Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение за имот

Текстът на акта

Ключови фрази

1

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

СОФИЯ, 25.05.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1668/2021 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

С определение № 78 от 18.05.2021 г. е допусната до разглеждане по същество молбата на Н. В. Т. и С. В. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на решение № 984 от 01.02.2016 г. и допълнително решение от 17.06.2021 г., постановени по гр.д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд.

Молителите поддържат, че са налице новооткрити факти и обстоятелства, които не са били известни на съда при постановяване на посочените решения, но които са от съществено значение за изхода на делото. В подкрепа на твърденията си се позовават и представят ксерокопия от решение № І-48-162 от 24.09.2013 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № І-48-260 от 08.01.2014 г., постановени по гр.д. № 18 459/2006 г. на Софийски районен съд, І г.о., 48-ми състав; определение № 609 от 25.09.2015 г. по гр.д. № 4027/2015 г. на ВКС, І. г.о., определение № 7 от 16.01.2017 г. по гр.д. № 5460/2016 г. на ВКС, ІІ г.о.; съдебно удостоверение от 07.11.2008 г., издадено от Софийски районен съд, Обща архива; решение № 2726 от 24.04.2017 г. по д. № 5659/2016 г. на Административен съд-София-град; справка за имот на [улица] [населено място], издадена на 23.03.2005 г. от Дирекция „Софийски кадастър”; копие от ЗРП; скица на имот пл.№ 14 по КП на [населено място], м. ”Център”, кв. 334, издадена на 07.09.1992 г.; скица-копие от к.л 383 от 1985 г.; издадена на 15.11.2004 г.; скица на УПИ VІІІ-14, издадена на 15.12.2014 г.; решение № 6930 от 14.12.2012 г. по адм.д. № 6028/2012 г. на Административен съд-София-град; решение № 2854 от 13.06.2011 г. по адм.д. № 2090/2011 г. на Административен съд- София-град; заповед № ДК-10-ЮЗР-26 от 17.02.2011 г. на началника на РДНСК-Югозападен район; писмо № 94-В-/датата не се чете/, издадено от гл. архитект на район „Триадица”; решение № 5191 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 7258/2012 г. на Софийски градски съд; решение от 18.01.2010 г. по гр.д. № 2162/2004 г. на Софийски градски съд; определение № 616 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 1781/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; скица № 1313 от 11.02.1975 г.; писмо изх.№ 94-В-307/11 от 10.01.2014 г. на кмета на район „Триадица”; позволителен билет № 183 от 23.05.1935 г.; строителен протокол от 24.03.1933 г.; заявление вх. № 7647 от 30.06.1947 г. на д-р Свобода В. Д.; заявление № 8312 от 10.07.1947 г. от В. П. К.; писмо изх. № ТСУ-224 от 18.04.1991 г. на зам. министър МСАБ.

Ответниците по молбата за отмяна З. П. Д., починала в хода на делото и заместена от своите наследници по закон Л. В. Д. и П. В. Думев, първата действаща и като ЕТ „Л.- Л. Д.”, а вторият- като ЕТ „ П. Думев”, Д. Г. П., „Бауер интернешънъл” ООД, „Бауер БГ интернешънъл” ООД и ЕТ „ЕГЗОД-Велко Думев”, изразяват становище, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 984 от 01.02.2016 г. по гр.д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 1483 от 06.03.2017 г., е обезсилено решение на Софийски районен съд, 40 състав, от 23.03.2006 г., постановено по гр.дело № 1199/2002 г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК /отм./, предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Н. К. Д., Л. В. Д., П. В. Д. и З. П. Д. за установяване нищожността на съдебната спогодба за делба по протокол от 18.02.1975 г. по гр.дело № 862/1975 г. по описа на СРС-Благоевски район, и на основание чл. 224, ал.1 ГПК/ отм./ е върната като недопустима исковата молба в тази част и производството по нея е прекратено. Оставено е в сила решението на Софийски районен съд, 40 състав, постановено на 23.03.2006 г. по гр.д. № 1199/2002 г., в частта, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 108 от ЗС , предявен от Н. В. Т. и С. В. Т. срещу Н. К. Д., Л. П. Д., П. В. Д., З. П. Д., ЕТ „Екзод-Велко Думев”, ЕТ „Л.-Л. Д.”, Д. Г. П., В. А. К., ЕТ „Петър Думев”, „Бауер интернешънъл” ООД и „Бауер БГ интернешънъл” ООД за ревандикация на недвижим имот, представляващ втория надпартерен етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в УПИ .... от кв.....по плана на [населено място], м. "Центъра”, заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и дворното място, въз основа на претендирано от ищците право на собственост на основание наследяване от С. В. Д.-Т., и възстановяване по реда на ЗВСОНИ, и искове с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК /отм./, предявени от Н. В. Т. и С. В. Т. против Столична община, Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие благоустройството, Л. Т. Т. и Г. А. П. за признаване за установено правото на собственост на ищците върху гореописания недвижим имот на основание наследяване от С. В. Д.-Т.; 2/ искове с правно основание чл. 97, ал.4 от ГПК /отм./ , предявени от Н. Т. и С. Т. против Н. Д., Л. Д.-П., П. В. Д., З. П. Д., Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Столична община за установяване на извършени от П. В. Д., поч. през 1973 г. престъпни обстоятелства, попадащи в приложното поле на чл. 316 , вр. с чл. 308, ал.1 от НК , по чл. 316 , вр. с чл. 309, ал.1 от НК и по чл. 316 , вр. с чл. 309, ал.1 от НК , а именно: престъпни обстоятелства, реализирани по гр.дело № 1759/1970 г., представляващи представяне по делото на неистински документи от отчуждителната преписка на С. Д.-Т. както следва: декларация по преписка № 5666/ 1948 г., неавтентично писмо от 1935 г. и други документи; използване на документи за погиналата втора къща в гореописаното дворно място, издадена през 1933 г., а не по действащия план на [населено място]; съставени от него преписи от завещания, без тези завещания да съществуват, и в резултат на които престъпни действия умишлено е създал невярна представа по посоченото гр.дело, че цялата процесна сграда на [улица] била собственост на общите наследодатели Х. Д. и П. В. Д..

За да обезсили първоинстанционното решение в частта по иска с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване нищожност на съдебната спогодба за делба по протокол от 18.02.1975 г. по гр.дело № 862/1975 г. по описа на СРС и да прекрати производството по него, въззивният съд е приел, че спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо и е недопустимо, по аргумент от чл. 224, ал.1 и чл. 221, ал.1 ГПК/ отм./да бъде пререшаван. При формиране на този извод се е позовал на представеното по делото решение / л. 103 от гр.д. № 1199/2002 г. по описа на Софийски районен съд/ от 12.12.1985 г. по гр.д. № 9752/1985 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от наследодателя на молителите-В. К. Т. против В. П. Д., З. Д. и Л. П. Д. за обявяване за нищожна спогодбата по гр.д. № 862/1975 г. за делба на апартаментите на третия етаж, партерния етаж и таванския етаж в сградата на [улица], ведно със съответните избени помещения и идеални части от общите части на сградата.

За да отхвърли предявените от Н. В. Т. и С. В. Т. искове за собственост на втория надпартерен етаж по чл. 108 ЗС и чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява тяхната наследодателка д-р Свобода В. Д.- Т. да е била собственик на този имот. Съдът е приел за установено, че през 1927 г. майката на С. В. Д.- Т.-Х. В. Д., е закупила едноетажна полумасивна къща с дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 369 кв.м. През 1933 г., с нотариален акт № .... г. тя е прехвърлила на С. В. Д. 1/2 ид.ч. от собственото си дворно място. Анализирайки съдържанието на този нотариален акт съдът е приел, че към датата на сключване на договора за продажба триетажната сграда вече е била изградена в цялост. Основание за този извод е намерил в обстоятелството, че в т. 4 от акт продавачката е декларирала, че С. Д. е построила със собствени средства два от етажите на новата триетажна масивна сграда от 112 кв. м. със сутерен и зимник, а именно-партерния етаж и първия етаж, на обща сума от 150 000 лв. В потвърждение на този факт е било и заключението на приетата във въззивното производство СТЕ, от което се установява, че новата сграда е нанесена в действащия към 1933 г. застроителен план от 1925 г. на основание писмо на общината от 14.07.1933 г. Предмет на договора за продажба обаче е била само 1/2 ид. част от дворното място. Собствеността върху върху изградената към датата на сключване на договора процесна триетажна сграда, представляваща отделен и самостоятелен обект на правото на собственост или отделни части от нея, не са били предмет на прехвърлителната сделрка. Оттук съдът е заключил, че след като сградата е изградена в дворно място, което преди прехвърляне на 1/2 ид. част от него през 1933 г. е било изключителна собственост на Х. Д., по силата на приращението и съгласно приложимата към този минал момент норма на чл. 78 от Закона за имуществата собствеността и сервитутите /ЗИСС-отм./ Х. Д. е придобила и собствеността върху триетажна сграда. Съдържащото се в нотариалния акт признание на прехвърлителката, че партерният и първият /втори надпартерен/ етаж са построени със средства на С. Д. няма твърдяното от ищците вещно-прехвърлително действие, тъй като липсва изрично заявената воля на титуляра на правото на собственост собствеността върху тези етажи да премине в патримониума на С. Д.. Намерил е за недоказано от ищците твърдението им, че вторият надпартерен етаж е построен от тяхната наследодателка след като е придобила 1/2 ид. част от дворното място. В обобщение е направил извод, че от събраните доказателства не се установява наследодателката С. В. Д.-Т. да е придобила собствеността върху процесния втори надпартерен етаж и да се е легитимирала като титуляр на правото на собственост върху него към 1948 г. Намерил е за недоказано и твърдението на ищците Н. Т. и С. Т. вторият надпартерен /трети/ етаж да е бил отчужден от С. Д. по реда на ЗОЕГПНС през 1948 г.

С представените копия от решение № І-48-162 от 24.09.2013 г. и решение № І-48-260 от 08.01.2014 г. по гр.д. № 18 459/2006 г. по описа на Софийски районен съд молителите се домогват да установяват, че протоколът от 18.02.1975 г., обективиращ спогодба за делба по гр.д. № 862/1975 г., не е подписан нито от съдия, нито от секретар, поради което няма характер на официален свидетелстващ документ, а протоколът от 17.02.1975 г. по гр.д. № 862/75 г., който също се намира в кориците на делото, е частен документ от доброволна спогодба пред съда, в който няма посочен номер на делото и същият е подписан от състав на съда, който не е провел заседанието на 17.02.1975 г. без да е допуснал делба или спогодба, а делото е прекратено още на същата дата.

Видно от данните по делото, производството по гр.д. № 18459/2006 г. по описа на Софийски районен съд има за предмет иск, предявен от В. В. М. против З. П. Д. и В. П. Думев за прогласяване нищожност на определение от 17.02.1975 г. по гр.д. № 862/1975 г. на Софийски районен съд, препис от който е изготвен и вписан в Служба по вписванията, обоснован с твърдение, че в този препис неточно датата на спогодбата била посочена 18.02.1975 г., не бил посочен номер на делото, а преписът не бил подписан от съдия и секретар. С посоченото по-горе решение № І-48-162 от 24.09.2013 г. предявеният иск е отхвърлен като неоснователен., т.е. с решението не е установена нищожността на вписания съдебен акт на сочените от ищцата основания. Обстоятелството, че в диспозитива на решението съдът е възпроизвел неточно предмета на делото, което е наложило поправянето му по реда на чл. 192, ал.2 ГПК/ отм./, не променя формираната от съда воля за отхвърляне на иска. В този смисъл посочените решения-основното и това за поправка на очевидна фактическа грешка, не установяват ново обстоятелство, което да е от значение за изхода на делото и да не е било известно на съда при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Копие от протокола от 17.02.1975 г. и от преписа от него, получен на 18.02.1975 г. от В. Д. и вписан в Службата по вписванията, са били представени по делото и съдът се е запознал с тях. Самият делбен протокол доказва само факта на извършване на делбата, но не доказва, че наследодателят на съделителите е бил собственик на разделеното имущество, нито съдът му е придал такова значение. Поради това посочените две решения не установяват новооткрити обстоятелства, които да са от значение за изхода на делото .

Не представляват нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и останалите писмени доказателства, на които се позовават молителите.

Удостоверение от 07.11.2008 г., издадено от Софийски районен съд, Обща архива е било представено по делото и е съобразено от въззивния съд при постановяване на неговото решение.

Решение № 2726 от 24.04.2017 г. по д. № 5659/2016 г. на Административен съд –София-град, решение № 6930 от 14.12.2012 г. по адм.д. № 6028/2012 г. на Административен съд- София-град и решение № 2854 от 13.06.2011 г. по адм.д. № 2090/2011 г. на Административен съд-София-град нямат връзка с предмета на делото. С посочените решение не е разрешен спор за собственост, както считат молителите.

С първото решение /№ 2726 от 24.04.2017 г./ е прогласено за нищожно направеното изменение в разписен лист № 383 относно имот пл.№ 14, изразяващо се в дописване на Л. И. Д., В. П. Д. и З. П. Д. като собственици на имота.

С второто решение / № 2854 от 13.06.2011 г./ е отхвърлена жалбата на В. П. Д. и З. П. Д. против заповед от 17.02.2011 г. на началника на РДНСК-Югозападен район, с която е оставен в сила отказ на гл. архитект за узаконяване на „Преустройство на общо подпокривно пространство с надстрояване и приобщаване на обща тераса към обема на новообразуваното жилище” в сградата на [улица].

С третото решение /№ 6930 от 14.12.2012 г./ е отменена заповед на РДНСК-Югодзападен район от 25.04.2012 г.; с която е било наредено да бъде премахнат /възстановен във вида преди преустройството/ незаконен строеж „Преустройство на общо подпокривно пространство с надстрояване и приобщаване на обща тераса към новообразувано жилище в сградата на [улица].

Справка за имот на [улица] [населено място] е издадена на 23.03.2005 г. от Дирекция „Софийски кадастър”по молба на С. В. Т. и не е имало пречка да бъде представена по делото своевременно, ако молителката е считала, че същата установява факт с правно значение за изхода на делото.

Представените с молбата за отмяна копие от ЗРП, скица на имот пл.№ ....по КП на [населено място], м.”Център”, кв. ...., издадена на 07.09.1992 г., скица- копие от к.л 383 от 1985 г.; издадена на 15.11.2004 г.; скица на УПИ ...., издадена на 15.12.2014 г., с позволителен билет № 183 от 23.05.1935 г.; строителен протокол от 24.03.1933 г.; заявление вх. № 7647 от 30.06.1947 г. на д-р С. В. Д.; заявление № 8312 от 10.07.1947 г. от В. П. К. също нямат белезите на новооткрити доказателства. Същите са били представени при разглеждане на делото в първата и въззивната инстанция, при това неколкократно, и са били известни на съда и на страните. По отношение на скица № 1313 от.11.02.1975 г.; за която молителят твърдят, че е била представена при извършване на делбата през 1975 г., е изяснено, че в нея с плътна линия е отразена изградената нова триетажна жилищна сграда, а върху контурите на старата едноетажна сграда в дъното на парцела е поставен знак ”х”, който сочи, че същата не е съществуваща. По делото не е било спорно, че тя е съборена през 1941 г.

С решение № 5191 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 7258/2012 г. на Софийски градски съд е обезсилено решението от 19.12.2011 г. по гр. дело № 1398/1992 г. на Софийския районен съд, 54 състав, с което: 1. е бил отхвърлен предявеният от В. К. Т. , заместен в процеса от своите наследници Н. В. Т. и С. В. Т. против В. П. Д., З. П. Д. и Л. И. Д. иск по чл. 7 ЗВСОНИ , и е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците заедно са съсобственици на 3/4 ид. части от втория надпартерен етаж, таванските помещения, сутеренния етаж и зимничните помещения от жилищната сграда, находяща се [населено място], [улица], и е отхвърлен предявеният от ищците срещу ответниците иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението за същите етажи, и в тази част производството по делото е прекратено. От съдържанието на молбата за отмяна не става ясно кое е обстоятелството от значение за изхода на спора, предмет на гр.д. № 982/ 2007 г. на Софийски градски съд, което молителите считат, че това решение доказва.

С решение от 18.01.2010 г. по гр.д. № 2162/2004 г. на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 28.01.2003 г. по гр.д. № 936/2000 г. на Софийски районен съд, 42-ри състав, с което са били отхвърлени предявените от Н. В. Т. и С. В. Т. против В. П. Д. и З. П. Д. искове с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/ отм./ за установяване неистиност или поправка на писмо-декларация от 20.12.1935 г. , удостоверение № 3103/1970 г. и удостоверение № 18903/1970 г. двете на финансов отдел на БлРНС, и искове с правно основание чл. 97, ал.4 ГПК/ отм./ за установяване на престъпно обстоятелство- съставяне или подправка на декларация от 18.05.1948 г. по преписка № 5666/1948 г. по ЗОЕПНС, подадена пред Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС от С. Д.-Т., контролен лист по същата преписка и контролен лист по преписка № 7454/1948 г на П. В. Д.. Това решение е влязло в сила на 27.04.2011 г. , т.е. преди приключване на устните състезания пред въззивната инстанция по гр.д. № 982/2007 г., било е известно на молителите и същите биха могли да го представят, ако считат, че то установява факти, релевантни за спора. Поради това то също не представлява новооткрито обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. За пълнота следва да се посочи, че констатациите по спорен въпрос, съдържащи в мотивите на решение по друго дело между същите страни, не могат да обосноват отмяна по реда на чл. 303 ГПК, тъй като всеки съд сам преценява събраните доказателства по свое убеждение.

В обобщение на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влезлите в сила решения № 984 от 01.02.2016 г. и допълнително решение от 17.06.2021 г., постановени по гр.д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд, поради което молбата на Н. В. Т. и С. В. Т. следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5117141 ОТ 11.07.2018 г., подадена от Н. В. Т. и С. В. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на решение № 984 от 01.02.2016 г. и допълнително решение от 17.06.2021 г., постановени по гр.д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: