Собственост върху имоти в сграда след промяна на проекта и надстрояване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 163
София, 12.03.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 405 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ондин“ ЕООД, гр. Варна чрез пълномощника му адвокат С. М. и „Първа Инвестиционна банка“ АД, гр. София чрез пълномощника му юрисконсулт Г. Д. против решение № 81 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260050 от 26.04.2021 г. по гр. д. № 520/2020 г. на Окръжен съд - Варна за уважаване на предявените от „Невша“ ООД, с. Невша против „Ондин“ ЕООД, гр. Варна и „Първа Инвестиционна банка“ АД, гр. София отрицателни установителни искове за собственост на самостоятелни обекти в седеметажна сграда, която се строи в гр. Варна, ул. "Цар Асен" № 32 поземлен имот с идентификатор 10135.1505.195, целият с площ 245 кв.м., а именно: самостоятелен обект - за търговска дейност, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 8.75 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.10, ведно с 1.7371% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от обща тоалетна на същия етаж, предназначена и за обект с идентификатор 1.11 и самостоятелен обект - за търговска дейност, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 11.55 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.11, ведно с 2.2410 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и другата 1/2 ид. част от тоалетната на същия етаж, обслужваща и обект с идентификатор 1.10, ведно с придадените към тях 9.74 кв. м от поземления имот; самостоятелен обект-за офис, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 11.93 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.12, ведно с 2.4981 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от тоалетна за общо ползване със съседния обект 1.13 и самостоятелен обект - за офис, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 17.97 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.13, ведно с 3.5770 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от тоалетна за общо ползване със съседния обект 1.12, ведно с придадените към тях 14.45 кв. м от поземления имот; самостоятелен обект - апартамент № 1, на ет. 1 /едно/, със застроена площ 94.03 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.14, ведно с 15.9374 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, към който обект е придадена и изба № 1 с площ 3.24 кв. метра, ведно с придадените към него 40.73 кв. м от поземления имот; самостоятелен обект - апартамент № 2, на ет. 2 /две/, със застроена площ 78.90 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.15, ведно с 13.4131 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, към който обект е придадена и изба № 2 с площ 2.34 кв. метра, ведно с придадените към него 22.30 кв. м от поземления имот; 67.10 кв. метра ид. части от самостоятелен обект с предназначение гараж, находящ се на ет. -1 /минус едно/, със застроена площ 139.62 кв. метра, идентификатор 10135.1505.195.1.21, представляващи паркоместа както следва: паркомясто № 1 с площ 17.64 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи и паркомясто № 2 и платформа, ведно с 4.9611% идеални части, равняващи се на 7.81 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 10.14 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 2 с площ 14.63 кв. метра, при граници: зелени площи, паркомясто № 1 и паркомясто № 3 и стълбищна клетка, ведно с 4.4931 % идеални части, равняващи се на 7.08 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 9.19 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 3 с площ 13.05 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи, паркомясто № 2 и коридор, ведно с 4.2475 % идеални части, равняващи се на 6.69 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 8.69 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 4 и паркомясто № 5, с обща площ 21.60 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи, стълбищна клетка, изба № 1, изба № 2, ведно с 7.7953 % идеални части, равняващи се на 12.28 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 15.94 кв. метра ид. части от поземления имот; паркоместа в двора на сградата, ведно с 22.50 кв. м. ид. ч., а именно: паркомясто № 6 с площ 11.25 кв. метра, при граници: улица, имот с идентификатор 10135.1505.195.1.7 и паркомясто № 7, ведно с 11.25 идеални части от поземления имот, паркомясто № 7 с площ 11.25 кв. метра, при граници: от две страни вътрешен двор и имот с идентификатор 10135.1505.195.1.8 и паркомясто № 7, ведно с 11.25 идеални части от поземления имот, като е прието за установено, че удостоверение № АУ 050273 Од-001ОД от 27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 Од-00100 от 25.10.2019 г., двете издадени от Главния архитект на район "Одесос" на община Варна, са неверни, по оспорването, предприето от "Невша" ООД и за недоказано оспорването верността на удостоверение № ОД-04-02-10 от 13.12.2019 г., издадено от главния архитект на район „Одесос“ на община Варна, предприето от „Ондин“ ЕООД и от „Първа инвестиционна банка“ АД, както и против решение № 118 от 27.09.2022 г. по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба на „Ондин“ ЕООД за допълване на въззивното решение като въззивният съд се произнесе, че удостоверение № АУ 050273 Од-001ОД от 27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 Од-00100 от 25.10.2019 г., двете издадени от Главния архитект на район "Одесос" на община Варна, са неверни документи и приложи разпоредбата на чл. 250, ал. 3 ГПК да уведоми прокуратурата.

„Невша“ ООД, с. Невша чрез пълномощника си адвокат Б. Ж. оспорва касационните жалби и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 3581 от 16.11.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 81 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Варна, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от „Ондин“ ЕООД процесуално правен въпрос “ длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства и доводи на страните като изложи подробни и убедителни мотиви защо не приема определени доказателства, а други кредитира “ и по поставените от „Първа инвестиционна банка“ АД процесуално правни въпроси: „ при установяване на правнорелевантен факт по делото, длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и тяхната съвкупност или може да формира изводи за този факт само въз основана едно от всички доказателства “ и „ задължен ли е въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, като вземе предвид при произнасянето си всички факти от значение за спора “ с цел преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о., решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о. и решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. Със същото определение е допуснато касационно обжалване и на решение № 118 от 27.09.2022 г. по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Варна е постановено в производство по чл. 250 ГПК на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел преценка процесуалната му допустимост.

Данните по делото са следните:

"Невша" ООД е предявило отрицателните установителни искове за собственост с твърдения, че обектите в сградата, предмет на договора за продажба между ответниците от 7.11.2019 г. не съществуват, тъй като както към датата на договора, така и към настоящия момент сградата не е изградена степен груб строеж.

Ответниците са оспорили исковете. „Ондин“ ЕООД е навело твърдения, че към 2012 г. сградата е била изградена в груб строеж и именно през тази година ищцовото дружество е закупило поземления имот и самостоятелни обекти в сградата, а „Първа инвестиционна банка“ АД – че към момента на учредяване на договорната ипотека от праводателя на ищцовото дружество през 2010 г. сградата е била изградена в груб строеж

Въззивният съд е приел, че от разрешение за строеж № 0-188/07.10.2008 г. на сграда с площообразуване от 01.10.2009 г. и от заключението на в. л. О. се установява, че сградата в процесния поземлен имот се е състояла от сутерен и пет надземни етажа, като с акт образец № 14/24.08.2009 г. е приета носещата конструкция на строежа. Удостоверение № АГ2-0501-250/28.06.2010 г. на район "Одесос", издадено въз основа на констативен протокол от 27.04.2010 г. установява, че към датата на издаването му сградата е завършена в груб строеж с покрив.

Установено е, че на 23.08.2010 г. е сключен договор за ипотека на собствени на възложителя "Консултинг-3" ЕООД обекти в сградата и на идеални части от общите части и правото на строеж и от поземления имот, паркоместа на сутеренния етаж на сградата и паркоместа № № 6 и 7 в двора с по 11.25 кв. м ид. части от поземления имот. Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че на 12.06.2012 г. и на 28.12.2012 г. са сключени договори за продажба между "Консултинг-3" ЕООД и ищеца на поземления имот и на самостоятелни обекти в сградата, ведно с идеални части от общите части и от правото на строеж, като собственикът не е учредявал в негова полза право на строеж.

Със заповед № 4/17.09.2014 г. издаденото разрешение за строеж е допълнено и като възложител е вписан ищецът, а допълнението е съобразено с промените по проект от 17.09.2014 г., съгласно който сградата се състои от сутерен и седем надземни етажа.

Свидетелите Н. С. и П. Б. установяват в показанията си, че през 2014 г. са участвали в частичното разрушаване на плочата на последния етаж, като вторият свидетел е участвал и в премахването на конструкцията на покрива през есента на 2014 г. до м. февруари 2015 г.; свидетелят Х. излага, че по същото време са разкъртвали основи и колони, за да се налива бетон с цел укрепването им.

Със заповед № 1/23.02.2015 г. разрешението за строеж е допълнено с промените по инвестиционния проект от 17.02.2015 г.; обяснителната записка установява, че на кота 0.00 от офиса към улицата се обособяват два магазина с общ санитарен възел; на коти +2.80 и +5.60 съществуващите по два апартамента на етаж се обединяват.

С постановление от 21.12.2016 г. на „Първа Инвестиционна банка“ АД са възложени обекти, ведно с идеални части от общите части и от правото на строеж върху поземления имот, 67.10 кв. метра идеални части от гараж 10135.1505.195.1.21, които по ипотечния договор са паркоместата в сутеренния етаж и в двора, ведно само за последните - с идеални части от поземления имот, като изрично е посочено, че гаражът е самостоятелен обект.

От прието заключение на в. л. О. е видно, че процесната сграда е незавършена към момента на възлагането и досега, от което следва извод, че оспорването от ищеца на удостоверение № АУ 050273 0д-0010Д/27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 0д-00100/25.10.2019 г. на район "Одесос" е успешно, а оспореното от "Ондин" ЕООД удостоверение № ОД 04.02-10/13.12.2019 г. район "Одесос" установява реалната фактическа обстановка.

С нотариален акт № 10, т. III, рег. 6716, дело № 298 по описа за 2019 г. е сключен договор за продажба от „Първа Инвестиционна банка“ АД на "Ондин" ЕООД на възложените имоти, като е описано, че част от тях са образувани чрез разделянето или обединяването на обекти, а от поземления имот са включени само принадлежащите към паркоместа № № 6 и 7 в двора по 11.25 кв. м ид. части от поземления имот.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че отделните обекти в сградата, вкл. гаражът, са бъдещи вещи и е възможно придобиването им едва след завършването на сградата, но не и към настоящия момент. Правата на паркиране в двора са обусловени от възникването на правата върху обектите в етажната собственост. Макар обща част да е правото на строеж, в бъдеще всички етажни собственици ще имат право да ползват двора, а участието на съсобственика в разпределението на дворното място, за да паркира ще бъде възможно след изменението на проекта и след завършване на сградата, поради което предявените искове са основателни.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

И трите поставени от касаторите процесуално-правни въпроса касаят задълженията на съда при постановяване на крайния съдебен акт, с който се разрешава правния спор и неговото мотивиране. По тях е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС (включително и по решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о., решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о., решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о. и решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о.), с която е дадено тълкуване, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви в тази насока, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо.

Неоснователни са доводите в касационната жалба на „Ондин“ ООД за липса на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Ищецът е доказал, че чрез договор за покупко-продажба от 12.06.2012 г. (нотариален акт № 141, том ІІІ, рег. № 4162, дело № 413/2012 г. на нотариус № *) се легитимира като собственик на поземления имот, в който се намират обектите, предмет на исковете. Именно като собственик на поземления имот за него е налице правен интерес да отрече притежаването на вещно право на собственост в лицето на ответниците, доколкото при уважаването на иска ще отрече легитимиращия ефект на Постановлението за възлагане от 21.12.2016 г. и на договора за покупко-продажба между ответниците по нотариален акт № 10, т. III, рег. 6716, дело № 298/2019 г. на нотариус № *, а при завършване на сградата ще се ползва от презумпцията на чл. 92 ЗС относно собствеността на нововъзникналите обекти на вещни права.

Неоснователен е и доводът на „Първа Инвестиционна банка“ АД за недопустимост на иска, поради наличието на отвод за пресъдено нещо по решение от 31.08.2017 г. по гр. д. № 1804/2017 г. на Окръжен съд - Варна. Това решение е постановено в производство по чл. 435, ал. 3 ГПК и не се ползва със сила на пресъдено нещо, както е разяснено в мотивите към т. 3 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 3/2014 г., ОСГТК на ВКС, поради което и постановяването му не съставлява отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на настоящите искове за собственост.

Въззивното решение обаче е неправилно, като постановено в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправните въпроси, обусловили допускане на касационно обжалване. Съдът не е обсъдил представената по делото строителна документация след издаване разрешението за строеж № О-188/7.10.2008 г. на Гл. архитект на Община Варна, документите, изпратени от АГКК във връзка с нанасяне на сградата и обектите в нея в кадастралната карта, както и доводите на ответниците, основани на тези доказателства. Само формално е изброил част от доказателствата, но без да направи следващите от тях фактически изводи и да прецени правното значение на тези факти. Основал е решението, обсъждайки единствено изявлението на вещото лице О. при приемане на заключението му в с. з. на 26.03.2021 г., че счита, че изобщо не е бил изграден покрив (каквато констатация и обосновка за нея липсва в писмения текст на заключението). Изцяло липсват мотиви на въззивния съд защо отрича собствеността на придобитите при публичната продан от „Първа Инвестиционна банка“ АД и впоследствие прехвърлени на „Ондин“ ЕООД идеални части от урегулирания поземлен имот, върху който се строи сградата. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено и е довело до изцяло необосновани изводи и постановяване на решението в противоречие с императивни правила на материалния закон.

Изложеното обосновава отмяна на въззивното решение № 81 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Варна като неправилно и доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен от касационния съдебен състав.

За изхода на спора е от значение дали към момента на проявление на вещноправния ефект на постановление за възлагане на недвижим имот от 21.12.2016 г. по изп. дело № 20157190400069 на ЧСИ с рег. № * и към момента на сключения между ответните дружества договор за покупко-продажба по нотариален акт № 10, т. III, рег. 6716, дело № 298 по описа за 2019 г. е съществувало вещното право на собственост върху обектите, които са прехвърлени или то още не е било придобито от „Невша“ ООД, а съответно не е могло да бъде прехвърлено в индивидуалното принудително изпълнение на „Първа Инвестиционна банка“ АД и чрез договора за покупко-продажба на „Ондин“ ЕООД, тъй като сградата не е изградена до степен груб строеж.

Основни принципи на действащато национално вещно право са: съществуване на ограничен брой вещни права и придобиването на вещни права само по уреден в закона фактически състав. Следствието от тези принципи е, че само закона урежда вида и съдържанието на вещните права, както и способите за придобиването им, а следователно липсва свобода на договаряне относно неуредено в закона вещно право, както и относно неуреден в закон способ за придобиване на вещни права. Нормата на чл. 77 ЗС императивно определя, че правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Момента на придобиване на собствеността зависи от фактическия състав на уреденото в закона придобивно основание. Собствеността върху обекти в новострояща се сграда може да се придобие от момента на осъществяване на грубия строеж на сградата, т.е. от момента на изпълнение на оградните стени и покрива, без или с различна степен на изпълнение на довършителните работи - § 5, т. 46 ДР на ЗУТ. В този смисъл са и указанията по приложение на материалния закон в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 4.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС. След като правото на собственост веднъж е придобито, то може да се изгуби, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него – чл. 99 ЗС. В практиката на ВКС е разяснено, че правото на собственост се изгубва и с погиване на вещта, тъй като вещните права винаги са конкретизирани върху определена вещ (решение № 69/11.08.2022 г. по гр.д. № 3297/2021 г. на ВКС, I г.о.).

Премахването на покрив на сграда с цел извършване на ремонт, надстрояване или с оглед променени инвестиционни намерения след осъществяване на грубия строеж и одобрен инвестиционен проект за изграждане на повече етажи от първоначално предвидените при издаване на строителното разрешение, не води до погиване на сградата, а съответно до изгубване на вече придобитото право на собственост върху самотоятелни обекти с изграждане на грубия строеж на сградата според първоначалния инвестиционен проект. Липсва правна норма, която в подобни хипотези да урежда изгубване на вече придобито вещно право. Тезата на ищцовото дружество, че промяната на инвестиционния проект по време на строителството означава, че за да възникне правото на собственост, следва да се построи в груб строеж сградата по окончателния проект (независимо, че е бил осъществен грубия строеж по първоначалния проект) противоречи на императивните норми на чл. 77 и чл. 99 ЗС. Нормата на чл. 154, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ се отнася до изискването за одобряване на нови строителни книжа при промяна в инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж, при които ще се достигне до съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и е относима при преценка законността на строителството, но не и към способите за придобиване на вещни права.

От представените по делото акт за приемане на конструкцията обр. 14 от 24.08.2009 г., подписан от представителя на „Консултинг-3“ ЕООД, праводател на страните и неоспорен по делото и констативен протокол от 27.04.2010 г. на комисия от служители на Дирекция „Устройство на територията“ при община Варна, район „Одесос“ и удостоверение от 26.06.2010 г. на главния архитект на район „Одесос“, община Варна, неоспорени по делото, се установява, че най-късно към 24.08.2009 г. предвидената по одобрения и съгласуван на 3.10.2008 г. инвестиционен проект и за която е издадено разрешение за строеж № О-188 от 7.10.2008 г. сграда със смесено предназначение в УПИ VІІІ-1 по плана на І-ви подрайон, гр. Варна, ул. "Цар Асен" № 32, състояща се от сутерен и пет надземни етажа, е била изградена до степен груб строеж. Към този момент е придобито и правото на собственост на процесните обекти, които се намират на ет. -1, ет. 0, ет. 1 и ет. 2 от собственика на терена към този момент „Консултинг-3“ ЕООД, както и на обектите, които с нотариален акт № 141, том ІІІ, рег. № 4162, дело № 413 от 2012 г. на нотариус № *„Консултинг-3“ ЕООД е продало на „Невша“ ООД заедно с поземления имот.

Неоснователен е поддържания в хода на устните състезания пред настоящата инстанция довод на „Невша“ ООД, че липсват възражения на ответниците, свързано с придобито право на собственост по първоначалния проект, поради което и не е упражнявана защита по делото срещу подобни твърдения. В отговора на исковата молба ответните дружества са навели твърдения за наличие на груб строеж на пететажната сграда по първоначалния инвестиционен проект към 2010 г. и към 2012 г., т.е. твърдели са, че правото на собственост върху самостоятелните обекти в предвидената и изградена към тези моменти сграда в груб строеж вече е било придобито.

Инвестиционните проекти, одобрени на 14.09.2014 г. и на 15.02.2015 г., които предвиждат сградата да е на сутерен и седем етажа, като се променя и покривната конструкция, във връзка с които е допълнено разрешението за строеж № О-188/7.10.2008 г. с направените промени и предприетите действия по реализирането им чрез усилване на фундаментите между К16, К17, К21 и К22, премахване на покрива през есента на 2014 г. (показанията на свидетелите В., С. и Б.) и започналото строителство на шестия етаж са от значение единствено за момента, в който ще се придобие собствеността върху обектите, предвидени за изграждане на шестия и седмия надземни етажи, но не води до изгубване на придобитото право на собственост на обектите в сутерена и първите пет надземни етажи. Надстрояването на сграда, дори когато изисква усилване на фундаментите, не е уредено от закона като способ за изгубване на право на собственост върху съществуващите в сградата самостоятелни обекти. Това важи и в хипотеза като настоящата, в която след достигане етап груб строеж се одобрят инвестиционни проекти и се разреши изграждане на още етажи на сградата. Реализиране на строителството на шестия и седмия етаж ще доведе единствено до преизчисляване на идеалните части от общите части за всички самостоятелни обекти по правилото на чл. 40, ал. 2 ЗС.

Неоснователната е тезата на ищеца, че с изменените инвестиционни проекти е предвидена изцяло нова сграда, вкл. и по отношение на конструкцията и основите. От заключението на вещото лице О. се установява, че се изисква не изграждане на нова конструкция (след премахване на съществуващата), а само усилване на фундаментите и се променя броя и предназначението на обектите на всеки от вече изградените етажи. Преустройството на обекти, предмет на чужди вещни права обаче също не е уредено в закона като придобивно основание за извършващия преустройството дори и то да е въз основа на редовни строителни книжа.

Установено по делото е и че след издаване на удостоверение от 26.06.2010 г. на главния архитект на район „Одесос“, община Варна, съставляващо акт по чл. 181, ал. 2 ЗУТ в редакцията от ДВ бр. 65 от 2003 г., са издадени и удостоверение АУ02047702 от 17.05.2012 г. (представено при изповядване на договора за покупко-продажба по нотариален акт № 141, том ІІІ, рег. № 4162, дело № 413 от 2012 г. на нотариус № * между „Консултинг-3“ ЕООД и „Невша“ ООД за удостоверяване на съществуващото право на собственост поради достигане степен груб строеж), удостоверение № АУ050273 Од-001ОД от 27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 Од-00100 от 25.10.2019 г на Главния архитект на район "Одесос" на община Варна (последното е представено при изповядване на договора за покупко-продажба по нотариален акт № 10, т. III, рег. 6716, дело № 298 по описа за 2019 г. на нотариус № * между „Първа Инвестиционна банка“ АД и „Ондин“ ЕООД за удостоверяване на съществуващото право на собственост поради достигане степен груб строеж), както и удостоверение № АУ120755ОДС-00102 от 13.12.2019 г., че сградата е с изпълнена носеща конструкция (плочи, греди, колони, шайби) до петия етаж включително, с изцяло изпълнени довършителни работи по смисъла на § 5, т. 46 ДР на ЗУТ на втория, третия и четвърти етажи, иззидан е шестият етаж и е направен кофраж за следваща плоча. Посочените актове по чл. 181, ал. 2 ЗУТ в редакцията от ДВ бр. 65 от 2003 г. отразяват вярно степента на завършеност на сградата за обектите в сутерена и първите пет надземни етажа до степен груб строеж и липсата на завършеност до тази степен на обектите на шестия и седмия надземни етажа. Именно за това ищцовото дружество се е легитимирало като собственик на обекти в сградата при инициираното през октомври 2014 г. производство през АГКК за отразяване в кадастралната карта на настъпили промени в обектите на кадастъра. Инициираното от „Невша“ ООД оспорване на удостоверение № АУ 050273 Од-001ОД от 27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 Од-00100 от 25.10.2019 г., издадени от Главния архитект на район "Одесос" на община Варна се явява неоснователно.

По касационните жалби против решение № 118 от 27.09.2022 г. по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Варна:

Посоченото решение е постановено в производство по чл. 250 ГПК по молба на „Ондин“ ЕООД за допълване на въззивното решение като въззивният съд се произнесе, че удостоверение № АУ 050273 Од-001ОД от 27.05.2019 г. и удостоверение № АУ 101783 Од-00100 от 25.10.2019 г., двете издадени от Главния архитект на район "Одесос" на община Варна, са неверни документи и приложи разпоредбата на чл. 250, ал. 3 ГПК да уведоми прокуратурата. Съдът е оставил искането без уважение, като е изложил съображения, че не е непълно, а неправилно решението, когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи. Изложените от молителя доводи за допълване на решението касаят правилността му и не са относими към пълнотата на съдебния акт.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК:

Чрез институтът на допълване на съдебни актове, уреден в чл. 250 ГПК, се отстранява порок на съдебното решение, допуснат във фазата на постановяването му и изразяващ се в непроизнасянето на съда в диспозитива по целия спорен предмет (по част от делимо спорно право, по аксесорни искания, свързани с главния спорен предмет или по някой от съединените искове). Производството може да бъде инициирано само от страна по делото, но не и служебно от съда. Предпоставките за допустимост на искането са постановения съдебен акт да е непълен, молбата да изхожда от легитимирано лице и да е подадена в едномесечен срок от връчване на акта или от влизането му в сила – в този смисъл е и правната теория: проф. д-р Ж. С., „Българско гражданско процесуално право, Сиела, София, 2012 г. Само ако приеме, че молбата е допустима, съдът предприема действията по чл. 250, ал. 2 ГПК и се произнася с допълнително решение съобразно чл. 250, ал. 3 ГПК, което подлежи на обжалване по реда по който подлежи на обжалване и решението, което се допълва.

Ако съдът приеме, че молбата по чл. 250 ГПК е недопустима, я оставя без разглеждане с определение, което подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ГПК. По този ред за инстанционен контрол се преценява правилността на изводите на съда, че не е налице непълнота на постановения съдебен акт, евентуално, че молбата не изхожда от легитимирано лице, евентуално – че не е спазен преклузивния процесуален срок за сезирането. Целта е да не се допусне необосновано забавяне при разглеждане на жалба, ако се обжалва и постановеното по делото решение (определение).

В случая съдът е формирал извод, че липсва непълнота на постановеното от него въззивно решение, но вместо да остави молбата по чл. 250 ГПК без разглеждане е постановил съдебно решение.

Поради изложеното решение № 118 от 27.09.2022 г. по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Варна следва да бъде обезсилено.

С оглед изхода на спора ищцовото дружество следва да възстанови на ответниците направените в исковото производство разноски, както следва: на „Ондин“ ЕООД сумата 31 371.48 лв. и на „Първа Инвестиционна банка“ АД сумата 2128.74 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 81 от 10.06.2022 г., постановено по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Варна. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Невша“ ООД, ЕИК 201949998, с. Невша, община Ветрино, област Варна против „Ондин“ ЕООД, ЕИК 103822646, гр. Варна, к. к. „Чайка“, хотел „Детелина“ и „Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, гр. София, бул. "Драган Цанков" № 37 отрицателни установителни искове за собственост на самостоятелни обекти в седеметажна сграда, която се строи в гр. Варна, ул. "Цар Асен" № 32 поземлен имот с идентификатор 10135.1505.195, целият с площ 245 кв.м., а именно:

самостоятелен обект - за търговска дейност, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 8.75 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.10, ведно с 1.7371% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от обща тоалетна на същия етаж, предназначена и за обект с идентификатор 1.11 и самостоятелен обект - за търговска дейност, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 11.55 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.11, ведно с 2.2410 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и другата 1/2 ид. част от тоалетната на същия етаж, обслужваща и обект с идентификатор 1.10, ведно с придадените към тях 9.74 кв. м от поземления имот;

самостоятелен обект-за офис, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 11.93 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.12, ведно с 2.4981 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от тоалетна за общо ползване със съседния обект 1.13 и самостоятелен обект - за офис, на ет. 0 /нула/, със застроена площ 17.97 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.13, ведно с 3.5770 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, към който е придадена и 1/2 ид. част от тоалетна за общо ползване със съседния обект 1.12, ведно с придадените към тях 14.45 кв. м от поземления имот;

самостоятелен обект - апартамент № 1, на ет. 1 /едно/, със застроена площ 94.03 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.14, ведно с 15.9374 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, към който обект е придадена и изба № 1 с площ 3.24 кв. метра, ведно с придадените към него 40.73 кв. м от поземления имот;

самостоятелен обект - апартамент № 2, на ет. 2 /две/, със застроена площ 78.90 кв. метра, с идентификатор 10135.1505.195.1.15, ведно с 13.4131 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, към който обект е придадена и изба № 2 с площ 2.34 кв. метра, ведно с придадените към него 22.30 кв. м от поземления имот;

67.10 кв. метра ид. части от самостоятелен обект с предназначение гараж, находящ се на ет. -1 /минус едно/, със застроена площ 139.62 кв. метра, идентификатор 10135.1505.195.1.21, представляващи паркоместа както следва: паркомясто № 1 с площ 17.64 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи и паркомясто № 2 и платформа, ведно с 4.9611% идеални части, равняващи се на 7.81 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 10.14 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 2 с площ 14.63 кв. метра, при граници: зелени площи, паркомясто № 1 и паркомясто № 3 и стълбищна клетка, ведно с 4.4931 % идеални части, равняващи се на 7.08 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 9.19 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 3 с площ 13.05 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи, паркомясто № 2 и коридор, ведно с 4.2475 % идеални части, равняващи се на 6.69 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 8.69 кв. метра ид. части от поземления имот, паркомясто № 4 и паркомясто № 5, с обща площ 21.60 кв. метра, при граници: от две страни зелени площи, стълбищна клетка, изба № 1, изба № 2, ведно с 7.7953 % идеални части, равняващи се на 12.28 кв. метра от общите части на сградата, ведно с 15.94 кв. метра ид. части от поземления имот;

паркоместа в двора на сградата, ведно с 22.50 кв. м. ид. ч., а именно: паркомясто № 6 с площ 11.25 кв. метра, при граници: улица, имот с идентификатор 10135.1505.195.1.7 и паркомясто № 7, ведно с 11.25 идеални части от поземления имот, паркомясто № 7 с площ 11.25 кв. метра, при граници: от две страни вътрешен двор и имот с идентификатор 10135.1505.195.1.8 и паркомясто № 7, ведно с 11.25 идеални части от поземления имот.

ОСЪЖДА „Невша“ ООД, ЕИК 201949998, с. Невша, община Ветрино, област Варна да заплати на „Ондин“ ЕООД, ЕИК 103822646, гр. Варна, к. к. „Чайка“, хотел „Детелина“ разноски за съдебното производство в размер на 31371.48 лв.

ОСЪЖДА „Невша“ ООД, ЕИК 201949998, с. Невша, община Ветрино, област Варна да заплати на „Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, гр. София, бул. "Драган Цанков" № 37 разноски за съдебното производство в размер на 2128.74 лв.

ОБЕЗСИЛВА решение № 118 от 27.09.2022 г. по гр. д. № 354 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Варна, постановено в производство по чл. 250 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: