Осъждане на полицейски служител за подкуп и държане на боеприпаси

Текстът на акта

Ключови фрази

Подкуп от лице, заемащо отговорно служебно положение * подкуп * нарушаване на задължения по служба * незаконно държане на боеприпаси

Р Е Ш Е Н И Е

№ 567

София, 12.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Милена Панева

2. Надежда Трифонова

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 686 по описа за 2024 г.

Касационното производство е образувано по жалба на Н. П., защитник на подсъдимия С. К. С., против въззивна присъда № 3 от 05.03.2024 г. по в.н.о.х.д. № 392/ 2023 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ.въззивен наказателен състав, с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, както и за явна несправедливост на наказанието – чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК.

Касаторът счита, че въззивният съд е фаворизирал показанията на свид. А., които неправилно са приети за достоверни, а елементите от съставите на двете престъпления са недоказани. Настоява за отмяна на въззивния съдебен акт и за оправдаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинения, а като алтернативно искане – за намаляване на наказанието и на размера на изпитателния срок.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият С. К. С. и неговият защитник адвокат Н. П. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият изразява още становище, че намерената у него банкнота от 50 евро не е подкуп, а компенсация за претърпени неудобства за него и семейството му от екскурзионна почивка.

Представителят на Върховната прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице претендираните с нея касационни основания. Предлага въззивната присъда като правилна и законосъобразна да бъда оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С присъда № 25 от 20.06.2023 г. Хасковският окръжен съд, VІ.състав признал подсъдимия С. К. С. за виновен в това, че на 22.11.2017 г. в гр. Х., в качеството му на длъжностно лице – п. и. при „П. п.“ към ОД на МВР-Хасково, изпълняващ функциите на началник група „Р. и о. на п. п. с. и с. им“, приел от Г. Г. А. от гр. Х. дар – парична сума от 50 евро, която не му се следва, като нарушил служебните си задължения, поради което и на основание чл. 302, т. 1, б. „а“ във вр. с чл. 301, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66 от НК.

Окръжният съд оправдал подсъдимия по повдигнатите му обвинения за приемане на подкуп от К. М. И. от гр. Х. на 12.10.2017 г., както и за държане на 22.11.2017 г. на 59 броя боеприпаси – патрони с калибър 9х18 мм. Отнел в полза на държавата банкнота с номинал от 50 евро, представляваща предмет на подкупа и се разпоредил с веществените доказателства по делото.

С нова въззивна присъда № 3 от 05.03.2023 г. по в.н.о.х.д. № 392/2023 г. Пловдивският апелативен съд отменил оправдаването на подсъдимия по чл. 339 от НК и го признал за виновен в това, че на 22.11.2017 г. в сграда в поземлен имот № 45, местността „К. стопанство А“, в землището на община Х., държал боеприпаси за огнестрелни оръжия – 59 бр. патрони калибър 9х18 мм, без да има за тях съответно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от една години лишаване от свобода.

На основание чл. 23 от НК въззивният съд определил едно общо най-тежкото наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66 от НК. Приспаднал предварителното задържане на подсъдимия по ЗМВР на 22.11.2017 г. Потвърдил в останалата осъдителна и оправдателна част първоинстанционната присъда. В тежест на подсъдимия възложил разноските по делото.

Касационното жалба на подсъдимата С. К. С. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Касаторът оспорва достоверността на показанията на свид. Г. А. и упреква съдилищата, че ги фаворизирали. Основателността на това твърдение не може да бъде споделена. Показанията на свидетеля са грижливо обсъдени и надлежно съпоставени с останалите доказателствени източници, за да бъдат приети с доверие от двете съдебни инстанции. Свидетелят не е разполагал с някои оригинали на документите за регистрация на моторно превозно средство, с пълномощно и др., необходими за получаването на транзитни номера. Затова и не е подал по установения ред на гише в КАТ необходимото заявление и документи, а ги занесъл в кабинета на подсъдимия, който от своя страна ги занесъл на служителите на гише – свид. Г. и свид. Г., за да ги обработят. За извършената „услуга“ свид. А. подал банкнота от 50 евро при здрависването с подсъдимия, който я прибрал в задния джоб на панталоните и където била намерена при обиск. Въззивният съд анализирал отделните показания на свидетеля и е изложил убедителни аргументи на кои от тях се позовава с доверие. От изложения във въззивните мотиви доказателствен анализ не се установяват нарушения на процесуалните правила при оценката и възприемането на показанията на свид. А..

За престъплението по чл. 339 от НК се навежда довод, че инкриминираните боеприпаси били намерени в имот, който не е собственост на подсъдимия, а съгласно чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ те следва да бъдат съхранявани в неподвижно закрепени метални каси по постоянния или по настоящия адрес на лицето, на което е издадено удостоверението. Нормативното изискване очевидно се отнася до законно притежаваните огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, докато за инкриминираните 59 броя патрони подсъд. С. не е притежавал необходимото разрешение, заради което е признат за виновен в извършване на престъпление. Въззивният съд е разгледал мястото и начина на съхранение на инкриминираните патрони, калибър 9х18 мм, предназначени за огнестрелни оръжия, каквито подсъдимият не притежавал, заедно с други намерени на същото място патрони (3 бр. с калибър 7,65х17 мм и 6 бр. с калибър 5,45х18 мм), съответни на личния и на служебния пистолет на подсъдимия. Изложеното твърдение в жалбата не подкрепя тезата на касатора за несъставомерност на деянието.

Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, което му е позволило да отмери справедливо наказание за престъплението по чл. 339 от НК, както и да потвърди съдебната преценка на първата инстанция за престъплението по чл. 302 НК, като съответни на обществената опасност на деянията и на дееца. Наказанията и за двете престъпления са индивидуализирани при предпоставките по чл. 55 от НК, а допълнителното наказание глоба, предвидено в чл. 302 от НК, не е наложено. Изпълнението на общото наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години, който се окачествява за справедлив на извършения подкуп, засягащ авторитета на държавния орган и на съвкупно реализираните две престъпни прояви. ВКС не намери основания допълнително да занижи размера на наказанието и на изпитателния срок по условното осъждане, като счита, че целите на наказанието могат да се постигнат с така подбраните срокове.

Извън доводите на касатора, следва да бъде посочено още нещо. Въззивният съд е разгледал твърде подробно и без особена нужда правните задължения на дееца, изпълняващ временно функциите на началник група „Р. и о. на ППС и с. им“. Това са сторили още първостепенния съд и прокурора, излишно натоварвайки диспозитива на присъдата и заключителната част на обвинителния акт, придавайки им по този начин ненужен обем. Дори част от описаните задължения не са в пряка връзка с нарушението на службата, което е могло да бъде забелязано, ако същите бяха обсъдени и анализирани спрямо поведението на подсъдимия. Това обстоятелство не представлява съществено процесуално нарушение и не е основание за отмяна на съдебните актове, но показва непрецизна работа.

Воден от така изложените мотиви касационният съд намери жалбата за неоснователна, а атакуваната с нея присъда на въззивната инстанция за правилна и законосъобразна, която следва да бъде потвърдена.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 3 от 05.03.2024 г. по в.н.о.х.д. № 392/ 2023 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ.въззивен наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.