Преценка на противоречиви свидетелски показания при уволнение поради липса на качества

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

гр. София 03.06. 2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. д. № 2784 от 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на кметство [населено място], чрез адв. С. П., срещу въззивно решение № 38 от 09.02.2021 г. по в. гр. д. № 1427/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което, като е потвърдено Решение № 504258/23.10.2020 г. по гр. д. № 1375/2019 г. на Районен съд – Разлог са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване за незаконно и отменяне на уволнението на Е. У. Сирак, извършено със заповед № 15/04.11.2019 г. на вр. и.д. кмет на кметство, [населено място], общ. Б., обл. Б.; за възстановяване на ищцата на длъжността „метач“, която е заемала при ответника преди уволнението си и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3360 лева за времето на оставането й без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на исковете. В проведеното открито съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответната страна Е. У. Сирак, чрез адв. Р. З.-К., писмено изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. В проведеното открито съдебно заседание чрез адв. Р. З. - К. поддържа отговора си по жалбата, като представя и писмена защита.

С определение № 60875/ 10.12.2021г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280 т.1 ГПК за проверка съответствието на правните разрешения на въззивния съд по въпроса „Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва?“, с тези, дадени с ППВС № 1/1953 г.; решение № 161 от 2009 г. по гр.д. № 4958/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 84/2006 г. по гр.д. № 1862/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 202/2012 г. по гр.д. № 804/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 564/2013 г. по гр.д. № 1774/2011 г. на ВКС, ІV г.о., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

В съответствие с изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се /при противоречиви доказателства съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите/, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /реш. № 217/9.06.11 по г. д. № 761/10, IV ГО, ППВС 1/53/. В същия смисъл са и правните разрешения, дадени по поставения правен въпрос и в останалите съдебни актове, посочени от касатора.

Предвид дадения отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. По делото са разпитани четирима свидетели, в чиито показания се установява противоречие. В един и същ времеви период всички те са влизали в помещенията на кметството, чието почистване е било задължение на ищцата (като трима от свидетелите са работели с нея в кметството), но имат различни наблюдения относно качеството й на работа. Ищцовите свидетели твърдят, че Е. Сирак е изпълнявала трудовите си задължения съвестно и качествено, а според свидетелите на ответника същата не е поддържала хигиената в кметството на необходимото ниво. Следователно в тази част двете групи свидетелски показания взаимно се изключват. Това обаче не е отчетено от въззивния съд, който е кредитирал всички показания, а за да обоснове крайния си извод, на практика се е позовал на разказаното от свидетелите на ищцата. Така втората инстанция се е произнесла в противоречие с ППВС № 1/1953 г. ( в който смисъл е и отговорът на поставения правен въпрос) според което, „когато има разноречиви доказателства, съдът трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните, а отхвърля другите“. С оглед на това въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (арг. чл.293 ал.3 ГПК).

В случая безспорно е установено, че страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което Е. Сирак е заемала длъжността „метач“ при ответника. Със заповед № 15/04.11.2019 г. на вр. и.д. кмет на кметство Н. Б. е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 05.11.2019 г. В заповедта е посочено, че на работника липсват професионални качества за ефективно изпълнение на работата, защото не притежава необходимите организираност и дисциплинираност, вследствие на което в помещенията на кметството и прилежащите площи не се поддържа постоянна чистота. Отбелязана е и липсата на комуникативност и диалогичност по отношение на граждани, обслужвани в кметството на [населено място].

Спорният въпрос е относно това налице ли е посоченото в заповедта уволнително основание - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Отговорът е предпоставен от анализа на събраните доказателства. Същевременно следва да се съобрази това, че хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ , както е посочено в Решение № 60285 от 8.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3502/2018 г., IV г. о., предполага несъответствие между възможностите на служителя с изискванията и критериите на работодателя, доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави и са съответни спрямо длъжността и от значение за изпълнение на трудовите задължения. Тези качества може да са както професионални, така и личностни и липсата им трябва да е трайна; не се касае за спорадични или несъществени пропуски. От това несъмнено следва, че липсата на качества у работника/служителя се наблюдава в продължителен период от време преди уволнението, само че важното е това състояние да е налице и към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Установените някога пропуски в работата не предполагат, че работникът продължава да допуска същите и през следващите години, съответно и към датата на уволнението. Работодателят – ответник по иска следва да установи чрез пълно главно доказване наличието на основанието към момента уволнение. Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е наказание за работника/служителя за допуснати от него някога пропуски, за лошо или некачествено изпълнение на трудовите задължения някога във времето, а освобождаване от работник, който няма нужните за работата и изисквани от работодателя качества. Ако в годините и по време на работа работникът е подобрил работата си, като вече не се забелязват личностни или професионални дефицити, то тогава интересът на работодателят да прекрати трудовото правоотношение с него по чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК не съществува, а уволнението е незаконно поради липса на основание.

С оглед отговора на поставения правен въпрос, както и многократно е разяснявал ВКС в своите актове, когато свидетелите дават противоречиви показания, задължение на съда е да прецени тяхната достоверност с оглед на самите показания и останалите доказателства по делото и мотивирано да посочи, на кого от свидетелите и защо дава вяра. Право на съда е при наличието на противоречиви свидетелски показания да приеме едни и да отхвърли други, но в този случай е длъжен да изложи съображения за това. Излагането на мотиви е необходимо, тъй като макар вътрешното убеждение на въззивния съд относно приетите за установени факти по делото да не подлежи на контрол по същество от касационната инстанция, то подлежи на проверка начина на формирането му с оглед изискванията на процесуалния закон и на правилата на формалната логика.

В случая въззивният съд не е процедирал така. За изясняване на спорния въпрос са разпитани две групи свидетели. Посочените от ищцата са Надежда Б. и М. Б.. Според показанията и на двамата ищцата е изпълнявала съвестно и отговорно възложената й работа по почистване на помещенията на кметството. Първата свидетелка обаче изрично е посочила в показанията си, че също е уволнена малко след ищцата и е завела дело за оспорване законността на това уволнение като делото й е висящо; че уволнението и на двете е политическо, поради смяна на ръководството на кметството, за което са били предупредени още преди избора на новия кмет; че ищцата работи с бившия кмет, свидетеля М. Б. през всичките му пет мандата и е била предпочитана от него при определянето на наставник на групи работници по оперативни програми. Свидетелят М. Б. според данните по делото при снемане на самоличността му от съда, е втори братовчед на ищцата. Същият потвърждава, че я наел на работа като самотна майка с деца и че тя е работила с него през цялото време / около двадесет години/ докато е бил кмет. И според него уволнението им /на ищцата и свидетелката Надежда Б./ е политическо, свързано с избора на нов кмет и е подготвяно преди изборите, когато проверките от общината зачестили и се влошили отношенията му с кмета на общинат – период, в който се пуснали „разни мухабети“ че чистачкта издава удостоверения. Втората група свидетели – Ф. У. и Бегие Б., са посочени от ответника. Нямат родствени връзки със страните или техните представители, втората за кратък период от време е работила заедно с ищцата. Според тях при посещенията им в кметството през последните 7-8 години ищцата не е поддържала хигиената в помещенията на нужното ниво – било изключително мръсно, прашно. Според тях към настоящия момент след уволнението на ищцата обстановката е коренно различна. При съобразяване на гореизложеното, при отчитане на родствената връзка на свидетеля Б. с ищцата и създадената през дългия двадесетгодишен период очевидно топла и покровителствена връзка между тях, при съобразяване на обстоятелството, че свидетелката Надежда Б. също е уволнена и е в неприключил съдебен процес с ответното кметство, настоящият състав намира показанията на свидетелите, посочени от ищцата, за необективни и заинтересовани, поради което и не следва да се кредитират. Същите са изключително синхронизирани и еднопосочни, дори при оценяване на уволненията като политически, при това до степен, която съществено разколебава достоверността и обективността им. В същото време втората група свидетели депозират показания, които са последователни, логични, базирани на личните им възприятия и оценки за притежаваните от ищцата качества и за начина, по който е изпълнявала задълженията си по длъжностна характеристика. На тези показания настоящият състав дава вяра като обективно и безпристрастно дадени.

Предвид изложеното се обосновава извод, че визираното в заповедта уволнително основание е налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Това обосновава извод, че предавените искове като неоснователни подлежат на отхвърляне.

Съобразно изхода в полза на ответника се дължат и сторените пред трите съдебни инстанции разноски в размер 177,20лв. така, както са документирани по делото. Доказателства за други разноски, сторени в производството, не са представени.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 38 от 09.02.2021 г. по в. гр. д. № 1427/2020 г. на Окръжен съд – Благоевград, и потвърденото с него Решение № 504258/23.10.2020 г. по гр. д. № 1375/2019 г. на Районен съд – Разлог, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Е. У. Сирак против Кметство, [населено място], общ. Б., обл. Б., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване за незаконно и отменяне на уволнението на Е. У. Сирак, извършено със заповед № 15/04.11.2019 г. на вр. и.д. кмет на кметство, [населено място], общ. Б., обл. Б.; за възстановяване на ищцата на длъжността „метач“, която е заемала при ответника преди уволнението си и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3360 лева за времето на оставането й без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Е. У. Сирак да заплати на Кметство, [населено място], общ. Б., обл. Б., деловодни разноски в размер 177,20лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: