Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024

Доказване на касова липса чрез частни документи и свидетели

Решение №46/2024 · Върховен касационен съд · 01 Февруари 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Кооперация съди бивш касиер за липса на парични средства от касата. Въззивният съд е приел за доказани плащания с представени от касиера новосъставени разходни касови ордери (РКО) и свидетелски показания. Върховният касационен съд отменя частично това решение и осъжда касиера да заплати допълнителна сума, тъй като частните документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти, нямат обвързваща материална доказателствена сила.

Какво приема съдът

Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти. Движението и разходването на парични средства не могат да се установяват със свидетелски показания или с изготвени за нуждите на процеса документи, ако липсват надлежни счетоводни записвания.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

касова липсаимуществена отговорносткасиерразходен касов ордерчастен документдоказателствена сила

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

гр. София, 29.02.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

при участието на секретаря Ана Давидова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 2265/2023г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационната жалба на ЗКПУ „Паламарца-92“-Паламарца, подадена чрез адв.Р. Р., се обжалва въззивно решение № 46 от 15.03.2023г., постановено по в.гр.дело № 15/2023г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 138/01.12.2022г. по гр. дело № 294/2021г. на ОС-Търговище, е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ, предявен против С. Д. С. за разликата над сумата 9 742,16 лева до присъдения от първоинстанционния съд размер 37 643,86 лева, представляващи липса на парични средства от касата на кооперацията, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови решение, с което предявеният иск бъде уважен до сумата 37 643,86 лева. Претендират се и разноски.

Ответникът по касация – С. Д. С., чрез пълномощника адв.Т. Д., оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.

С определение № 3914/06.12.2023г. по настоящото дело решението на въззивния съд е допуснато до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за материалната доказателствена сила и доказателствена стойност на частните свидетелстващи документи.

Отговор на поставения въпрос е даден в множество съдебни актове на ВКС, в които е прието, че доказателствената сила на документите се определя от закона. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за това, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. Съдът е длъжен да приеме за автор на изявлението лицето, подписало документа. Това е същността на формалната доказателствена сила на документите. Тя е прогласена в чл. 180 ГПК само за частните документи, но важи еднакво и за официалните документи. Материалната доказателствена сила е присъща за свидетелстващите документи. Тя се състои в доказателственото значение на свидетелстващия документ за този стоящ вън от него факт, който се удостоверява от материализираното в документа удостоверително изявление. Материалната доказателствена сила е различна за официалните свидетелстващи документи и за частните такива. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така както се твърди в документа - чл. 179, ал.1 ГПК. Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила само, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти (в този смисъл решение № 249/12.11.2012г. по гр.д.№ 270/2012г. на ІІ ГО) Когато такъв документ съдържа удостоверително изявление за издателя му за неизгодни за него факти, той има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези факти срещу своя издател. Фискалният бон, приходният касов ордер, разходният касов ордер, независимо, че съставянето им е регламентирано в специални нормативни актове, представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на процесуалния закон. Предвид това тези документи съставляват доказателство единствено, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите ги лица. Те се ползват с материална доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя им факти. Преценката на съда относно доказателствената сила на частния документ следва да се основе, от една страна на фактите, които страната, представила документа, цели да докаже в процеса и от друга – дали тези факти са изгодни или неизгодни за страната, подписала документа.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е отхвърлил частично предявеният от ищеца-касатор иск по чл. 207, ал.1, т.2 КТ за сумата 27 901,70 лева (разликата над приетия за дължим размер 9 742,16 лева до присъдените от първоинстанционния съд 37 643,86 лева). За да постанови този резултат съдът е анализирал съставените от ответницата в хода на делото разходни касови ордери, в които подробно са индивидуализирани с три имена, ЕГН, адреси и в някои от тях и описание на лични карти определени лица като получатели на парични суми. Приел е, че след като по делото автентичността на тези частни удостоверителни документи не е оспорена от ищеца, то РКО установяват, че посочените лица са ги подписали, съответно, че са получили отразените в документите суми в брой, изплатени от парите на кооперацията (по арг. от чл. 180 от ГПК). Изключение от това е РКО за платена сума 250 лева, в който липсват индивидуализиращи данни. При това положение и с оглед възможността да се доказват възраженията на ответника в производството по чл.207, ал.1, т.2 КТ чрез всякакви доказателствени средства, въззивният съд е приел, че от касата на кооперацията са платени суми на обща стойност 23 343,70 лева (общата сума, отразена в съставените от ответницата РКО е 23 593,70 лева минус 250 лева) и на сумата 2 000 лева (платена на свидетеля Д. за двигател на фадрома „КСС“). Предвид това съдът е посочил, че тези суми не представляват липса, тъй като имат установен произход. Счел е за доказано, че сумите са плащани по разпореждане на бившия председател на кооперацията (според показанията на св. Г.Х. и на свидетелите П. и И.) и са получени от конкретни лица и на посочени основания. Съдът е посочил, че дали тези основания са действителни и правнообвързващи като длъжник кооперацията и то в съответните размери, е въпрос, неотносим към предмета на настоящото дело. Според съда ответницата е провела успешно доказване на причините за състоянието на установената неотчетеност (на документалния недостиг на касовата наличност на паричните средства в кооперацията), поради което е приел, че за доказаната част на произхода на липсващите парични средства искът е неоснователен. Отделно от това съдът е съобразил и наличието на РКО от 07.02.2017г., който не е бил описан в касовите книги за 2017г., за предходните или следващите години, поради което и не е бил взет предвид от вещото лице при описването на РКО без разходооправдателни документи. Този документ не е част и от новосъставените РКО, тъй като е върху бланка на РКО на кооперацията и е подписан от бившия председател Д.К. и удостоверява получаването на сумата 2 558 лева от него „за семена боб и леща“. Подписите и върху този документ не са оспорени от ищцовата страна. С тези мотиви, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на иска до сумата 9 742,16 лева (разликата между 37 643,86 лева и 27 901,70 лева) и е отменил решението за разликата над 9 742,16 лева до присъдения с първоинстанционното решение размер 37 643,86 лева. За сумата 27 901,70 лева искът с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ е отхвърлен.

