2022 г.) се явява заснета в КККР като ПИ № ***. С т. 2 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ОСГК е разяснено, че разграничаването на един поземлен имот от друг имот, респ. – обособяването на конкретна територия като самостоятелна вещ (годен обект на вещното право) е последица от юридически акт, определящ границите на имота. Само по себе си нанасянето в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта на определена територия със собствени очертания и идентификатор няма правопораждащо действие . Ето защо, при отсъствието на юридически акт, определящ границите на имота, констатацията за нанасянето на процесната територия като ПИ № *** по КККР на [населено място] не обосновава извод, че е налице самостоятелен недвижим имот, годен да бъде обект на вещното право на собственост, поради което тази констатация е ирелевантна при формирането на правни изводи по предмета на спора.

Съобразно уточнението, направено с молба вх.№ 2709 от 28.07.2022 г., процесната територия попада в очертанията между т.т. 5-9-10-3-5 по комбинирана скица № 2 към заключението на СТЕ от 25.02.2022 г. Вещото лице е посочило, че в регулационно отношение (съобразно РП на [населено място], одобрен със Заповед № РД-23 от 12.01.1987 г. и изменен със Заповед № 60от 20.03.1991 г. на кмета на Община Неделино) територията включва следните части, нанесени в кв. 116 и кв. 116а на РП: 1 кв.м. от парцел *-за квартален магазин, 34 кв.м. от улична регулация и 12 кв.м. от парцел *-*. Съобразно данните по комбинираната скица, наличните в кв. 116 и кв. 116а по РП на [населено място] постройки преобладаващо са 2- и 3-етажни, с една сграда на 4 етажа, поради което и при отсъствието на твърдения и доказателства за друг вид отреждане, ВКС приема за установено, че процесният имот е част от територия за „ниско жилищно застрояване“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУТ.

Вън от съмнение е, че нито процесният 1 кв.м. от парцел *-за квартален магазин, нито 12-те кв.м. от парцел *-*,* отговарят на изискванията за минимални площ и лице за обособяването им като самостоятелни парцели. Тези две части на процесната територия са отделени една от друга от 34 кв.м., попадащи в улична регулация, за каквито територии чл. 200 ЗУТ изобщо не предвижда възможност да бъдат обект на придобиване по давност. При това положение, за процесното пространство, дори и разглеждано като едно цяло, не може да бъде преодоляна забраната за придобиване по давност на реално определени части от урегулирани поземлени имоти в границите на населените места.

Аргументи за друго разрешение не могат да бъдат изведени от тълкуването, направено в отговор на правния въпрос с Решение № 50008 от 25.05.2023 г. по гр.д.№ 1274/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., тъй като същото е относимо само за територии извън предвидените за ниско жилищно застрояване, в частност – за УПИ, който не е за жилищно застрояване, а е със складово или производствено предназначение. Настоящият казус е различен от фактическа страна и посоченото решение, на което ответникът се позовава в защитата пред ВКС, съставлява неотносима за случая съдебна практика.

С оглед изложеното постановеното в нарушение на материалния закон въззивно решение следва да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което разгледаният главен иск да бъде отхвърлен изцяло. Предвид наличието на установена с императивна правна норма пречка за осъществяване на релевираното от ищеца придобивно основание по чл. 79 ЗС през целия период на твърдяното владение (от 10.11.2000 г. насетне, и понастоящем), за изхода на спора са без каквото и да е значение подробно коментираните от страните и въззивния съд обстоятелства кога и по какъв начин ищецът е установил фактическа власт върху имота, валиден ли е или не договорът от 10.11.2000 г. и установява ли той начало на давностно владение, поради което и ВКС не ги подлага на обсъждане. На следващо място – констатацията, че на основание § 6 и § 8 от ЗУТ отчуждителното действие на неприложените дворищно-регулационни планове се прекратява, има отношение само към собствеността върху терените, попадащи в очертанията по предвижданията на регулационните планове, но не променя градоустройствения им статут и предвижданията по самите планове. Въпросът чия собственост се явяват частите от имоти, за които е прекратено отчуждителното действие на неприложените планове, би бил релевантен само в случай, че благоустройствения закон допуска такива части да бъдат самостоятелен обект на права, а в случая за процесните 1 кв.м. от парцел *-за квартален магазин, 34 кв.м. от улична регулация и 12 кв.м. от парцел *-* това не е така. Само по себе си прекратяването на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени регулационни планове представлява основание за изменение на плановете при условията и по реда на ЗУТ; дори сроковете по § 6 и от ЗУТ да са изтекли, необходимо е да се извърши изменение на дворищно-регулационния план, за да се приеме, че имотът вече има друг статут. В настоящия случай е несъмнено, че последното изменение на РП е от 1991 г. и няма никаква връзка с приложението на § 6 и § 8 от ЗУТ.

По поддържаната като евентуална претенция за изтекла придобивна давност върху 35/780 идеални части от парцел *-*, кв. 116 по плана на [населено място] чрез осъществено давностно владение на реална част, което е било установено през м. ноември 2000 г. от ищеца, ВКС намира следното:

На първо място – от заключението на СТЕ не се установява с действащия РП на гр. Неделино да е предвиден такъв парцел. В кв. 116 съществува парцел *, без посочен планоснимачен номер, който има отреждане за квартален магазин и се припокрива с 1 кв.м. от територията, описана като завладяна от ищеца и отразена като ПИ № *** по КККР. Така установените факти не подкрепят твърденията на ищеца, с които е обосновал своята евентуална претенция.

По-същественото е, че дори в продължение на 10 години и с намерение за своене да бе осъществявано владение върху 35 кв.м. реална част от парцел с площ 780 кв.м, то това не е основание за придобиване на собственост върху 35/780 идеални части от такъв парцел, защото законът (чл. 200 ЗУТ) не предвижда правило, регламентиращо подобна възможност, което е съобразено и с посоченото по-горе Решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 280/2009 г. на ВКС, І г.о. В практиката на ВКС, формирана по проблема за т.н. правна конверсия (Решение № 599 от 26.07.2010 г. по гр.д.№ 766/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 532 от 25.05.2011 г. по гр.д.№ 532/2010 г. на ВКС, I г.о.) се приема, че е възможно да се придобие по давност идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част, но в настоящия случай не се касае за жилища като обекти на правото на собственост, а за урегулирани поземлени имоти в границите на населено място, по отношение на които не съществува правна възможност владението върху реално определена част да доведе до придобиване на право на собственост върху идеална част, съответна на владяната реална част.

Ето защо като неоснователен следва да бъде отхвърлен и предявеният евентуален иск.

При постановения от ВКС изход на спора ищецът няма право да му бъдат присъдени разноски.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора следва да се присъдят разноските, направени в производството пред ВКС, така както е заявена претенцията му в тази връзка с касационната жалба и е поддържана с писмената защита, представена в о.с.з. Същите възлизат на сумата 655 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло въззивно Решение № 310 от 28.11.2022 г. по в.гр.д.№ 200/2022 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, ІІ възз.гр.състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. Л. срещу Р. И. М. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че С. А. Л. е собственик на основание давностно владение с начало от 10.11.2000 г. на недвижим имот, който по регулационния план на [населено място] от 1987 г. е без пласноснимачен номер, с площ от 35 кв.м., при граници: на изток УПИ *-* в кв. 116а, на запад пешеходна пътека, на юг – УПИ *-*,* в кв. 116 по плана на [населено място], който по влезлите в сила КККР на [населено място] е заснет като имот с идентификатор *** с площ от 47 кв.м., обозначен на скицата на вещото лице инж. Т. от 25.02.2022 г. между т.т. 5-9-10-3.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. А. Л. срещу Р. И. М. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да се признае за установено, че С. А. Л. е собственик на основание давностно владение с начало от 10.11.2000 г. на 35/780 идеални части от имот, представляващ парцел *-*, кв. 116 по плана на [населено място] в рамките на владяна реална част от недвижим имот с площ 35 кв.м. при граници и съседи УПИ *-*, *, кв. 116а – от изток, пешеходна пътека – от запад и УПИ *-*,*, кв. 116 – от юг.

ОСЪЖДА Севдалин А. Л. ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. М. сумата 655 (шестстотин петдесет и пет) лева – разноски за защитата пред ВКС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: