Недопустимост на решение по иск на кредитор при преюдициален висящ спор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№35

София 02.04. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСА1ДИОНЕН СЪД, ГК ДП г.о.,в открито заседание на

двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА .ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3594

по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ТПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д.

Д., А. Г. Д. и Д. Р. Д.

чрез адв.Б. Б., и от В. А. С. чрез адв.И.

С. срещу решение № 1489 от 15.06.18г.по в.гр.дело №

3880/17г.на Софийски апелативен съд.С него е потвърдено решение №

2266 от 21.04.17г.на Окръжен съд - Благоевград по гр.дело № 140/15г.в

частта, с която съдът е обявил за недействителен по отношение на

Държавата договор за дарение, обективиран в нот.акт № 38,том I, рег.Ке

487,н.д.№ 34/2013г.на нотариус с рег.№ 498 по регистъра на НК, и е

отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен

искът по чл. 135 ал.1 ЗЗД за обявяване недействителността спрямо

Държавата на договор за продажба на недвижим имот от 6.02.15 г.,

обективиран в нот.акт № 21, том № 21, том I, рег.№ 336, дело № 20/15г. и

вместо това е обявен договора за недействителен по отношение на

Държавата.

С определение № 746 от 7.11.19г. е допуснато касационно обжалване

на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 Г11К по въпроса:

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД разпоредителна сделка за целия

имот, който е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
Съгласно приетото разрешение в Тълкувателно решение № 5/13г.от

29.12.14г.по ТД № 5/13г.на ОСГТК на ВКС за личен дълг на единия съпруг

разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска

имуществена общност,се обявява за относително недействителна по реда

на чл. 135 ЗЗД за ½ идеална част от имота.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от

фактическа страна следното: Окръжна прокуратура Б. през 2000

г. е предявила против Р. Д. Д. иск с правно основание

чл.42 ал.1 от Закона за собствеността на гражданите/отм./.С решение №

143 от 7.03.11г.по гр.д. № 370/00г.на Окръжен съд Благоевград, влязло в

сила на 14.11.12г.,е бил уважен предявения иск и е била постановена

конфискация на няколко имота, собственост на ответника Р. Д.,

в т.ч. и на процесния имот - жилище, със застроена площ от 110 кв.м.,

ведно с две тавански помещения и една избено помещение в сграда,

построена в УПИ IX, кв.58 по плана на [населено място], [улица]

11 .Решението е вписано в имотния регистър и отразено по партидата на

имота на 3.06.13г.На 20.02.13г.Р. Д. и съпругата му А.

Д. са сключили със сина си Д. Д. договор за

дарение на процесния имот,оформен с нот.акт № 38/2013г.От своя страна,

на 6.02.15г.Д. Д. е сключил договор за продажба на същия

имот с В. А. Н., за сумата 9500 лв,при данъчна

оценка от 43945 лв.В хода на производството по иска по чл.135 ЗЗД, с

решение № 99 от 2.06.16г.по гр.дело № 554/1 бг.на ВКС,по реда на чл.307

ГПК, е отменено решението на Софийския апелативен съд,с което е

оставено в сила посоченото по-горе решение на ОС - Благоевград, само по

отношение на отнетите в полза на държавата имоти в режим на съпружеска

имуществена общност,сред които е процесният имот, и делото е върнато за

ново въззивно разглеждане с участието на А. Д., като

необходим другар на ответника Р. Д..В С. апелативен

съд е образувано в.гр.дело № 2740/16г.,което е спряно до приключване на

настоящето.

При тези данни по делото апелативният съд е приел за основателен

първият иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, с който е поискано да се обяви за

относително недействителен по отношение на Държавата договорът за

дарение от 20.02.13г., извършен с нот.акт № 38/2013г.Прието е,че ищецът

има качеството на кредитор по отношение на първия ответник,

произтичащо от частично влязлото в сила решение, с което на основание

чл.42 ал.1 ЗСГ/отм./ е постановена конфискация на имоти и движими

вещи, както и висяща претенция за отнемане на целия процесен имот или

за ½ ид.ч.от правото на собственост,който извод не е намерил израз в

диапозитива на решението.Изложени са съображения, че с дарението

имотът е изваден от патримониума на длъжника и препятства държавата да

осъществи правата си по съдебното решение, както и че не е оборена

законовата презумпция за знание за увреждането, доколкото надареният е

син на длъжника и съпругата му.

Въззивният съд е счел за основателен и втория иск по чл.135 ал.1

ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца договорът за

покупко-продажба, извършен с нот.акт № 21/2015г.,по съображения,че е

сключен при наличието на вписана по партидата на имота конфискация,

която има оповестително действие.Изложен е и допълнителен мотив, че

страните са уговорили продажна цена,която е 3 /4 пъти по-ниска от

данъчната, предаването на сумата не е било извършено в канцеларията на

нотариуса,което поставяло под съмнение възмездния характер на

сделката.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на

решението поради нарушение на материалния закон, съществено

нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Жалбоподателите считат за неправилен изводът на въззивния съд,че

ищецът притежава качеството на кредитор, което е довело до неправилни

изводи и относно останалите елементи от фактическия състав на чл.135

ЗЗД.Необосновано е прието наличието на знание за увреждане от страна на

приобретателя по оспорената възмездна сделка.В нарушение на закона

въззивният съд е обявил процесиите сделки за недействителни по

отношение на целия имот, който е представлявал съпружеска имуществена

общност.

Ответникът по жалбата Държавата, представлявана от Министъра на

регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на

област Б. чрез процесуалния си представител моли да бъде

оставено в сила въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

като прецени данните по делото и оплакванията в касационната жалба,

намира следното:

Обжалваното решение е недопустимо.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/17г.от 9.07.19г.по т.д.№

1/17г.на ОСГТК на ВКС въззивно решение,постановено при наличие на

основание за спиране по чл.229 ал. 1 т.4 ГПК,е недопустимо.

В практиката на Върховния касационен съд /р.№ 639 от б.Ю.Юг.по

гр.дело № 754/09г.на IV г.о./ е прието, че определящо за качеството

кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е наличието на съществуващи спрямо

длъжника права и извършена от длъжника сделка, която пречи на

осъществяването им; че сделката е увреждаща, когато засяга права, които

биха затруднили осъществяване правата на кредитора; че увреждащото

действие е съзнавано от длъжника и от третото лице, когато те знаят, че

съществуват други права, които сделката уврежда.В разглеждания случай

Държавата твърди,че има качеството на кредитор, чиито права са

установени със съдебно решение, постановено по иск по чл.42 ЗСГ/отм./,

което към настоящия момент е отменено по реда на чл.ЗОЗ ал.1 т.5 ГПК и

производството по иска по чл.42 ЗСГ/отм./е спряно.В мотивите на ТР №

2/19.11.14г. по т.д.№ 2/14г. и ТР № 8/7.05.14г.по т.д.№ 8/13г.на ОСГТК на

ВКС е посочено,че основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е

налице,когато има висящ процес относно друг спор,който е преюдициален

и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени

права или факти, релевантни за субективното право по спряното

производство. Обусловеността между двата спора се изразява в

съотношението между различните спорни предмети на двете дела,при

което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от

действието на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното

отношение.Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в

това,че висящността на преюдициалния спор временно препятства

упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото

нормата на чл.229 ал.1 ГПК императивно задължава съдът да преустанови

процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с

решение по съществото на спора.

За успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД първата изискуема

от закона предпоставка е ищецът да има качеството на кредитор на

длъжника.В производството по иска по чл.42 ЗСГ /отм./се установява

качеството на кредитор на Държавата, като правата й по отношение на

длъжника са признати с влязлото в сила съдебно решение, което има

конститутивен характер,т.е. поражда освен сила на пресъдено нещо още и

конститутивно действие.Ето защо, настоящият съдебен състав счита,че

въпросът за установяване на легитимацията на Държавата като кредитор е

преюдициален за изхода на спора по настоящото дело.Зачитането на

съдебния акт по преюдициалния спор обуславя и необходимостта от

спиране на настоящото дело до разрешаване на спора по иска по чл.42

ЗСГ/отм./, производството по което би следвало да бъде възобновено с

оглед на изложените мотиви.

Нарушаването на нормата на чл.229 ал.1 т.4 |ГПК, когато

основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на

въззивното решение, както е в случая, е порок,който води до

недопустимост на съдебния акт.

Зачитането на съдебния акт по преюдициалния спор не може да

бъде сторено от ВКС в производството по чл.290 - чл.293 ТПК, доколкото

това изисква касационният съд да предприеме спиране на обусловеното

дело, поради което, след обезсилване на въззивното решение като

недопустимо, делото следва да се върне за ново разглеждане и решаване от

друг състав на въззивния съд с указания за спиране на производството.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,III г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1489 от 15.06.18г.по гр.дело №

3880/17г.на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане

от друг съдебен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.