По същество на касационната жалба:

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение в атакуваната от касатора отхвърлителна част е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 180 ГПК, както и на чл. 207, ал.1, т.2 КТ и е частично неправилно - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът относно размера на обезщетението по чл. 207, ал.1, т.2 КТ следва да се разреши по същество от настоящата инстанция.

Постоянната и непротиворечива съдебна практика на ВКС е категорчна в становището си (решение № 878/09 от 14.01.2010 г. по гр. дело № 3785/2008г. на IV ГО и мн.др.), че с осъдителния иск по чл. 211 КТ, във вр.с чл.207, ал.1, т.2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности) при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл.126, т.8 КТ) за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск (чл.204 ЗЗД); оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост (чл.46 ЗЗД); поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят (чл.83, ал.1 ЗЗД). За доказването на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания, при ограниченията, предвидени в чл.133 ГПК (отм.) и сл., съответно чл. 164 ГПК (в този смисъл т. 14 от ППВС № 5/15.10.1955г.). В цитираното ППВС е посочено също, че онези факти, за действителността или за доказването на които ГПК, друг закон или друг подзаконен нормативен акт (указ, постановление на МС, правилник, инструкция, наредба и др.) изискват писмена форма, не могат да се доказват със свидетели. Недопустимо е факти относно движението и отчитането на парични и стоково-материални ценности да се установяват със свидетелски показания, освен в случаите на чл.165 ГПК. В този смисъл и решение № 193/09.07.2015г. по гр.д.№6436/2014г. на ІV ГО.

В конкретния случай правилно въззивният съд е приел, че са осъществени материалноправните предпоставки, които пораждат отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ - ответницата по силата на трудов договор (от 13.09.2010г. до дисциплинарното и уволнение на 17.12.2021г.) е изпълнявала материално-отчетническа дейност и е имала задължение да съхранява, разходва и отчита материални ценности; налице е констатирана липса; ответницата не е установила, че последната изцяло се дължи на други обективни факти, които не могат да й се вменят във вина, т.е. не е оборила законовата презумпция за виновност. Следователно искът по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е доказан по основание.

Оплакването на касатора, че въззивният съд неправилно е ценил съставените от ответницата частни свидетелстващи документи-неофициални списъци и изготвените през 2022г. въз основа на тях РКО е основателно. В тази връзка е основателно и оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно доказването в гражданския процес. Така при преценката на доказателствата за размера на вредата, за която работникът дължи на работодателя обезщетение по чл. 207, ал.1, т.2 КТ, въззивната инстанция необосновано е кредитирала представените от ответницата РКО, без дата и година и без посочено име на кооперацията, определяйки ги като годно доказателство за плащането на суми от касата на ищеца, установено и от свидетели.

Според заключението на приетата по делото ССчЕ сумите по 37 броя РКО, в които липсва наименованието на кооперацията, са на обща стойност 23 343,70 лева. След изготвяне на заключението ответницата е представила и РКО, без логото на кооперацията, за сумата 2000 лева, платена на свидетеля Д.. Или общо сумите по РКО без името на кооперацията са 25 343,70 лева. Наличен по делото е и РКО от 07.02.2017г. с логото на кооперацията, за сумата 2 558 лева, получени от Д. К. (председател), който не е бил описан в касовите книги за 2017г., за предходните или следващите години. Този РКО не е бил взет предвид от вещото лице при описването на РКО, съдържащи наименованието на кооперацията. По отношение на сумата 2 558 лева касационната инстанция намира, че доколкото този ордер е издаден в периода, в който ответницата е работила като касиер при ищеца, подписан е от нея и получателя на сумата, с него се установява произхода на щетата. Предвид това за тази сума (2 558 лева) няма основание да се търси пълна имуществена отговорност на ответницата.

Необосновано и в противоречие с процесуалните правила въззивният съд е приел, че за сумата 25 343,70 лева искът е недоказан, чрез представените от ответницата неофициални списъци, изготвените въз основа на тях за целите на процеса РКО, в които липсва наименованието на кооперацията и ангажираните в тази връзка гласни доказателства относно произхода на липсващите парични средства. При обсъждането на тези доказателства съдът не е отчел, че представените от С. С. неофициални списъци не съдържат изявления на лица, че се получавали суми от кооперацията и че такива са били изплащани от С. в качеството й на касиер. Тези списъци не могат да установят, че от касата на кооперацията са разходвани средства за дейността й. Въз основа на тези списъци през 2022г. ответницата е съставила разходните касови ордери, които също не могат да бъдат доказателство, че по време на трудовия й договор с ищеца, в качеството й на касиер, тя е плащала от касата на кооперацията съответната сума на посоченото основание. Експертното заключение е категорично, че отразените в тези ордери суми не са включени в сборните ведомости на кооперацията, нито в касовите книги, нито за съставените от С. през 2022г. РКО има разходно-оправдателни документи. Безспорно РКО представляват частни свидетелстващи документи, поради което съставляват доказателство единствено, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите ги лица. Те не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като удостоверяват изгодни за издателя им-ответницата, факти. Те не могат да бъдат противопоставени на кооперацията-неин представител не е участвал в съставянето на документа и само въз основа на тях да се приеме за установено, при условията на пълно доказване, че отразените в документите факти са верни. В заключение-съставените от ответницата за нуждите на процеса РКО не могат да послужат за доказване на твърденията на отчетника, че сочените суми са излезли от касата на кооперацията, нито сами по себе си, нито при обсъждането им в съвкупност с останалите доказателства. Предаването на отразените в РКО суми от името на кооперацията и получаването им от трети лица в периода в който ответницата е работила като касиер при ищеца, следва да бъде удостоверено с надлежни писмени доказателства, каквито са разходно-оправдателни документи и съответните счетоводни записвания. Както се посочи, доколкото е налице изискване за писмено отразяване на движението на паричните и стокови материални ценности, недопустимо е със съставени за нуждите на процеса частни свидетелстващи документи и свидетелски показания да се установява разходването, предаването, приемането и отчитането им. Дори да се приеме, че за установяване на плащането от касата на кооперацията в релевантния период са били допустими свидетелски показания, то касационната инстанция намира, че проведеното с тях доказване е неуспешно. Това е така, защото в качеството на свидетели са били разпитани лицата, за които се твърди, че са получили суми от касата на ищеца, т. е. разпитан е единият от двамата издатели на същия частен документ, което обстоятелство само по себе си дискредитира показанията им, изключвайки възможността те да се ценят в процеса като обективни и безпристрастни.

С оглед всичко изложено решението на Варненския апелативен съд следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част – за сумата 25 343,70 лева, както и в частта за разноските. Вместо това следва да се постанови акт по съществото на спора, с който на основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ ответницата бъде осъдена да плати на ищеца още 25 343,70 лева-представляваща липса на парични средства от касата на кооперацията, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021г. до окончателното плащане. В останалата обжалвана част-за сумата 2 558 лева решението следва да се потвърди по изложените вече съображения.

При този изход на спора всяка от страните има право на разноски- ищецът съразмерно на уважената част от иска, а ответницата- пропорционално на отхвърлената част. За всички съдебни инстанции ищцовата кооперация е сторила разходи в размер 12 965,03 лева, дължат й се 8 427,26 лева. Разноските на ответницата за всички инстанции са в размер 6 750 лева, дължат й се 2 362,50 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 46 от 15.03.2023г., постановено по в.гр.дело № 15/2023г. на Варненския апелативен съд, в частта , с която е отхвърлен искът на ЗКПУ „Паламарца-92“-с. Паламарца с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ, предявен против С. Д. С. за разликата над 9 742,16 лева до 35 085,86 лева , представляващи липса на парични средства от касата на кооперацията, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА , на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, С. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и с адрес:гр.П., обл.Т.,[жк], [жилищен адрес] да плати на ЗКПУ „Паламарца-92“-с.Паламарца, общ.Попово, обл.Търговище, ул. "Алеко Константинов" № 15 с ЕИК 835024645 и сумата 25 343,70 лева, представляваща липса на парични средства от касата на кооперацията, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021г. до окончателното плащане

ПОТВЪРЖДАВА решение № 46 от 15.03.2023г., постановено по в.гр.дело № 15/2023г. на Варненския апелативен съд, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА С. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], обл.Т.,[жк], [жилищен адрес] да плати на ЗКПУ „Паламарца-92“-с.Паламарца, общ.Попово, обл.Търговище, ул. "Алеко Константинов" № 15 с ЕИК 835024645 сумата 8 427,26 лева- разноски за всички съдебни инстанции, съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗКПУ „Паламарца-92“-с.Паламарца, общ.Попово, обл.Търговище, ул. "Алеко Константинов" № 15 с ЕИК 835024645 да плати на С. Д. С. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], обл.Т.,[жк], [жилищен адрес] сумата се 2 362,50 лева -разноски за всички съдебни инстанции, съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.