Отмяна на съдебно решение поради незаконосъобразно призоваване на чужденец

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 Р Е Ш Е Н И Е
№ 508
София, 30.07. 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17.04.2024 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян
при участието на секретаря Диана Аначкова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3674/2023 г.
Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
С определение № 811/23.02.2024 г. е допусната до разглеждане молбата на В. И. А. за отмяна на влязло в сила решение № 20028136 /07.04.2022 г. по гр.д. № 15504 /2020 г. на Софийски районен съд на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Молителят В. А. твърди, че е бил призован по делото незаконосъобразно по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на съобщение, въпреки че той не е български гражданин от 2001 г. и от тогава няма постоянно местопребиваване в Р. България, което е известно на „Топлофикация София“ ЕАД по друго дело и че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.5 (предишна т.4) ГПК.
Ответникът по молбата за отмяна „Топлофикация София“ ЕАД в писмен отговор оспорва основателността на молбата за отмяна с доводи, че молителят не доказва обстоятелството, че в процесния период не е имал обичайно местопребиваване, респ. постоянен адрес на територията на Р. България. Представените от молителя документи индицират, но не доказват твърденията му.
Третото лице – помагач на ответника „Т. сървисис“ ЕООД не изразява становище по молбата.
От приложените към молбата граждански дела се установява следното:
С решението № 20028136 /07.04.2022 г. по гр.д. № 15504 /2020 г. на СРС, чиято отмяна се иска, са уважени искове на „Топлофикация София“ ЕАД срещу молителя В. А. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. Признато е за установено, че ответникът В. А. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД парични суми – главници и лихви за топлоснабден имот в [населено място], и разноски по делото, за които по ч.гр.д. № 38316/2019 на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
По ч.гр.д. № 38316/2019 на СРС е приложена справка за предоставяне на данни по Наредба № 14/18.11.09 за В. И. А. (л.10 и л.42), видно от която В. И. А. е освободен от българско гражданство, посочен е негов постоянен адрес в Р. България от 14.03.2000 г. и че настоящият му адрес, който не е посочен, е в Г. от 25.09.1990 г. . Длъжникът В. И. А. не е намерен на посочения в заявлението и на постоянния адрес и заповедта му е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Поради това съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Заявителят е предявил иска си. В производството по делото ответникът В. И. А. е бил призован по реда на чл.47, ал.5 ГПК и е бил представляван от назначен му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, който е оспорил основателността на иска. В производството по делото е постановено решението, чиято отмяна се иска.
По подадено от В. И. А. възражение по чл.423, ал.1, т.2 ГПК е образувано ч.гр.д. № 11677/2022 на СГС, по което е постановено определение № 1841/11.02.2023 г., с което искането на В. И. А. за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, е оставено без уважение, с мотиви, че има влязло в сила решение на СРС.
С молбата за отмяна молителят представя 1) удостоверение № 1102/2021 г. от МП на Р. България за това, че с указ № 98 /26.11.2001 г. е освободен от българско гражданство и 2) лична карта на Ф.Р. Г. с № , издадена на 03.02.2022 г.
По основателността на молбата за отмяна:
Молителят се е позовал на първото предвидено в разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, основание за отмяна – че като страна по гр.д. № 15504 /2020 г. на СРС, вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. Това основание за отмяна предвижда допуснато от съда процесуално нарушение по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска.
Настоящият съдебен състав намира, че това основание е установено по делото.
По гр.д. № 15504 /2020 г. на СРС съдът е разпоредил ответникът В. И. А. да бъде призован по реда на чл.47, ал.5 ГПК и да му бъде назначен особен представител, който да го представлява по делото въз основа на изисканата и приложена по ч.гр.д. № 38316/2019 на СРС (по заповедното производство) справка за предоставяне на данни по Наредба № 14/18.11.09 за В. И. А. (л.10 и л.42), видно от която В. И. А. е освободен от българско гражданство, посочен е негов постоянен адрес в Р. България, регистриран на 14.03.2000 г. и че настоящият му адрес, който не е посочен, е в Г. от 25.09.1990 г. и тъй като длъжникът В. И. А. не е намерен на посочения в заявлението и на постоянния адрес.
Съдът не е изследвал и не е установил кога ответникът В. И. А. е бил освободен от българско гражданство, дали регистрацията на постоянния му адрес предхожда този момент и дали ответникът В. А., за който е установил, че не е български гражданин, е имал и има постоянно местопребиваване на територията на Р. България, съгласно изискването на чл.411, ал.2, т.5 (предишна т.4) ГПК, липсата на каквото е предвидено като пречка за издаване на заповед за изпълнение.
Дългосрочното или постоянното местопребиваване на чужденците в Р. България подлежи на регистрация от паспортните служби на МВР, които извършват адресната регистрация.
Съдът не е поискал от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД да му посочи адреса на ответника в чужбина или да потвърди в декларация, че адресът на ответника в чужбина не му е известен.
Поради изложеното следва да се приеме, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл.47, ал.5 и ал.6 ГПК по отношение на ответника В. И. А., което е довело до лишаването му от възможност да участва в делото лично или чрез упълномощен от него процесуален представител, поради което молбата му за отмяна е основателна.
Съгласно т.4 от ТР 6/06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските, направени от молителя в производството по отмяна на влязло в сила решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. С оглед изхода от това производство ответникът по молбата няма право на разноски и на юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

На основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК отменя влязлото в сила решение № 20028136 /07.04.2022 г. по гр.д. № 15504 /2020 г. на Софийския районен съд.
Връща делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, което да започне от връчването на препис от исковата молба на ответника.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.