Валидност на арбитражна клауза при техническа грешка в името на институцията

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- образуване на арбитражен съд или процедура без съобразяване със споразумението на страните

15

Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

гр. София, 29.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия , Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров дело № 1298 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 48, вр. с 47, ал. 1, т. 2 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/.

Образувано е по искова молба, подадена от „КАЛЦИТ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] срещу „АВВ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], с която е предявен иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 31.07.2023 г., постановено от Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата - София по вътрешно арбитражно дело № 56 по описа на арбитражния съд за 2022 г., допълнено с допълнително решение по същото арбитражно дело от 30.08.2023 г. /също предмет на настоящото производство, съобразно молба на ищеца от 04.09.2023 г./, в съответните им части, с които арбитражният съд е осъдил ищеца „КАЛЦИТ“ ЕООД да заплати на ответника в настоящото производство и ищец в арбитражното такова „АВВ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], сумата 118258.81 лв. главница, представляваща неплатени СМР по договор между страните от 17.06.2019 г. и т. 5 от Допълнително споразумение към него от 26.07.2021 г., формирана от 25416.67 лв. остатък от плащане на ДДС, 14421.07 лв. остатък от първо плащане на главница и 78421.07 лв. неплатена втора част от главницата, ведно със законната лихва върху сумата 118258.81 лв., считано от 13.07.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата 5912.93 лв., представляваща неустойка по чл. 30 от процесния договор за забава в плащане на разсрочените задължения по т. 5 от допълнителното споразумение, формирана от 1270.83 лв. забава за плащане на ДДС, 751.05 лв. неустойка за забава на плащането на първата вноска от главницата за периода 01.09.2021 г. до 20.10.2021 г. и 3921.95 лв. за забавено плащане на втората част от главницата за периода от 01.11.2021 г. до 20.12.2021 г., както и сумата 10533.50 лв. арбитражни разноски, включително за процесуална защита по компенсация.

В исковата молба се излага, че между страните по договор за строителство от 17.06.2019 г. и допълнително споразумение от 26.07.2021 г. не е налице валидно /ясно, недвусмислено и еднозначно/ арбитражно споразумение, от което да произтича компетентността именно на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата да разгледа правния спор, поради което ищецът твърди, че в случая е налице основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА решението на арбитражния съд по съществото на спора да бъде отменено.

Твърди се, че съобразно практиката на ВКС минималното необходимо съдържание на арбитражното споразумение следва да включва недвусмислено обозначение, индивидуализиране на предпочетената от страните институция; избраният по волята на страните недържавен правораздавателен орган следва да бъде ясно посочен, индивидуализиран чрез белезите, съдържащи се в арбитражното споразумение; когато арбитражното споразумение предвижда разрешаването на спора от арбитражна институция, но не съдържа белези, по които постоянно действащият арбитраж да бъде индивидуализиран, самата арбитражна клауза е недействителна /решение № 24 от 08.03.2019 г. по т.д. № 2761/2018 г. на ВКС, ТК, Първо т.о./

Според ищеца процесният договор между страните и в частност чл. 31 от него /на която договорна разпоредба според ищеца арбитражният съд е основал компетентността си да разгледа спора/, не представлява валидно арбитражно споразумение, от което да произтича компетентността на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, тъй като: 1. Използваната абревиатура „АС“ не означава само и единствено „арбитражен съд“. 2. Сезираният арбитражен съд е такъв при Българската търговско-промишлена палата, а не на палатата, какъвто различен съюз е използван в чл. 31 от договора и докато съюзът „при“ отразява независимостта на арбитражната институция, използваният съюз „на“ показва подчиненост в структурата на друг горестоящ орган, какъвто Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата не е и нито един правораздавателен орган не би могъл да бъде. 3. Абревиатурата на органа, при който функционира сезираният арбитражен съд, е БТПП, а не БТТП, каквато различна абревиатура е вписана в договора. В тази връзка се критикува изводът в арбитражното решение в обосноваване компетентността на арбитража, основан на решения на ВКС, в които била допусната същата грешка, като се сочи че в същите освен съкратено, е налице и пълно изписване на наименованието на арбитражната институция, както и употреба на правилния съюз „при“, а не „на“. 4. Не е посочен адреса на арбитражната институция, а само бланкетно е отбелязано „гр. София“, въпреки че в [населено място] имат седалище десетки арбитражни съдилища, разглеждащи търговски спорове. 5 . Неверен е изводът на решаващия орган в обосноваване компетентността му, относно несъществуването на арбитражен съд със седалище в [населено място] със сходна абревиатура, като се сочи, че например Българо-туркменистанската търговска палата /регистрирана като сдружение с наименование „Българо-туркменистанска индустриално търговска палата“/, има ако не напълно, то най-малко сходна абревиатура с използваната в договора БТТП, седалището ѝ е в [населено място] и дейността ѝ включва организиране на инцидентен арбитраж /ad hoc/, и помирителни производства за доброволно уреждане на спорове. 6. В поместената на сайта на самия сезиран арбитражен съд препоръчана арбитражна клауза, наименованието на арбитражния съд е изписано изцяло, без никакви съкращения и абревиатури, именно защото избраната от страните арбитражна институция следва да е ясно и недвусмислено индивидуализирана. 7. Бланкетното споменаване в чл. 31 от договора на „правилник“ на неясно индивидуализирана институция не е достатъчно да обуслови компетентността именно на сезирания арбитражен съд, който необосновано е приел, че клаузата съдържа препращане именно към неговия правилник, тъй като всички институции, дори не само арбитражните такива, имат правилници, а в препоръчаната от този съд арбитражна клауза, наименованието му е изписано изцяло. 8. В клаузата на чл. 31, а и в договора въобще не се съдържа думата „арбитраж“, нито нейни производни, нито дори нейни синоними, а според практиката на ВКС, дори когато изразът „арбитражен съд“ изрично се съдържа в договора, но конкретната арбитражна институция не е надлежно индивидуализирана, арбитражната клауза е недействителна и спорът не може да бъде разгледан от какъвто и да било арбитраж. 9. В представената по делото и съдържаща се в арбитражното дело покана за доброволно изпълнение, изпратена от ответника до ищеца през м. февруари 2022 г., се съдържа изрично писмено признание от противната на ищеца страна, че споровете между страните ще бъдат разглеждани „по съдебен ред, съгласно българското законодателство“. Доводът на арбитражния състав, че арбитражното производство също е „съдебен ред“ е очевидно неоснователен, в доктрината арбитражното производство е определяно като несъдебен исков процес, основан на договор за арбитраж, в актуалната си практика ВКС приема, че актовете на арбитражния съд, постановени в арбитражния процес, са несъдебни, а правилникът на АС при БТПП не е част от българското законодателство по аргумент от чл. 1а ЗНА. 10. Клаузата на чл. 31 от договора визира „Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него“, докато и в исковата молба, по която е образувано арбитражното производство, и в арбитражното решение изрично е посочено, че сумата от 118258.81 лв. се претендира на основание чл. 5 от допълнителното споразумение от 26.07. 2021 г., с което според ищеца страните са новирали задълженията си по договора, като предвид преобразуващото действие на спогодбата спрямо съществуващите правоотношения именно тя има правно значение, в какъвто смисъл е особеното мнение на член на арбитражния състав. Допълнителното споразумение не съдържа арбитражна клауза, нито препраща към чл. 31 от договора, поради което и спорът относно дължимата на основание чл. 5 от споразумението сума не подлежи на разглеждане от арбитраж.

Позовавайки се на изискването на чл. 20, ал. 1 от ЗЗД при тълкуването на договорите да се търси действителната обща воля на страните, ищецът излага, че никога не е изразявал воля евентуални спорове по договора и/или допълнителното споразумение да бъдат решавани именно от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Според него ирелевантно е дали е изразил воля споровете да бъдат разрешавани от друг арбитражен орган или се е примирил с наличието на негодна псевдо-арбитражна клауза, което би довело до разрешаването им от държавен съд. В този смисъл оспорва като абсурден доводът на решаващия орган, че следвало да посочи кой конкретен арбитражен съд според него бил обозначен с използваната абревиатура, тъй като обстоятелството, че арбитражният съд не е ясно и недвусмислено индивидуализиран, е достатъчно да дерогира неговата компетентност. Отново се сочи, че в изпратената му покана за доброволно изпълнение противната нему страна е обективирала недвусмислена воля споровете да бъдат разглеждани по съдебен, а не по извънсъдебен, арбитражен ред, което съвпадало и с неговата - на ищеца воля, а всички изтъкнати множество несъответствия и неясноти, разгледани в тяхната съвкупност /а не само използваната абревиатура/, не биха могли да представляват просто една „очевидна техническа грешка“, както в опит да ги омаловажи неправилно е приел решаващият орган в атакуваното арбитражно решение, а са съществени правни пороци, които имат важно правно значение с оглед необходимостта да бъде установена категорично общата воля на страните.

Ищецът заявява, че в инициираното арбитражно производство своевременно, в срока по чл. 20, ал. 1 ЗМТА – още с отговора на исковата молба, е релевирал подробно обосновано възражение, че сезираният арбитражен съд не е компетентен да разгледа спора, но въпреки това арбитражният съд е приел, че е компетентен да го разгледа, в противоречие с принципите на правовата държава и в нарушаване на интереса и на двете страни същият да бъде разгледан в триинстанционно съдебно производство, проведено пред държавен съд, а не в едноинстанционно несъдебно такова, окончателното решение по което дори не подлежи на съдебен контрол относно неговата правилност.

Иска се отмяната на атакуваното арбитражно решение /и допълващото го такова/ в осъдителните им части, претендират се разноски.

В отговор на исковата молба ответникът в производството, ищец в арбитражното такова оспорва иска и моли за отхвърлянето му, претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Искът, като предявен от легитимирана страна и в преклузивният, законоустановен в чл. 48, ал. 1 ЗМТА срок, е процесуално допустим.

По същество същият е неоснователен .

От представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на същата, и от наличните, и приети в настоящото производство, съдържащи се в приложеното вътрешно арбитражно дело № 56 по описа за 2022 г. на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата /АС при БТПП/ – София, писмени доказателства – всички неоспорени от страните, се установява, че соченото арбитражно дело е образувано по адресирана до Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата искова молба, депозирана от ответника в настоящото производство „АВВ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД на 14.07.2022 г., с която е предявен срещу ответника в арбитражното производство и ищец в настоящото „КАЛЦИТ“ ЕООД, иск с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 266 ЗЗД, чл. 294 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 127515.99 лв., от които 118258.81 лв. – главница, 5912.03 лв. – неустойка и 3344.25 лв. – мораторна неустойка.

В исковата молба се излага, че искът е основан на сключени между страните договор за строителство от 17.06.2019 г. и допълнително споразумение към него от 26.07.2021 г., задълженията на ищеца в арбитражното производство по които са изпълнени, а ответникът е останал задължен с исковите суми, които дължи по силата на процесните договор и допълнително споразумение, но не ги е заплатил.

Компетентността на сезирания с исковата молба АС при БТПП да разреши спора, в исковата си молба ищецът обосновава с наличието на арбитражна клауза – чл. 31 от договора за строителство, според която страните се съгласяват споровете между тях да бъдат отнасяни до АС при БТПП при спазване на неговия правилник.

Процесният договор за строителство е наличен по приложеното в цялост към настоящото дело арбитражно производство, не е оспорен и видно от него, спорната клауза на чл. 31 от договора, обосноваваща според ищеца в арбитражното производство, компетентността на арбитража да разреши спора, която компетентност е оспорвана от ответника в същото, гласи буквално: „31. Всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени от или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, неизпълнение или прекратяване, ще се решават с преговори и споразумение между страните, а ако такова не се постигне, спорът се отнася за решаване пред АС на БТТП, [населено място], по реда, предвиден с неговия правилник“.

По арбитражното дело е приложено и не е оспорено, и допълнителното споразумение между страните от 26.07.2021 г., което не съдържа арбитражна клауза и в което е посочено, че се сключва на основание чл. 11 от договора за строителство, който договорен текст е със съдържание: „11. Когато бъде поканен, изпълнителят ще сключи допълнително споразумение, с изменения във видовете работи и условията за изпълнението им, каквито са необходими според възложителя“.

В отговора си на исковата молба в арбитражното производство ответникът, тук ищец, своевременно е оспорил компетентността на АС при БТПП да разгледа спора с възражение, че в процесния договор от 17.06.2019 г. липсва арбитражна клауза, обосновано с твърдения, аналогични на изложените в исковата му молба, с която настоящия съд е сезиран.

В проведено на 05.10.2022 г. открито заседание по арбитражното дело на въпрос на председателя на арбитражния състав /във връзка с посочването в спорната арбитражна клауза на правилник на арбитража, какъвто арбитражите ad hoc нямат, а такъв имат само институционалните, в какъвто случай ако намерението на страните не е било арбитражът да бъде АС при БТПП, то тогава намерението коя арбитражна институция да разгледа евентуален спор е било/, процесуалният представител на ответника в арбитражното производство, настоящ ищец, е заявил, че в случая доверителят му не е имал намерение да разрешава спора от арбитраж. По отношение представената от ответника в арбитражното производство, изходяща от противната страна нотариална покана с предупреждение, че ще отнесе спора за решаване по съдебен ред и по реда на българското законодателство, както и на заявеното от процесуалния представител на ответника, че думата „арбитраж“ не съществува никъде в отношенията между страните, председателят на РО е заявил, че арбитражният съд е съд, арбитражен, но съд.

В същото открито съдебно заседание арбитражният състав /решаващ орган – РО/ е обосновал компетентността си да разгледа спора, като е тълкувал спорната клауза на чл. 31 от процесния договор /сочейки, че тя сама по себе си е договор/ и е приел, че от съдържанието на текста на същата е несъмнено, че страните са изразили воля да изключат компетентността на държавния съд по спора, ясно е също така, че страните са имали предвид институционален, а не арбитраж ад-хок, който извод се основава на препращането към Правилник на арбитражната институция, какъвто инцидентният арбитраж няма; арбитражната институция е посочена с абревиатурата си, като АС при БТТП /след уточнение по възражения на процесуалния представител на ответника – АС на БТПП/, като е посочено и седалището на съда [населено място]. Посочено е, че този начин на посочване на избрания арбитражен съд чрез абревиатура е обичайна практика, че в София няма друга арбитражна институция с посочената в клаузата абревиатура, нито такава със сходна абревиатура. При изложеното РО е счел, че клаузата не е неясна, а че се касае за по-скоро за техническа грешка: вместо две букви ПП, БТПП, е изписано два пъти буквата Т, БТТП, поради което счита, че страните са имали предвид АС при БТПП, още повече, че твърдението на ответника, че клиентът му не е имал предвид тази арбитражна институция, не е подкрепено с позитивно твърдение коя арбитражна институция са имали предвид, няма и оспорване на валидността на представения от ищеца договор, копие от което ответникът е получил с преписа от исковата молба и доказателствата към нея. С тези аргументи и с определение в същото съдебно заседание, е отхвърлено като неоснователно възражението на ответника за липса на компетентност на АС при БТПП и са приети за разглеждане предявените от ищеца искове.

В арбитражното производство е приложена и визираната от ищеца в настоящото производство в исковата му молба нотариална покана, изходяща от насрещната по договора и в двете производства страна /ищец в арбитражното и ответник в настоящото/, в края на която се съдържа предупреждение, че в случай на неизпълнение на задълженията на настоящия ищец /ответник в арбитражното производство/ в посочения в поканата срок, „АВВ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ще бъде принудено да предприеме действия за реализиране на правата си „… по съдебен ред, съгласно българското законодателство.“

В основното си /първоначално/ решение по спора арбитражният състав /решаващ орган – РО/, е обосновал компетентността си да разгледа и реши спора със съдържанието на чл. 31 /погрешно посочен в решението като чл. 30/ от основния договор между страните, което съдържание е възпроизведено по-горе в настоящите мотиви. На възраженията срещу компетентността на АС при БТПП, релевирани от ответника в арбитражното производство, аналогични на тези, които същият излага в исковата си молба, с която настоящият съд е сезиран, РО е противопоставил съображенията си, изложени в определението от открито съдебно заседание от 05.10.2022 г., с които тези възражения са отхвърлени – несъмнена воля за възлагане спора на арбитражна институция /чрез препращане към Правилника ѝ/, несъществуване на арбитражен съд със седалище в [населено място] със сходна абревиатура, чието погрешно изписване – БТТП вместо точното БТПП е резултат на очевидна техническа грешка. В допълнение е посочено, че точно такава грешка при посочване на арбитражната институция чрез абревиатурата ѝ РО констатира, че се среща и в решения на ВКС, постановени по искове за отмяна на същия арбитраж по чл. 47 от ЗМТА, като за пример се посочват две решения на ВКС, в едното от които на всяка от петте страници на решението е изписано именно АС при БТТП.

В особено мнение към първоначалното арбитражно решение, на аргументи в което ищецът в настоящото производство основава част от твърденията си /т. 10 от изложението в исковата молба/ в обосноваване липсата на валидно арбитражно споразумение между страните, изготвилият го арбитър В. А. сочи, че по своята правна същност сключеното между страните допълнително споразумение от 26.07.2021 г. представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и като всеки друг договор то има силата на закон за страните, съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Като се посочва, че допълнителното споразумение е сключено на основание чл. 11 от основния договор, се развиват съображения по съществото на спора – предмет на арбитражното производство /които са неотносими към настоящия спор/ и се заключава, че предвид преобразуващото действие на спогодбата спрямо съществуващите правоотношения между страните, основателността на претенцията на ищеца следва да се преценява само в зависимост от уговорките в допълнителното споразумение.

При така установеното за настоящия касационен състав се налага извод, че в случая не е налице претендираното от ищеца основание за отмяна на процесното арбитражно решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА.

По съществото на съображенията на ищеца, по реда на излагането им в исковата му молба: 1. Използваната в чл. 31 от договора абревиатура „АС“ принципно може да означава много неща, но в правната теория и практика, и особено в материята относно разрешаването на правни спорове от арбитражни съдилища – такива, извън системата от държавни съдилища, и от арбитражи въобще, е общо възприето и безспорно, че означава именно „арбитражен съд“. Същото важи и относно употребата ѝ в клауза от договор, като процесната, уреждаща именно реда за разрешаване на спорове между страните в случаите, при които в резултат на преговори не се постигне споразумение между тях, а „…спорът се отнася за решаване пред АС на БТТП, [населено място], по реда, предвиден с неговия правилник“, и при пълната липса на каквото и да било друго нейно /на клаузата/ съдържание, което би могло да насочва към някакво друго значение на същата абревиатура, общоупотребима като съкращение именно на „арбитражен съд“. Така изложеното конкретно съдържание на клаузата, още повече с оглед допълнителната препратка в нея към „реда, предвиден в неговия правилник“, безспорно сочи употребата на съкращението „АС“ в случая със значението „арбитражен съд“.

Невъзможността или нежеланието на ответника в арбитражното производство, заявена от процесуалния му представител пред арбитражния състав в откритото съдебно заседание на 05.10.2022 г. да конкретизира в случай, че намерението на страните не е било арбитражът да бъде АС при БТПП, то тогава намерението му коя арбитражна институция да разгледа евентуален спор е било, обяснени с това, че в случая доверителят му въобще не е имал намерение да се разрешава спора от арбитраж, разкрива възможно негово намерение в две насоки: – или сключването на арбитражното споразумение със съзнание, че страната по договора се задължава при твърдените от ищеца в арбитражното производство условия – да приеме арбитраж именно пред АС при БТПП, или: - сключването на същото споразумение със съзнанието, че /изрично заявено от самия ищец в исковата му молба по настоящото производство/, още при сключването на договора се „примирява“ с наличието на негодна псевдо-арбитражна клауза, което би довело до разрешаването им от държавен съд, което пък от своя страна би съставлявало злоупотреба с право. В никакъв случай обаче от установените по делото обстоятелства не може да се направи извод, че ответникът в арбитражното производство и ищец в настоящото, е имал единственото и категорично намерение по никакъв начин да не се обвързва с и да не подчинява разрешаването на спора от /който и да било, дори и от него неуточнен/, арбитраж, а именно и само от държавен съд в рамките на триинстанционното производство по ГПК. Иначе остават абсолютно необясними съдържащите се в уговорената в чл. 31 от договора арбитражна клауза препратки към „АС“ /според ищеца – с неизвестно съдържание/, „… реда, предвиден с неговия правилник “ /в отлика от общо прилагания от държавните съдилища ред единствено по ГПК, но не и по какъвто и да било именно „правилник“/, и към седалище на неуточнената, според ищеца институция „АС“, която не била „арбитражен съд“ – „гр. София“, при вписано в търговския регистър седалище на ищеца в [населено място], което по правилата на ГПК би обосновало исковете срещу него да се разглеждат от други, а не от държавните съдилища, разглеждащи спорове с участието на ответници - търговци със седалище в [населено място] /гр. Сливница е в съдебния район на Софийски окръжен, а не на Софийски градски съд/. 2. Принципно е правилно езиковото /семантично и граматическо/ тълкуване от ищеца, на разликата в значението на предлозите „на“ и „при“, докато /в конкретния смисъл/ първият действително обозначава принадлежност, в смисъл притежание, докато вторият – по-скоро прикрепеност, пространствена близост, пребиваване на определено място и/или включване в състава на нещо. При наличието обаче и на другите индивидуализиращи белези на конкретната арбитражна институция, описани в настоящите мотиви, и определящи я според съда в случая, като уговорения между страните, компетентен да разреши правния спор между тях, именно АС при БТПП, тази семантична и граматическа разлика, не е годна в достатъчна степен да обоснове извод, обратен на изложения. 3. Тук важи същото, изложено по отношение на т. 2. - разликата от една буква в абревиатурата на БТПП, както и употребата на предлога „на“ вместо „при“ са безспорно видни от съдържанието на клаузата на чл. 31 от договора между страните, но не са от естество да опровергаят извода, че действителната им воля е споровете между тях да се отнасят за разрешаване именно пред АС на БТПП, [населено място], и то - по реда, предвиден с неговия правилник. Обратното би било буквалистично и изцяло откъснато от общия смисъл на конкретната договорна клауза, нейно тълкуване, при пълно пренебрегване на връзката ѝ с останалите уговорки между страните и действителните им, установени по делото техни отношения, а каузалната практика на ВКС по други дела е неотносима към случая. 4. Няма установено където и да било изискване, при сключване на клауза за арбитраж, непременно за посочване на адреса на арбитражната институция, нито пък може да се приеме тезата на ищеца, че непосочване на адрес на арбитража, не позволявало в случая да се установи категорично дори дали се визира седалище на постоянно действаща институция или на такава, образувана в [населено място] за решаване на определен спор, при условията на чл. 4, предл. 2 от ЗМТА, доколкото нещо неинституционализирано по хипотеза и въобще, не би могло да има нито седалище, нито адрес. 5. Неоснователно е твърдението за обосноваване от страна на РО, на компетентността му да реши спора, с невярно обстоятелство – несъществуването на арбитражен съд седалище в [населено място] със сходна абревиатура. Изтъкваната от ищеца в оспорване на този извод, абревиатура на сдружение със седалище в [населено място] – „БТИТП“ от една страна фонетично и визуално се отличава в значително по-голяма степен от вярното „БТПП“, отколкото използваното в договора между страните - „БТТП“, а от друга - няма нищо общо с употребеното от РО в определението и решението му, институционално название „арбитражен съд“ или съкратено „АС“. Същата може условно да се приеме /в търговския регистър такова съкращение, като част от наименованието на сдружението или въобще като употребявано от него, не е вписано/, само като съкращение на наименованието на вписано сдружение с пълно наименование „БЪЛГАРО-ТУРКМЕНИСТАНСКА ИНДУСТРИАЛНО ТЪРГОВСКА ПАЛАТА“, но не и като въобще относима към „арбитражен съд“ – „АС“. Все в изложения смисъл, липсва не само правна, но каквато и да било житейска или друга логика, в договора между две български юридически лица – източник на права и задължения, реализирането и изпълнението на които съобразно договора следва да се осъществява изцяло на територията на Република България, без какъвто и да било международен елемент и без възможна привръзка с каквото и да било чуждо, международно и/или наднационално право, същите да уговарят арбитражна компетентност на инцидентен арбитраж /ad hoc/, организиран от сдружение, като соченото от ищеца – с териториална, национална и междудържавна връзка с Туркменистан, пък дори и в предмета му на дейност да се включва и организирането на такъв инцидентен арбитраж. 6. Съдържанието на препоръчваната в сайта на АС при БТПП арбитражна клауза е примерно и нито на действителността, нито на приложимостта в отношенията между страните, на конкретно уговорената между тях такава клауза, е годно да се отрази обстоятелството, че наименованието на арбитражния съд в препоръчваната клауза е изписано изцяло и несъкратено, а в тази от договора между страните - съкратено. 7. По изложените съображения досежно т.т. 1-6 по-горе, обуславящи за съда извод, че в случая е налице сключено между страните арбитражно споразумение, възлагащо разрешаването на споровете между тях на АС при БТПП, налага се извод и че в съдържанието на сключеното между страните арбитражно споразумение /чл. 31 от договора между тях/ е предвидено същите спорове да се решават по реда, предвиден именно с неговия правилник. За съкратеното изписване в сключеното между страните арбитражно споразумение, на несъкратеното наименование на правилника, важи посоченото по-горе в т. 6 относно съкратеното изписване на наименованието на арбитражния съд. 8. Отново по всички, изложени дотук съображения досежно твърденията на ищеца по т.т. 1-6 съдът счита, че в случая освен, че е уговорено споровете между страните да се разглеждат от арбитражен съд, но и същият е надлежно индивидуализиран, като този при БТПП, поради което и съществуващата в договора между страните арбитражна клауза, не е недействителна, а сочената в тази точка от изложението практика на ВКС е неотносима към спора. 9.

Посоченото съдържание на изходящата от ответника в настоящото производство и ищец в арбитражното такова, нотариална покана, съобразно което споровете между страните ще бъдат разглеждани „по съдебен ред, съгласно българското законодателство“, макар и действително да е налично в поканата, според съда не съставлява претендираното от ищеца изрично писмено признание от ищцовата страна, че споровете между страните ще бъдат разглеждани и решавани не по предвидения в договора между тях ред – от АС при БТПП и съобразно реда, предвиден в неговия правилник, а от системата на държавните съдилища и прилагания от тях общ процесуален ред по ГПК. Макар и не държавен, съответно и /само в тесен смисъл/ - не-съд, но арбитражният съд е съд в широк смисъл и това /както и конкретно в случая/, обикновено е ясно видно от наименованието му. Тези му наименование и качество – „арбитражен“ именно „съд“ /макар често именуван от закона и само „арбитраж“/, конкуриращи със законоуредените по силата на общата клауза, наименование и качество на държавния съд, са и нормативно признати, и законово уредени - пр., но не само в ЗМТА – така изрично почти всички разпоредби, съдържащи се в глави от трета до седма на ЗМТА, чл. 51, ал. 3 от с.з., както и, също изрично, и неизчерпателно - в чл. 19, ал. 1, чл. 404, т. 1 и т. 3, чл. 405, ал. 3 от ГПК и др., а в противен случай използването им в дейността по разрешаване на правни спорове от частноправни субекти, би било просто забранено. Качеството на арбитражния съд именно на съд произтича пряко от признатата му от действащия обективен правов ред негова компетентност, първоначално и в общия случай, наистина делегирана му именно от страните, и то – доброволно, но впоследствие – изцяло задължителна и за тях, да разреши отнесения пред него правен спор по задължителен начин и с акт, ползващ се със същата задължителна сила, с каквато се ползва и влязлото в сила решение на държавен съд, по отношение на предмета и лицата /идентично с обективните и субективни предели на СПН на решенията на държавните съдилища/. Поради това именно и дейността на арбитражния съд е съпроводена и скрепена с редица проявления на държавната принуда – предявените пред арбитраж искове /и доказателства по арбитражни дела/, се обезпечават от държавния съд и по прилагания от него процесуален ред, държавният съд издава изпълнителен лист по определенията и решенията на арбитражния такъв, принудителното изпълнение на арбитражните решения е скрепено със същата държавна принуда, с каквато и това на решенията на държавните съдилища, и др.п. Поради изложеното съдът в настоящия си състав намира, че с използвания в сочената нотариална покана израз „съдебен ред“ се има предвид не редът за разрешаване на правни спорове именно и само от държавните съдилища, а въобще разрешаването на същите спорове не по доброволен ред – чрез преговори и постигане на споразумение – срв. така изрично първата част на разпоредбата на чл. 31 от договора между страните. Все в изложения смисъл и в контекста на съдържанието на сочената нотариална покана, като контрапункт на уговорения в договора ред за разрешаване на спорове от арбитраж, следва да се счита не този за разрешаването им от държавен съд по реда на ГПК, както това необосновано се твърди от ищеца, а доброволният ред за постигане на споразумение, чрез преговори /също визиран в разпоредбата на чл. 31 от договора между страните/. Достатъчно красноречиво в изложената насока е и обстоятелството, че ищецът в арбитражното производство е предявил иска си, по който са постановени атакуваните в настоящото производство арбитражни решения, именно пред АС при БТПП, като през цялото времетраене и на арбитражния, и на настоящия процес, е твърдял и обосновавал именно неговата компетентност да разреши спора по реда, предвиден с неговия правилник, а не по някакъв друг, хипотетичен „съдебен ред“.

Също безспорно е, че правилникът на арбитражния съд не е част от българското законодателство в тесен смисъл, което не му отнема качеството на съвкупност /сбор/ от процесуални норми, съобразно които, при валидно арбитражно споразумение между страните, доколкото друго не е уговорено в него и при съответстващото му отнасяне на спора за разрешаване пред арбитраж, последният процедира. Така посоченото обаче се отнася до приложимия за разрешаването на евентуален спор процесуален ред, докато разрешаването на спора „съгласно българското законодателство“, какъвто израз е употребен в нотариалната покана, обикновено визира, и в случая според съдебния състав този израз е употребен именно в такъв смисъл, приложимото към спора материално право /законодателство/, което в случая безспорно е българското, приложимо е и при разрешаването на спора от арбитражен съд, съответно – и е приложено в случая. 10. От съдържанието на допълнителното споразумение между страните от 26.07.2021 г., което действително не съдържа арбитражна клауза, но в което е посочено, че се сключва на основание чл. 11 от договора за строителство, и от съдържанието на самия чл. 11 от договора, който предвижда, че когато бъде поканен, изпълнителят ще сключи допълнително споразумение, с изменения във видовете работи и условията за изпълнението им, каквито са необходими според възложителя, се установява пряката и неразривна връзка на допълнителното споразумение между страните, със съдържащия арбитражна клауза, основен договор между тях. Допълнителното споразумение е сключено въз основа на договора, във връзка и в рамките на основния му предмет, и с цел пълното изпълнение /довършване изпълнението/ на същия. Споразумението съдържа част, имаща характер на установителен договор относно приетото от страните за изпълнено по предмета на договора до сключването на самото споразумение и неговата /на изпълненото/, стойност, оставащото за довършване, приетото от страните като дължащо се за разплащане от страна на възложителя, платеното и оставащото за плащане. С оглед изложеното и според съда, предметът на допълнителното споразумение съставлява неразривна съставна част от предмета на основния договор, поради което и всякакви, произтичащи от него спорове са такива, породени от договора и отнасящи се до него по смисъла на чл. 31 от същия, и е несъстоятелно да се твърди, че понеже в него самото няма арбитражна клауза, основаните на уговорките /клаузите/ му спорове, не подлежат на арбитраж. Обратното би означавало без оглед на отношенията между страните, да се разкъса връзката между допълнителното споразумение и основния договор, въз основа на който и в изпълнение на който - за установяване на изпълненото, платеното, оставащото за довършване и за плащане по него, споразумението е сключено, което съдът намира за неприемливо.

Правните аргументи, изложени в особеното мнение на арбитър В. А., на което ищецът се позовава потвърждават, а не противоречат на така приетото непосредствено по-горе от съда. Видно от съдържанието му, в особеното мнение въобще не се говори за новация, при която правна фигура би възникнало изцяло ново правоотношение, както това необосновано се твърди от ищеца, а за правната същност на допълнителното споразумение, представляващо според арбитъра, изготвил особеното мнение, договор за спогодба по см. на чл. 365 от ЗЗД с присъщото му преобразуващо действие спрямо съществуващите правоотношения между страните. В отлика от новацията, правната същност на която не изисква наличието на правен спор, но нарочна и ясно обективирана воля на страните да прекратят съществуващото между тях правоотношение, като го заместят с ново – различно по предмет и/или страни, с всичките произтичащи от тази същност други особености на новацията, вкл. наличието на особено намерение за новиране /animus novandi/ на съществуващо, валидно задължение и др.п., спогодбата винаги и дефинитивно /срв. чл. 365, ал. 1 от ЗЗД/, предполага и изисква правен спор между страните, за разрешаването или предотвратяването на който именно същата се сключва. Поради изложеното особеното мнение на арбитър В. А., на което ищецът се позовава, доколкото квалифицира допълнителното споразумение между страните именно като спогодба, дефинитивно предполагаща правен спор между страните, който да бъде разрешен или предотвратен чрез сключването ѝ, пряко отнася и отношенията – предмет на спогодбата /допълнителното споразумение между страните/, към предметния обхват на чл. 31 от договора – като такива – предмет на спор, породен от основния договор или отнасящ се до него. Поради изложеното съдът безалтернативно счита, че на уговорения между страните арбитраж са подведомствени и споровете, произтичащи от допълнителното споразумение между тях от 26.07.20121 г., въпреки липсата в същото на отделно арбитражно споразумение.

По изложените съображения касационният състав намира, че в случая не е налице претендираното от ищеца основание за отмяна на процесното арбитражно решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА, поради което и предявеният иск, като допустим, но неоснователен, следва да бъде отхвърлен, със законните последици.

При този изход на делото ищецът няма право на разноски в производството, а ответникът има право на такива, представляващи претендираното от него адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „КАЛЦИТ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] срещу „АВВ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 31.07.2023 г., постановено от Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата - София по вътрешно арбитражно дело № 56 по описа на арбитражния съд за 2022 г., допълнено с допълнително решение по същото арбитражно дело от 30.08.2023 г., в съответните им части, с които арбитражният съд е осъдил „КАЛЦИТ“ ЕООД да заплати на „АВВ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК], сумата 118258.81 лв. главница , представляваща неплатени СМР по договор между страните от 17.06.2019 г. и т. 5 от Допълнително споразумение към него от 26.07.2021 г., формирана от 25416.67 лв. остатък от плащане на ДДС, 14421.07 лв. остатък от първо плащане на главница и 78421.07 лв. неплатена втора част от главницата, ведно със законната лихва върху сумата 118258.81 лв., считано от 13.07.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата 5912.93 лв., представляваща неустойка по чл. 30 от процесния договор за забава в плащане на разсрочените задължения по т. 5 от допълнителното споразумение, формирана от 1270.83 лв. забава за плащане на ДДС, 751.05 лв. неустойка за забава на плащането на първата вноска от главницата за периода 01.09.2021 г. до 20.10.2021 г. и 3921.95 лв. за забавено плащане на втората част от главницата за периода от 01.11.2021 г. до 20. 12. 2021 г., както и сумата 10533.50 лв. арбитражни разноски , включително за процесуална защита по компенсация.

ОСЪЖДА „КАЛЦИТ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] да заплати на „АВВ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] сумата 9700 лв. разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: