Обезсилване на съдебно решение поради нередовна искова молба за имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 311

София, 28.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 680/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 4165 от 18.12.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1420, постановено на 14.11.2022 г. по в. гр. д. № 1672/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, по касационните жалби на Р. Т. Т. и Р. Г. Т., както и на община Варна.

С обжалваното въззивно решение е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от Р. Т. Т. и Р. Г. Т. срещу община Варна, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на площта до 277 кв. м. ид. ч. от общия претендиран размер 1 698 кв. м. ид. ч. от имот с идентификатор ***, целият с площ от 2 534 кв. м., находящ се в [населено място], местността „П.“ /“М.“/, при описани граници, въз основа на давностно владение, осъществено в периода от 29.10.2003 г. до 29.10.2013 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, като вместо него е постановено ново по същество, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на 277 кв. м. ид. ч. от имот с идентификатор ***, целият с площ от 2 534 кв. м., находящ се в [населено място], местността „П.“ /“М.“/, при описани граници, въз основа на давностно владение, осъществено в периода от 29.10.2003 г. до 29.10.2013 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част, с която исковете са отхвърлени.

В подадените отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.

В съдебно заседание жалбоподателите Р. Т. Т. и Р. Г. Т., чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неправилност на решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с искане в тази част да бъде отменено, респективно да бъде оставено в сила в останалата му част.

В съдебно заседание жалбоподателят община Варна не взема становище.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2 ГПК с цел преценка допустимостта на обжалваното въззивно решение предвид съмнение за произнасяне по нередовна искова молба.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбите на наведените в същите основания, приема за установено следното:

В исковата молба и уточняваща молба от 29.06.2021 г. са изложени твърдения, че по силата на договор за покупко-продажба от 2003 г. ищците са придобили при условията на съпружеска имуществена общност лозе-овощна градина, с площ 836 кв. м., представляващо част от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целия с площ от 2 534 кв. м., местността „П.“ /“М.“/, при описани граници. От момента на сключване на сделката владеят целия имот в пълните му граници, като владението и върху останалите 1 698 кв. м. от него им е предадено от техните праводатели. Декларирали са и са заплащали данъци за целия имот, оградили са същия. След като са поискали да се снабдят с констативен нотариален акт, общината е съставила акт за частна общинска собственост за 1698/2534 кв. м. идеални части от имота.

Предявените искове са за признаване за установено по отношение на ответника община Варна, че Р. Т. Т. и Р. Г. Т. са собственици на 1698/2534 кв. м. идеални части от процесния имот, индивидуализиран по-горе, на основание придобивна давност.

Ответникът е оспорил исковете, като е възразил, че за спорните идеални части от имота е съставил акт за частна общинска собственост № 10409/26.06.2020 г., издаден на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

С договор за покупко-продажба от 29.10.2003 г., сключен с нотариален акт № 168, А. К. и Р. Д. са прехвърлили на ищеца Р. Т. /по време на брака му с Р. Т./ правото на собственост върху поземлен имот № *, с площ 836 кв. м., находящ се в землището на [населено място], местността „П.“ /“М.“/, попадащ в зона за земеделско ползване, при граници: на изток - Г. П. В., на юг – гора, на запад – гора, на север – гора, заедно с построената в него сграда. Продавачите по договора са се легитимирали като собственици с договор за дарение от 1993 г., с който М. Н. и съпругата му са дарили на своя внук А. Д. К. 600/836 кв. м. ид. ч. от гореописания имот, а на внучка си Р. К. Д. 236/836 кв. м. ид. ч. от същия, заедно с построената в него сезонна постройка.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба № 68/23.07.1971 г. М. Н. Н. и Г. П. В. са закупили нива с площ от 1 666 кв. м., находяща се в землището на [населено място], В. окръг, местността „М.“, при граници: „С. П., залесено, залесено и гора“. На 31.10.1985 г. е одобрена съдебна спогодба по гр. дело № 2926/1985 г. на Варненския районен съд, постигната между съделителите - купувачи, по силата на която в дял на М. Н. Н. и съпругата му М. С. Н. е поставена овощна градина /лозе/ в землището на [населено място], м. „М.“, с площ 836 кв. м., при граници: на изток - Г. П. В., на юг – гора, на запад – гора, на север - гора.

От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че по кадастралния план от 1960 г. в границите на процесния имот попадат части от: имот № * – държавен /166 кв. м./, имот № * - Г. С. /440 кв. м./, имот № * - държавна мера /1 374 кв. м./ и имот № * – държавен, „деформиран терен“ /554 кв. м./. По плана от 1988 г. процесният имот е с кадастрален № *, с площ 1 420 кв. м., записан в разписния лист на М. Н.. В площта му попадат 1 144 кв. м. от процесния имот с идентификатор ***, като останалата част от него попада с площ от 127 кв. м. в землище, 60 кв. м. в съществуващ път, 555 кв. м. в имот без кадастрален номер, и 684 кв. м. в землище (скат). По плана от 1995 г. имотът е индивидуализиран с кадастрален № 40, като в границите на имот с идентификатор *** попадат 1 113 кв. м. от него, съответно 40 кв. м. попадат в площта на път, 752 кв. м. в имот без кадастрален номер и 615 кв. м. в землище (скат). За местността е изработен план на старите имотни граници, по който процесният имот попада в имот № * с площ от 1 364 кв. м., записан на държавата, с площ от 576 кв. м. в имот № * - държавна собственост, с площ от 162 кв. м. в имот № * – държавна собственост и с площ от 432 кв. м. в имот № * - на неидентифициран собственик. През 2006 г. е одобрен ПУП – ПРЗ за територията на „курортна зона Прибой“, като имот № * по кадастралния план от 1995 г. не се обхваща от приетия регулационен план; той е разположен изцяло в територията на „зона за отдих Прибой“.

Въззивният съд е приел за установена частична идентичност на закупения от ищците имот и процесния имот с идентификатор *** по кадастралната карта за площ от 1 113 кв. м., обозначена на комбинирана скица № 3 към експертното заключение. Разгледал е на първо място релевираните от ответника възражения за невъзможност процесната реална част да бъде придобита по давност, респективно за спиране на давностния срок по силата на § 1 от ЗД на ЗС. За посочените по-горе квадратни метри идеални части от имота е приел за доказано, че са били собственост на физически лица, с оглед на което са могли да бъдат придобити по давност. Отчел е обстоятелството, че 836 кв. м. ид. ч. от процесния имот са закупени от ищците, като е направил заключение, че владението е могло да бъде осъществявано единствено за горницата до 1 113 кв. м. ид. ч., а именно за 277 кв. м. ид. ч. от имота. В обобщение е приел, че исковете са основателни за същите, като в тази част е пререшил спора и е уважил исковете. Потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата над 277 кв. м. ид. ч. до общия претендиран размер от 1 698 кв. м. ид. ч. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на населеното място.

Обжалваният съдебен акт е недопустим. Съображенията за това са следните:

При изложените по-горе факти следва да се приеме, че е налице нередовност на исковата молба.

Заявяването на претенция за установяване на право на собственост върху 1698/2534 кв. м. идеални части от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целия с площ от 2 534 кв. м., е обусловено от твърдение за наличие на съсобственост между страните, което в случая липсва. Напротив, от обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищците са изложили твърдения, че се легитимират като индивидуални собственици на имот с идентификатор *** на следните придобивни основания: покупко-продажба и придобивна давност. Претенцията им е за установяване правото на собственост върху реална част с площ от 1 698 кв. м., която следва да бъде индивидуализирана. За нея са изложени твърдения, че това е частта, която е владяна едновременно с тази, придобита въз основа на сделка.

В случая въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 129, ал. 1 ГПК да провери редовността на исковата молба, като констатира противоречието между нейната обстоятелствена част, претендираните права върху реална част от процесния имот и заявеният петитум за установяване на права в квадратни метри идеални части от него. Това е довело до постановяване на процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.

Делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, който да предприеме действия по отстраняване нередовностите на исковата молба, изразяващи се в противоречие между изложените фактически твърдения за съществуване на индивидуална собственост и претендираните права в съсобственост в квадратни метри идеални части. Трябва да бъде индивидуализирана процесната реална част от имот с идентификатор ***, която ищците твърдят, че са придобили по давност. Индивидуализацията на тази част следва да бъде извършена по белези, позволяващи ясното й обособяване в рамките на съществуващия имот, както чрез посочване на граници и площ, така и посредством приетото заключение на съдебно-техническата експертиза и приложените към него скици.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1420, постановено на 14.11.2022 г. по в. гр. д. № 1672/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, след отстраняване недостатъците на исковата молба.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: