Практика · Върховен касационен съд · 05 Септември 2024
Осъждане за кражба: ВКС не преоценява събраните доказателства
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Първоинстанционният съд първоначално е оправдал подсъдимия за кражба, но въззивният съд е отменил присъдата и го е осъдил на шест месеца пробация. Защитата обжалва пред ВКС с твърдения за липса на преки доказателства и погрешно зачетено самопризнание. Върховният касационен съд оставя осъдителната присъда в сила, като подчертава, че не може да пререшава фактически въпроси.
Какво приема съдът
Върховният касационен съд е инстанция по правото, а не по фактите, и не може да оправдае подсъдим поради необоснованост или искане за повторна преценка на доказателствата.
кражбапробациясамопризнаниекасационни основанияправомощия на ВКСнеобоснованост
Текстът на акта
Ключови фрази Кражба * правомощия на касационната инстанция * самопризнание Р Е Ш Е Н И Е № 472 гр. София, 04.10.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември, 2024 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ КОЛЕВА ИВАН СТОЙЧЕВ При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора КОЛЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.730/24 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 191/27.11.23 г ., постановена от ГС - София / СГС /, НО , 5 въззивен състав , по В . Н . О . Х . Д .3237/23 г ., е отменена оправдателна присъда № 55/13.02.23 г ., постановена от РС - София / СРС /, 147 състав , по Н . О . Х . Д .527/22 г . и подсъдимият И. Х. Х. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл .194, ал .3 вр . ал .1 НК . Във връзка с чл .54 вр . чл .42 А , ал .1, т .1 и т .2 НК му е наложено наказание пробация за срок от шест месеца с отсъдени пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично ; задължителни периодични срещи с пробационен служител . Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски . Срещу постановения въззивен съдебен акт е постъпила жалба от служебния защитник на дееца с релевиране на трите касационни основания . Постъпило е и допълнение към нея , в което са развити доводи по касационните поводи . Иска се присъдата да бъде отменена и или подсъдимият да бъде оправдан , или делото да бъде върнато за ново разглеждане , или след изменение на съдебния акт , да бъде намалено наложеното наказание . В съдебно заседание пред ВКС Х. не се явява . Служебният му защитник поддържа жалбата с отразените в нея доводи . Представителят на прокуратурата настоява атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила . В. касационен съд , Второ наказателно отделение , като взе предвид жалбата и допълнението към нея с отразените в тях аргументи и искания , като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл .347 и сл . НПК , намира за установено следното : Най - напред , в подкрепа на касационното оплакване по чл .348, ал .1, т .2 НПК служебният защитник е счел , че в мотивите към присъдата липсва цялостно изясняване на доказателствата по делото поради непълен и изключително повърхностен техен анализ , като не само не са анализирани всички доказателства , но някои от доказателствените източници единствено са посочени . Освен това „ съдът неправилно е обосновал присъдата си , като се е позовал на самопризнания на подсъдимия от досъдебното производство . Видно е от приобщените от ДП обяснения , че протоколът за разпит на обвиняем не съдържа каквито и да било самопризнания !“ На общите по принцип изложения този съд ще отговори , че не отговарят на процесуалната действителност . И също така общо ще отговори , че въззивната инстанция е обсъдила в достатъчна степен релевантните по делото доказателствени материали / л .75 от второстепенното дело /, а въз основа на тях е извела по законосъобразен начин фактологията по престъпната деятелност . Като оставим настрана , че необосноваността , на която с обратен знак се позовава защитникът , не е касационно основание , видно от разпоредбата на чл .348, ал .1 НПК , дори и първостепенният съдебен акт на РС да е оправдателен , а вторият , този на ОС - предмет на разглеждане пред ВКС - осъдителен / или обратно /, трябва да се отбележи , че поначало е вярно , че деецът на досъдебната фаза не е направил самопризнания , а само е заявил накрая на разпита си пред разследващ орган : „ Разяснена ми бе разпоредбата на чл .218 Б от НК . Поемам ангажимент да възстановя сумата на К. Т. до края на месец юли 2021 г .“ / л .47, гръб , от ДП /. Именно последното заявление е това , което е дало повод на СГС , въпреки формалната липса на ценени като депозирани в процесуален план обяснения от страна на подсъдимия , да приеме , че има самопризнания . Казаното не може да бъде оценено като същински понятийно вярно издържано , а като заявено на фона на предупреждението за възможност за преминаване в процедура извън типично наказателно преследване . Но по - важно е друго . Зачитането на самопризнание далеч не е станало единствено условие за възприемане на наличие на доказателства за авторството на деянието / същите са обсъдени в мотивите /, а е оценено като смекчаващо обстоятелство , повлияло съществено при индивидуализиране на наказанието , наложено на подсъдимия . В този смисъл то представлява фактор , повече ползващ обжалващата страна , отколкото вредящ . С оглед казаното , не се налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд . По отношение на твърдяно нарушение на материалния закон , в допълнението към жалбата са отразени следните аргументи в насока на неговата неправилност : „ От приетата по делото фактическа обстановка липсват каквито и да било категорични данни , че подсъдимият е извършил вмененото му деяние . Липсват очевидци на деянието , липсват и други преки доказателства . В този смисъл считам / служебният защитник /, че подсъдимият следва да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение .“ Тези изявления предизвикват определени разяснения . При настоящото първо редовно разглеждане на делото пред него ВКС е съд по правото / при неналичие на предпоставките на чл .354, ал .5, изр .2 НПК / и може да оправдае подсъдим , само ако приетата за осъществена вменена деятелност не е престъпна - чл .354, ал .1, т .2, пр . посл . вр . чл .24, ал .1, т .1 НПК . При положение , че се претендира необоснованост и недоказаност , предвид оценка по същество на доказателствения материал , то очевидно се иска върховната съдебна инстанция по наказателни дела да реализира правомощие на съд по фактите , преосмисляйки доказателствата . А от това да последва оправдаване за дееца . Както бе разяснено по правомощията на ВКС , понастоящем казаното е недопустимо да бъде сторено . Все в контекста на обсъжданото трябва да се отбележи , че разпоредбата на чл .348, ал .2 НПК дава ясни понятийни указания какво представлява нарушението на материалния закон като касационно основание . Нищо от това не се съдържа в сезиращата ВКС жалба , а оплакванията , ако бяха изградени по надлежен ред , биха били относими по - скоро към касационния повод по чл .348, ал .1, т .2 НПК . Този съд схваща идеята на страната да реализира възражение по чл .348, ал .1, т .1 НПК , доколкото според нея подсъдимият е осъден неправилно , но все пак изказът трябва да се вмести в дължимия формат за разглеждане на делото пред върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела . Затова само в общ смисъл ще се заяви , че не е допуснато нарушение на материалния закон с осъждане на Х. . На последно място , релевираното оплакване по чл .348, ал .1, т .3 НПК за явна несправедливост на наложеното наказание също е неоснователно . И това е така , тъй като липсват конкретни съображения защо наложеното наказание пробация , макар и в минимален размер , се явява прекомерно и защо е необходимо налагане на предвиденото в нормата на закона наказание глоба . Този съд няма представени пред него детайлизирани доводи , по които да е длъжен да вземе отношение . Сам не съзира наличието на аргументи , поставящи на размисъл предявеното искане , още повече , че при определяне на наказание трябва да е ясна неговата изпълнимост . Що се касае до конкретния подсъдим , конкретната му престъпна детяелност и конкретните данни за негово имуществено състояние , то глобата не е наказание , което трябва въобще да се обмисля . Затова и не се пристъпва към изменение на присъдата в този смисъл . Водим от изложените съображения и на основание чл .354, ал .1, т .1 НПК Вълховният касационен съд , Второ наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 191/27.11.23 г ., постановена от ГС - София , НО , 5 въззивен състав , по В . Н . О . Х . Д .3237/23 г . РЕШЕНИЕТО е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.