Начален момент на придобивна давност при земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50093/2022 г.

гр. София, 13.01.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4423 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 191 от 5.05.2022 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 260122 от 23.04.2021 год. по гр. д. № 854/2020 год. на Софийския окръжен съд по подадената срещу него касационна жалба от К. К. К., чрез адв. Л. Д.- М. от САК. С него е отменено първоинстанционното решение от 23.09.2020 год. по гр. д. № 831/2019 год. на Костинбродския районен съд и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на касаторката, ответник по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците С. Г. Т., В. И. А. и Г. И. Т. са собственици на основание изтекла десетгодишна придобивна давност на недвижим имот № ** с площ 306 кв. м. по плана на новообразуваните имоти на [населено място], одобрен през 2005 год. със заповед на областния управител на Софийска област, м. „Г.”, при описаните граници, като е отменен нотариалния акт на касаторката № 180/2014 год. в частта по пункт 4, с която е признато правото й на собственост върху този имот.

Касаторката К. К. К. поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК бъде отхвърлен.

Ответната в настоящето производство страна, ищците по предявения иск - С. Г. Т., В. И. А. и Г. И. Т., по съображенията в представената писмена защита и в съдебно заседание, чрез пълномощника им адв. М. К., оспорват жалбата и искат въззивното решение да бъде потвърдено. Претендират присъждане на направените разноски.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното:

По делото е установено, че процесният имот № ** по плана на новообразуваните имоти на [населено място], одобрен през 2005 год. със заповед на областния управител на Софийска област, е бил предмет на реституция по ЗСПЗЗ с решение на поземлената комисия от 1994 год. в полза на наследниците на К. К. Д., за което същите са се снабдили с констативен нотариален акт № 180 от 2014 год. на нотариус К. Ч.. Въз основа на договор за доброволна делба между тях, обективиран в акт № 181 от 2014 год., този имот е поставен в дял на касаторката К. К. К.. В писмените доказателства относно легитимацията на наследниците като собственици по земеделската реституция са описани представените в нотариалното производство решение № 82 от 15.08.1994 год. на поземлената комисия и заповеди на ОА-Костинброд № РД-16-93 и № РД-16-94, и двете от 23.04.2013 год., влезли в сила на 8.05.2013 год.

Фактът на възстановяване на този имот на наследниците на бившия му собственик не е бил спорен между страните, а и самите ищци се позовават на оригинерно придобиване на правото на собственост върху спорния имот, поддържайки, че още с предоставеното им право на ползване върху съседния имот заградили и него, като в продължение на повече от десет години упражняват давностно владение. Представените от тях писмени доказателства сочат на придобиване на право на собственост върху имот № ** по плана на новообразуваните имоти от 2005 год., съседен на спорния, на основание параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ – нот. акт № 195/1994 год., както и за разликата до цялата му площ по ПНИ, а именно за 238 кв. м., съгласно заповед на кмета по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Въз основа показанията на разпитаните свидетели и заключението на техническата експертиза, въззивният съд приел за установено, че от 1968 год. ищцата С. Т. и съпруга й, след смъртта му – неговите наследници, другите двама ищци, владеят спорния имот, който приобщили и заградили към предоставения им за ползване такъв, построили редица постройки - две жилищни сгради, лятна кухня, подпорна стена, като част от строителството е реализирано и в спорния имот. Не е поставена вътрешна граница между двата имота, а и процесният такъв нямал обособен вход, нито достъп до него, не се е ползвал от друг.

Въз основа на тези доказателства въззивният съд приел, че ищците са владяли непрекъснато и необезпокоявано имота, като до възстановяване на собствеността му по ЗСПЗЗ през 1994 год. на наследниците на бившия собственик давността не се зачита, съгласно разпоредбата чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Същата започва да тече от деня на влизане в сила на тази разпоредба, т. е. най-рано от 27.11.1997 год., а най-късно от момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти със заповед № ОА-325/29.08.2005 год., като до датата на подаване на исковата им молба е изтекъл десетгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС и ищците се легитимират за собственици на процесния имот на основание придобивна давност. Предприетите от К. К. едва през 2014 год. действия по снабдяване с документи с оглед строителство и опитът й да влезе в имота не са прекъснали давностното им владение, тъй като същата е била изгонена от ищцата С. Т..

По основанието за допускане на касационното обжалване, настоящият състав приема следното: Налице е многобройна съдебна практика по въпроса от кога започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, като принципно се приема, че този придобивен способ е изключен до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделската земя. Още в ТР № 1 по т. д. № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС, т. 1, е прието, че тази процедура се счита приключена с индивидуализацията на имота.

Относно възстановяване на собствеността върху имоти, находящи се в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ с оглед спецификата поради предоставените права на ползване въз основа на актове по параграф 63 ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването на правото на собственост става при условията на параграфи 4 – 4л, в т. ч. и 4к. Уредбата в закона на този процес преминава през изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/1999 год./, съгласно което възстановяването на собствеността се осъществява със заповед на кмета на общината, в която се описват местоположението, границите, съседите, ограниченията на собствеността и основанията за тях, към която се прилага скица на имота. При това положение действително най-ранният момент, в който е възможно да бъде индивидуализиран земеделския имот в тази хипотеза е моментът на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, но именно поради липса на вещно-правно действие на същия решенията на органа на земеделската реституция само признават правото на собственост при условията на параграфи 4-4л, а самото възстановяване, респ. придобиване – за ползвателите по пар. 63 ПЗР на ЗСПЗЗ, се извършва със заповедта на кмета на общината. Следователно, отговорът на въпроса за началния момент на придобивната давност е предпоставен от възстановяването на собствеността върху правно обособен имот, тъй като при липса на индивидуализация на същия не е възможно осъществяването на давностно владение.

Съдебната практика, на която се е позовала касаторката и която се споделя от настоящия състав /решение № 32 от 20.04.2012 год. по гр. д. № 153/2011 год. на ІІ г. о. и посочената в него практика, решение № 3 от 17.06.2014 год. по гр. д. № 5160/2013 год. на ІІ г. о. по поставения въпрос от кога започва да тече придобивна давност за имоти, които се реституират по ЗСПЗЗ и попадат в терени по параграф 4 ЗСПЗЗ сочи като такъв момент влизане в сила на последната заповед по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Именно с нея приключва административната процедура по възстановяване на собствеността на бившия собственик на земеделския имот. Поради това разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ е неприложима в хипотезата на незавършен фактически състав към влизането й в сила.

В същия смисъл е и решение № 49 от 26.07.2016 год. по гр. д. № 5168/2015 год. на ІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че горното разрешение касае всички лица, упражняващи фактическа власт върху имот в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ – включително тези, в полза на които е било предоставено право на ползване на основание акт по параграф 63 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Като е приел, че ищците са придобили собствеността върху спорния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано най-рано от влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ-27.11.1997 год., и най-късно от момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти през 2005 год. до подаване на исковата им молба, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото разрешение по правния въпрос за началната дата на владението. Видно е от събраните по делото доказателства, че спорният имот е земеделска земя, находяща се в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като процедурата по възстановяването на собствеността е приключила със заповед на кмета на общината, издадена на основание параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Такава е представена от самите ищци за придобиване на право на собственост от тях като ползватели върху част от новобразувания имот № * в м. „Г.”, с площ 238 кв. м. на тази част, съседен на спорния имот /заповед № 412 от 20.05.2010 год., влязла в сила на 5.06.2010 год./. Поради това, за последния, представляващ имот * по ПНИ не би могло да се приеме възстановяването на собствеността да е осъществено с решението на поземлената комисия от 1994 год., т. е. преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. С него същите са обособени като отделни обекти, но не е предвидено същият да има вещноправно действие. Затова и настоящият състав счита, че възстановяването на собствеността върху земеделските земи, признати с решението от 1994 год. на поземлената комисия, е по същия ред въз основа на описаните в нотариалния акт № 180/2014 год. заповеди на ОА-Костинброд , влезли в сила от 8.05.2013 год., от когато упражняваната от ищците фактическа власт е релевантна за осъществяване фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. До предявяването на иска, а и до приключване на устните състезания по делото, необходимият десетгодишен срок не е изтекъл и ищците не могат да се легитимират като собственици на имота на основание придобивна давност. Като е приел за начален момент на давностния срок влизането в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ като най-ранен, и влизане в сила на плана на новообразуваните имоти като най-късен такъв, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Поради липсата на предпоставки за приложението на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната на обжалваното решение изцяло спорът следва да се реши по същество от настоящата инстанция, като се постанови отхвърляне на предявения установителен иск за собствеността на спорния имот като неоснователен.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение № 260122 от 23.04.2021 год. по гр. д. № 854/2020 год. по описа на Софийския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Д”, ет. 1, В. И. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Г. И. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], срещу К. К. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. „369-та”, № 12 иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че С. Г. Т., В. И. А. и Г. И. Т. са собственици на основание изтекла десетгодишна придобивна давност на недвижим имот № ** по плана на новообразуваните имоти на землището на [населено място], одобрен през 2005 год. със заповед на областния управител на Софийска област, м. „Г.”, с площ 306 кв. м., при

съседи: землищна граница, имот № ** и имот № ** и за отмяна на нот. акт № 180/2014 год. на нотариус К. Ч. в тази част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: